Светът се движи твърде бързо и ако стоиш на едно място, изоставаш със страшна скорост – 6 въпроса за 2026 с Доброслав Димитров, Raisen Technology
Светът влиза в интервал на ускорено пренареждане, в който технологиите, сигурността и стопанската система към този момент не могат да се преглеждат поотделно. Геополитиката се комерсиализира, капиталите сменят посоката си, а изкуственият разсъдък се трансформира по едно и също време в катализатор на напредък и в източник на систематичен риск.
В диалог за поредицата на Profit.bg „ 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 “ софтуерният бизнесмен Доброслав Димитров приказва непосредствено за това по какъв начин наподобява идната година оттатък оптимистичните сюжети – за евентуалното отрезвяване след AI хиперинвестициите, за новата логичност на защита и суверенитет в Европа, за действителните опасности пред българската стопанска система и за рядката историческа опция страната ни да се включи пълноценно в идната индустриална гражданска война.
Кои геополитически процеси ще има най-силно отражение върху средата, в която оперира вашата организация през 2026 година?
Тектоничните промени в американската външна политика ще имат огромни и дълготрайни последици - комерсиализирането на геополитическите политики води след себе си пренареждане на капитали и търговски направления, линии на доставки и достъп до технологии.
Необходимостта Европа да отвоюва своя софтуерен, стопански и боен суверинитет ще даде много провокации и благоприятни условия.
Хиперентусиазмът за вложение в инфраструктура, обвързвана с изкуствен интелект, основава неминуем балон, който най-вероятно ще мине през интервал на отрезвяване в идната година.
Технологията ще промени всичко за всички, само че това напълно не значи, че финансовият възторг на пазарите не е изпреварил действителностите на технологията.
Само през 2025 година бяха вложени над 1 трилион $ в AI – след тези умопомрачителни суми, които са към този момент изхарчени и планувани за харчене неизбежно ще пристигна корекцията, която ще има последици върху целия свят.
Войната в Украйна може и да свърши, само че това напълно не значи завършек на провокациите, свързани с нея и променения международен ред. Националната и междусъюзническа защита се трансформират в безусловен приоритет. Бойните полета на утрешния ден ще са съгласуваност на всички равнища – от дребните дронове до огромните системи, от самостоятелния боец до огромните формирования.
Симбиотичната среда ще бъде стандарт: дроновете няма да са просто екипировка, а военен сътрудник. Всеки нов боен спор ще стартира с голяма доза неустановеност. С какви логаритми са ръководени вражеските системи - по-добри ли са от нашите? Колко бързо могат да се приспособяват към изменящата се конюнктура? Има ли „ пета колона “, ръководена от изкуствен интелект в нашите обществени платформи? Могат ли цели класове консуматорска електроника да бъдат компрометирани и да дефектират по едно и също време? Ще можем ли изобщо да разпознаем “първия изстрел ”?
Всички тези опасности водят след себе си големи провокации - когато има огромно пренареждане на света, печелят по-бързите и адаптивни компании.
Каква е вашата прогноза за българската стопанска система през 2026 година? Кои фактори виждате като най-определящи за резистентен напредък?
Годината ще е комплицирана, има действителен риск от ново повтаряне на цикъла от избори на избори. Това би парализирало страната и колкото и бизнесът да не е обвързван непосредствено с нея, не може да не усети следствията.
В композиция с това локалният ни възторг за влизането в Еврозоната натовари обществото с доста нереалистични упования: едните - със боязън, че цените ще се вдигнат доста, другите- с вяра, че имотният пазар вълшебен ще се удвои, а третите - най-много страната - че ще потекат вложения, които ще решат бюджетния проблем.
Истината, както нормално, ще е някъде по средата и ще има доста разочаровани. За страдание, в случай че този сюжет се комбинира със пръсване на балона на Изкуствения разсъдък в Съединени американски щати, може да имаме една много неприятна 2026-та година. И за това ще бъде упрекнато въвеждането на еврото, което ще ускори евроскептичните настроения в страната - и ще изпрати махалото в посока, в която сме живели 45 години и нищо хубаво не ни е донесла.
Как влизането на България в еврозоната ще повлияе на бранша, в който оперирате?
За високотехнологичните компании, работещи съвсем напълно за експорт, ще е огромна позитивна смяна. Разходът ни за превалутиране не е дребен, само че още по-големият проблем е валутният риск, който носи всяка компания, оперираща извън или за на открито. Т.е. България ще стане доста по-добра инвестионна дестинация. Повишеното доверие към страната ще се трансферира и към бизнесите. Не виждам даже теоретично какви биха негативите. Изцяло позитивно събитие е.
Кои софтуерни пробиви очаквате да имат максимален резултат върху вашата промишленост и работния развой през 2026 година?
Има единствено две букви, които имат значение – AI (Изкуствен интелект). Когато става дума за нови технологии ИТ сферата е канарчето в мината - първо при нас се усеща настъпателното развиване на технологиите. В момента към този момент се случва голямо пренареждане на бизнес моделите, на метода на работа, на решенията, които взимат мениджърите. Дори в случай че щете, мнозина от тях би трябвало да се научат да ръководят освен екипи от хора, само че екипи от хора и асистенти, генерирани с изкуствен интелект. В този смисъл 2026-та ще ускори още повече тези процеси, даже ще стартираме да виждаме протичащото се да се придвижва от високотехнологичния бранш към другите браншове. Ще стартираме да виждаме и първите вестители на AI в действителния физичен свят - хуманоидни роботи, да вземем за пример.
Какви умения, модели на работа и HR трендове ще бъдат решаващи през 2026 година? Как фирмите би трябвало да се приспособяват към изменящите се упования на чиновниците – и какво могат чиновниците да чакат от работодателите?
Тук по-скоро въпросът е противоположен - какво би трябвало да създадат хората, с цел да се впишат в изменящата се среда. Предизвикателствата пред всеки експерт за преквалифициране и свръхквалифициране стават съществени.
Това в композиция със стагнираща стопанска система не вещае положителни времена за разхитителен пазар на труда. Крайният дефицит на фрагменти, провокиран от пандемията и войната в Украйна, към този момент е в предишното и всеки би трябвало доста деликатно да се замисли дали е вложил задоволително в личните си умения, с цел да е конкурентен.
Какъв ще бъде потребителят на 2026 година?
Зависи кой консуматор. Има доста хора, които, уплашени от възможна неустановеност около еврото, са купили, каквото са могли, тази година. Откривайки, че нищо изключително няма да се случи след Нова година, може и да се успокоят. Но има и не дребна група хора, която се надява на нарастване на цените, инфлация на приходи и доходи. Дългият интервал на догонващи приходи по отношение на Европейски Съюз породи непоклатимо разбиране в цяло едно потомство, че всяка година приходите ни ще порастват с 10-15-20 %. Това време завърши и сигурно ще има отрезвяване в извършването на покупки на заем, както и в безцелното извършване на покупки.
Една огромна опция и една огромна опасност за бизнеса през 2026 година – къде е шансът за растеж и къде е скритият риск, който водачите не трябва да подценяват?
При всяко пренареждане на обществото има доста благоприятни условия.
Факт е, че България за първи път има шанса да взе участие наедно с другите страни в новата пета индустриална гражданска война. Когато има доста огромни софтуерни промени, догонващите имат повече шансове - могат по-свободно да опитват.
2026-а би била голям късмет за българските компании да се нареждат като водещи в тази нова софтуерна действителност. Заплахата е от другата страна на същата монета - да проспим този миг и да изпуснем този неповторим късмет.
Светът се движи прекомерно бързо - и който стои на едно място, изостава със страшна скорост.
Доброслав Димитров е софтуерен бизнесмен, създател на Raisen Technology - компания за високотехнологична защита. Бил е съосновател на едни от най- сполучливите компании в България – Imperia Online и Endurosat. Член е на Консултативните препоръки на Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и на Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ).
В диалог за поредицата на Profit.bg „ 6 ВЪПРОСА ЗА 2026 “ софтуерният бизнесмен Доброслав Димитров приказва непосредствено за това по какъв начин наподобява идната година оттатък оптимистичните сюжети – за евентуалното отрезвяване след AI хиперинвестициите, за новата логичност на защита и суверенитет в Европа, за действителните опасности пред българската стопанска система и за рядката историческа опция страната ни да се включи пълноценно в идната индустриална гражданска война.
Кои геополитически процеси ще има най-силно отражение върху средата, в която оперира вашата организация през 2026 година?
Тектоничните промени в американската външна политика ще имат огромни и дълготрайни последици - комерсиализирането на геополитическите политики води след себе си пренареждане на капитали и търговски направления, линии на доставки и достъп до технологии.
Необходимостта Европа да отвоюва своя софтуерен, стопански и боен суверинитет ще даде много провокации и благоприятни условия.
Хиперентусиазмът за вложение в инфраструктура, обвързвана с изкуствен интелект, основава неминуем балон, който най-вероятно ще мине през интервал на отрезвяване в идната година.
Технологията ще промени всичко за всички, само че това напълно не значи, че финансовият възторг на пазарите не е изпреварил действителностите на технологията.
Само през 2025 година бяха вложени над 1 трилион $ в AI – след тези умопомрачителни суми, които са към този момент изхарчени и планувани за харчене неизбежно ще пристигна корекцията, която ще има последици върху целия свят.
Войната в Украйна може и да свърши, само че това напълно не значи завършек на провокациите, свързани с нея и променения международен ред. Националната и междусъюзническа защита се трансформират в безусловен приоритет. Бойните полета на утрешния ден ще са съгласуваност на всички равнища – от дребните дронове до огромните системи, от самостоятелния боец до огромните формирования.
Симбиотичната среда ще бъде стандарт: дроновете няма да са просто екипировка, а военен сътрудник. Всеки нов боен спор ще стартира с голяма доза неустановеност. С какви логаритми са ръководени вражеските системи - по-добри ли са от нашите? Колко бързо могат да се приспособяват към изменящата се конюнктура? Има ли „ пета колона “, ръководена от изкуствен интелект в нашите обществени платформи? Могат ли цели класове консуматорска електроника да бъдат компрометирани и да дефектират по едно и също време? Ще можем ли изобщо да разпознаем “първия изстрел ”?
Всички тези опасности водят след себе си големи провокации - когато има огромно пренареждане на света, печелят по-бързите и адаптивни компании.
Каква е вашата прогноза за българската стопанска система през 2026 година? Кои фактори виждате като най-определящи за резистентен напредък?
Годината ще е комплицирана, има действителен риск от ново повтаряне на цикъла от избори на избори. Това би парализирало страната и колкото и бизнесът да не е обвързван непосредствено с нея, не може да не усети следствията.
В композиция с това локалният ни възторг за влизането в Еврозоната натовари обществото с доста нереалистични упования: едните - със боязън, че цените ще се вдигнат доста, другите- с вяра, че имотният пазар вълшебен ще се удвои, а третите - най-много страната - че ще потекат вложения, които ще решат бюджетния проблем.
Истината, както нормално, ще е някъде по средата и ще има доста разочаровани. За страдание, в случай че този сюжет се комбинира със пръсване на балона на Изкуствения разсъдък в Съединени американски щати, може да имаме една много неприятна 2026-та година. И за това ще бъде упрекнато въвеждането на еврото, което ще ускори евроскептичните настроения в страната - и ще изпрати махалото в посока, в която сме живели 45 години и нищо хубаво не ни е донесла.
Как влизането на България в еврозоната ще повлияе на бранша, в който оперирате?
За високотехнологичните компании, работещи съвсем напълно за експорт, ще е огромна позитивна смяна. Разходът ни за превалутиране не е дребен, само че още по-големият проблем е валутният риск, който носи всяка компания, оперираща извън или за на открито. Т.е. България ще стане доста по-добра инвестионна дестинация. Повишеното доверие към страната ще се трансферира и към бизнесите. Не виждам даже теоретично какви биха негативите. Изцяло позитивно събитие е.
Кои софтуерни пробиви очаквате да имат максимален резултат върху вашата промишленост и работния развой през 2026 година?
Има единствено две букви, които имат значение – AI (Изкуствен интелект). Когато става дума за нови технологии ИТ сферата е канарчето в мината - първо при нас се усеща настъпателното развиване на технологиите. В момента към този момент се случва голямо пренареждане на бизнес моделите, на метода на работа, на решенията, които взимат мениджърите. Дори в случай че щете, мнозина от тях би трябвало да се научат да ръководят освен екипи от хора, само че екипи от хора и асистенти, генерирани с изкуствен интелект. В този смисъл 2026-та ще ускори още повече тези процеси, даже ще стартираме да виждаме протичащото се да се придвижва от високотехнологичния бранш към другите браншове. Ще стартираме да виждаме и първите вестители на AI в действителния физичен свят - хуманоидни роботи, да вземем за пример.
Какви умения, модели на работа и HR трендове ще бъдат решаващи през 2026 година? Как фирмите би трябвало да се приспособяват към изменящите се упования на чиновниците – и какво могат чиновниците да чакат от работодателите?
Тук по-скоро въпросът е противоположен - какво би трябвало да създадат хората, с цел да се впишат в изменящата се среда. Предизвикателствата пред всеки експерт за преквалифициране и свръхквалифициране стават съществени.
Това в композиция със стагнираща стопанска система не вещае положителни времена за разхитителен пазар на труда. Крайният дефицит на фрагменти, провокиран от пандемията и войната в Украйна, към този момент е в предишното и всеки би трябвало доста деликатно да се замисли дали е вложил задоволително в личните си умения, с цел да е конкурентен.
Какъв ще бъде потребителят на 2026 година?
Зависи кой консуматор. Има доста хора, които, уплашени от възможна неустановеност около еврото, са купили, каквото са могли, тази година. Откривайки, че нищо изключително няма да се случи след Нова година, може и да се успокоят. Но има и не дребна група хора, която се надява на нарастване на цените, инфлация на приходи и доходи. Дългият интервал на догонващи приходи по отношение на Европейски Съюз породи непоклатимо разбиране в цяло едно потомство, че всяка година приходите ни ще порастват с 10-15-20 %. Това време завърши и сигурно ще има отрезвяване в извършването на покупки на заем, както и в безцелното извършване на покупки.
Една огромна опция и една огромна опасност за бизнеса през 2026 година – къде е шансът за растеж и къде е скритият риск, който водачите не трябва да подценяват?
При всяко пренареждане на обществото има доста благоприятни условия.
Факт е, че България за първи път има шанса да взе участие наедно с другите страни в новата пета индустриална гражданска война. Когато има доста огромни софтуерни промени, догонващите имат повече шансове - могат по-свободно да опитват.
2026-а би била голям късмет за българските компании да се нареждат като водещи в тази нова софтуерна действителност. Заплахата е от другата страна на същата монета - да проспим този миг и да изпуснем този неповторим късмет.
Светът се движи прекомерно бързо - и който стои на едно място, изостава със страшна скорост.
Доброслав Димитров е софтуерен бизнесмен, създател на Raisen Technology - компания за високотехнологична защита. Бил е съосновател на едни от най- сполучливите компании в България – Imperia Online и Endurosat. Член е на Консултативните препоръки на Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и на Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ).
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




