Как наводненията се превръщат в бедствия?
През последните десетилетия се появи нова научна дисциплинираност, която има за цел да наблюдава доколко климатичните промени способстват за появяването на рисковите естествени феномени. Наводненията са едни от най-деструктивните естествени процеси, като се чака интензитетът на рисковите превалявания да се увеличи през идващите десетилетия. Не всички наводнения могат да се трансфорат в бедствия, само че когато това е реалност, има индикация за проблеми и неуспехи в устойчивото развиване, които слагат под опасност точно най-уязвимите представители на обществото.
Изминалата 2022 година бе белязана от няколко огромни наводнения, за които се счита, че са повлияни от климатичните промени. Най-голямото злополучие бе в Пакистан в края на август, породено от интензивни дъждове и размразяване на ледници след продължителни суши и високи температури през лятото, като взе над 1700 жертви и засегна над 33 милиона от популацията на страната. Над 11 хиляди км² аграрни земи бяха наводнени. Рекордно наводняване беше регистрирано и в Североизточен Бангладеш през май 2022 година, вследствие още веднъж на интензивни превалявания. Засегнати бяха над 7 млн. души, от които 140 изгубиха живота си, близо половин милион души бяха евакуирани, а 1113 км² аграрни земи бяха наводнени. Голямо наводняване имаше и по поречието на река. Нигер в Нигерия през септември, което лиши живота на над 660 души, 2,4 милиона бяха изселени, 6760 км² аграрни земи и над 200 000 къщи бяха отчасти или изцяло унищожени. В България, при започване на септември, наводняване в 3 общини в Пловдивска област, породено от поройни дъждове от над 200 л/м², засегна над 1100 души и нанесе вреди на над 400 къщи и социална инфраструктура.
Каква е връзката сред климата и наводненията?
Броят на естествените бедствия и последствията от тях за индивида и природата се усилват. От естествените опасности наводненията са едни от най-широко публикуваните по света. Те са натурален феномен, породен от присъщата колебливост на природата и за тях се счита, че са познати феномени поради своята периодическа поява. Над 90% от наводненията са провокирани от метеорологични процеси. Един от главните уроци от Рамката от Хиого (2005 – 2015), рамкова стратегия за създаване на резистентност към бедствия, бе разпознаването на климатичните промени, като значим фактор за тяхната поява през последните десетилетия.
Затоплянето на въздуха усилва потенциала за задържане на вода и форсира процесите на систематизиране на влага в атмосферата. Затоплянето въздейства и върху водния цикъл, като подтиква изпаренията, трансформира интензитета и периодичността на преваляванията и оказва въздействие върху процесите на запазване на вода под формата на сняг и лед. Тези процеси водят до по-честата поява на интензивни превалявания от дъжд, като наклонността се следи в световен мащаб. По-високите температури водят и до повече превалявания от дъжд във високите планински райони , а комбинацията от интензивно снеготопене и дъждове на висока надморска височина беше нещо нехарактерно в близкото минало.
Какво демонстрират проучванията за въздействието на климатичните промени върху риска от бедствия?
В процеса на възобновяване след появяването на наводнения, главен обект на проучвания са аргументите за тяхното пораждане и опциите за попречване на бъдещи рискови обстановки. Изследванията на климатичните фактори за по-честата поява на рискови естествени феномени провокират интерес от научната общественост, като досега са осъществени над 400 рецензирани проучвания.
За 71% от изследваните 504 рискови естествени феномени се счита, че тяхната периодичност и интензитет се дължат на човешкото въздействие върху климата.
Най-категорични резултати са получени при случаите на рискови горещини – 93%, а от изследваните засушавания 68% имат доказана връзка с климатичните промени. От изследваните 126 наводнения при 56% от тях се удостоверява отрицателният резултат от климатичните промени, при 15% се счита, че климатът е смекчил естествените опасности, 19% не намират данни за връзка с климата, а резултатите при 10% от проучванията са неубедителни.
Важно е да се означи, че в някои случаи неналичието на данни може да попречи да се открие връзката сред наводненията и климата. В други случаи неубедителните резултати са в резултат на относително по-сложните процеси, които водят до наводнения, като се има поради, че значително за явленията способства и човешката активност. Съществено значение имат и заложените хипотези и интерпретирането на резултатите, които в съответни случаи отхвърлят единствено един от евентуалните климатичните процеси, което не би трябвало да бъде обсъждано като умозаключение за цялостното въздействие на климата.
Какво съставляват естествените бедствия?
Понятието „ естествено злополучие “ постоянно се счита за неопределено и подвеждащо, защото за определянето на рисковите естествени феномени като бедствия, неизбежно би трябвало да има човешки съставен елемент като загуба на живот, инфраструктурни вреди и загуба на занаят на засегнатото население. Под риск от злополучие е признато да се схваща взаимоотношението сред естественото събитие и характерностите на популацията, които го излагат на риск и способстват за неговата накърнимост.
Бедствията са знак за проблеми и неуспехи, свързани с устойчивото развиване на популацията .
Компонентите за образуване на риска са повлияни от голям брой фактори, свързани с незадоволително положително обмисляне и ръководство на районното развиване, влошено положение на околната среда и беднотия на засегнатото население. Освен резултатите от по-силните дъждове и стихии, провокирани от промени в климата, за риска от наводнения роля играят и социално-икономични фактори като нарастване на популацията, урбанизация в заливни равнини и по поречието на реки и морски крайбрежия. Немаловажно е положението на екосистемите и техните услуги, които спомагат за намаление на оттока и ерозията в речния водосбор, както и слягането на земната повърхнина, породено от прекалено потребление на подземни води.
Наводненията в Пловдивска област
са добър образец, който удостоверява актуалните схващания за ръководство на риска от наводнения. Основните хипотези за аргументите, довели до бедствието, са свързани с ограниченията за предварителна защита и ограничение на вредите при рискови обстановки в района. Според специалисти, една от аргументите за наводненията е поддръжката и потенциала на водната инфраструктура. Като значими знаци за този проблем са скъсаната дига, препълнените канали, непочистени дерета, поправеното корито на р. Стряма и несъгласуваното създаване на мостове, които не подготвят реките към разливане отвън обитаемоте места.
Друг главен индикатор е положението на горите във водосбора, които посредством короните на дърветата, мъртвата горска постилка и почвата съумяват да поемат огромно количество от преваляванията. Наличието на кални маси и дървесни парчета, достигнали до селата, е явен знак, че потенциалът на гората не е бил задоволителен да устои на естествената буря. Въпреки, че не е открита противозаконна сеч в региона, като евентуална причина, само че и бъдещо решение на казуса в страната е разглеждането на откритите практики при ръководството на горите и до каква степен те са съобразени с резултатите от измененията в климата.
Въпреки, че последните десетилетия са белязани от световен стопански напредък, вредите от естествените бедствия не престават да се усилват.
Наводненията са предизвикали вреди за повече от $1 трилион по света след 1980 година до момента. Очакванията са обстановката да се утежни, като броят на хората, наранени от наводнения, фрапантно ще се усили. Според данни от разбори за риска от наводнения (Фиг. 3), броят на хората, наранени от речни наводнения, ще се усили от 65 милиона през 2010 година до 132 милиона през 2030 година От икономическа позиция нужните средства при възобновяване на инфраструктура от речни наводнения ще набъбнат тройно – от $157 до $535 милиарда годишно.
Очакваното нарастване на материалните вреди и на засегнатото население, като резултат от бъдещи бедствия, разкрива нарастване във всички съставни елементи, които образуват риска от наводнения. Именно най-бедните прослойки на обществото са изложени на висок риск, а вредите от бедствията имат максимален резултат върху техния живот и занаят. Най-уязвимите общества живеят в обаян кръг на оцеляване при злополучие и възобновяване до появяването на идващото.
Какви са резултатите от климатичните промени в регионите с най-уязвимо население?
Над 1,8 милиарда от световното население са хора,изложени на риск от наводнения, от които 89% се намират в разрастващи се страни, като половината от тях живеят в условия на беднотия. Засегнатите от наводнения семейства не разполагат със спестявания и нямат достъп до системи за обществено подкрепяне. В Южна и Източна Азия се намира близо 70% от световното население, изложено на риск от наводнения. В някои райони 2/3 от локалното население са изложени на висок риск.
Планинските вериги Хиндукуш, Каракорум и Хималаи са наричани водните кули на Азиатския континент. Планините са източник на вода за над 1,3 милиарда души, като с изключение на преваляванията, те зареждат огромни реки като Инд и Ганг с топенето на планинските ледници и снегове. Няма друго място на планетата, където животът на толкоз доста хора да зависи повече от положението и процесите на криосферата. Затоплянето в планините е три пъти по-бързо от междинните световни трендове. Температурите в планинските райони до 2050 година се чака да се покачат с 1 – 2 °C, а на някои места с 4 – 5°C.
Земеделието и отглеждането на животни са съществени препитания за популацията в долините на реките и зависят от сезонните промени и трендове, свързани с метеорологичните условия. Вследствие на стоплянето, хидрологичният цикъл се трансформира, става непредвидим и води до интервали с висок риск от наводнения или продължителни засушавания. Промените в количеството превалявания са сложни за предугаждане, само че през идващите десетилетия мусоните, сезонно проявяващи се ветрове, ще настъпват по-рано и ще се задържат по-дълго. По-високите температури и по-малкото превалявания от сняг ще окажат въздействие върху площта на ледниците и ще усилят оттока на реките през идващите десетилетия. Освен това през последните 50 години ледниците се отдръпват последователно, като процесът усилва своите темпове. Запасите от сняг и лед в горните течения на реките понижават. Очакваните относителни загуби в площта на ледниците през идващите десетилетия варира от 20% до 68%.
Но загубата на ледниците не е единствено сензитивен знак за климатичните промени, процесът носи със себе си редица опасности.
Отдръпването на ледниците основава предпоставки за образуване на нови ледникови езера, които последователно усилват площта си. Изследвания разпознават близо 9000 езера в планините, като при над 200 от тях има евентуална заплаха от преливане. Процесът подготвя за нарастване на риска от наводнения, породени от неустойчивостта на ледовете и морените, които задържат езерата като естествена бариера. Хималаите са млади планини от геоложка позиция и скатовете им са извънредно нестабилни. Топографията и теренът на планините, в композиция с интензивните дъждове, способстват за висок риск от лавини и свлачищни процеси, които могат да обиден и територията на езерата.
Сериозността на обстановката в Южна Азия подтиква страните, които споделят водни запаси, да изследват измененията и да търсят решения посредством дълготрайни и мултидисциплинарни проучвания. Поради основни пространствени разлики сред речните водосбори, генерализиране на предстоящите промени за целия район е невероятно. Мерките, които биха дали позитивен резултат за локалното население, са предприемане на разнородни и гъвкави решения в земеделските практики, които да отразят измененията в климата на локално равнище.
Друга съществена тематика са климатичните модели, които имат потребност от усъвършенстване на пространствената разграничителна дарба за по-детайлно снимане на промени в биофизичните процеси при внезапни промени в надморската височина. Отчита се и потребността от усъвършенстване в взаимна работа сред страните. Голяма част от несигурността в научните резултати във високите част на планините е в резултат на незадоволително добър мониторинг на климата.
Въпреки че не се чакат основни промени в количеството на водните запаси в региона, жизненоважно остава подобрението на тяхното ръководство. Тъй като по-голямата част от преваляванията ще бъдат под формата на дъжд, обитаемоте в долното течение на реките ще разчита значително на екосистемните услуги в горното течение за опазване на водните количества през сухите сезони. Изследванията от най-високите планини на планетата демонстрират, че точно измененията в планините са значим съставен елемент при адаптирането към климатичните промени и ръководството на водните запаси, като тяхната роля би трябвало да бъде по-силно интегрирана в международните политики за климата.
Автор: Боян-Никола Зафиров / Климатека
Боян-Никола Зафиров е приключил компетентност “Управление на риска от бедствия ” в университета „ Ван Хал Ларенстейн ” във Велп, Нидерландия. Работи като съветник по отдалечени проучвания. Професионалните му отговорности са свързани с създаването на приложения за данни от отдалечени наблюдения на Земята при ръководство на естествените запаси и оценка на риска от естествени феномени като лавини, пожари и наводнения. Научните му ползи са в региона на следенето на промени в екологичното положение на предпазени планински и горски екосистеми под въздействието на климатичните промени и антропогенните фактори.
В обявата са употребявани материали от:
- https://www.preventionweb.net/news/mapped-how-climate-change-affects-extreme-weather-around-world-2022
- https://www.preventionweb.net/news/more-research-about-relationship-between-flash-floods-and-climate-change-needed
- https://www.preventionweb.net/news/climate-change-making-flooding-worse-3-reasons-world-seeing-more-record-breaking-deluges
- https://www.epa.gov/climate-indicators/climate-change-indicators-heavy-precipitation
- https://floodlist.com/asia/pakistan-floods-climate-change
- https://floodlist.com/climate/water-cycle-intensifying-climate-warms
- https://www.wri.org/insights/number-people-affected-floods-will-double-between-2010-and-2030?utm_campaign=wridigest&utm_source=wridigest-2022-09-22&utm_medium=email
- https://www.preventionweb.net/news/flood-risk-already-affects-181-billion-people-climate-change-and-unplanned-urbanization-could
- https://reliefweb.int/report/nigeria/nigeria-floods-response-flash-update-4-last-updated-14-december-2022
- https://reliefweb.int/report/bangladesh/bangladesh-asia-pacific-flood-emergency-appeal-no-mdrbd028
- https://www.grida.no/publications/69
- https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/09/06/4387346_kompleksni_kakvi_sa_prichinite_za_navodneniiata_v/
