През лятото на 1999 година в ЦСКА пристига суровият бранител

През лятото на 1999 година в ЦСКА идва суровият защитник Саша Мъркич. Заради случая " Митко Трендафилов " обаче на него и останалите сръбски попълнения - Ненад Лукич, Драган Шарац, Иван Литер и Саша Ковачевич, не съумяват да бъдат картотекирани за есенния дял от " А " група. Все отново Мъркич записва четири мача в Европа с " алените " и дочаква да бъде картотекиран за пролетта. Свързваме със Саша в Ниш, откъдето той с удоволствие се съгласява да даде изявление за Sportal.bg :

Здравей, Саша! Къде те намирам?
- Здравей! В Ниш съм, тъкмо се връщам от пазар с жена ми. Купихме малко повече вода, някои неща за децата. И в този момент сме си у дома. Гледаме филми, приказваме си с децата. Сега, в такива времена, остава повече време за фамилията. В Сърбия имаме вечерен час. След 17:00 часа нямаш право да излизаш на открито. Такива са ограниченията и ги съблюдаваме, другояче ще си имаш проблеми с полиция, военни. Забраната важи до 5 часа заран.

Доскоро беше в Китай. Разкажи малко работата ти и за обстановката там?
- Върнах се от Китай на 6 февруари. Работих там две години и всичко беше добре. Бях шеф на детско-юношеска школа в Шанхай, където президентите бяха двама някогашни китайски национали. Става въпрос за най-голямата футболна академия - " Лъки Стар ". Когато вирусът стартира да се популяризира, китайците демонстрираха какво значи дисциплинираност. Казват, че от среднощ всички би трябвало да са с маски и от среднощ всички към този момент са с маски. Разпуснаха всички в клуба и се върнах в Сърбия. Договорът ми към този момент изтече. Шанхай е много надалеч от Ухан като километри, само че дисциплината беше на всички места. Аз също съблюдавах предписанията. Излизах да търча самичък, тъй като не разрешиха всички спортни мероприятия и сбирки. Не можеше да се върви от град в град, на всички места стерилизация. Китайците са дисциплинирана нация. При Италия е друго, там дисциплината е слаба.

Синът ти Марко е футболист. Как се развива кариерата му?
- Да, Марко е футболист. На 23 години е, играе като крило, въпреки че сега лекува контузия. Юноша е на Раднички, само че неотдавна е част от състава на Напредък Крушевац. Има един мач за националния тим на Сърбия. Надявам се да има шанс, тъй като без шанс нищо не става.

Разкажи малко за времето в ЦСКА?
- Имам чудесни мемоари от България. Даже, в случай че не беше тази международна рецесия, щях да запаля колата и да дойда до София, където имам доста познати. Дойдох в ЦСКА в доста комплицирано време. " Мултигруп " тъкмо се беше отдръпнал от клуба, президент стана Любо Пенев. Бяхме в едно хубаво кафене с Любо, беше и жена му Даниела Серданова. Казах му: " Любо, за какво ти беше да се връщаш от Испания? Там играеше и ти даваха доста пари, а в този момент тук би трябвало ти да даваш доста пари ". Жена му като чу и му вика: " Чуваш ли? Чуй какво ти споделя индивидът ". Ха-ха, не е елементарно да си президент. Имаше компликации, не можехме да играем в шампионата, само че пък записахме 2:2 с Нюкасъл в Англия. Престижен резултат. После ръководството в клуба пое Васил Божков.

През пролетта на 2000 година игра в мача с Кървавия гол. Какво си спомняш?
- Вкараха ни този гол в самия край, преди този момент Митко Бербатов пропусна 3-4 гола. Никой обаче не го укори, обикновено. Бербатов тогава беше на 19 години, младо момче. Не е елементарно на такава възраст да водиш офанзивата на подобен отбор като ЦСКА. Изпуснахме купата за малко. Дори Левски да не беше вкарал Кървавия гол, отново нямаше да сме първенци, тъй като мачът отиваше на 0:0, а на нас ни трябваше победа. Решаващо беше, че при 0:0 вкарахме гол, само че го анулираха. Говоря за оня автогол. Поведохме, само че ни стопираха. Ако не греша, рефер беше Атанас Узунов. Е, какво да кажа повече за този мач... Така е трябвало да стане очевидно, ха-ха.

Поддържаш ли връзка с някого от оня тим на ЦСКА?
- Понякога се слушам със Стефан Джилио. Когато бях в България, бях непосредствен с вашия сътрудник Иван, тогава беше състезателен публицист, работеше във вестник, в този момент знам, че е станал народен представител. Пазя хубави мемоари от всички. Иван Литера не съм го чувал от доста години. Той след ЦСКА игра в Кюстендил, нали по този начин? Димитър Пенев е неповторим човек и доста огромен експерт! Голям пич! Нямаше случай да сме били с човек по-малко на терена, а той да извади нападател. Защото е обикновено - когато си с 10 играчи на терена, искаш да подсигуриш защитата или полузащитата. При Пенев такова нещо нямаше. Той постоянно играеше в 4-3-3 с трима нападатели, каквото и да ставаше. Обичаше нападател футбол и постоянно залагаше на трима в офанзива. Сещам се за една преживелица. Отивам един път и му споделям: " Старши, мога ли да отида до Сърбия, с цел да се видя за малко със фамилията ми? " Той споделя: " Отивай, отивай ". Питам го: " Кога да се върна? " Казва: " Когато искаш ". Питам: " Ама по какъв начин по този начин? Понеделник ли, вторник ли? " Той отново: " Когато се върнеш ". И аз: " Добре, тогава в понеделник. По кое време да съм тук? " И той отново: " Когато си дойдеш " И аз: " Следобед в понеделник добре ли е? " Той: " Добре, тръгвай ". Много огромен!

Следиш ли нашия футбол? Може ли да те забележим скоро на работа тук?
- Следя ЦСКА. Надявам се тимът скоро да зарадва последователите с трофей! ЦСКА постоянно се цели в купата! Така би трябвало да бъде! Разбира се, че може да видите в българския футбол. Ако пристигна някоя оферта, за какво да не дойда. Имам единствено положителни усеща към България, ние сме като братя. В България съм си като вкъщи. Разбрах за триумфите, които Златомир Загорчич реализира отпред на Славия - купа, мощни мачове. Това е тъй като Заги постоянно е бил експерт и почтен човек.

Имаш барче в Ниш. Как се споделя?
- Барчето ми се споделя " Мартини ", Мар-Ти-Ни от имена на децата ми. Ще се веселя, когато всичко това свърши, да се видя с българи. Да се почерпим по една ракийка! На стената в барчето има знаме на ЦСКА, фотография от двубой с Алън Шиърър и една отборна фотография от 1999 година. Понякога отсам минават последователи на ЦСКА, сядат, снимат се. Пазя единствено хубави мемоари от времето, което прекарах на " Армията ". Нещо за край?
- Пожелавам здраве на читателите ви! Спазвайте ограниченията и имайте религия, че всичко ще се оправи скоро.