,fit(1920:897)&format=webp)
Вреди ли AI на аналитичното мислене?
За какво последно помолихте изкуствения разсъдък?
Може би за конструкция на есе, отговор на сложен въпрос, изчерпателен разбор на голямо количество данни или пък инспекция за неточности в мотивационно писмо за мечтана позиция.
Някои специалисти се притесняват, че възлагането на сходни задания значи, че мозъкът работи по-малко – и даже може да навреди на уменията за сериозно мислене и решение на проблеми, написа BBC.
По-рано тази година проучване на Масачузетския софтуерен институт (MIT) сподели, че когато хората употребяват ChatGPT за писане на есета, мозъкът им безусловно „ мързелува “. Учените са открили, че в този случай зоните в мозъка, виновни за мисленето и обработката на информация, са доста по-слабо дейни.
Участниците, доверили се на AI, са имали по-големи усложнения да цитират личните си есета спрямо хората, които не са употребявали технологията.
Изследователите означават, че изследването им разкрива „ належащата нужда да се изследва вероятен спад в уменията за учене “.
Всички 54 участници са били набрани от MIT и близки университети. Мозъчната им интензивност е била записана посредством електроенцефалография (ЕЕГ), при която върху скалпа се слагат електроди.
В своите поръчки участниците са включвали задания като обобщаване на тематики за есета, търсене на източници и редакция на граматиката и стила. Изкуственият разсъдък е бил употребен и за генериране на хрумвания, въпреки някои консуматори да считат резултатите в това направление за незадоволителни.
AI прави намирането на отговори прекомерно елементарно
Съвместно изследване на университета „ Карнеги Мелън “ и софтуерния колос Microsoft разкрива, че уменията за независимо справяне със комплицирани проблеми могат съществено да отслабнат, в случай че потребителите развият несъразмерна взаимозависимост от изкуствения разсъдък.
В рамките на проучването са интервюирани 319 офис чиновници, прилагащи AI принадлежности в ежедневната си работа, като фокусът е бил върху метода, по който те употребяват сериозно мислене в процеса. Чрез разбор на 900 съответни образеца за задания учените откриват директна връзка сред доверието в технологията и интелектуалните старания. Колкото по-високо е доверието в способността на логаритъма да извърши дадена задача, толкоз по-ниска е склонността на чиновниците да подлагат резултатите на сериозен разбор.
Авторите на отчета предизвестяват, че въпреки генеративният AI да покачва непосредствената успеваемост, той може да се трансформира в преграда пред дейното ангажиране с работните процеси. Това крие риск от дълготрайна свръхзависимост и последователно изтриване на способността за самостоятелно взимане на решения.
Сходни трендове се виждат и в просветителния бранш съгласно данни на Oxford University Press от октомври предходната година. Проучването измежду възпитаници във Англия сочи, че 60% от тях регистрират отрицателно въздействие на AI върху личните си университетски умения.
Въпреки тези терзания, обстановката надалеч не е еднопосочна. Д-р Александра Томеску, експерт по изкуствен интелект в OUP, споделя, че девет от 10 възпитаници виждат и изгоди. Те настояват, че технологията им е помогнала да развият най-малко едно значимо умеене, било то в областта на творчеството или подготовката за изпити. Същевременно към една четвърт от децата признават, че потреблението на сходни принадлежности е направило учебните задания „ прекомерно лесни “ за тях. Според доктор Томеску това акцентира нуждата от по-ясни насоки за вярното приложение на технологията в образователния развой.
На този декор компании като OpenAI се пробват да подкрепят потребителите посредством публикуването на профилирани набори от промптове, предопределени да усъвършенстват работата на учениците. Проф. Уейн Холмс от University College London обаче счита, че тези ограничения са незадоволителни. Той упорства за огромни и самостоятелни университетски проучвания върху резултатите на AI инструментите, преди тяхното всеобщо нахлуване в образованието да бъде публично насърчавано.
„ Към днешна дата няма самостоятелни, огромни доказателства за успеваемостта на тези принадлежности в образованието, за тяхната сигурност или даже за изказванието, че имат позитивно влияние “, изяснява той пред BBC.
По-добри резултати, само че по-слабо аналитично мислене?
Професор Холмс насочва вниманието към процеса на така наречен когнитивна недоразвитост – положение, при което човешките качества и умения отслабват в резултат на редовно потребление на изкуствен интелект. Той показва, че този проблем към този момент се следи при рентгенолози, които разчитат на AI принадлежности за интерпретация на фотоси преди слагане на диагноза.
Изследване на Харвардското здравно учебно заведение от предходната година удостоверява спорния темперамент на потреблението на AI: до момента в който помощта от технологията е подобрила представянето на едни лекари, тя е навредила на други по аргументи, които науката към момента не е изяснила изцяло. В резултат на това създателите на изследването приканват за задълбочено проучване на взаимоотношението сред индивида и технологиите, с цел да се открият способи, които „ укрепват човешкото показване, вместо да му вредят “.
Опасенията на проф. Холмс са свързани най-много с това, че учениците и студентите могат да развият рискова взаимозависимост от AI и по този начин да пропуснат развиването на фундаментални умения. Едно есе може да получи по-висока оценка с помощта на логаритмите, само че това не подсигурява действително асимилиране на знанията. Както обобщава самият професор: „ Резултатите им са по-добри, само че в действителност аналитичното им мислене е по-слабо. “
От друга страна, Джейна Девани, началник на интернационалното обучение в OpenAI, акцентира, че компанията е изцяло наясно с тези опасности. „ Определено не считаме, че студентите би трябвало да разпореждат работата си на ChatGPT “, разяснява тя.
Според нея идеалното приложение на технологията е в ролята на ментор. Като образец тя дава „ режима за учене “, в който студентът води разговор с чатбота, с цел да разложи комплициран въпрос на части и да го разбере по-добре. Този модел е изключително потребен в обстановки, в които преподавателят не е разполагаем. Девани има вяра, че капацитетът на ChatGPT да форсира образователния развой съществува, стига той да се употребява целеустремено.
Проф. Холмс обаче упорства, че всеки консуматор в просветителната система би трябвало да е наясно с логиката на тези принадлежности и метода, по който фирмите обработват техните данни. Той е безапелационен, че резултатите постоянно би трябвало да се ревизират сериозно, защото това не е просто следващата по-съвършена версия на калкулатора.
„ Никога не не разрешавам на студентите си да употребяват изкуствен интелект. Но им споделям, че би трябвало да схващат всички тези разнообразни аспекти на технологията, с цел да могат да взимат осведомени решения “, приключва той.
Може би за конструкция на есе, отговор на сложен въпрос, изчерпателен разбор на голямо количество данни или пък инспекция за неточности в мотивационно писмо за мечтана позиция.
Някои специалисти се притесняват, че възлагането на сходни задания значи, че мозъкът работи по-малко – и даже може да навреди на уменията за сериозно мислене и решение на проблеми, написа BBC.
По-рано тази година проучване на Масачузетския софтуерен институт (MIT) сподели, че когато хората употребяват ChatGPT за писане на есета, мозъкът им безусловно „ мързелува “. Учените са открили, че в този случай зоните в мозъка, виновни за мисленето и обработката на информация, са доста по-слабо дейни.
Участниците, доверили се на AI, са имали по-големи усложнения да цитират личните си есета спрямо хората, които не са употребявали технологията.
Изследователите означават, че изследването им разкрива „ належащата нужда да се изследва вероятен спад в уменията за учене “.
Всички 54 участници са били набрани от MIT и близки университети. Мозъчната им интензивност е била записана посредством електроенцефалография (ЕЕГ), при която върху скалпа се слагат електроди.
В своите поръчки участниците са включвали задания като обобщаване на тематики за есета, търсене на източници и редакция на граматиката и стила. Изкуственият разсъдък е бил употребен и за генериране на хрумвания, въпреки някои консуматори да считат резултатите в това направление за незадоволителни.
AI прави намирането на отговори прекомерно елементарно
Съвместно изследване на университета „ Карнеги Мелън “ и софтуерния колос Microsoft разкрива, че уменията за независимо справяне със комплицирани проблеми могат съществено да отслабнат, в случай че потребителите развият несъразмерна взаимозависимост от изкуствения разсъдък.
В рамките на проучването са интервюирани 319 офис чиновници, прилагащи AI принадлежности в ежедневната си работа, като фокусът е бил върху метода, по който те употребяват сериозно мислене в процеса. Чрез разбор на 900 съответни образеца за задания учените откриват директна връзка сред доверието в технологията и интелектуалните старания. Колкото по-високо е доверието в способността на логаритъма да извърши дадена задача, толкоз по-ниска е склонността на чиновниците да подлагат резултатите на сериозен разбор.
Авторите на отчета предизвестяват, че въпреки генеративният AI да покачва непосредствената успеваемост, той може да се трансформира в преграда пред дейното ангажиране с работните процеси. Това крие риск от дълготрайна свръхзависимост и последователно изтриване на способността за самостоятелно взимане на решения.
Сходни трендове се виждат и в просветителния бранш съгласно данни на Oxford University Press от октомври предходната година. Проучването измежду възпитаници във Англия сочи, че 60% от тях регистрират отрицателно въздействие на AI върху личните си университетски умения.
Въпреки тези терзания, обстановката надалеч не е еднопосочна. Д-р Александра Томеску, експерт по изкуствен интелект в OUP, споделя, че девет от 10 възпитаници виждат и изгоди. Те настояват, че технологията им е помогнала да развият най-малко едно значимо умеене, било то в областта на творчеството или подготовката за изпити. Същевременно към една четвърт от децата признават, че потреблението на сходни принадлежности е направило учебните задания „ прекомерно лесни “ за тях. Според доктор Томеску това акцентира нуждата от по-ясни насоки за вярното приложение на технологията в образователния развой.
На този декор компании като OpenAI се пробват да подкрепят потребителите посредством публикуването на профилирани набори от промптове, предопределени да усъвършенстват работата на учениците. Проф. Уейн Холмс от University College London обаче счита, че тези ограничения са незадоволителни. Той упорства за огромни и самостоятелни университетски проучвания върху резултатите на AI инструментите, преди тяхното всеобщо нахлуване в образованието да бъде публично насърчавано.
„ Към днешна дата няма самостоятелни, огромни доказателства за успеваемостта на тези принадлежности в образованието, за тяхната сигурност или даже за изказванието, че имат позитивно влияние “, изяснява той пред BBC.
По-добри резултати, само че по-слабо аналитично мислене?
Професор Холмс насочва вниманието към процеса на така наречен когнитивна недоразвитост – положение, при което човешките качества и умения отслабват в резултат на редовно потребление на изкуствен интелект. Той показва, че този проблем към този момент се следи при рентгенолози, които разчитат на AI принадлежности за интерпретация на фотоси преди слагане на диагноза.
Изследване на Харвардското здравно учебно заведение от предходната година удостоверява спорния темперамент на потреблението на AI: до момента в който помощта от технологията е подобрила представянето на едни лекари, тя е навредила на други по аргументи, които науката към момента не е изяснила изцяло. В резултат на това създателите на изследването приканват за задълбочено проучване на взаимоотношението сред индивида и технологиите, с цел да се открият способи, които „ укрепват човешкото показване, вместо да му вредят “.
Опасенията на проф. Холмс са свързани най-много с това, че учениците и студентите могат да развият рискова взаимозависимост от AI и по този начин да пропуснат развиването на фундаментални умения. Едно есе може да получи по-висока оценка с помощта на логаритмите, само че това не подсигурява действително асимилиране на знанията. Както обобщава самият професор: „ Резултатите им са по-добри, само че в действителност аналитичното им мислене е по-слабо. “
От друга страна, Джейна Девани, началник на интернационалното обучение в OpenAI, акцентира, че компанията е изцяло наясно с тези опасности. „ Определено не считаме, че студентите би трябвало да разпореждат работата си на ChatGPT “, разяснява тя.
Според нея идеалното приложение на технологията е в ролята на ментор. Като образец тя дава „ режима за учене “, в който студентът води разговор с чатбота, с цел да разложи комплициран въпрос на части и да го разбере по-добре. Този модел е изключително потребен в обстановки, в които преподавателят не е разполагаем. Девани има вяра, че капацитетът на ChatGPT да форсира образователния развой съществува, стига той да се употребява целеустремено.
Проф. Холмс обаче упорства, че всеки консуматор в просветителната система би трябвало да е наясно с логиката на тези принадлежности и метода, по който фирмите обработват техните данни. Той е безапелационен, че резултатите постоянно би трябвало да се ревизират сериозно, защото това не е просто следващата по-съвършена версия на калкулатора.
„ Никога не не разрешавам на студентите си да употребяват изкуствен интелект. Но им споделям, че би трябвало да схващат всички тези разнообразни аспекти на технологията, с цел да могат да взимат осведомени решения “, приключва той.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ