"Чинията" на Бузлужа ще отвори официално за посетители от 2023 г.
През лятото фондация " Проект Бузлуджа " завоюва 388 хил.лв. грант от Министерството на културата Към момента всички мозайки са предпазени и разрушителните процеси са спрени, ще се вършат туристически пътеки с информация Предстои проучване на структурата на покрива, а по-късно - намиране на средствата за ремонта му
През пролетта на идната година най-известният соц-монумент у нас - " чинията " на Бузлуджа, най-сетне ще отвори порти за гости. Това ще стане тъкмо 30 години откакто през 1992 година Домът-паметник на Българска комунистическа партия е конфискуван от страната и запечатан.
Тъй като през по-голямата част от тези 30 години структурата е оставена на естествените стихии, преди да бъде отворена, беше нужно да се почисти и обезопаси. Това, дружно със защитни дейности по мозайките, сега се правят с финансиране на стойност 388 хил.лв. от Министерството на културата (МК). То е извоювано взаимно от фондация и регионална администрация Стара Загора (които стопанисват сградата) по стратегия на ведомството за консервационно-реставрационни работи за монументи на културата.
Това е първото държавно финансиране за паметника, откакто фондацията завоюва два гранта от американската културна институция Getty Foundation за опазване и реституция на мозайките.
Реклама
Големият разход, който занапред следва за Бузлуджа и без който постройката няма изгледи за дълготрайно оцеляване, е ремонтът на гигантския покрив. Фондацията занапред ще обследва структурата му и ще търси средства, които обаче ще възлизат най-малко на няколко милиона лв.. Стъпка първа за Бузлуджа По думите на арх. Дора Иванова, създател и основен мотор на фондацията, дейностите по осъществяване на плана се чака да са изпълнени даже по-рано - до края на годината и обектът да е подготвен за отваряне. " Не бихме желали обаче самото отваряне да е в разгара на зимния сезон поради суровите метеорологични условия горе. Така че предвиждаме да е след разтопяването на снеговете, което на Бузлуджа е през късната пролет ", разяснява пред " Капитал ",
Това ще е на процедура и първият път от десетилетия насам, когато гости ще могат легално да влизат вътре в монумента. Доскоро хората които стигаха върха, проникваха вътре през счупени прозорци и порти, а откогато фондацията пое грижата - с предварителни ангажименти.
Основното затруднение пред отварянето на постройката за посетителите са отломките, които при мощен вятър основават заплаха както за хората, по този начин и за бъдещите работи в постройката, изяснява арх. Иванова, по тази причина и първата задача е била разчистване на покрива и всички съществени пространства в паметника.
Наред с почистването и обезопасяването, обезпеченото финансиране дава опция на екипа да работи по куполната мозайка. " Тя бе нормализирана, с цел да се спрат разрушителните процеси. В момента построяваме и покрив над мозайката, с цел да може тя да е предпазена. С това приключихме дейностите по стабилизиране на мозайките в паметника, защото предишните години към този момент стабилизирахме стенните мозайки. Това не значи, че мозайката е реставрирана, а че към този момент всички мозайки са обработени и предпазени, тъй че да не ги загубим ", изяснява ръководителят на екипа.
Реклама
По нейни думи това печели време на тези мозайки и стопира разрухата им за откакто екипът се погрижи за останалата част от постройката, да може да се върне към тях и да направи към този момент финалните консервационни ограничения. Трите аргументи за отварянето на Бузлуджа Третата задача след почистването и мозайките е да се обезпечи посетителският достъп, за задачите на който ще бъдат построени посетителски пътеки. " Има доста неравностни, няма парапети, има много рискове човек да се спъне. Затова слагаме краткотрайни дървени пътеки с парапети, по които хората да могат да минават безвредно, да има обезопасени зони и да могат да се вършат в бъдеще обиколки и разходки в постройката ", изяснява арх. Иванова.
По думите ѝ три са главните аргументи, заради които е значимо паметникът да е отворен за визити. От една страна, първата и най-важна е просветителната цел. " Много постоянно стоя пред постройката, с цел да чуя какво си приказват хората и слушам толкоз небивали истории за тази постройка и то постоянно се описват от родители на деца. Има доста спекулации, доста неточности във всевъзможни направления. За подобен идеологически претрупан монумент е значимо да има обстоятелства, да има изясненост, да има информация ", безапелационна е тя.
Паметникът е на челните места в туристическите ранглисти за " Най-красивите изоставени места в света, само че арх. Дора Иванова и нейният екип имат упоритостта да го трансфорат във функционално място, в което да се осъществят разнообразни по тип събития, по едно и също време с историческата му стойност Фотограф: Юлия Лазарова
Наред с образованието, идва и нещо друго - арх. Иванова желае да накара всеки човек да да се запознае и да разбере посланията, които те имат - по нейни думи те не са свързани с запазване на знаци и с комунистически хрумвания, а със основаване на сериозно мислене, с показване на историята. " Основната задача е да предизвикваме хората да си задават въпроси - за какво се е случило това, за какво я има тази постройка, за какво е била изоставена, за какво ни би трябвало, какво и за какво ще разкажем от предишното на идващите генерации. Важно е да предизвикваме мисъл посредством тази постройка, тя има тази мощ ", изяснява арх. Иванова.
За страна, в която към този момент има две генерации, за които комунизмът е непозната история,
Сградата е многопластова. Много разнообразни хора имат доста разнообразни ползи към нея и те не се изключват, а акумулират капацитета на постройката - специалисти по мозайки, музиканти, архитекти, актьори на графити, историци, фотографи, инженери и доста други. Сградата е забавна за хората, които не са имали социалистически интервал, както и за тези, които са имали, с цел да видят по какъв начин ние се оправяме с това завещание. арх. Дора Иванова
През пролетта на идната година най-известният соц-монумент у нас - " чинията " на Бузлуджа, най-сетне ще отвори порти за гости. Това ще стане тъкмо 30 години откакто през 1992 година Домът-паметник на Българска комунистическа партия е конфискуван от страната и запечатан.
Тъй като през по-голямата част от тези 30 години структурата е оставена на естествените стихии, преди да бъде отворена, беше нужно да се почисти и обезопаси. Това, дружно със защитни дейности по мозайките, сега се правят с финансиране на стойност 388 хил.лв. от Министерството на културата (МК). То е извоювано взаимно от фондация и регионална администрация Стара Загора (които стопанисват сградата) по стратегия на ведомството за консервационно-реставрационни работи за монументи на културата.
Това е първото държавно финансиране за паметника, откакто фондацията завоюва два гранта от американската културна институция Getty Foundation за опазване и реституция на мозайките.
Реклама
Големият разход, който занапред следва за Бузлуджа и без който постройката няма изгледи за дълготрайно оцеляване, е ремонтът на гигантския покрив. Фондацията занапред ще обследва структурата му и ще търси средства, които обаче ще възлизат най-малко на няколко милиона лв.. Стъпка първа за Бузлуджа По думите на арх. Дора Иванова, създател и основен мотор на фондацията, дейностите по осъществяване на плана се чака да са изпълнени даже по-рано - до края на годината и обектът да е подготвен за отваряне. " Не бихме желали обаче самото отваряне да е в разгара на зимния сезон поради суровите метеорологични условия горе. Така че предвиждаме да е след разтопяването на снеговете, което на Бузлуджа е през късната пролет ", разяснява пред " Капитал ",
Това ще е на процедура и първият път от десетилетия насам, когато гости ще могат легално да влизат вътре в монумента. Доскоро хората които стигаха върха, проникваха вътре през счупени прозорци и порти, а откогато фондацията пое грижата - с предварителни ангажименти.
Основното затруднение пред отварянето на постройката за посетителите са отломките, които при мощен вятър основават заплаха както за хората, по този начин и за бъдещите работи в постройката, изяснява арх. Иванова, по тази причина и първата задача е била разчистване на покрива и всички съществени пространства в паметника.
Наред с почистването и обезопасяването, обезпеченото финансиране дава опция на екипа да работи по куполната мозайка. " Тя бе нормализирана, с цел да се спрат разрушителните процеси. В момента построяваме и покрив над мозайката, с цел да може тя да е предпазена. С това приключихме дейностите по стабилизиране на мозайките в паметника, защото предишните години към този момент стабилизирахме стенните мозайки. Това не значи, че мозайката е реставрирана, а че към този момент всички мозайки са обработени и предпазени, тъй че да не ги загубим ", изяснява ръководителят на екипа.
Реклама
По нейни думи това печели време на тези мозайки и стопира разрухата им за откакто екипът се погрижи за останалата част от постройката, да може да се върне към тях и да направи към този момент финалните консервационни ограничения. Трите аргументи за отварянето на Бузлуджа Третата задача след почистването и мозайките е да се обезпечи посетителският достъп, за задачите на който ще бъдат построени посетителски пътеки. " Има доста неравностни, няма парапети, има много рискове човек да се спъне. Затова слагаме краткотрайни дървени пътеки с парапети, по които хората да могат да минават безвредно, да има обезопасени зони и да могат да се вършат в бъдеще обиколки и разходки в постройката ", изяснява арх. Иванова.
По думите ѝ три са главните аргументи, заради които е значимо паметникът да е отворен за визити. От една страна, първата и най-важна е просветителната цел. " Много постоянно стоя пред постройката, с цел да чуя какво си приказват хората и слушам толкоз небивали истории за тази постройка и то постоянно се описват от родители на деца. Има доста спекулации, доста неточности във всевъзможни направления. За подобен идеологически претрупан монумент е значимо да има обстоятелства, да има изясненост, да има информация ", безапелационна е тя.
Паметникът е на челните места в туристическите ранглисти за " Най-красивите изоставени места в света, само че арх. Дора Иванова и нейният екип имат упоритостта да го трансфорат във функционално място, в което да се осъществят разнообразни по тип събития, по едно и също време с историческата му стойност Фотограф: Юлия Лазарова
Наред с образованието, идва и нещо друго - арх. Иванова желае да накара всеки човек да да се запознае и да разбере посланията, които те имат - по нейни думи те не са свързани с запазване на знаци и с комунистически хрумвания, а със основаване на сериозно мислене, с показване на историята. " Основната задача е да предизвикваме хората да си задават въпроси - за какво се е случило това, за какво я има тази постройка, за какво е била изоставена, за какво ни би трябвало, какво и за какво ще разкажем от предишното на идващите генерации. Важно е да предизвикваме мисъл посредством тази постройка, тя има тази мощ ", изяснява арх. Иванова.
За страна, в която към този момент има две генерации, за които комунизмът е непозната история,
Сградата е многопластова. Много разнообразни хора имат доста разнообразни ползи към нея и те не се изключват, а акумулират капацитета на постройката - специалисти по мозайки, музиканти, архитекти, актьори на графити, историци, фотографи, инженери и доста други. Сградата е забавна за хората, които не са имали социалистически интервал, както и за тези, които са имали, с цел да видят по какъв начин ние се оправяме с това завещание. арх. Дора Иванова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ