,fit(1920:897)&format=webp)
„Професионален минимализъм“ или защо поколението Z предпочита свободното време пред повишение в работата
През последната година 27-годишната Карла Гусман е сменила работата си три пъти. Като студентка по медицина тя напуща предходните си две позиции, откакто подава сигнал за „ трудова употреба “ – безкрайни смени, които я оставят без сила и мисловен потенциал да се приготвя за изпита за специализация. Днес работи от вкъщи си в медицински прът център, с по-стабилно работно време. „ Нощните смени, по 12 часа или повече, бяха изтощителни. Прибирах се, спях, събуждах се изтощена и още веднъж се връщах в болничното заведение. Не устоях повече “, споделя тя пред El Pais. Гусман е една от хилядите младежи, за които работата е средство, а не последна цел.
Издания като Fortune и Forbes назовават феномена „ професионален минимализъм “. Това е нова философия на труда, при която поколението Z отдава приоритет на трудовия контракт с ясно избрани задължения. За младежите е значимо да съблюдават работното си време и да разполагат с персоналното си такова. Ако е допустимо, желаят да имат опция за спомагателна работа (т.нар. side hustle), която им носи още приходи или е по-креативна и удовлетворяваща.
За това потомство триумфът към този момент не се мери с изкачените корпоративни стълби, а със непоклатимост, свободно време и финансова сигурност. Скорошно изследване на Glassdoor демонстрира, че 68% от чиновниците под 29 години не биха търсили мениджърска позиция, в случай че не беше поради заплатата или купата. „ Да ръководиш не е цел, когато същинските упоритости са отвън офиса “, пишат те в корпоративния си блог. Много младежи избират хоризонтално придвижване – прескачане от опция на опция – пред отвесната кариера. Наричат го „ моделът с водните лилии “.
В собствен отчет за изискванията на труд при поколението Z Randstad отбелязва, че междинният престой на първа работа е едвам година и месец. Не единствено изпълнителните шефове имат къс мандат. Най-младите чиновници също стартират кариерата си по този начин и търсят работа, която не ги претрупва и не лишава цялото им време.
28-годишната Айлин Силва, аудиовизуален продуцент, претърпява това от първа ръка. В последните си две позиции в връзките и маркетинга тя се е чувствала „ елементарно заменима “ и с цел да получи гъвкаво работно време или покачване, е трябвало „ да дава повече от себе си “ посредством неплатени изключителни часове и работа през уикендите. Малко откакто навършва година в корпоративния свят, тя взема решение да стане фрийлансър. Подобни позиции са с по-ниски приходи, само че с повече автономност и надзор върху персоналното време. Звучи като факсимиле, само че мнозина от поколението Z избират лични планове и директни клиенти пред взискателни шефове и празни обещания.
Според организациите за асортимент на личен състав като Hays Spain и Adecco Group за този модел на непрекъсната промяна на работата има няколко аргументи – невисок предел на толерантност към отрицателни страсти, ясни упования за напредък, липса на еластичност от страна на работодателите и от време на време нереалистична визия за работата, рекламирана в обществените мрежи. Както отбелязва Алберто Гавилан, шеф „ гении “ в Adecco Group: „ Тези платформи не ти демонстрират човек, който работи пет години на едно място, а по-привлекателни прекарвания, които не всички компании могат да обезпечат. “
TikTok и Instagram са залети с видеа, демонстриращи трудова просвета, която може да е или доста отпусната и приятна, или тъкмо противоположното. Ставането в пет сутринта (много инфлуенсъри настояват, че реализират баланс сред работа, грижа за себе си и спорт посредством ранно ставане) дългото пътешестване в градския превоз и 12-часовите смени не са привлекателни за младежите. Това основава сериозен проблем за компаниите: „ Подбор, образование, акомодация и загуба на чиновници, които си потеглят бързо – всичко това коства скъпо “, предизвестява Гавилан. А и прибавя неустойчивост вътре в компанията, тъй като текучеството ражда още текучество, написа El Pais.
Решението, съгласно специалистите, е фирмите да одобряват, че поколението Z желае да промени разпоредбите: „ Фирмите би трябвало да показват бистрота още от началото, да оферират водачество, самопризнание, интензивно присъединяване и психическа сигурност; да построяват чувство за принадлежност “, изяснява Силвия Пина, шеф на услугите за краткотрайна и непрекъсната претовареност в Hays Spain.
Според скорошни изследвания 57% от поколението Z поддържат най-малко един непряк план, спрямо 48% от милениалите и 31% от потомство X. За доста от тях този side hustle е клапан за освобождение на напрежението – метод да си възвърнат контрола и смисъла. „ Осъзнах, че построяването на кариера в компания не е решение; моята концепция е да намеря свои клиенти и да работя планово “, споделя Айлин Силва.
Това не е мързел или незаинтересованост. Това е преформулиране на контракта сред служащ и шеф: повече фрийланс, повече многообразие, повече еластичност. За последователите на тази философия „ професионалният минимализъм “ не е протест, а прагматично преосмисляне на това какво значи да изкарваш прехраната си. Може би най-радикалната смяна е точно тази – приемането, че работата не е вяра, а инструмент. Че триумфът не постоянно значи нанагорнище нагоре, а оцеляване с достолепие. И че лоялността, в случай че още съществува, към този момент не е към дадена организация, а към самия себе си.
Издания като Fortune и Forbes назовават феномена „ професионален минимализъм “. Това е нова философия на труда, при която поколението Z отдава приоритет на трудовия контракт с ясно избрани задължения. За младежите е значимо да съблюдават работното си време и да разполагат с персоналното си такова. Ако е допустимо, желаят да имат опция за спомагателна работа (т.нар. side hustle), която им носи още приходи или е по-креативна и удовлетворяваща.
За това потомство триумфът към този момент не се мери с изкачените корпоративни стълби, а със непоклатимост, свободно време и финансова сигурност. Скорошно изследване на Glassdoor демонстрира, че 68% от чиновниците под 29 години не биха търсили мениджърска позиция, в случай че не беше поради заплатата или купата. „ Да ръководиш не е цел, когато същинските упоритости са отвън офиса “, пишат те в корпоративния си блог. Много младежи избират хоризонтално придвижване – прескачане от опция на опция – пред отвесната кариера. Наричат го „ моделът с водните лилии “.
В собствен отчет за изискванията на труд при поколението Z Randstad отбелязва, че междинният престой на първа работа е едвам година и месец. Не единствено изпълнителните шефове имат къс мандат. Най-младите чиновници също стартират кариерата си по този начин и търсят работа, която не ги претрупва и не лишава цялото им време.
28-годишната Айлин Силва, аудиовизуален продуцент, претърпява това от първа ръка. В последните си две позиции в връзките и маркетинга тя се е чувствала „ елементарно заменима “ и с цел да получи гъвкаво работно време или покачване, е трябвало „ да дава повече от себе си “ посредством неплатени изключителни часове и работа през уикендите. Малко откакто навършва година в корпоративния свят, тя взема решение да стане фрийлансър. Подобни позиции са с по-ниски приходи, само че с повече автономност и надзор върху персоналното време. Звучи като факсимиле, само че мнозина от поколението Z избират лични планове и директни клиенти пред взискателни шефове и празни обещания.
Според организациите за асортимент на личен състав като Hays Spain и Adecco Group за този модел на непрекъсната промяна на работата има няколко аргументи – невисок предел на толерантност към отрицателни страсти, ясни упования за напредък, липса на еластичност от страна на работодателите и от време на време нереалистична визия за работата, рекламирана в обществените мрежи. Както отбелязва Алберто Гавилан, шеф „ гении “ в Adecco Group: „ Тези платформи не ти демонстрират човек, който работи пет години на едно място, а по-привлекателни прекарвания, които не всички компании могат да обезпечат. “
TikTok и Instagram са залети с видеа, демонстриращи трудова просвета, която може да е или доста отпусната и приятна, или тъкмо противоположното. Ставането в пет сутринта (много инфлуенсъри настояват, че реализират баланс сред работа, грижа за себе си и спорт посредством ранно ставане) дългото пътешестване в градския превоз и 12-часовите смени не са привлекателни за младежите. Това основава сериозен проблем за компаниите: „ Подбор, образование, акомодация и загуба на чиновници, които си потеглят бързо – всичко това коства скъпо “, предизвестява Гавилан. А и прибавя неустойчивост вътре в компанията, тъй като текучеството ражда още текучество, написа El Pais.
Решението, съгласно специалистите, е фирмите да одобряват, че поколението Z желае да промени разпоредбите: „ Фирмите би трябвало да показват бистрота още от началото, да оферират водачество, самопризнание, интензивно присъединяване и психическа сигурност; да построяват чувство за принадлежност “, изяснява Силвия Пина, шеф на услугите за краткотрайна и непрекъсната претовареност в Hays Spain.
Според скорошни изследвания 57% от поколението Z поддържат най-малко един непряк план, спрямо 48% от милениалите и 31% от потомство X. За доста от тях този side hustle е клапан за освобождение на напрежението – метод да си възвърнат контрола и смисъла. „ Осъзнах, че построяването на кариера в компания не е решение; моята концепция е да намеря свои клиенти и да работя планово “, споделя Айлин Силва.
Това не е мързел или незаинтересованост. Това е преформулиране на контракта сред служащ и шеф: повече фрийланс, повече многообразие, повече еластичност. За последователите на тази философия „ професионалният минимализъм “ не е протест, а прагматично преосмисляне на това какво значи да изкарваш прехраната си. Може би най-радикалната смяна е точно тази – приемането, че работата не е вяра, а инструмент. Че триумфът не постоянно значи нанагорнище нагоре, а оцеляване с достолепие. И че лоялността, в случай че още съществува, към този момент не е към дадена организация, а към самия себе си.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ