Защо се забави настъплението на руските войни в Украйна?
През последните дни /примерно от 10-14-тия ден на войната/ настъплението на съветските войски в Украйна очевидно се забави. Колоните съветски бойни групи към този момент не изминават десетки километри дневно и не престават да понасят огромни загуби вследствие на украинските контраатаки, засадите и удари върху колони с техника и гориво. Всички тези триумфи са добре документирани от публицистите и жителите с мобилни телефони. Това обаче
не значи, че настъплението изобщо е спряло.
Геолокацията на видео и фото доказателствата в обществените мрежи демонстрира, че съветските войски доста са се придвижили по пътя към своите хипотетични цели.
Киев на процедура е блокиран от три страни - крупни съветски войски пресякоха пътя Киев-Житомир и се придвижват на юг, явно целейки да пресечен връзките на града със западните региони на страната. Придвижването напредва, макар гневната опозиция от двата фланга - от страна на Киев и на Житомир. Украинската войска нанася обилни вреди, само че не може да спре напредването на съперника.
Въпреки гневната опозиция на украинците и огромните загуби в техника, съветските войски от Чернигов и Сумска област се придвижиха към източните и северо-източните околности на Киев - Бровари и летището в Бористол, и се окопаха там.
На юг - в Запорожка област, украинската войска се пробва да затвори пролуката, образувала се след разгрома на нейните елементи по крайбрежието на Азовско море, до момента в който съветските войски не престават да събират изоставената техника в незабавно напуснатите украински бази. Руските войски дружно с групировката в Донбас настъпват на север през градовете Пологи и Гуляйпол. Целта евентуално е да откъсне цялата /или забележителна част/ от най-силната украинска формация, която до нахлуването бе съсредоточена на " линията на прикосновение " на украинската войска и силите на самопровъзгласилите се републики в Донбас.
Към съветските елементи в Запорожието се доближават силите на Русия от покрайнините на градовете Балаклея и Изюм, на юг от Харков. През последните дни се водеха яростни боеве в Изюм, част от града е разрушена, само че действителната обстановка там е неразбираема. В случай на рухване на града /важен транспортен хъб/ съветските войски ще могат да стартират нахлуване на юг и юго-запад.
В самия Донбас се оформи един " казан " с украински войски вътре (в Мариупол и Волновах) и се образува втори — в Лисичанск и Северодонецк.
Край Харков, Ахтирка и Сума се разменят артилерийски удари и рейдове. Руската авиация постоянно бомбардира тези градове, само че не може да означи основни триумфи по земя
В настрана направление - край Миколаев в юго-западна Украйна, съветските войски понесоха обилни загуби при опит да пробият бързо през града към Одеса. Оттогава те струпват сили в този регион и уголемяват следената от тях зона по десния бряг на Днепър. Миколаев е блокиран от север и изток и постоянно се подлага на артилерийски обстрел.
Като цяло, информацията по открити източници основава много спорна картина. От една страна, съветската войска търпи обилни загуби, най-много в техника. От друга - това се случва все по-надълбоко на украинска територия. Това обаче единствено на пръв взор е по този начин.
За да се сформира справедлива картина, би трябвало да се имат поради особеностите на откритите източници, с които се работи. По предписание след бойни дейности една от страните управлява полето на конфликта и е заинтригувана да покаже на света загубите на съперника, само че не и личните. В случая с Украйна операторите и фотографите са в множеството случаи жители, които имат достъп до цялата страна. Те събират и излагат драговолно фотоси в обществените мрежи, като напълно разумно натъртват на загубите на съперника. На съветските военнослужещи е неразрешено да разгласяват фотоси в обществените мрежи. Изключение са бойците от полка от Чечня, които интензивно документират своята бойна активност. Проправителствените съветски публицисти, които имат интерес от проявлението на украинските загуби, също се позволяват единствено до избрани региони на бойните дейности. И огромна част от известните загуби на украинската войска са документирани точно там - край Донбас, на север от Киев, в Херсон. Незначителен брой фотоси има и от украински жители, които са объркали украинската техника с съветска.
От друга страна, украинското управление
води дейна акция по осветление на съветските загуби,
която е обсъждана като един от главните принадлежности за агитация и измежду съветските жители. Ако те са " чувствителни " към загубите, това може да окаже политически напън върху Кремъл. Русия пък желае да лиши съветските жители от всякаква неофициална информация и по тази причина закрива всички канали за разпространяването й.
В резултат на всичко това от открити източници ние знам доста за проблемите, загубите и неуспехите на съветската войска, само че не и какво става с украинската войска. Откъслечната информация в западните медии демонстрира, че и тя търпи обилни загуби.
С в The New York Times от 6 март, написана след изявленията с украински офицери, разказва боевете и тежкото проваляне на 59-а бригада на украинските въоръжени сили в първите дни на войната. Бригадата е била атакувана от превъзхождащи я пет пъти съветски сили, непрекъснато е била бомбардирана /голяма част от Противовъздушна отбрана е била трансферирана към Киев/, била е обкръжена на левия бряг на Днепър и е понесла тежки загуби в танкове и артилерия. Сега остатъците от бригадата дружно с други пристигнали от цялата страна подразделения се пробват да удържат съветското нахлуване в Херсон.
Подробности от боевете на различен сектор от южния фронт — в Мелитопол и Бердянск — няма, само че на съветските публицисти беше позволено да превзета украинска база с изоставени техника и муниции.
Ясно е, че двете страни понасят огромни загуби. Украинските се усилват, когато елементи на постоянната войска попада в блокади. Именно
блокадите са главно тактическо оръжие в интервенциите на съветската войска
на този стадий на войната. В последните дни съветската войска е обкръжила Мариупол и Чернигов, Киев и Одеса.
Това обаче не значи, че войната върви по проекта на съветския Генерален щаб. Не е известно какви са били задачите и темповете на интервенцията, заложени в него, само че че не всичко се развива, както е планувано, проличава по смяната в методите за водене на военните дейности.
Очевидно е, че съветската войска се сблъсква с непредвидени за нея логистични проблеми - колоните със доставяне понасят тежки загуби, което се отразява на действието на авангардните групи.
не значи, че настъплението изобщо е спряло.
Геолокацията на видео и фото доказателствата в обществените мрежи демонстрира, че съветските войски доста са се придвижили по пътя към своите хипотетични цели.
Киев на процедура е блокиран от три страни - крупни съветски войски пресякоха пътя Киев-Житомир и се придвижват на юг, явно целейки да пресечен връзките на града със западните региони на страната. Придвижването напредва, макар гневната опозиция от двата фланга - от страна на Киев и на Житомир. Украинската войска нанася обилни вреди, само че не може да спре напредването на съперника.
Въпреки гневната опозиция на украинците и огромните загуби в техника, съветските войски от Чернигов и Сумска област се придвижиха към източните и северо-източните околности на Киев - Бровари и летището в Бористол, и се окопаха там.
На юг - в Запорожка област, украинската войска се пробва да затвори пролуката, образувала се след разгрома на нейните елементи по крайбрежието на Азовско море, до момента в който съветските войски не престават да събират изоставената техника в незабавно напуснатите украински бази. Руските войски дружно с групировката в Донбас настъпват на север през градовете Пологи и Гуляйпол. Целта евентуално е да откъсне цялата /или забележителна част/ от най-силната украинска формация, която до нахлуването бе съсредоточена на " линията на прикосновение " на украинската войска и силите на самопровъзгласилите се републики в Донбас.
Към съветските елементи в Запорожието се доближават силите на Русия от покрайнините на градовете Балаклея и Изюм, на юг от Харков. През последните дни се водеха яростни боеве в Изюм, част от града е разрушена, само че действителната обстановка там е неразбираема. В случай на рухване на града /важен транспортен хъб/ съветските войски ще могат да стартират нахлуване на юг и юго-запад.
В самия Донбас се оформи един " казан " с украински войски вътре (в Мариупол и Волновах) и се образува втори — в Лисичанск и Северодонецк.
Край Харков, Ахтирка и Сума се разменят артилерийски удари и рейдове. Руската авиация постоянно бомбардира тези градове, само че не може да означи основни триумфи по земя
В настрана направление - край Миколаев в юго-западна Украйна, съветските войски понесоха обилни загуби при опит да пробият бързо през града към Одеса. Оттогава те струпват сили в този регион и уголемяват следената от тях зона по десния бряг на Днепър. Миколаев е блокиран от север и изток и постоянно се подлага на артилерийски обстрел.
Като цяло, информацията по открити източници основава много спорна картина. От една страна, съветската войска търпи обилни загуби, най-много в техника. От друга - това се случва все по-надълбоко на украинска територия. Това обаче единствено на пръв взор е по този начин.
За да се сформира справедлива картина, би трябвало да се имат поради особеностите на откритите източници, с които се работи. По предписание след бойни дейности една от страните управлява полето на конфликта и е заинтригувана да покаже на света загубите на съперника, само че не и личните. В случая с Украйна операторите и фотографите са в множеството случаи жители, които имат достъп до цялата страна. Те събират и излагат драговолно фотоси в обществените мрежи, като напълно разумно натъртват на загубите на съперника. На съветските военнослужещи е неразрешено да разгласяват фотоси в обществените мрежи. Изключение са бойците от полка от Чечня, които интензивно документират своята бойна активност. Проправителствените съветски публицисти, които имат интерес от проявлението на украинските загуби, също се позволяват единствено до избрани региони на бойните дейности. И огромна част от известните загуби на украинската войска са документирани точно там - край Донбас, на север от Киев, в Херсон. Незначителен брой фотоси има и от украински жители, които са объркали украинската техника с съветска.
От друга страна, украинското управление
води дейна акция по осветление на съветските загуби,
която е обсъждана като един от главните принадлежности за агитация и измежду съветските жители. Ако те са " чувствителни " към загубите, това може да окаже политически напън върху Кремъл. Русия пък желае да лиши съветските жители от всякаква неофициална информация и по тази причина закрива всички канали за разпространяването й.
В резултат на всичко това от открити източници ние знам доста за проблемите, загубите и неуспехите на съветската войска, само че не и какво става с украинската войска. Откъслечната информация в западните медии демонстрира, че и тя търпи обилни загуби.
С в The New York Times от 6 март, написана след изявленията с украински офицери, разказва боевете и тежкото проваляне на 59-а бригада на украинските въоръжени сили в първите дни на войната. Бригадата е била атакувана от превъзхождащи я пет пъти съветски сили, непрекъснато е била бомбардирана /голяма част от Противовъздушна отбрана е била трансферирана към Киев/, била е обкръжена на левия бряг на Днепър и е понесла тежки загуби в танкове и артилерия. Сега остатъците от бригадата дружно с други пристигнали от цялата страна подразделения се пробват да удържат съветското нахлуване в Херсон.
Подробности от боевете на различен сектор от южния фронт — в Мелитопол и Бердянск — няма, само че на съветските публицисти беше позволено да превзета украинска база с изоставени техника и муниции.
Ясно е, че двете страни понасят огромни загуби. Украинските се усилват, когато елементи на постоянната войска попада в блокади. Именно
блокадите са главно тактическо оръжие в интервенциите на съветската войска
на този стадий на войната. В последните дни съветската войска е обкръжила Мариупол и Чернигов, Киев и Одеса.
Това обаче не значи, че войната върви по проекта на съветския Генерален щаб. Не е известно какви са били задачите и темповете на интервенцията, заложени в него, само че че не всичко се развива, както е планувано, проличава по смяната в методите за водене на военните дейности.
Очевидно е, че съветската войска се сблъсква с непредвидени за нея логистични проблеми - колоните със доставяне понасят тежки загуби, което се отразява на действието на авангардните групи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ