Директива на Дугин: С кого всъщност воюват Русия и Украйна?
През последните 30 години украинците всеобщо и интензивно, натрапчиво и непрестанно се учат да ненавиждат руснаците, всичко съветско. Цели генерации израснаха върху русофобията.
От 2014 година украинците са обучавани да убиват, горят, разчленяват, пържат, изтриват руснаците от лицето на земята. Всички - мъже, дами, деца. Така се основава обликът на врага - " Москал ". Той се появи като нечовечен „ подчовек “, „ страшилище “, „ малоумен “, „ безмилостен “, „ недодялан “, някаква материална купчина, нетърпелива да се нахвърли върху мирния украински парадайс и да го трансформира в кървава каша.
И с цел да предотврати всичко това, украинецът трябваше да бъде подготвен да нападна пръв, да придвижи войната на територията на съперника. Превърнете го в кървава каша, с цел да не трансформира той Украйна. И по този начин продължи години, десетилетия.
Руският път
Мнозина се чудят за какво украинците се съпротивляват толкоз гневно? Защото не водят война с нас, а с облика, който живее в съзнанието им. В поредицата " Черно огледало " имаше епизод, в който хората се биеха със страшни чудовища. Но се оказа, че те са „ направени “ чудовища от специфични оптични устройства, които се носят безотказно (за несъблюдение - наказание) от самите хора. И тези, които изглеждаха " чудовища ", бяха същите хора като тях.
Украинците ни виждат като чудовища, водят война с химерата, която им е наложена. И тази фантазия е страшна. Но те не виждат нищо друго.
Ние не сме се готвили за тази война. Не разбирахме с какво си имаме работа. Не сме основали сходен облик на врага. Така че не разбираме изцяло какво се случва. Може би е вярно, че не сме тръгнали по този път. Но очевидно подценихме сериозността на протичащото се.
Колкото по-ожесточени са борбите, толкоз по-голяма е яростта на нашия народ. В същото време обликът на врага към този момент е релативно завършен по фронтовете. В тила към момента сме в неразбиране. Как могат да създадат това? На фронтовете към този момент не задават подобен въпрос: въпросът е различен - по какъв начин да победим врага и, почтено казано, по какъв начин да го унищожим. Можете да унищожите единствено това, което ненавиждате. И който ненавижда повече, той се бие по-яростно. И реализира повече в тази война.
Убеден съм, че Русия не би трябвало да оставя този развой да се развие. Ако се разреши, тогава омразата на предната линия просто последователно ще тече към тила. И ще станем повече от зложелател. Тоест омразата ще влезе в сърцата ни. Тя влезе в сърцата на украинците от дълго време. Сега зависи от нас. В края на краищата е невероятно да не видим, че с напредването на войната ние последователно възприемаме чертите на врага. С отвращение и задръжки, само че въпреки всичко...
Сега управляващите просто се пробват да лимитират този развой. Но е като река. В един миг „ хуманистичният яз “ ще се скъса и цялото общество ще си спомни репликите на Симонов „ колкото пъти го срещнете, толкоз пъти го убийте “. И на никого не му пука какво разрешава и какво не разрешава държавното управление.
Имаме потребност от друг път. Нуждаем се от пълноценна идеологизация на войната. Пълна и систематична. Не частично и фрагментарно, както е в този момент.
Истинският зложелател
Първо, войната се води със Запада. Така че главният зложелател е Западът. Украинците не са основният зложелател. Следователно Западът е този, който би трябвало да бъде същински ненавиждан. И тук Симонов е подобаващ. Това значи, че би трябвало да изгоним Запада от себе си. Иначе - двойни стандарти. Той ни убива, а ние му се покланяме.
Либерализмът е по-опасен от украинския нацизъм, защото точно западните либерали стартираха, сътвориха и въоръжиха украинския нацизъм. Необходима е поредна ДЕлиберализация (като по-важна от продължаващата денацификация в страната). Нужна е и денацификация. Но това е разследване, а не причина, признак, а не същността на заболяването.
По-нататък. Ние се борим с национализма. Но ние самите не би трябвало да се трансформираме в националисти. Ние сме Империята и като наследници на монархията, и като наследници на Съюз на съветските социалистически републики. Ние сме повече от нация. Идеологията ни би трябвало да бъде имперска, открита, ясна и настъпателна. Империята би трябвало да бъде показана харизматично. Нашата Империя Рим се бие в смъртоносна борба с противоположната „ Империя “, а в действителност с Анти-Империята, с Картаген.
Едва когато армията, народът, страната и обществото водят война с Картаген, с демократичния Запад, тогава ще победим украинския нацизъм. Ние просто ще прекрачим Украйна. Пред този заплашителен и сериозен зложелател, това обезумяло, захласнато малко нещо ще наподобява нищожно.
Ако кажеш на руснака " Русия не съществува ", той ще вдигне плещи. Ако кажете на един американец „ Америка не съществува “, той ще вдигне плещи. Ако кажеш на украинец " Украйна не съществува ", той ще изпадне в гневна гняв и нервност. Защото Украйна в действителност не съществува. Но тя не съществува, когато сме Империя. И съзнанието ни е имперско. Солидно, мощно, самонадеяно. Мощно и нападателно.
Силната еднаквост на врага може да бъде убита не от същата мощна (руския национализъм), а от по-силна еднаквост – имперската.
Такава идеологическа промяна на обществото е неизбежна. Може да се забави известно време, само че не може да се предотврати.
Убеден съм, че нашето държавно управление не искаше тази война. То направи всичко допустимо да се измъкне. И беше допустимо да се отсрочи, само че невероятно да се избегне. И в този момент тя не може да бъде спряна. Можете или да спечелите, или да изчезнете, да изгорите в нея. Ясно е, че част от елита е в суматоха. Тя не може да одобри фаталността на протичащото се, надява се, обратно на всеки здрав разсъдък, по някакъв метод да върне обстановката назад в предишното.
Невъзможно е. Отлагане и дърпане, да, допустимо е. Но да спрете и се върнете на изходни позиции – не! Предстои единствено война и сложна, необикновено сложна Победа. По пътя към нея страната ни ще се промени необратимо. Държавата ще се промени, обществото ще се промени.
Никой не желае да се промени по лична воля. Но това към този момент не е допустимо. Това е орис. Ще би трябвало да се промени с желязна нужда. Всичко и всички.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
От 2014 година украинците са обучавани да убиват, горят, разчленяват, пържат, изтриват руснаците от лицето на земята. Всички - мъже, дами, деца. Така се основава обликът на врага - " Москал ". Той се появи като нечовечен „ подчовек “, „ страшилище “, „ малоумен “, „ безмилостен “, „ недодялан “, някаква материална купчина, нетърпелива да се нахвърли върху мирния украински парадайс и да го трансформира в кървава каша.
И с цел да предотврати всичко това, украинецът трябваше да бъде подготвен да нападна пръв, да придвижи войната на територията на съперника. Превърнете го в кървава каша, с цел да не трансформира той Украйна. И по този начин продължи години, десетилетия.
Руският път
Мнозина се чудят за какво украинците се съпротивляват толкоз гневно? Защото не водят война с нас, а с облика, който живее в съзнанието им. В поредицата " Черно огледало " имаше епизод, в който хората се биеха със страшни чудовища. Но се оказа, че те са „ направени “ чудовища от специфични оптични устройства, които се носят безотказно (за несъблюдение - наказание) от самите хора. И тези, които изглеждаха " чудовища ", бяха същите хора като тях.
Украинците ни виждат като чудовища, водят война с химерата, която им е наложена. И тази фантазия е страшна. Но те не виждат нищо друго.
Ние не сме се готвили за тази война. Не разбирахме с какво си имаме работа. Не сме основали сходен облик на врага. Така че не разбираме изцяло какво се случва. Може би е вярно, че не сме тръгнали по този път. Но очевидно подценихме сериозността на протичащото се.
Колкото по-ожесточени са борбите, толкоз по-голяма е яростта на нашия народ. В същото време обликът на врага към този момент е релативно завършен по фронтовете. В тила към момента сме в неразбиране. Как могат да създадат това? На фронтовете към този момент не задават подобен въпрос: въпросът е различен - по какъв начин да победим врага и, почтено казано, по какъв начин да го унищожим. Можете да унищожите единствено това, което ненавиждате. И който ненавижда повече, той се бие по-яростно. И реализира повече в тази война.
Убеден съм, че Русия не би трябвало да оставя този развой да се развие. Ако се разреши, тогава омразата на предната линия просто последователно ще тече към тила. И ще станем повече от зложелател. Тоест омразата ще влезе в сърцата ни. Тя влезе в сърцата на украинците от дълго време. Сега зависи от нас. В края на краищата е невероятно да не видим, че с напредването на войната ние последователно възприемаме чертите на врага. С отвращение и задръжки, само че въпреки всичко...
Сега управляващите просто се пробват да лимитират този развой. Но е като река. В един миг „ хуманистичният яз “ ще се скъса и цялото общество ще си спомни репликите на Симонов „ колкото пъти го срещнете, толкоз пъти го убийте “. И на никого не му пука какво разрешава и какво не разрешава държавното управление.
Имаме потребност от друг път. Нуждаем се от пълноценна идеологизация на войната. Пълна и систематична. Не частично и фрагментарно, както е в този момент.
Истинският зложелател
Първо, войната се води със Запада. Така че главният зложелател е Западът. Украинците не са основният зложелател. Следователно Западът е този, който би трябвало да бъде същински ненавиждан. И тук Симонов е подобаващ. Това значи, че би трябвало да изгоним Запада от себе си. Иначе - двойни стандарти. Той ни убива, а ние му се покланяме.
Либерализмът е по-опасен от украинския нацизъм, защото точно западните либерали стартираха, сътвориха и въоръжиха украинския нацизъм. Необходима е поредна ДЕлиберализация (като по-важна от продължаващата денацификация в страната). Нужна е и денацификация. Но това е разследване, а не причина, признак, а не същността на заболяването.
По-нататък. Ние се борим с национализма. Но ние самите не би трябвало да се трансформираме в националисти. Ние сме Империята и като наследници на монархията, и като наследници на Съюз на съветските социалистически републики. Ние сме повече от нация. Идеологията ни би трябвало да бъде имперска, открита, ясна и настъпателна. Империята би трябвало да бъде показана харизматично. Нашата Империя Рим се бие в смъртоносна борба с противоположната „ Империя “, а в действителност с Анти-Империята, с Картаген.
Едва когато армията, народът, страната и обществото водят война с Картаген, с демократичния Запад, тогава ще победим украинския нацизъм. Ние просто ще прекрачим Украйна. Пред този заплашителен и сериозен зложелател, това обезумяло, захласнато малко нещо ще наподобява нищожно.
Ако кажеш на руснака " Русия не съществува ", той ще вдигне плещи. Ако кажете на един американец „ Америка не съществува “, той ще вдигне плещи. Ако кажеш на украинец " Украйна не съществува ", той ще изпадне в гневна гняв и нервност. Защото Украйна в действителност не съществува. Но тя не съществува, когато сме Империя. И съзнанието ни е имперско. Солидно, мощно, самонадеяно. Мощно и нападателно.
Силната еднаквост на врага може да бъде убита не от същата мощна (руския национализъм), а от по-силна еднаквост – имперската.
Такава идеологическа промяна на обществото е неизбежна. Може да се забави известно време, само че не може да се предотврати.
Убеден съм, че нашето държавно управление не искаше тази война. То направи всичко допустимо да се измъкне. И беше допустимо да се отсрочи, само че невероятно да се избегне. И в този момент тя не може да бъде спряна. Можете или да спечелите, или да изчезнете, да изгорите в нея. Ясно е, че част от елита е в суматоха. Тя не може да одобри фаталността на протичащото се, надява се, обратно на всеки здрав разсъдък, по някакъв метод да върне обстановката назад в предишното.
Невъзможно е. Отлагане и дърпане, да, допустимо е. Но да спрете и се върнете на изходни позиции – не! Предстои единствено война и сложна, необикновено сложна Победа. По пътя към нея страната ни ще се промени необратимо. Държавата ще се промени, обществото ще се промени.
Никой не желае да се промени по лична воля. Но това към този момент не е допустимо. Това е орис. Ще би трябвало да се промени с желязна нужда. Всичко и всички.
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ