Слонската пушка на немската армия през Първата Световна война
През Първата Световна война можем да открием многообразие от оръжия, които ще трансформират вечно хода на въоръжените спорове. Именно тук се раждат и първите танкове, като заслугата за тях се предлага напълно на английските инженери. Причината за раждането им е, че окопната война излиза прекомерно скъпо и откакто липсва динамичност на сражението, мнозина ще се опитат да форсират събитията и да употребяват бронирани машини за прекосяване на вражеската линия.
Преди танковете ще забележим бойци, които слагат първите бронирани жилетки, чиято съществена цел ще бъде да предпазят човек от евентуален обстрел. С появяването на първите бронежилетки, които на практика са железни планки под облеклата, двете страни на спора стартират да създават и бронебойни патрони. С появяването на английските танкове излиза наяве, че общоприетото оръжие към този момент не е дейно. Ето за какво е нужна създаването на доста по-сериозно и мощно оръжие, което да се разправи с бронираната техника.
Германия и Англия стартират да употребяват по този начин наречените слонски пушки, а концепцията се взема непосредствено от африканските колонии. В борбата за Флеърс-Курселет танковете получават своето бойно кръщене. През 1917 година на бойния спектакъл излиза Mark IV танк и за първи път 7.92 патроните към този момент не са ефикасни. Немските инженери вземат решение, че единственият рационален вид е да усилят калибъра на пушката. Компанията Маузер, която по-късно ще бъде ентусиазъм за и на практика генералът ще успее да вземе всичко дейно от тях, създават 13-милиметровата T-gewehr и спрез май 1918 година я пускат в всеобщо произвеждане, с цел да разрешат на своите бойци да имат някакъв военен късмет.
Снимка: By British military – https://www.flickr.com/photos/nlscotland/4700028173/in/photostream/, No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12691660
Новото оръжие трябвало да се употребява само и единствено против танкове, заради простата причина, че новото произведение на Маузер е извънредно мъчно за приложимост. С маса от 15.9 кг и дължина от 170 сантиметра, оръжието имало потребността от двама души, които да оперират – единият зарежда, а другият би трябвало да стреля. Според немските инженери, успеваемостта и точността е изцяло безпощадна на разстояние от 500 метра. Немските бойци минават сериозна подготовка, с цел да могат да боравят с оръжието, също така при продължителна пукотевица може да стартира да страда от отката на оръжието.
Изстрелът предизвиква болежка и на стрелеца, а инженерите по този начин и не съумяват да създадат нещо по въпроса. Единственото решение е с нея да се стреля от легнала позиция или от окоп. Динамиката била изключена от уравнението. Патроните се правили от закалена стомана и автентично трябвало да се слагат в нова картечница с водно изстудяване. Ефективността обаче си казвала дупата, на разстояние от 100 метра, патронът може да пробие 26-милиметрова ризница, на 200 метра стават 23.5 милиметра, а при 500 метра разстояние ще бъде пробита ризница с 18 милиметра.
Логично е при по-големи разстояние да се редуцира и обсегът. За малко време се оказва, че германците могат да намерят вярната формула. Все отново тази пушка можела с лекост да пробива бронята на английски и френски танкове. Въпреки някои дефекти, войната завършва скоро, само че пушката остава на въоръжение до 1933 година, когато излиза публично от приложимост. Танковете към този момент са съумели да преминат своята цялостна смяна, затова не можем да се изненадваме от резултатите.
