Куклените театри имат опит с грипните ваканции, но не и с COVID-19
През миналата седмица стана ясно, че държавните културни институти ще получат по три заплати, плюс осигуровките, за времето на изключителното състояние и един месец по-късно. Днес е 12 април, а, в случай че си спомняте това бе първата дата, до която трябваше да са в действие изключителните ограничения. Имайки поради тази дата, преди време разговаряхме с Кирякос Аргиропулос, до неотдавна дълготраен шеф на Столичния куклен спектакъл, сегашен Артистичен шеф на Международния фестивал за махленски и куклен спектакъл „ Панаир на куклите “.
- Господин Аргиропулос, в куклените театри в страната споделят, че са привикнали с отлагането на представления поради честите грипни ваканции на учениците. Според вас може ли техният опит да послужи на трагичния спектакъл?
- Практиката в куклените театри е такава, че ние работим, непрекъснато предвиждайки в проектите си риска от грипни ваканции. Но в тази ситуация с трагичните представления нямам визия какво би могло да бъде решението, тъй като една грипна почивка трае несъмнено време, а тук евентуално целият сезон ще бъде без аудитория.
- Как кардинално се образува бюджетът на вашия спектакъл?
- Столичният куклен спектакъл е общински спектакъл. Такива в София са общо четири театрални културни института. При нас средствата от продадените билети остават в театъра ( приходите от билети са достигали до 270 хиляди лв. ) и това е в допълнение материално стимулиране за всеки обособен артист. Иначе получаваме годишна дотация от Столична община ( 1 300 000 лв. ), която е разграничена на четири тримесечия. Имаме най-малко брой представления, които би трябвало да изиграем – по тази причина си имаме написани правила със Столична община. Но кукленият спектакъл има повече представления от трагичния. Една година, да вземем за пример, бяхме изиграли 600 представляния, като заглавията ни бяха 38, а през годината кардинално слагаме приблизително по 5-6 нови представления.
- Как успявате да визиите толкоз доста спектакли, откакто децата зависят от родителите си?
- И от родители, и от учители. Когато се случи нещастието в Черна гора – починалите 12 деца при злополуката на рейса на река Лим, не разрешиха излизането на децата отвън учебно заведение. А в другите европейски страни в самите образователни проекти е заложено децата да бъдат заведени на опера, балет, спектакъл, след което да напишат есе какво са видели. Там дотацията за учебното заведение понижава, в случай че децата са лишени от визити на културни мероприятия. Ние преди време няколко години поред организирахме просветителни работилници по учебните заведения – показахме близо 400 на всевъзможни тематики. Тази наша самодейност бе подкрепена от отдел „ Култура “ на Столична община, само че покриваше единствено разноските ни – не бяхме на облага. Правехме го, тъй като считаме, че това е част от нашето обвързване да изпълняваме и просветителна функционалност.
- Като казахте „ работилници “, не мога да не ви попитам – скъпо ли костват куклите?
- Има разнообразни типове кукли – марионетки, явайки... Принципно, в случай че дадем да ни скулптират кукла, първо художникът рисува главата и лицето й, придавайки й избран темперамент. После на тази глава се прави шаблон от ваятел и този шаблон се преработва. Работата на скулптора по основаването на куклата коства към 150 - 250 лв..
- Вие с такива хора разполагахте ли в театъра?
- При нас работят експерти, приключили сценография. Те са художници, само че тези умения не се научават там – би трябвало на място, в ателието някой да те научи. По мое време съумях да осигуря последователност – старите кукломайстори да обучат по-младите по какъв начин се прави.
- В куклените театри водите ли борби за „ звездни “ артисти и режисьори?
- Всеки спектакъл би желал да има одобрени режисьори и артисти. Но при куклените театри наличието на „ звездни “ артисти в афиша на театъра не усилва автоматизирано продажбите. В афиша на Столичния куклен спектакъл участват имена като Мая Бежанска, Румен Угрински, Станимир Гъмов, само че това не подсигурява скок на продадените билети. Вероятно се дължи на обстоятелството, че родителят ще избра да види „ звездните артисти “ в трагичен театър и тогава ще купи билет за 50 лв., а тук ще каже – това е детско зрелище. И в случай че е свободен, ще заведе детето.
- А имахте ли процедура вашата натрупа да отива на място в детската градина или в учебното заведение?
- Не. Не съм склонен с това изрично – детето би трябвало на място да се социализира и преживее срещата с театъра. Има изключения, несъмнено, и сме ги правили, когато детската градина е надалеч или когато става дума за домове за деца, лишени от родителска грижа, каквито институции, популярност Богу, станаха по-малко.
- В по-малките градове споделят, че куклените театри не би трябвало да вършат представления за възрастни, тъй като по този начин ще крадат от публиката на трагичните. Вие вършиме ли представления за възрастни?
- По принцип кукленият спектакъл – театърът на марионетките е спектакъл за възрастни. Той в началото се играе по площадите, където осмива политици, владици, служители на реда, кметове. За това е бил гонен спектакъл. А другояче на въпроса ви – в София доста трагични театри вършат представления за деца. Това е нещо обикновено и не би трябвало да се плашим, тъй като изразните средства са разнообразни.
- Звучите прекомерно оптимистично. В по-малките градове в битката си за аудитория куклените театри водят конкуренция за прилежащите градове, в които играят представления. От Добричкия куклен спектакъл, да вземем за пример, ревнуват, че в Каварна гастролират от Варненския куклен спектакъл, защото Каварна се намира в Добричка област.
- В София идват да играят от цялата страна. Но, за жалост, основно по учебните заведения и детските градини. Така се основават нездравословни практики – по тази тематика сме провеждали кръгли маси, като "топката " отиваше в Министерството на образованието, в общините, в Министерството на културата. За какви практики приказвам – преди години имах неблагоразумието да кажа обществено, че шефове на учебни заведения желаят пари от театрите, с цел да могат трупите да играят пред децата. Тогава ми се обадиха, че ще ми наложат ембарго и децата от учебните заведения към този момент няма да идват на представленията в Столичния куклен спектакъл. Сигурно са прави, тъй като приказвах общо – не назовах съответни имена. Но когато започнах да показвам поименно и ледовете се размразиха. Като цяло считам, че не е почтено да се играе по детските градини, само че е реалност, че в София не се построяват нови театрални подиуми. На другите страни им изпитвам завист, че строят нови театри. В Белград, да вземем за пример, спектакъл „ Пинокио “ се реалокира от периферията на града в центъра и Новак Джокович даде 70 хиляди евро, с цел да се купят столове. В Атина имат над 170 театъра – влизаш в спектакъл на 150 години, а вътре виждаш, че е оборудван с последната дума на техниката, а ние кретаме още.
- Но въпреки всичко спектакъл може да се прави и на улицата, разкажете за Международния фестивал за махленски и куклен спектакъл?
- „ Панаир на куклите “ в огромната си част е махленски спектакъл – тази година планираме с изключение на улични актьори да вземат участие и улични оркестри, тъй като музиката е част от театъра. Този фестивал има за цел да провокира хората да излязат от всекидневието си, да се срещнат с артистите на улицата, да се спрат, да се погледнат, да се ухилен. Сега, през септември, следва 11-ото издание на фестивала, само че към момента не знаем дали ще се състои. Изчакваме, защото не желаеме да вземем преждевременно решение. И в случай че би трябвало, ще го отложим.
- Господин Аргиропулос, в куклените театри в страната споделят, че са привикнали с отлагането на представления поради честите грипни ваканции на учениците. Според вас може ли техният опит да послужи на трагичния спектакъл?
- Практиката в куклените театри е такава, че ние работим, непрекъснато предвиждайки в проектите си риска от грипни ваканции. Но в тази ситуация с трагичните представления нямам визия какво би могло да бъде решението, тъй като една грипна почивка трае несъмнено време, а тук евентуално целият сезон ще бъде без аудитория.
- Как кардинално се образува бюджетът на вашия спектакъл?
- Столичният куклен спектакъл е общински спектакъл. Такива в София са общо четири театрални културни института. При нас средствата от продадените билети остават в театъра ( приходите от билети са достигали до 270 хиляди лв. ) и това е в допълнение материално стимулиране за всеки обособен артист. Иначе получаваме годишна дотация от Столична община ( 1 300 000 лв. ), която е разграничена на четири тримесечия. Имаме най-малко брой представления, които би трябвало да изиграем – по тази причина си имаме написани правила със Столична община. Но кукленият спектакъл има повече представления от трагичния. Една година, да вземем за пример, бяхме изиграли 600 представляния, като заглавията ни бяха 38, а през годината кардинално слагаме приблизително по 5-6 нови представления.
- Как успявате да визиите толкоз доста спектакли, откакто децата зависят от родителите си?
- И от родители, и от учители. Когато се случи нещастието в Черна гора – починалите 12 деца при злополуката на рейса на река Лим, не разрешиха излизането на децата отвън учебно заведение. А в другите европейски страни в самите образователни проекти е заложено децата да бъдат заведени на опера, балет, спектакъл, след което да напишат есе какво са видели. Там дотацията за учебното заведение понижава, в случай че децата са лишени от визити на културни мероприятия. Ние преди време няколко години поред организирахме просветителни работилници по учебните заведения – показахме близо 400 на всевъзможни тематики. Тази наша самодейност бе подкрепена от отдел „ Култура “ на Столична община, само че покриваше единствено разноските ни – не бяхме на облага. Правехме го, тъй като считаме, че това е част от нашето обвързване да изпълняваме и просветителна функционалност.
- Като казахте „ работилници “, не мога да не ви попитам – скъпо ли костват куклите?
- Има разнообразни типове кукли – марионетки, явайки... Принципно, в случай че дадем да ни скулптират кукла, първо художникът рисува главата и лицето й, придавайки й избран темперамент. После на тази глава се прави шаблон от ваятел и този шаблон се преработва. Работата на скулптора по основаването на куклата коства към 150 - 250 лв..
- Вие с такива хора разполагахте ли в театъра?
- При нас работят експерти, приключили сценография. Те са художници, само че тези умения не се научават там – би трябвало на място, в ателието някой да те научи. По мое време съумях да осигуря последователност – старите кукломайстори да обучат по-младите по какъв начин се прави.
- В куклените театри водите ли борби за „ звездни “ артисти и режисьори?
- Всеки спектакъл би желал да има одобрени режисьори и артисти. Но при куклените театри наличието на „ звездни “ артисти в афиша на театъра не усилва автоматизирано продажбите. В афиша на Столичния куклен спектакъл участват имена като Мая Бежанска, Румен Угрински, Станимир Гъмов, само че това не подсигурява скок на продадените билети. Вероятно се дължи на обстоятелството, че родителят ще избра да види „ звездните артисти “ в трагичен театър и тогава ще купи билет за 50 лв., а тук ще каже – това е детско зрелище. И в случай че е свободен, ще заведе детето.
- А имахте ли процедура вашата натрупа да отива на място в детската градина или в учебното заведение?
- Не. Не съм склонен с това изрично – детето би трябвало на място да се социализира и преживее срещата с театъра. Има изключения, несъмнено, и сме ги правили, когато детската градина е надалеч или когато става дума за домове за деца, лишени от родителска грижа, каквито институции, популярност Богу, станаха по-малко.
- В по-малките градове споделят, че куклените театри не би трябвало да вършат представления за възрастни, тъй като по този начин ще крадат от публиката на трагичните. Вие вършиме ли представления за възрастни?
- По принцип кукленият спектакъл – театърът на марионетките е спектакъл за възрастни. Той в началото се играе по площадите, където осмива политици, владици, служители на реда, кметове. За това е бил гонен спектакъл. А другояче на въпроса ви – в София доста трагични театри вършат представления за деца. Това е нещо обикновено и не би трябвало да се плашим, тъй като изразните средства са разнообразни.
- Звучите прекомерно оптимистично. В по-малките градове в битката си за аудитория куклените театри водят конкуренция за прилежащите градове, в които играят представления. От Добричкия куклен спектакъл, да вземем за пример, ревнуват, че в Каварна гастролират от Варненския куклен спектакъл, защото Каварна се намира в Добричка област.
- В София идват да играят от цялата страна. Но, за жалост, основно по учебните заведения и детските градини. Така се основават нездравословни практики – по тази тематика сме провеждали кръгли маси, като "топката " отиваше в Министерството на образованието, в общините, в Министерството на културата. За какви практики приказвам – преди години имах неблагоразумието да кажа обществено, че шефове на учебни заведения желаят пари от театрите, с цел да могат трупите да играят пред децата. Тогава ми се обадиха, че ще ми наложат ембарго и децата от учебните заведения към този момент няма да идват на представленията в Столичния куклен спектакъл. Сигурно са прави, тъй като приказвах общо – не назовах съответни имена. Но когато започнах да показвам поименно и ледовете се размразиха. Като цяло считам, че не е почтено да се играе по детските градини, само че е реалност, че в София не се построяват нови театрални подиуми. На другите страни им изпитвам завист, че строят нови театри. В Белград, да вземем за пример, спектакъл „ Пинокио “ се реалокира от периферията на града в центъра и Новак Джокович даде 70 хиляди евро, с цел да се купят столове. В Атина имат над 170 театъра – влизаш в спектакъл на 150 години, а вътре виждаш, че е оборудван с последната дума на техниката, а ние кретаме още.
- Но въпреки всичко спектакъл може да се прави и на улицата, разкажете за Международния фестивал за махленски и куклен спектакъл?
- „ Панаир на куклите “ в огромната си част е махленски спектакъл – тази година планираме с изключение на улични актьори да вземат участие и улични оркестри, тъй като музиката е част от театъра. Този фестивал има за цел да провокира хората да излязат от всекидневието си, да се срещнат с артистите на улицата, да се спрат, да се погледнат, да се ухилен. Сега, през септември, следва 11-ото издание на фестивала, само че към момента не знаем дали ще се състои. Изчакваме, защото не желаеме да вземем преждевременно решение. И в случай че би трябвало, ще го отложим.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ