Аналоговите хора регулират дигиталния бизнес
През последните 10 години София се пробва да се нарежда като град, който тачи технологиите, отворил е порти за нововъведения, сиреч вперил е взор в бъдещето.
Може би сте позабравили Росен Плевнелиев, който по едно време ни беше президент и говореше ангро за промишленостите на бъдещето, които чукат на вратите ни. Информационни и информационни технологии, аутсорсинг, технопаркове, клъстъри, хъбове и прочие чудесии, умно редеше Плевнелиев, до момента в който награждава примерно спечелилите от състезания за новаторско дружество. Човекът засилваше институционалния потенциал, зовеше за електронното държавно управление, киберсигурност, екосистема за нововъведения и стартъпи, цифрова стопанска система, обединен дигитален пазар, иновационна динамичност и прочие Видими резултати не последваха, само че въпреки че напълно стабилно разделяме с Румъния последното място в Европейски Съюз по всевъзможни нововъведения, през днешния ден се регистрира, че съвсем 1/3 от предприятията ни са новаторски, а всяко пето е осъществило някакво софтуерно усъвършенстване.
Така е в света на общите приказки
В живия живот България е несклоняем зложелател на всевъзможни технологии, които биха могли да застрашат ритъма на обичайния метод на правене на бизнес. Ние туптим с научно-техническата гражданска война от 80-те. Ако тук се появи новаторски бизнес за милиарди, който е явен, ярък - цялата отчетност е онлайн, леснодостъпна, българската власт реагира еднопосочно - след малко стъписване тя потегля на свещена война против него.
Така стана с Uber. Няколко месеца откакто с UberX получихме качествена опция на копърките си, страната се зае да контролира този изцяло чужд за служителите ни бизнес и естествено, не съумя. Тук нямаме даже визия за регулация на подобен вид бизнес. Като похлупак последваха митинги на засегнатите “бакшиши ” и напълно естествено се стигна до изгонването на Uber и цялостна победа на “добрия ” остарял и смрадлив таксиметров превоз.
Дойдоха електрическите тротинетки
За нула време не една, а три компании - Brum, Hobo и Lime, извършиха пространството в София. Държавата още веднъж се ошашави и още веднъж потегли да контролира. И още веднъж се оказа, че тя няма потенциал да бъде съответна на този тип бизнес. Не може да ги накара да се движат примерно по велоалеите - щото такива няма навсякъде; не може да задължи потребителите да карат с каски, щото това изобщо не е най-важният проблем на скутерите; в последна сметка не може да направи нищо, защото такова животно като тротинетките не съществува в нашите закони. (Бедна ми е фантазията какво ще вършат софийските служители, когато тук се появи самодвижещата се кола или дронове, които разнасят пратки... Ще ги изгоним с шут!)
Да се върнем на тротинетките. Накрая, макар че фирмите и потребителите са удовлетворени - 150 000 пътувания към този момент бяха осъществени с тротинетки - страната ще направи всичко допустимо да спре този бизнес. Ще го разгласи за сива стопанска система, макар че по-чист бизнес от бизнес, който минава напълно по банков път, мъчно може да се измисли. Вижте единствено какъв брой старания се поставят, с цел да се вържат касови апарати на магазини, бензиностанции... с Национална агенция за приходите. А тук приказваме за бизнес, който е вързан. В който всички пътувания могат да се наблюдават в действително време. Какво приказвам - страната може да си цялостни фиска в действително време.
Не ме разбирайте неправилно. Тази страна не е неповторимо нефелна
С ръка на сърцето би трябвало да признаем, че сходен проблем, сходна борба с софтуерните компании, които водят бизнеса си през приложения - с тротинетките, още повече с Uber - водят повече от европейските страни. Европейският съд в Люксембург постанови, че Uber е просто някаква транспортна, а не интернет компания, с което развърза ръцете на бюрокрацията в цяла Европа и най-масовата услуга на компанията бе отрязана в редица градове на Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия, Гърция... UberX неотдавна бе изпъден и от Лондон.
Това би трябвало да ни приказва, че освен България, а целият Европейски съюз не е доста подготвен с нашествието на сходен жанр бизнес.
За разлика от Съединени американски щати и Китай, Европейски Съюз мъчно реагира на сходни предизвикателство просто тъй като
Европейски Съюз е майката на всички регулации,
Европа е прелестно място за положителния остарял бизнес, тъй като тук всеки развой е прошнурован и пронумерован, всяка стъпка е отиграна. Когато работата опре до нови технологии, Европейски Съюз замръзва в ступор, пробва се да контролира, да свръхрегулира даже - дотам, че навлизането на сходни компании става извънредно мъчно.
В Европейски Съюз може да приказваме за свободен пазар, само че пазарът рязко става неразполагаем за компании като Uber. В Европейски Съюз може да пазим чистотата на въздуха, да ограничаваме дизела и да гоним колите най-малко от градския център, само че когато дойдат тротинетките, ги гледаме както реакционер гледа гей церемониал.
Ето идващия образец - кой нормален човек, който е " за " свободно придвижване на хора, артикули и капитали, би тръгнал през днешния ден да ограничава нискотарифните самолетни полети? Европеецът. От “Общото политическо изказване " на страни като Швеция, Германия, Франция, Италия, Дания, Люксембург, Белгия и Нидерландия стана ясно, че доста хора желаят това, защото за тях
свободата на придвижване явно е третостепенна независимост,
доста по-неважна от битката с световното стопляне. Затова се заприказва за " СО2 налог ". Защо обаче в тази самодейност за малко щеше да се включи бедна страна като България, за която през вчерашния ден паднаха границите и няма въздушен флот, който да цапа небето? Нямаме огромен бизнес, нямаме крави... нищо нямаме. За българина повдигането на цените на нискотарифните полети е като изходна виза. И в това време е преграда пред тръгналия нагоре нискотарифен туризъм. Т.е. тръгнахме да оскъпяваме самолетните билети тъкмо когато София се изпълни с тридневни туристи, които при други цени в никакъв случай няма да стъпят в столицата ни.
За да е изцяло ясно защо става дума, се появиха законодатели, които потеглиха на свещена война против Booking.com, Airbnb, Expedia, Facebook и тъй наречените, т.е. против тези, които настаняват туристите, кацнали с нискотарифните полети. Някой дава жилището си чартърен, без да е хотелиер - за нашия управленец това звучи неразбираемо, като да превозваш хора, без да си такси, и да получаваш пари за това, че някой се вози с тротинетката ти. Тъмна Индия. В ролята на невежите законодатели заиграха депутатите от властта Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов ( " Обединени патриоти " /НФСБ). Те оферират тези, които дават жилища чартърен, да ги записват като туристически обекти?! А Booking.com, Airbnb да бъдат спрени, в случай че инцидентно вие не сте изпълнили новоизпечената законова наредба. Т.е.
задоволително е трима души да наклепат съседите си,
с цел да... спре букингът завинаги. Ето това измислиха двама българи, които не са се возили с нискотарифна компания, не са употребили Uber, не са търсили нищо в Airbnb и не са се качвали на скутер.
И отново дублирам - тук не става дума за неповторимо тъпа страна, в която аналогови хора с нулева визия за сегашното ръководят. Припомням какво стана, когато шефът на МОК Томас Бах подписа контракт за партньорство с Airbnb и по този начин насърчи настаняването на участниците в летните олимпийски игри през 2024 година по частни квартири. Как реагираха хотелиерите в Париж? Заплашиха с протест. Какво сподели кметицата на Париж Ан Идалго? Каза, че платформата „ дестабилизира локалния бизнес и конкурира обичайните хотели “. Просто не се е сетила да работи като Менда.
Разликите са малко и не знам дали са основни. Към атавистичния чиновнически боязън от технологиите прибавете естествения блян на страната да управлява всичко и допълнете няколко еврорегулации. Така се получава непробиваема стена, която може да убие всяка иновация.
А вие се чудите що не гласуваме по интернет или най-малко с машини...
Може би сте позабравили Росен Плевнелиев, който по едно време ни беше президент и говореше ангро за промишленостите на бъдещето, които чукат на вратите ни. Информационни и информационни технологии, аутсорсинг, технопаркове, клъстъри, хъбове и прочие чудесии, умно редеше Плевнелиев, до момента в който награждава примерно спечелилите от състезания за новаторско дружество. Човекът засилваше институционалния потенциал, зовеше за електронното държавно управление, киберсигурност, екосистема за нововъведения и стартъпи, цифрова стопанска система, обединен дигитален пазар, иновационна динамичност и прочие Видими резултати не последваха, само че въпреки че напълно стабилно разделяме с Румъния последното място в Европейски Съюз по всевъзможни нововъведения, през днешния ден се регистрира, че съвсем 1/3 от предприятията ни са новаторски, а всяко пето е осъществило някакво софтуерно усъвършенстване.
Така е в света на общите приказки
В живия живот България е несклоняем зложелател на всевъзможни технологии, които биха могли да застрашат ритъма на обичайния метод на правене на бизнес. Ние туптим с научно-техническата гражданска война от 80-те. Ако тук се появи новаторски бизнес за милиарди, който е явен, ярък - цялата отчетност е онлайн, леснодостъпна, българската власт реагира еднопосочно - след малко стъписване тя потегля на свещена война против него.
Така стана с Uber. Няколко месеца откакто с UberX получихме качествена опция на копърките си, страната се зае да контролира този изцяло чужд за служителите ни бизнес и естествено, не съумя. Тук нямаме даже визия за регулация на подобен вид бизнес. Като похлупак последваха митинги на засегнатите “бакшиши ” и напълно естествено се стигна до изгонването на Uber и цялостна победа на “добрия ” остарял и смрадлив таксиметров превоз.
Дойдоха електрическите тротинетки
За нула време не една, а три компании - Brum, Hobo и Lime, извършиха пространството в София. Държавата още веднъж се ошашави и още веднъж потегли да контролира. И още веднъж се оказа, че тя няма потенциал да бъде съответна на този тип бизнес. Не може да ги накара да се движат примерно по велоалеите - щото такива няма навсякъде; не може да задължи потребителите да карат с каски, щото това изобщо не е най-важният проблем на скутерите; в последна сметка не може да направи нищо, защото такова животно като тротинетките не съществува в нашите закони. (Бедна ми е фантазията какво ще вършат софийските служители, когато тук се появи самодвижещата се кола или дронове, които разнасят пратки... Ще ги изгоним с шут!)
Да се върнем на тротинетките. Накрая, макар че фирмите и потребителите са удовлетворени - 150 000 пътувания към този момент бяха осъществени с тротинетки - страната ще направи всичко допустимо да спре този бизнес. Ще го разгласи за сива стопанска система, макар че по-чист бизнес от бизнес, който минава напълно по банков път, мъчно може да се измисли. Вижте единствено какъв брой старания се поставят, с цел да се вържат касови апарати на магазини, бензиностанции... с Национална агенция за приходите. А тук приказваме за бизнес, който е вързан. В който всички пътувания могат да се наблюдават в действително време. Какво приказвам - страната може да си цялостни фиска в действително време.
Не ме разбирайте неправилно. Тази страна не е неповторимо нефелна
С ръка на сърцето би трябвало да признаем, че сходен проблем, сходна борба с софтуерните компании, които водят бизнеса си през приложения - с тротинетките, още повече с Uber - водят повече от европейските страни. Европейският съд в Люксембург постанови, че Uber е просто някаква транспортна, а не интернет компания, с което развърза ръцете на бюрокрацията в цяла Европа и най-масовата услуга на компанията бе отрязана в редица градове на Германия, Франция, Италия, Испания, Белгия, Гърция... UberX неотдавна бе изпъден и от Лондон.
Това би трябвало да ни приказва, че освен България, а целият Европейски съюз не е доста подготвен с нашествието на сходен жанр бизнес.
За разлика от Съединени американски щати и Китай, Европейски Съюз мъчно реагира на сходни предизвикателство просто тъй като
Европейски Съюз е майката на всички регулации,
Европа е прелестно място за положителния остарял бизнес, тъй като тук всеки развой е прошнурован и пронумерован, всяка стъпка е отиграна. Когато работата опре до нови технологии, Европейски Съюз замръзва в ступор, пробва се да контролира, да свръхрегулира даже - дотам, че навлизането на сходни компании става извънредно мъчно.
В Европейски Съюз може да приказваме за свободен пазар, само че пазарът рязко става неразполагаем за компании като Uber. В Европейски Съюз може да пазим чистотата на въздуха, да ограничаваме дизела и да гоним колите най-малко от градския център, само че когато дойдат тротинетките, ги гледаме както реакционер гледа гей церемониал.
Ето идващия образец - кой нормален човек, който е " за " свободно придвижване на хора, артикули и капитали, би тръгнал през днешния ден да ограничава нискотарифните самолетни полети? Европеецът. От “Общото политическо изказване " на страни като Швеция, Германия, Франция, Италия, Дания, Люксембург, Белгия и Нидерландия стана ясно, че доста хора желаят това, защото за тях
свободата на придвижване явно е третостепенна независимост,
доста по-неважна от битката с световното стопляне. Затова се заприказва за " СО2 налог ". Защо обаче в тази самодейност за малко щеше да се включи бедна страна като България, за която през вчерашния ден паднаха границите и няма въздушен флот, който да цапа небето? Нямаме огромен бизнес, нямаме крави... нищо нямаме. За българина повдигането на цените на нискотарифните полети е като изходна виза. И в това време е преграда пред тръгналия нагоре нискотарифен туризъм. Т.е. тръгнахме да оскъпяваме самолетните билети тъкмо когато София се изпълни с тридневни туристи, които при други цени в никакъв случай няма да стъпят в столицата ни.
За да е изцяло ясно защо става дума, се появиха законодатели, които потеглиха на свещена война против Booking.com, Airbnb, Expedia, Facebook и тъй наречените, т.е. против тези, които настаняват туристите, кацнали с нискотарифните полети. Някой дава жилището си чартърен, без да е хотелиер - за нашия управленец това звучи неразбираемо, като да превозваш хора, без да си такси, и да получаваш пари за това, че някой се вози с тротинетката ти. Тъмна Индия. В ролята на невежите законодатели заиграха депутатите от властта Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов ( " Обединени патриоти " /НФСБ). Те оферират тези, които дават жилища чартърен, да ги записват като туристически обекти?! А Booking.com, Airbnb да бъдат спрени, в случай че инцидентно вие не сте изпълнили новоизпечената законова наредба. Т.е.
задоволително е трима души да наклепат съседите си,
с цел да... спре букингът завинаги. Ето това измислиха двама българи, които не са се возили с нискотарифна компания, не са употребили Uber, не са търсили нищо в Airbnb и не са се качвали на скутер.
И отново дублирам - тук не става дума за неповторимо тъпа страна, в която аналогови хора с нулева визия за сегашното ръководят. Припомням какво стана, когато шефът на МОК Томас Бах подписа контракт за партньорство с Airbnb и по този начин насърчи настаняването на участниците в летните олимпийски игри през 2024 година по частни квартири. Как реагираха хотелиерите в Париж? Заплашиха с протест. Какво сподели кметицата на Париж Ан Идалго? Каза, че платформата „ дестабилизира локалния бизнес и конкурира обичайните хотели “. Просто не се е сетила да работи като Менда.
Разликите са малко и не знам дали са основни. Към атавистичния чиновнически боязън от технологиите прибавете естествения блян на страната да управлява всичко и допълнете няколко еврорегулации. Така се получава непробиваема стена, която може да убие всяка иновация.
А вие се чудите що не гласуваме по интернет или най-малко с машини...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ