Зайци и вещици: Зловещите ретро обяснения за родилните петна
През май 1927 година читателка на вестник Spokesman-Review в Спокейн, Вашингтон, написа до рубриката на лекаря за наложителен проблем, обвързван с бременността.
„ От известно време слушам, че в случай че една бъдеща майка, да речем през четвъртия месец, пожелае нещо, тя би трябвало да го получи или в противоположен случай то ще се отрази по някакъв метод на детето. Например, в случай че й хрумне, че желае ягоди, и не ги получи, дали детето ще бъде белязано с червени следи, наподобяващи ягоди? “
Макар че доктор У. А. Евънс, дава отговор със здрав разсъдък („ Това е неверно, от всяка позиция “), по това време не е било извънредно родилните петна да провокират редица суеверия.
Смята се, че почти 10% от всички бебета се раждат с някакъв тип родилен белег, който може да бъде издигнат или плосък, червен или кафяв, огромен или дребен. Съдовите родилни петна са резултат от разгръщане на кръвоносните съдове, до момента в който други са просто кафези, които имат друга пигментация от останалата част на кожата. (Бенките са един от типовете пигментирани родилни петна.)
Някои от тях могат да бъдат много огромни. Вероятно няма по-известно родилно леке от това на тогавашния водач на Съветския съюз Михаил Горбачов. Когато през 80-те години на предишния век напрежението към Студената война се разраства, огромното леке във формата на карта на челото на рядко окосмената глава на Горбачов незабавно се разпознава. Такива следи постоянно се назовават петна от вино поради приликата им с разлято пиво.
Повечето от тях, като тези на Горбачов, са доброкачествени; от време на време някои изискват дерматологична интервенция. Освен това науката не е сигурна какво ги предизвиква – което е разрешило да се наложат доста легенди и суеверия.
Михаил Горбачов
Може би най-ужасяващото неправилно разбиране за родилните петна е, че те могат да бъдат „ доказателство “, че в даден човек е магьосница. По време на прословутите Салемски процеси през XVII в. дамите са били подозирани в магьосничество, в случай че са имали родилно леке, бенка или различен кожен белег. Вместо да се считат за особеност на пигмента или на кръвоносните съдове, те били наречени „ знаци на магьосница “ или „ знаци на дявола “ и са били добавени към купчината погрешни научни обстоятелства, довели до осъждането на почтени дами.
Родилните петна от дълго време се преплитат и с концепцията за майчините реакции, или мислите и дейностите, осъществявани от бременната, които имат капацитета да повлияят на нероденото ѝ дете. Някога известно пояснение е било желанието за храна: теорията гласи, че в случай че бременната родителка има предпочитание за съответна храна и го пренебрегне, бебето ѝ ще се появи с родилен белег във формата на храната, която е пренебрегнала. Или пък бременната може да се одраска някъде по кожата, вследствие на което родилният белег ще се появи на същото място по тялото на бебето.
Майчините усещания могат да бъдат и в двете направления. Ако бременната се възхищава, да вземем за пример, на гръцка скулптура, тя може би е щяла да има привлекателно поколение. Или пък в случай че по някакъв метод има среща със заек, бебето може да има разцепена (или заешка) джука. Според друго поверие майка, която среща еднокрак човек, може да роди еднокрако бебе. Въобще вярвало се е, че всевъзможен тип нерешителност може да остави дълготраен отпечатък.
Макар че тези вярвания са се запазили и през 20. век, за което свидетелства загрижената читателка на Spokesman-Review, рационалните пояснения е имало много преди този момент. Един сътрудник на здравно списание през 1898 година се оплаква от „ нездравословния гоблин “, който е пренаталното усещане.
Въпреки че хората значително са отхвърлили сходни легенди, фолклорът към момента може да даде информация за това по какъв начин са се поясняват родилните петна. В продължение на епохи щъркелите са били емблема на плодородието, доставяйки бебета на щастливи фамилии. (Освен това те са разрешавали на родителите да заобикалят разискването на въпроса за зачеването.) Ако детето е имало родилен белег откъм гърба на врата, то е било известно като захапване от щъркел, което звучи много по-приятно от това да има „ знак на дявола “.
