На 3 срещу 4 юни 1989 г. военни с тежко въоръжение и танкове разгромяват протестиращите на площад „Тянанмън“ в Китай
През нощта на 3 против 4 юни 1989 година подразделения на Китайската народноосвободителна войска разгромяват на площад „ Тянанмън “ траялите 50 дни студентски митинги. При кървавите конфликти сред студентите и армията са убити сред 1500 и 3000 души и към 10 000 са ранени.
Протестите стартират през април 1989 година по време на траура, разгласен за Ху Яобан, член на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и някогашен общоприет секретар на партията, умрял на 15 април 1989 година Той е отхвърлен от поста на 16 януари 1987 година поради апелите му за бързи промени в страната. След погребението му над 50 000 студенти провеждат шествие до площад „ Тянанмън “. На 26 април 1989 година в уводна публикация на националния ежедневник „ Женмин жибао “ („ Народен вестник “) студентите непосредствено са упрекнати в обмисляне на безредици.
На 29 април 1989 година хиляди студенти излизат по улиците на Пекин и издигат палаткови лагери на площад „ Тянанмън “ с претенции за демократични промени в страната. Един от най-големите митинги е на 17 май 1989 година пред Мавзолея на Мао и Паметника на националните герои, последван от многочислени митинги на 2 и 3 юни 1989 година След броени часове стачкуващите са разпръснати. На 6 юни 1989 година десетки танкове и бронирана техника изпълват площад „ Тянанмън “, а бойци и танкове са ситуирани, с цел да пазят входа от „ Тянанмън “ към Забранения град.
Войските се насочват към централните елементи на Пекин по пътните артерии на града сутринта на 4 юни, като по пътя си убиват както стачкуващи, по този начин и странични наблюдаващи.
Международната общественост, организации за човешки права и политически анализатори осъждат дейностите на китайското държавно управление за сътвореното кръвопролитие. Впоследствие, западните страни постановат оръжейно ембарго на Китай. Правителството на Китай подхваща огромни арести на протестиращи и поддръжниците им, потиска останалите митинги из Китай, изгонва задгранични публицисти, строго управлява медийното отразяване на събитията, укрепва полицията и вътрешните сили за сигурност и намалява или отстранява държавни чиновници, които симпатизират на протестиращите. Потискането на митингите на процедура поставя завършек на политиките на либерализация от 1980-те години.
Събитията на площад Тиенанмън и до през днешния ден се смятат за повратен миг в историята на актуален Китай, тествайки границите на политическата независимост в Китай. В днешно време, те като цяло се свързват с въпроса за легитимността на ръководството на комунистическата партия и остават една от най-чувствителните и най-цензурираните тематики в Китай.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Протестите стартират през април 1989 година по време на траура, разгласен за Ху Яобан, член на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и някогашен общоприет секретар на партията, умрял на 15 април 1989 година Той е отхвърлен от поста на 16 януари 1987 година поради апелите му за бързи промени в страната. След погребението му над 50 000 студенти провеждат шествие до площад „ Тянанмън “. На 26 април 1989 година в уводна публикация на националния ежедневник „ Женмин жибао “ („ Народен вестник “) студентите непосредствено са упрекнати в обмисляне на безредици.
На 29 април 1989 година хиляди студенти излизат по улиците на Пекин и издигат палаткови лагери на площад „ Тянанмън “ с претенции за демократични промени в страната. Един от най-големите митинги е на 17 май 1989 година пред Мавзолея на Мао и Паметника на националните герои, последван от многочислени митинги на 2 и 3 юни 1989 година След броени часове стачкуващите са разпръснати. На 6 юни 1989 година десетки танкове и бронирана техника изпълват площад „ Тянанмън “, а бойци и танкове са ситуирани, с цел да пазят входа от „ Тянанмън “ към Забранения град.
Войските се насочват към централните елементи на Пекин по пътните артерии на града сутринта на 4 юни, като по пътя си убиват както стачкуващи, по този начин и странични наблюдаващи.
Международната общественост, организации за човешки права и политически анализатори осъждат дейностите на китайското държавно управление за сътвореното кръвопролитие. Впоследствие, западните страни постановат оръжейно ембарго на Китай. Правителството на Китай подхваща огромни арести на протестиращи и поддръжниците им, потиска останалите митинги из Китай, изгонва задгранични публицисти, строго управлява медийното отразяване на събитията, укрепва полицията и вътрешните сили за сигурност и намалява или отстранява държавни чиновници, които симпатизират на протестиращите. Потискането на митингите на процедура поставя завършек на политиките на либерализация от 1980-те години.
Събитията на площад Тиенанмън и до през днешния ден се смятат за повратен миг в историята на актуален Китай, тествайки границите на политическата независимост в Китай. В днешно време, те като цяло се свързват с въпроса за легитимността на ръководството на комунистическата партия и остават една от най-чувствителните и най-цензурираните тематики в Китай.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ