Кои са отровните змии у нас и какво да правим, ако ни ухапят
През летния сезон змиите са най-активни и вероятността да попаднем на тях се усилва. Появата на змия би провокирала под паника боязън у повече хора, а малко са наясно по какъв начин да реагират. Страната ни е на едно от първите места в Европа по змийско многообразие. В България се срещат 17 разнообразни типа змии от 4 разнообразни фамилии. От тях 6 са отровни. Това са: пепелянка, усойница, котешка змия и вдлъбнаточел смок, остромуцунеста усойница и каменарка (наричана още аспида).
Пепелянката (Vipera ammodytes)
Пепелянката има рогче на главата си, което я отличава от усойницата. Тя е междинна по величина отровница. Пепелянката доближава дължина до 50-70 cm, извънредно рядко над 100 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) - от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна линия по гърба. Среща се по скали и сипеи, само че също и по поляни и шубраци. В горещите дни влиза във водата, с цел да се поразхлади.
Усойницата (Vipera berus)
Усойницата има относително дебело тяло, като възрастните доближават междинна дължина 55 cm. Най-често е сива до кафяво-сива на цвят, с присъщи тъмни ромбоидни петна или зигзагообразна линия по гърба. На главата нормално има мрачно леке с V-образна или Х-образна форма. В България се среща в планинските региони, най – постоянно на над 800 м.надм.в.
Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignatus)
Вдлъбнаточелият смок е тип едра змия от семейство Смокообразни. Достига до 2 метра дължина, а най-големият образец, намиран в България е дълъг 157 см. Окраската на гърба варира от мрачно до светлосива, а младите човеци са пъстри. Вдлъбнаточелият смок е доста пъргава змия, която при заплаха бърза да се скрие. Ако не може да избяга, става нападателен, гневно съска и хапе, като заема отбранителна поза, от време на време издигайкипредната част на тялото си, сходно на кобрите. Отровата му не е рискова за индивида, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.
Котешка змия (Telescopusfallax)
Котешката змия е тип змия от семейство Смокообразни. Достига нормално 70-80 cm, оптимално до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната отвесна зеница на окото, сходна на тази на котките, и заради пъстрото си тяло, напомнящо котешка опашка.
Степна усойница
Степната усойница е тип змия от семейство Отровници. Обикновено доближава до 55 см. Дължина, само че са известни екземпляри с дължина до 80 см. Отличава се от елементарната усойница по тясната и вълнообразна гръбна линия, трапецовидното сечение и ниско разположената ноздра. В България са намирани общо 4 екземпляра. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, вследствие на ухапвания.
Аспида
Аспидата наричана още каменарка, е тип змия от фамилии Отровници. Обикновено аспидата доближава дължина 60-65 см., в редки случаи до 85см. Мъжките са по-дълги, само че по-тънки от женските. В България са открити единствено 2 екземпляра. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, само че по-слаба от тази на усойницата. Когато се приказва за каменарката се употребява постоянно названието " аспида ", което не е вярно - названието " аспида " го има единствено в България и е резултат от псевдо-научни изказвания. На британски тази отровна змията е известна като Аsp или European asp (Аsp viper) т.е. на български трепетликова отровница. Аспидовите змии са напълно друго семейство, което няма представители в България - това са мамби, кобри, тайпани и така нататък
Какво да вършим при захапване от змия?
При ефикасните ухапвания, свързани с инжектиране на отрова, най-важното е да се резервира успокоение. Ако човек е обезпокоен, тогава сърдечният темп се повишава, а това спомага за по-бързо разнасяне на отровата.
Най-важното е потърпевшият незабавно да бъде откаран в най-близкото здравно заведение. Ако пътят до там е повече от половин час, сложете го да легне и обездвижете ухапания крак, с цел да се забави разпространяването на отровата. Може да се фиксира пострадалият крак с летва, пръчка и бинт, за обездвижване, като при строшаване.
Обезопасен по този метод, крайникът може да остане не повече от 2 часа.
Противопоказно е и да се употребяват турникети. В краен случай се позволява да върви, само че при чести почивки - умерено, без да бърза и да натоварва организма.
Стигне ли се въпреки всичко до захапване, добре е да се види часът на случая. Това ще помогне на лекаря да управлява отравянето. След случая се смъкват всевъзможни пръстени, гривни, огърлици и бижута по тялото. Причината е, че бързо развиващият се оток ги трансформира в източник на болежка. Проверява се по какъв начин диша потърпевшият, би трябвало да се ликвидира опцията да се задави от личната си слюнка.
Ако има опция да се убие змията, се взема главата и 10 см от опашката, с цел да се разпознава. Не би трябвало да се ползва противоотрова на полето. Раната от ухапването да не се бърка и реже. Да не се смуче, тъй като и един кариес да има в устата на този, който ни оказва помощ, или дребна раничка, това значи, че към този момент ще има двама изумени от отровата. Не се дават питиета, медикаменти или успокоителни на потърпевшия. Ледът върху раната разнася токсините.
Източник zdrave.to
Пепелянката (Vipera ammodytes)
Пепелянката има рогче на главата си, което я отличава от усойницата. Тя е междинна по величина отровница. Пепелянката доближава дължина до 50-70 cm, извънредно рядко над 100 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) - от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна линия по гърба. Среща се по скали и сипеи, само че също и по поляни и шубраци. В горещите дни влиза във водата, с цел да се поразхлади.
Усойницата (Vipera berus)
Усойницата има относително дебело тяло, като възрастните доближават междинна дължина 55 cm. Най-често е сива до кафяво-сива на цвят, с присъщи тъмни ромбоидни петна или зигзагообразна линия по гърба. На главата нормално има мрачно леке с V-образна или Х-образна форма. В България се среща в планинските региони, най – постоянно на над 800 м.надм.в.
Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignatus)
Вдлъбнаточелият смок е тип едра змия от семейство Смокообразни. Достига до 2 метра дължина, а най-големият образец, намиран в България е дълъг 157 см. Окраската на гърба варира от мрачно до светлосива, а младите човеци са пъстри. Вдлъбнаточелият смок е доста пъргава змия, която при заплаха бърза да се скрие. Ако не може да избяга, става нападателен, гневно съска и хапе, като заема отбранителна поза, от време на време издигайкипредната част на тялото си, сходно на кобрите. Отровата му не е рискова за индивида, както и за други едри животни. Среща се в Южна България.
Котешка змия (Telescopusfallax)
Котешката змия е тип змия от семейство Смокообразни. Достига нормално 70-80 cm, оптимално до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната отвесна зеница на окото, сходна на тази на котките, и заради пъстрото си тяло, напомнящо котешка опашка.
Степна усойница
Степната усойница е тип змия от семейство Отровници. Обикновено доближава до 55 см. Дължина, само че са известни екземпляри с дължина до 80 см. Отличава се от елементарната усойница по тясната и вълнообразна гръбна линия, трапецовидното сечение и ниско разположената ноздра. В България са намирани общо 4 екземпляра. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, вследствие на ухапвания.
Аспида
Аспидата наричана още каменарка, е тип змия от фамилии Отровници. Обикновено аспидата доближава дължина 60-65 см., в редки случаи до 85см. Мъжките са по-дълги, само че по-тънки от женските. В България са открити единствено 2 екземпляра. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, само че по-слаба от тази на усойницата. Когато се приказва за каменарката се употребява постоянно названието " аспида ", което не е вярно - названието " аспида " го има единствено в България и е резултат от псевдо-научни изказвания. На британски тази отровна змията е известна като Аsp или European asp (Аsp viper) т.е. на български трепетликова отровница. Аспидовите змии са напълно друго семейство, което няма представители в България - това са мамби, кобри, тайпани и така нататък
Какво да вършим при захапване от змия?
При ефикасните ухапвания, свързани с инжектиране на отрова, най-важното е да се резервира успокоение. Ако човек е обезпокоен, тогава сърдечният темп се повишава, а това спомага за по-бързо разнасяне на отровата.
Най-важното е потърпевшият незабавно да бъде откаран в най-близкото здравно заведение. Ако пътят до там е повече от половин час, сложете го да легне и обездвижете ухапания крак, с цел да се забави разпространяването на отровата. Може да се фиксира пострадалият крак с летва, пръчка и бинт, за обездвижване, като при строшаване.
Обезопасен по този метод, крайникът може да остане не повече от 2 часа.
Противопоказно е и да се употребяват турникети. В краен случай се позволява да върви, само че при чести почивки - умерено, без да бърза и да натоварва организма.
Стигне ли се въпреки всичко до захапване, добре е да се види часът на случая. Това ще помогне на лекаря да управлява отравянето. След случая се смъкват всевъзможни пръстени, гривни, огърлици и бижута по тялото. Причината е, че бързо развиващият се оток ги трансформира в източник на болежка. Проверява се по какъв начин диша потърпевшият, би трябвало да се ликвидира опцията да се задави от личната си слюнка.
Ако има опция да се убие змията, се взема главата и 10 см от опашката, с цел да се разпознава. Не би трябвало да се ползва противоотрова на полето. Раната от ухапването да не се бърка и реже. Да не се смуче, тъй като и един кариес да има в устата на този, който ни оказва помощ, или дребна раничка, това значи, че към този момент ще има двама изумени от отровата. Не се дават питиета, медикаменти или успокоителни на потърпевшия. Ледът върху раната разнася токсините.
Източник zdrave.to
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ