През лятото, Никита Михалков издаде автобиографичната си книга Территория моей

Никита МИХАЛКОВ ~ Свой сред чужди, чужд сред свои

През лятото, Никита Михалков издаде автобиографичната си книга „ Территория моей любви ", в която споделя за фамозните си предшественици, роднини,семейство, другари, сътрудници и несъмнено, филмите, които е режисирал. „ LENTA.RU " разгласява цитати от тази толкоз забавна на истории биография, част от които споделяме в вас.

Обичам гениалните думи на Юз Алешковски – „ Свободата – това е безспорното доверие в Бог ". Не вярата, а точно доверието. Аз не просто имам вяра в тебе, аз ти поверявам всичко мое. Затова съм свободен.

Аз в никакъв случай не съм бил отстъпник, тъй като по никакъв начин не обичам обединяванията към „ Не ". Това е разрушително. Обичам обединяванията към „ Да ".

Без комизъм не е допустимо да работиш в киното. Тогава, след снимането на първия филм, започваш да считаш себе си за талант, и никой към този момент не може да те отклони от тоя гибелен път. А още по-добре - да си незачитан талант. Да ругаеш необмислено сътрудниците си и да разправяш, по какъв начин ти би изиграл, по какъв начин ти би режисирал, само че ей на – не са ти дали тая опция.

Един път се случи да изгоня артист, който по време на фотоси си погледна часовника - в очакване на обяда, вероятно. Той няма по какъв начин да работи в екипа ни, тъй като не споделя нито вниманието, нито силата си в останалите артисти пред камерата.

Оставете класиците на мира! Понякога си представям, какво би направил Достоевски с режисьора, решил да снима неговите „ Братя Карамазови ", по метода, по който се режисира в наши дни. Или по какъв начин би постъпил Гогол, виждайки какво са сътворили с неговите „ Мъртви души "?

Повече ме интересуват не сълзите в очите на актьорите, а метода по който се раждат те. Когато артист в трагична сцена не знае по какъв начин да играе, той незабавно се разплаква и всички охкат и ахкат – о, по какъв начин играе той! А сълзите му са толкоз лесни...

Журналистите типично в собствен жанр питаха татко ми, сякаш наивно – „ Разкажете ни, по какъв начин стана по този начин, че вие и при Сталин, и при Хрусчов, и при Брежнев – все сте били на респект? ". А татко ми без никаква пауза отвърна – „ Волга тече при всяка власт ".

Готови да застанат непринудено на ешафода – ето такива хора провокират моето удивление. В същото време не мога да осъждам тези, които са съхранили живота си, без да заявяват своята позиция, само че и без да правят зло. Към тези хора принадлежеше моя татко.

Руският човек по този начин е организиран. Ние нямаме независимост, ние имаме воля, а това са напълно разнообразни неща.

Като стана дума за възпитанието... Вървя си аз по Тверски, стоят на ъгъла девойки с леко държание. Познаха ме. Една от тях пожела подпис. „ Как се казваш? " – запитвам я. „ Наташа ". Пиша на едно листче – „ На благата Наташа... ". А тя – „ Благодаря ви, Никита Сергеевич, вашите филми ме възпитаха! ". Е, ето такава е историята.