120 г. от рождението на композитора Веселин Стоянов
През месец април означаваме 120-годишнината от рождението на един от най-ярките български създатели – проф. Веселин Стоянов. Той е композитор, пианист, възпитател и извънредно ерудирана персона - предал е опита и знанията си на генерации наши музиканти. Като композитор той основава произведения, влезнали в националната ни музикална съкровищница.
Веселин Стоянов е роден на 20 април 1902 година в Шумен. Следва със стипендия във виенската Академия за музикално и трагично изкуство - учи комбинация при професорите Франц Шмит и Йозеф Маркс, оркестрация при проф. Вундерер, пиано при проф. Виктор Ебенщайн, а като частен възпитаник и при проф. Пол дьо Кон. Във Виена Стоянов се среща с всички течения на съвремената музика, възхищава се на творбите на Рихард Щраус и Густав Малер - назовава ги “сродни души “. Така, под въздействието на немската музика, се оформя стила и музикалния усет на младия композитор.
След завръщането си в България през 1930 година той изнася независими концерти като пианист. Работи като частен клавирен възпитател, преподава и уроци по доктрина на музиката. В същото време, до 1937 година, Стоянов дирижира спектакли в столичните оперетни театри, дори композира няколко оперети в ориенталски жанр, който е фешън по това време - това са “Грешницата от Багдад “, „ Абдал Фирус – плебей на любовта “, “В сараите на Халифа “, “Харем без султан “ - всички те с либретист Борис Борозанов.
Покрай брат си, известния пианист и клавирен възпитател Андрей Стоянов, младият музикант попада в кръга на най-известните интелектуалци в България - Боян Пенев, Николай Лилиев, Сирак Скитик, Николай Райнов, Асен Златаров, Елисавета Багряна, Дора Габе и други - това другарство оформя неговия светоглед.
Веселин Стоянов стартира да композира още в ученическите си години. В Златния фонд на БНР са непокътнати доста негови изявления във връзка министър председатели на негови творби през годините. Чуйте забавните детайлности от биографията му в звуковите файлове.
Веселин Стоянов е роден на 20 април 1902 година в Шумен. Следва със стипендия във виенската Академия за музикално и трагично изкуство - учи комбинация при професорите Франц Шмит и Йозеф Маркс, оркестрация при проф. Вундерер, пиано при проф. Виктор Ебенщайн, а като частен възпитаник и при проф. Пол дьо Кон. Във Виена Стоянов се среща с всички течения на съвремената музика, възхищава се на творбите на Рихард Щраус и Густав Малер - назовава ги “сродни души “. Така, под въздействието на немската музика, се оформя стила и музикалния усет на младия композитор.
След завръщането си в България през 1930 година той изнася независими концерти като пианист. Работи като частен клавирен възпитател, преподава и уроци по доктрина на музиката. В същото време, до 1937 година, Стоянов дирижира спектакли в столичните оперетни театри, дори композира няколко оперети в ориенталски жанр, който е фешън по това време - това са “Грешницата от Багдад “, „ Абдал Фирус – плебей на любовта “, “В сараите на Халифа “, “Харем без султан “ - всички те с либретист Борис Борозанов.
Покрай брат си, известния пианист и клавирен възпитател Андрей Стоянов, младият музикант попада в кръга на най-известните интелектуалци в България - Боян Пенев, Николай Лилиев, Сирак Скитик, Николай Райнов, Асен Златаров, Елисавета Багряна, Дора Габе и други - това другарство оформя неговия светоглед.
Веселин Стоянов стартира да композира още в ученическите си години. В Златния фонд на БНР са непокътнати доста негови изявления във връзка министър председатели на негови творби през годините. Чуйте забавните детайлности от биографията му в звуковите файлове.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ