Как беше унищожен един голям приятел на България
През миналата седмица умря проф. Ото Кронщайнер, който беше един от най-влиятелните откриватели на кирилицата и старобългарския език, както и един от най-големите другари на България в Западна Европа. През катедрата на проф. Кронщайнер в Залцбургския университет са минали на образование и са създали докторати десетки български и непознати откриватели на старобългарския език.
Преди повече от 20 години проф. Кронщайнер беше заплетен от домораслите политици в един извънредно противен политически скандал и беше упрекнат, че дружно с тогавашния президент Петър Стоянов желаят да заменят кирилицата с латиница. Този фиктивен скандал беше продуциран по време на президентската акция през 2001 година, когато изборите бяха сред Петър Стоянов и Георги Първанов. Разбира се, и тогава, и в този момент никой, не е мислел насериозно, че у нас кирилицата може да бъде сменена с латиница. Смисълът на абсурда беше да бъде очернена кандидатурата на Петър Стоянов, който по това време връчи медал „ Стара планина “ на проф. Ото Кронщайнер.
Скандалът изигра някаква политическа роля тогава, само че още по-срамно беше присъединяване и на българските учени в него, които тогава също гръмогласно жигосаха професора в изменничество по отношение на българската писменост, за която той е работил през целия си теоретичен живот и в действителност го принудиха и му лишиха званието „ Доктор хонорис идея “ на Великотърновския университет.
Накратко това е тъжната и срамна история, която демонстрира, по какъв начин поради краткотрайни политически ползи бе погубен един огромен откровен другар на България.
Публикуваме и на Петър Стоянов от тези дни.
За патриотите от Коминтерна и лъжата за въвеждането на латиницата в България
Наближаването на 24 май и дебатът за македонския език от последните седмици ми подсетиха някои позабравени неща.
Като да вземем за пример обстоятелството, че комунистическата власт, с дейни дейности и унизителна бездейност „ оказа помощ “ доста за основаването и заплитането на така наречен македонски въпрос, чието решение се трансформира в проблем за днешните политици.
Като споделям дейни дейности имам поради бруталното принуждение след 9 септември 1944 година, упражнено от „ националната милиция “ във връзка с живеещите в Пиринска Македония българи, с цел да ги преименуват принудително в „ македонци “, което си е чисто национално изменничество. Както и роболепната бездейност във връзка с създаваните пред очите ни нова македонска нация, нова македонска история и нов македонски език. И всичко това – с цел да се продължи антибългарската политика на Коминтерна (чиито началник по това време е българинът Георги Димитров) и бъдат изпълнени напътствията на Сталин по така наречен „ народен въпрос “. Така Димитър Талев е изпратен в лагера „ Куциян “, тъй като твърди че е българин (и скапва концепцията за „ македонска нация “), а в анкетната карта, в графата непознати езици е заставен да напише „ македонски език “.
Парадоксално, само че българската национална идея по времето на комунистическия режим намира своята отбрана в чужбина.
„ Цялата история на македонските българи демонстрира ясно, че всички приказват еднакъв език до годината и месеца на основаване на новия „ език “.
И още:
„ В комунистическите страни тактиката за основаване на такива отделени или нови езици се води по едни и същи правила. […] Всичко това дава отговор напълно тъкмо и за македонския книжовен език:
Време на основаване: 1944 година
Място на основаване: СР Македония (към Социалистическа федеративна република Югославия), в манастира Прохор Пчински
Предвиждани ползватели: към 1 милион българи (в Македония)
Най-стар езиков монумент: вестник „ Нова Македония “(?) “
Това са думи на австрийския професор Ото Кронщайнер, началник на департамента по българистика в Залцбургския университет.
Всъщност той споделя това, което българските учени след 9 септември 1944 година не можеха да кажат гласно. Не можеха да кажат също по този начин, че християнизирането на Русия се прави посредством книги, писани не на църковнославянски, а на старобългарски. Проф. Кронщайнер не икономисва и тази истина:
„ Другите славяни, като руснаците и сърбите, назовават този език староцърковнославянски или старославянски единствено, с цел да няма контакт с българската история. Аз може би съм единственият непознат славист, който използва термина старобългарски език. Моите студенти – също, и това е дребен успех… “
(Интервю с проф. Ото Кронщайнер, оповестено
във в. „ Литературен конгрес “, 26.10.1999 г.)
Точно за тази му активност в отбрана на българските национални ползи като Президент му връчих медал „ Стара планина “ I степен.
Днес за жалост в един историко-лингвистичен спор тезите на проф. Кронщайнер не могат да се употребяват, тъй като той публично е жигосан като зложелател на България и българските национални ползи. Искал да размени българската писменост с латиница!? Професорът се опита да изясни глупостта на това изказване – самият той е българист, вади си хляба с кирилицата – точно това го прави неповторим в западната научна общественост и би трябвало да е в действителност вманиачен, с цел да желае анулацията ѝ. Тезата, която професорът стартира беше за „ успореден правопис на латиница “. Повтаряше, че въпросът не е „ кирилица или латиница “, а „ и кирилица, и латиница “, освен това потреблението на латиницата на чисто практично равнище, (което със или без Кронщайнер към този момент се случва в нашия живот). Казва го напълно ясно:
„ Не приказвам за отвод от кирилицата. Не споделям, че от на следващия ден или от други ден би трябвало да се мине и на латиница. Реалностите в актуалния свят обаче са такива, че в случай че няма надписи и на латиница, вашите артикули няма да бъдат конкурентноспособни в Европа. Ако българските компании желаят да продадат виното си, етикетите наложително би трябвало да бъдат с латински букви. Да не приказваме за Интернет, за имейлите, за новата действителност, в която всичко е на латиница. “
(Интервюто е обещано през 2000 г.)
Признавам, че даже в този си тип тезата на проф. Кронщайнер не е безспорна, само че тя беше предопределена само да отвори полемика в българските научни среди. При всички случаи заявяваше, че това в последна сметка си е наша българска работа – имал съм две срещи с него и той в никакъв случай не направи опит да ми натрапи своята теза, още по-малко да изиска да се наемам с нея.
Затова като гръм от ясно небе, по време на президентската акция през 2001 година пристигна изказванието, че Петър Стоянов… желал да вкара латинската писменост. В началото не обърнах внимание – беше прекомерно неуместно. Но лъжата малко по малко стартира да си пробива път. Внушението бе: Кронщайнер желае да вкара латиницата вместо кирилицата. Петър Стоянов награди Кронщайнер с медал – затова и той желае това. Ще позволим ли, братя-българи да ни лишават писмеността!
Беше толкоз долна клевета, че даже през днешния ден изпитвам гадност. Никой не си даде труда да запита обществено: каква власт има един австрийски професор, та да ни отнеме кирилицата, при все, че той в никакъв случай не е желал това и по какъв начин един президент в демократична страна може да размени кирилицата с латиница (с декрет, с референдум?) при все, че аз в никакъв случай и на никое място не съм приказвал на тази тематика.
Беше безспорна неистина, употребена против мен в президентската акция от 2001 година
Не бих се върнал към този случай, в случай че не бяха горчивите му последици за България.
Кронщайнер най-вероятно е бил доста наскърбен – откакто през целия си живот бе пледирал, че „ старобългарският език е културният език на всички православни славяни “ както и че „ старобългарски е първият държавен език на една дребна многонационална страна на средновековна Европа, дълго преди възникването на литературни езици като немски, френски, италиански или руски… “
(част от академичната му тирада във Великотърновския университет 1990 г.)
Бе обруган, бе му отнето званието почетен лекар на Великотърновския университет, разболя се и по-късно се пенсионира. Неговите възпитаници не пожелаха да продължат делото му – кой желае да работи за нация от неблагодарници – и департаментът по българистика в Залцбург към този момент не съществува.
Равносметката: Георги Първанов прибави евентуално 1% към изборния си резултат, ловкият му пиар консултант Алгафари получи своя изцяло подобаващ хонорар, аз изгубих президентските избори (разбира се минимум поради това) и до през днешния ден леви интелектуалци напомнят недостойната неистина „ имаше един президент, който искаше да вкара латиницата, но ние не му позволихме, тъй като сме патриоти “.
В резултат на това: България загуби един правилен другар, който ни защитаваше в сложни времена; най-важният център по българистика в света беше закрит; загубихме доверието и на дребното си другари в чужбина, че сме народ и страна, чиито дела си коства да бъдат защитавани.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Преди повече от 20 години проф. Кронщайнер беше заплетен от домораслите политици в един извънредно противен политически скандал и беше упрекнат, че дружно с тогавашния президент Петър Стоянов желаят да заменят кирилицата с латиница. Този фиктивен скандал беше продуциран по време на президентската акция през 2001 година, когато изборите бяха сред Петър Стоянов и Георги Първанов. Разбира се, и тогава, и в този момент никой, не е мислел насериозно, че у нас кирилицата може да бъде сменена с латиница. Смисълът на абсурда беше да бъде очернена кандидатурата на Петър Стоянов, който по това време връчи медал „ Стара планина “ на проф. Ото Кронщайнер.
Скандалът изигра някаква политическа роля тогава, само че още по-срамно беше присъединяване и на българските учени в него, които тогава също гръмогласно жигосаха професора в изменничество по отношение на българската писменост, за която той е работил през целия си теоретичен живот и в действителност го принудиха и му лишиха званието „ Доктор хонорис идея “ на Великотърновския университет.
Накратко това е тъжната и срамна история, която демонстрира, по какъв начин поради краткотрайни политически ползи бе погубен един огромен откровен другар на България.
Публикуваме и на Петър Стоянов от тези дни.
За патриотите от Коминтерна и лъжата за въвеждането на латиницата в България
Наближаването на 24 май и дебатът за македонския език от последните седмици ми подсетиха някои позабравени неща.
Като да вземем за пример обстоятелството, че комунистическата власт, с дейни дейности и унизителна бездейност „ оказа помощ “ доста за основаването и заплитането на така наречен македонски въпрос, чието решение се трансформира в проблем за днешните политици.
Като споделям дейни дейности имам поради бруталното принуждение след 9 септември 1944 година, упражнено от „ националната милиция “ във връзка с живеещите в Пиринска Македония българи, с цел да ги преименуват принудително в „ македонци “, което си е чисто национално изменничество. Както и роболепната бездейност във връзка с създаваните пред очите ни нова македонска нация, нова македонска история и нов македонски език. И всичко това – с цел да се продължи антибългарската политика на Коминтерна (чиито началник по това време е българинът Георги Димитров) и бъдат изпълнени напътствията на Сталин по така наречен „ народен въпрос “. Така Димитър Талев е изпратен в лагера „ Куциян “, тъй като твърди че е българин (и скапва концепцията за „ македонска нация “), а в анкетната карта, в графата непознати езици е заставен да напише „ македонски език “.
Парадоксално, само че българската национална идея по времето на комунистическия режим намира своята отбрана в чужбина.
„ Цялата история на македонските българи демонстрира ясно, че всички приказват еднакъв език до годината и месеца на основаване на новия „ език “.
И още:
„ В комунистическите страни тактиката за основаване на такива отделени или нови езици се води по едни и същи правила. […] Всичко това дава отговор напълно тъкмо и за македонския книжовен език:
Време на основаване: 1944 година
Място на основаване: СР Македония (към Социалистическа федеративна република Югославия), в манастира Прохор Пчински
Предвиждани ползватели: към 1 милион българи (в Македония)
Най-стар езиков монумент: вестник „ Нова Македония “(?) “
Това са думи на австрийския професор Ото Кронщайнер, началник на департамента по българистика в Залцбургския университет.
Всъщност той споделя това, което българските учени след 9 септември 1944 година не можеха да кажат гласно. Не можеха да кажат също по този начин, че християнизирането на Русия се прави посредством книги, писани не на църковнославянски, а на старобългарски. Проф. Кронщайнер не икономисва и тази истина:
„ Другите славяни, като руснаците и сърбите, назовават този език староцърковнославянски или старославянски единствено, с цел да няма контакт с българската история. Аз може би съм единственият непознат славист, който използва термина старобългарски език. Моите студенти – също, и това е дребен успех… “
(Интервю с проф. Ото Кронщайнер, оповестено
във в. „ Литературен конгрес “, 26.10.1999 г.)
Точно за тази му активност в отбрана на българските национални ползи като Президент му връчих медал „ Стара планина “ I степен.
Днес за жалост в един историко-лингвистичен спор тезите на проф. Кронщайнер не могат да се употребяват, тъй като той публично е жигосан като зложелател на България и българските национални ползи. Искал да размени българската писменост с латиница!? Професорът се опита да изясни глупостта на това изказване – самият той е българист, вади си хляба с кирилицата – точно това го прави неповторим в западната научна общественост и би трябвало да е в действителност вманиачен, с цел да желае анулацията ѝ. Тезата, която професорът стартира беше за „ успореден правопис на латиница “. Повтаряше, че въпросът не е „ кирилица или латиница “, а „ и кирилица, и латиница “, освен това потреблението на латиницата на чисто практично равнище, (което със или без Кронщайнер към този момент се случва в нашия живот). Казва го напълно ясно:
„ Не приказвам за отвод от кирилицата. Не споделям, че от на следващия ден или от други ден би трябвало да се мине и на латиница. Реалностите в актуалния свят обаче са такива, че в случай че няма надписи и на латиница, вашите артикули няма да бъдат конкурентноспособни в Европа. Ако българските компании желаят да продадат виното си, етикетите наложително би трябвало да бъдат с латински букви. Да не приказваме за Интернет, за имейлите, за новата действителност, в която всичко е на латиница. “
(Интервюто е обещано през 2000 г.)
Признавам, че даже в този си тип тезата на проф. Кронщайнер не е безспорна, само че тя беше предопределена само да отвори полемика в българските научни среди. При всички случаи заявяваше, че това в последна сметка си е наша българска работа – имал съм две срещи с него и той в никакъв случай не направи опит да ми натрапи своята теза, още по-малко да изиска да се наемам с нея.
Затова като гръм от ясно небе, по време на президентската акция през 2001 година пристигна изказванието, че Петър Стоянов… желал да вкара латинската писменост. В началото не обърнах внимание – беше прекомерно неуместно. Но лъжата малко по малко стартира да си пробива път. Внушението бе: Кронщайнер желае да вкара латиницата вместо кирилицата. Петър Стоянов награди Кронщайнер с медал – затова и той желае това. Ще позволим ли, братя-българи да ни лишават писмеността!
Беше толкоз долна клевета, че даже през днешния ден изпитвам гадност. Никой не си даде труда да запита обществено: каква власт има един австрийски професор, та да ни отнеме кирилицата, при все, че той в никакъв случай не е желал това и по какъв начин един президент в демократична страна може да размени кирилицата с латиница (с декрет, с референдум?) при все, че аз в никакъв случай и на никое място не съм приказвал на тази тематика.
Беше безспорна неистина, употребена против мен в президентската акция от 2001 година
Не бих се върнал към този случай, в случай че не бяха горчивите му последици за България.
Кронщайнер най-вероятно е бил доста наскърбен – откакто през целия си живот бе пледирал, че „ старобългарският език е културният език на всички православни славяни “ както и че „ старобългарски е първият държавен език на една дребна многонационална страна на средновековна Европа, дълго преди възникването на литературни езици като немски, френски, италиански или руски… “
(част от академичната му тирада във Великотърновския университет 1990 г.)
Бе обруган, бе му отнето званието почетен лекар на Великотърновския университет, разболя се и по-късно се пенсионира. Неговите възпитаници не пожелаха да продължат делото му – кой желае да работи за нация от неблагодарници – и департаментът по българистика в Залцбург към този момент не съществува.
Равносметката: Георги Първанов прибави евентуално 1% към изборния си резултат, ловкият му пиар консултант Алгафари получи своя изцяло подобаващ хонорар, аз изгубих президентските избори (разбира се минимум поради това) и до през днешния ден леви интелектуалци напомнят недостойната неистина „ имаше един президент, който искаше да вкара латиницата, но ние не му позволихме, тъй като сме патриоти “.
В резултат на това: България загуби един правилен другар, който ни защитаваше в сложни времена; най-важният център по българистика в света беше закрит; загубихме доверието и на дребното си другари в чужбина, че сме народ и страна, чиито дела си коства да бъдат защитавани.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ