България през 2021 година: Избори, избори, избори
През бурната 2021 година изпратихме в историята три Народното събрание - 44-и, 45-и и 46-и, станахме очевидци на учредяването на 47-то Народно заседание, което постави завършек на месеците на политически разтърсвания с избирането на ново постоянно държавно управление с министър председател Кирил Петков.
Преди това обаче станахме очевидци на три парламентарни вота, които доведоха до появяването на доста нови обединения и разумно - до промяна на към този момент одобрените. Някои от партиите означиха напредък, само че не съумяха да го задържат. Други шумно се провалиха, а трети - макар електоралния срив, в последна сметка се добраха до властта. Ето по какъв начин минаха трите избора за парламент през 2021-та година.
4 април - първи опит
Кампанията на множеството политически претенденти за първите през годината избори мина под надпис " анти-ГЕРБ ", а самите ръководещи от партията на Бойко Борисов заложиха най-много на включвания от джипката на премиера и обиколки из страната.
Реториката на първите продължи линията на митингите от лятото на 2020 година Преобладаваха и послания вида на " ще спрем кражбите на обществени средства и ще ги пренасочим към значими за страната политики ". От своя страна ГЕРБ, които се явиха в коалиция със Съюз на демократичните сили, не поставиха задоволително старания да дадат контрааргументи на своите съперници и напълно естествено изгубиха част от поддръжката си.
Лимитираните изборни стратегии бяха обезщетени от общественото налагане на известни персони – както познатите водачи, по този начин и такива от известната културна и медийна сцена. Слави Трифонов, Христо Иванов, Мая Манолова/Николай Хаджигенов, Красимир Каракачанов/Ангел Джамбазки, даже Цветан Цветанов, Васил Божков, Марешки/Симеонов, Костадин Костадинов и Атанас Мангъров бяха типични образци. Българска социалистическа партия не се състезаваха на тази писта, Движение за права и свободи също не заложи на едноличен водач, с ангажимента, че въпреки всичко лицето на почетния ръководител Ахмед Доган се появяваше на пропагандни материали.
Проблемите
Избирателна интензивност се оказа прилична на фона на пандемичната конюнктура, която предполагаше усложнен развой на гласоподаване. Казусът с карантинираните сред 1-ви и 4-ти април се трансформира в съществена медийна тематика. Изявлението на представителя на ЦИК Димитър Димитров, че карантинираните в този интервал могат да гласоподават “на своя отговорност ” раздели обществото, изключително поради, че въпросните гласоподаватели са евентуални разпространители на COVID-19 и това би следвало да бъде по-важно от правните наредби и евентуалните правосъдни производства.
Българите в чужбина (в частност Съединени американски щати и Западна Европа) демонстрираха възходящ възторг за изложение на гражданските си желания и опашките в редица европейски столици, на моменти километрични, го потвърдиха. Прави чест на големия брой членове на комисии, които съумяха да провеждат локално своите секции в непознати страни и под засилени противопандемични ограничения.
Кой завоюва и кой загуби?
Първа политическа мощ след изборите беше ГЕРБ с 25.8%. Второто място със 17,4% бе за партията на Слави Трифонов " ИТН ". Българска социалистическа партия зае третото място с 14.79 на 100. Следваше Движение за права и свободи с 10.36%, " Демократична България " - 9.31 на 100 и обединението " Изправи се! Мутри вън! " - 4,65%. Това значеше, че ГЕРБ получава 75 мандата, " ИТН " - 51, Българска социалистическа партия - 43, Движение за права и свободи - 30, " Демократична България " щеше да разполага с 27 депутати, а " Изправи се! Мутри вън! " - с 14 народни представители.
В последна сметка " ИТН " се оказа огромният победител. Затвърди се мнението, че Трифонов е една от най-известните персони в България, неотстъпващ на Бойко Борисов, като всеобщата поддръжка за партията зад граница също го потвърди.
" Демократична България " бяха предстоящо подценявани, най-много поради скромния независим резултат на “Да, България " през 2017 година и бутиковия най-малък триумф на изборите за Европарламент през 2019 година. Но те също изненадаха.
Българска социалистическа партия затвърди наклонността за намаляваща поддръжка. Този път, обаче, левицата претърпя проваляне, което я изпрати на трета позиция – нещо, което е нетипично от началото на ерата " Борисов ". Наблюдаваният отлив наподобява е в две съществени направления – ГЕРБ (вероятно непълен резултат от надбавките към пенсиите, обезпечени от кабинета “Борисов 3 ”), както и “Изправи се! Мутри, вън! ”, най-вече поради благосклонности към някогашния кадър на Българска социалистическа партия Мая Манолова.
Движение за права и свободи още веднъж разчиташе на нормалното “ядро ” в страната и чужбина и то донесе на придвижването на Доган нормалния, въпреки и малко занижен резултат.
" Изправи се! Мутри, вън! " – самото име на тази коалиция, както и комбинацията Мая Манолова – Отровното трио – Татяна Дончева, предвещаваше ярка и звучна акция, както се и случи, което докара и до положителния им резултат.
Всичко това демонстрира един извънредно фрагментиран идващ парламент, при който сформирането на ясно държавно управление се очакваше да бъде извънредно сложна задача.
На пръв взор ръководещата партия завоюва, само че фактът, че реториката против тях се материализира в по-висок общ % от техния, беше ясна алена лампа.
От " ИТН " незабавно обявиха, че не желаят да вършат коалиция с партиите от настоящето Народно заседание, " Демократична България " отхвърлят опцията за коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, както направиха и от " Изправи се! Мутри вън! ".
На собствен ред министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов се появи с първо включване след вота с видео онлайн във Фейсбук пред дома си в Банкя, като съществена тематика в речта му беше рецензия към анти-ГЕРБ реториката на опозиционните сили. Той стартира и тезата за експертен кабинет за справяне с рецесията с ковид, който да бъде подсилен от допустимо най-вече политически сили.
В равносметката си на изборните резултати всички партии показаха ниската изборна интензивност. Според водача на ГЕРБ служебната власт е изплашила над 70% от българите да не гласоподават и поради това нито една партия сега не може да каже, че съставлява народа. От Българска социалистическа партия показаха, че са можели да завоюват още гласове, само че времето не им е стигнало. Прочитът на Движение за права и свободи беше, че имат същата поддръжка като на предходните избори, само че този път ниската интензивност им е отредила петото място. От " Демократична България " благодариха за поддръжката и я отдадоха на позитивната предизборна акция, която са водили. От " Изправи се! Мутри вън! " пък видяха във вота на хората желанието им за смяна.
Вероятно най-желаният от мнозина и най-плашещият за други сюжет беше съглашение за взаимен анти-ГЕРБ кабинет сред " ИТН ", " Демократична България " и " Изправи се! Мутри, вън! ". Независимо от положителния общ резултат на трите партии, те въпреки всичко не съумяха да съберат математическо болшинство. Предвид относително ясното им разграничение от Движение за права и свободи, щеше да се наложи да потърсят неофициална поддръжка от Българска социалистическа партия.
45-ото Народно заседание обаче потегли със поръчката за ударни промени в изборното законодателство, което беше и сигурен знак, че така наречен „ протестни “ партии се готвят за нови избори. Веднага след вота на 4-ти април изглеждаше несъмнено, че ГЕРБ, въпреки и да е първа политическа мощ, няма да успее да направи държавно управление. А оставането ѝ в изолираност се удостовери при опита на Бойко Борисов да образува кабинет с номинирания за министър-председател Даниел Митов, който обаче не получи поддръжка и даже не се стигна до гласуването му в пленарна зала.
Още от момента, в който Народното събрание беше призован, всички погледи бяха вперени във втората политическа мощ - „ ИТН “. Но от партията не направиха никакъв анонс за желанията си. Нещо повече - ръководителят на парламентарната група Тошко Йорданов два пъти сподели обществено: „ Какво ще вършим ние с мандата ще видите, когато президентът ни го връчи “.
Слави Трифонов обаче изпревари събитията и разгласи, че партията му няма да опита да сформира държавно управление. С това „ ИТН “ форсира процедурата, която бързо води страната към нови избори.
В последна сметка до определянето на дата за нови парламентарни избори и съставянето на длъжностен кабинет се стигна след неуспеха на 45-ото Народно заседание да излъчи държавно управление. От “Има подобен народ ” и Българска социалистическа партия, които получиха надлежно втория и третия изследователски мандат за сформиране на държавно управление, върнаха мандата минути откакто им беше връчен. Така 45-ото Народно заседание се трансформира в първия парламент в най-новата история на България, който не съумява да излъчи кабинет.
Под управлението на ръководителя на Народно събрание - Ива Митева, народните представители одобриха промени, свързани единствено с един нормативен акт, който от своя страна има значение за идните предварителни избори – Изборния кодекс. На 29-ти април депутатите заседаваха съвсем до среднощ, с цел да уточнят редица решения.
В последна сметка президентът Румен Радев разгласи на 11-ти май състава на служебния кабинет, който трябваше да ръководи до излъчването на постоянен кабинет след плануваните за 11-ти юли предварителни парламентарни избори. Това бе шестото служебно държавно управление на България и второто, назначено от Радев след държавното управление на Огнян Герджиков през 2017-та година. В него личаха както хора от Левицата, по този начин и свързвани по-скоро с Десницата, някои с впечатляваща академична кариера и професионални биографии, само че имаше и непознати лица. Съставът му можете да си припомните тук.
11 юли - втори опит
Обстановката по време на предизборната акция за вторите за годината избори още веднъж беше доминирана от взаимни обвиняванията в корупция сред предходната ръководеща партия и опозицията, този път в лицето на служебното държавно управление.
Изборите се организираха в конюнктура, обусловена от стабилно съмнение в политическата класа, както и от изказванията на кабинета за широкоразпространена корупция на най-високо равнище при предходното държавно управление. След като беше назначено, служебното държавно управление направи няколко смени на високопоставени чиновници от основни институции.
На 2-ри юни държавното управление на Съединени американски щати наложи наказания по закона " Магнитски " на шест видни български публични лица и предприемачи, измежду които Делян Пеевски и Васил Божков , поради присъединяване им в тежка корупция, като включи в обсега на глобите и свързани с тях юридически лица. Това също се трансформира в една от главните тематики по време на акцията.
Резултатите
В последна сметка, след ниска изборна интензивност, резултатите отредиха в Народното събрание да влязат общо 6 партии, като " ИТН " на Слави Трифонов завоюва 24,08% от гласовете и стана първа политическа мощ, а ГЕРБ-СДС бяха втори с 23,51 на 100. Трета беше Българска социалистическа партия за България - 13,39 на 100. " Демократична България - Обединение " остана на четвърто място, като взе 12,64% от гласовете. Пета беше Движение за права и свободи с 10,71 на 100. " Изправи се! Мутри вън " също влезе в Народното събрание, като мина 4-процентовата преграда и получи 5,01%.
По силата на тези дефинитивни резултати Има Такъв Народ получи 65 мандата, а ГЕРБ - 63. В тази конюнктура прогнозите за съставянето на държавно управление бяха по-скоро негативни.
Стигна се до такава степен, че на първото парламентарно съвещание нямаше никаква изясненост по основния въпрос дали към спечелилата изключителния парламентарен избор партия " ИТН " ще се образува болшинство, което да излъчи държавно управление.
Формацията на Слави Трифонов беше на твърда позиция, че като първа политическа мощ тя би трябвало да излъчи независимо държавно управление, без значение, че в Народното събрание ще разполага единствено с 65 народни представители. Останалите две парламентарни сили - " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! ", посочени от Има Такъв Народ като възможни сътрудници, споделиха, че биха подкрепили кабинет на малцинството, само че против ясно написани цели, за които упорстват.
Общо депутатите на трите така наречен " партии на смяната " бяха 112 и се оказваха незадоволителни за образуване на управническо болшинство в Народното събрание при най-малко 121 народни представители. Българска социалистическа партия изрече позиция, че би подкрепила подобен кабинет, само че при избрани условия, само че от " ИТН " изрично отказваха да водят диалози със социалистите, тъй като смятат групировката за " партия на статуквото ". Нещо повече - от групировката на Трифонов сложиха изискването или поддръжка за техния кабинет, или предварителен парламентарен избор, което в допълнение минира всевъзможен опит за сглобяване на болшинство. Така новият парламент стартира работа в патова обстановка и в цялостна неопределеност ще може ли да излъчи държавно управление или ще се стигне още веднъж до парламентарна рецесия и втори ексклузивен избор през есента.
Слави отстъпи, само че прекомерно малко
Слави Трифонов отдръпна номинацията си за министър председател в лицето на Николай Василев, някогашен вицепремиер и министър в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, под натиска на публичното мнение и ревизира част от номинациите за министри в оповестения проектокабинет ден след парламентарния избор.
Но от изказванията на заместниците му Тошко Йорданов и Филип Станев стана ясно, че партията няма да отстъпи от формулата държавно управление на малцинството, излъчено от първата политическа мощ, с поддръжката на " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! ". Единствената смяна в позицията на " ИТН " беше съставът на оферти кабинет, както и кандидатурата на министър-председателя. Съдбата на такова държавно управление, обаче, беше неразбираема поради недостигащия брой депутати, които да гласоподават за него, в случай че не е подкрепено от някоя от останалите три партии - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи или елементи от тях.
На 30 юли 2021 година президентът връчи изследователски мандат за сформиране на държавно управление на претендента за министър-председател на първата по бройка в Народното събрание парламентарна група - Пламен Николов от Има Такъв Народ. Точно една седмица по-късно, на 6-ти август, той върна осъществявания мандат на президента и афишира цялостния състав на проектокабинета.
В началото на месец август от „ Изправи се БГ! Ние идваме! “ оповестиха, че няма да поддържат проектокабинета на „ ИТН “, а същото направиха и от „ Демократична България “ един ден по-късно. От Българска социалистическа партия пък споделиха, че няма да дадат поддръжката си, в случай че не бъде оттеглена кандидатурата на Петър Илиев за министър на вътрешните работи, поради обвиняванията против в него в плагиатство.
В разследване на всичко това, в изказване, излъчено на 10-ти август по 7/8 ТВ, водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов разгласи, че проекроправителството изобщо няма да бъде внасяно за гласоподаване.
Още преди приемането на мандата от втората по бройка парламентарна група - ГЕРБ-СДС, оповестиха, че ще го върнат незабавно щом президентът им го съобщи. След няколко несполучливи срещи с представители на т.нар " протестни партии ", Българска социалистическа партия също взе и незабавно върна мандата.
Така топката още веднъж се върна при президента, който насрочи избори 2 в 1 (президентски и парламентарни, бел.ред.) за 14-ти ноември и назначи второ служебно държавно управление. То се раздели на две: по-голямата част остана в новия-стар кабинет на Радев, а министрите Кирил Петков и Асен Василев предстоящо потеглиха да вършат собствен личен политически план - " Продължаваме промяната ", като оповестиха, че той ще реализира леви резултати с десни политики.
В дните преди и след оповестяването на плана на Кирил Петков и Асен Василев редица прогнози им отреждаха доста сериозен триумф, а някои ги прогласиха за възможен победител във вота за народни представители.
Форматът на изборите 2 в 1, при който трябваше да се гласоподава и за президент, и за парламент сътвори характерна по рода си в политическата ни история обстановка, от която обаче като че ли множеството политически сили пропуснаха да се възползват.
Вместо това акциите бяха мощно лимитирани поради пандемичната обстановка и заради изпразнените партийни каси от предходните два вота. Постоянният кампаниен трус, при който страната минава от избори в избори, изтощи както обединенията, борещи се за гласовете на гласоподавателите си, по този начин и самите гласоподаватели.
Повечето политически сили избраха този път да се концентрират единствено върху съответни послания и хрумвания, ограничавайки обсега на акциите си. Всичко това спомогна за една вяла, не изключително дейна и даже стилизирана в посланията си и отношението си към гласоподавателите предизборна обстановка.
Резултатите
В последна сметка извънредно ниска изборна интензивност беляза изборите 2 в 1 на 14-ти ноември, които в парламентарната си част пристигнаха с упования най-сетне да последва образуване на кабинет.
Голямата изненада във вота се оказа успеха на групировката на някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев " Продължаваме промяната ". Тя завоюва 67 депутати в 47-ото Народно заседание със своите 25,67%. ГЕРБ-СДС от своя страна се пребори за 59 депутати в идващия парламент. Коалицията сред партиите на Бойко Борисов и Румен Христов получи 22,74% на изборите.
Трета мощ в Народното събрание беше Движение за права и свободи, която завоюва 34 депутати. Движението с ръководител Мустафа Карадайъ получи 13% на последните избори. Българска социалистическа партия стана четвърта с 26 депутати в 47-ото Народно заседание. Партията на Корнелия Нинова получи 10,21% на изборите на 14-ти ноември. „ ИТН “ е с един народен представител по-малко от социалистите. Формацията на Слави Трифонов получи 9,52% на изборите и надлежно 25 места в Народното събрание. Коалицията „ Демократична България “ се пребори за 16 народни представители. Обединението на „ Да, България “, ДСБ и Зелено придвижване получи 6,37% от гласовете. За пръв път в Народното събрание влязоха и депутати от „ Възраждане “. Партията на Костадин Костадинов получи 4,86% и ще бъде представлявана от 13 народни представители.
Междувременно президентският избор ни изпрати към балотаж, където настоящият държавен глава Румен Радев се изправи против кандидата проф. Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ. Там резултатите на втори тур официализираха втория мандат на Радев, който завоюва избора с 1 539 650 гласа или 66.72%.
И заваляха оставки
Няколко часа откакто станаха ясни първите резултати Христо Иванов подаде оставка като водач на „ Да, България ". Малко след Иванов, оставки подадоха и останалите водачи на " Демократична България ". " Резултатът ни на тези избори е слаб, за което поемам персоналната си отговорност ", написа в обществените мрежи ръководителят на ДСБ и съпредседател на " Демократична България " Атанас Атанасов. Съпредседателите на Зелено придвижване Борислав Сандов и Владислав Панев също се оттеглиха от управлението на партията си. Новината за оставките беше обявена на страницата на партията във Фейсбук. Освен тях оставка подава и Изпълнителният съвет на партията.
Оставка подаде и цялото управление на Вътрешна македонска революционна организация. В позиция на партията пишеше, че след разбор на изборните резултати воеводите са решили да свикат конгрес, който има за задача да вземе решения за бъдещето на организацията и да избере ново управление.
Оставка подаде и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Знакови лица на левицата желаеха още в понеделник след изборите оставката на лидера на социалистите. Причината, несъмнено, е неприятният избирателен резултат, отреждащ на Българска социалистическа партия четвърто място в Народното събрание. Нейни вътрешни съперници като Кирил Добрев, Елена Йончева и Антон Кутев намерено я приканиха да се отдръпна. При отдръпването си тя уточни, че поема отговорност за слабия резултат, само че за него има както субективни, по този начин и справедливи аргументи. Председателят на предизборния щаб на Българска социалистическа партия - Кристиан Вигенин, също се отдръпна.
Всички тези оставки обаче не попречиха на основните герои да влязат или в Народното събрание, или да станат министри - Нинова и Сандов да вземем за пример са даже вицепремиери.
Време за преговори
Експертни, открити, интензивни - такива договаряния за сформиране на държавно управление дадоха обещание спечелилите на парламентарните избори. Буквално няколко часа след успеха си те проведоха специалисти от Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, които дискутираха 18 управнически бранша. Всяка от полемиките се водеше от един от двамата съпредседатели на Политическа партия - Кирил Петков и Асен Василев, който най-после обявяваше резултатът. Методологията на приемането беше мениджърска - всяка партия обрисува проблемите в бранша, визията си за него и политиките, които предлага, а мандатоносителите отсяват противоречивото от безспорното и основават база за управническа стратегия. Какво се схванаха партиите - четете тук.
В последна сметка след тежките диалози стана ясно, че новият кабинет ще има министър председател и четирима вицепремиери, както и общо 16 министерства, като партийното систематизиране следва формулата 10-4-4-3. Водещата партия в бъдещата коалиция - " Продължаваме промяната ", като се изключи че излъчи министър председател, има още двама вицепремиери и ще управлява директно осем министерства. Общо четирима министри, един от които вицепремиер, има Българска социалистическа партия, а Има Такъв Народ дава отговор за четири ведомства. Най-малкият сътрудник - " Демократична България ", има трима министри, един от които заместител министър-председател.
Документът планува и редица разбърквания в структурите на ведомствата. Една част от тях целят организации и дирекции, които сега са под шапката на непряко свързани с работата им министерства, да преминат към отрасловите им ведомства. С друга част пък наподобява, се търси директна отговорност на най-високо равнище в проблематичните институции.
Новото правителство
Президентът връчи мандата на Кирил Петков в неработен ден - събота (11-ти декември), като съпредседателят на групировката го върна незабавно изпълнен.
И по този начин възелът се развърза. След осеммесечно служебно ръководство и два предварителни парламентарни вота България още веднъж реализира постоянно държавно управление с министър председател Кирил Петков. Коалиционното ръководство с мандатоносител " Продължаваме промяната " и сътрудници " Демократична България ", Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ бе утвърдено на изключително съвещание на Народното събрание с 134 гласа " за ", а 104 депутати от ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане " гласоподаваха " срещу ". Със същия резултат утвърждение получи и министър председателят Петков.
Повечето имена на министри бяха известни авансово, само че в последния миг бяха направени и някои промени, част от които изненадващи и противоречиви.
Това държавно управление и обединението зад него незабавно бяха натоварени с упованията да реализират по-дълбока смяна. Намаляване на корупцията, правосъдна промяна и модернизиране на процесите в държавната администрация са единствено част от поръчките, които би трябвало да бъдат изпълнени. Дали това ще се случи... следва да разберем следващата година.
Още от ПОЛИТИКА:
Преди това обаче станахме очевидци на три парламентарни вота, които доведоха до появяването на доста нови обединения и разумно - до промяна на към този момент одобрените. Някои от партиите означиха напредък, само че не съумяха да го задържат. Други шумно се провалиха, а трети - макар електоралния срив, в последна сметка се добраха до властта. Ето по какъв начин минаха трите избора за парламент през 2021-та година.
4 април - първи опит
Кампанията на множеството политически претенденти за първите през годината избори мина под надпис " анти-ГЕРБ ", а самите ръководещи от партията на Бойко Борисов заложиха най-много на включвания от джипката на премиера и обиколки из страната.
Реториката на първите продължи линията на митингите от лятото на 2020 година Преобладаваха и послания вида на " ще спрем кражбите на обществени средства и ще ги пренасочим към значими за страната политики ". От своя страна ГЕРБ, които се явиха в коалиция със Съюз на демократичните сили, не поставиха задоволително старания да дадат контрааргументи на своите съперници и напълно естествено изгубиха част от поддръжката си.
Лимитираните изборни стратегии бяха обезщетени от общественото налагане на известни персони – както познатите водачи, по този начин и такива от известната културна и медийна сцена. Слави Трифонов, Христо Иванов, Мая Манолова/Николай Хаджигенов, Красимир Каракачанов/Ангел Джамбазки, даже Цветан Цветанов, Васил Божков, Марешки/Симеонов, Костадин Костадинов и Атанас Мангъров бяха типични образци. Българска социалистическа партия не се състезаваха на тази писта, Движение за права и свободи също не заложи на едноличен водач, с ангажимента, че въпреки всичко лицето на почетния ръководител Ахмед Доган се появяваше на пропагандни материали.
Проблемите
Избирателна интензивност се оказа прилична на фона на пандемичната конюнктура, която предполагаше усложнен развой на гласоподаване. Казусът с карантинираните сред 1-ви и 4-ти април се трансформира в съществена медийна тематика. Изявлението на представителя на ЦИК Димитър Димитров, че карантинираните в този интервал могат да гласоподават “на своя отговорност ” раздели обществото, изключително поради, че въпросните гласоподаватели са евентуални разпространители на COVID-19 и това би следвало да бъде по-важно от правните наредби и евентуалните правосъдни производства.
Българите в чужбина (в частност Съединени американски щати и Западна Европа) демонстрираха възходящ възторг за изложение на гражданските си желания и опашките в редица европейски столици, на моменти километрични, го потвърдиха. Прави чест на големия брой членове на комисии, които съумяха да провеждат локално своите секции в непознати страни и под засилени противопандемични ограничения.
Кой завоюва и кой загуби?
Първа политическа мощ след изборите беше ГЕРБ с 25.8%. Второто място със 17,4% бе за партията на Слави Трифонов " ИТН ". Българска социалистическа партия зае третото място с 14.79 на 100. Следваше Движение за права и свободи с 10.36%, " Демократична България " - 9.31 на 100 и обединението " Изправи се! Мутри вън! " - 4,65%. Това значеше, че ГЕРБ получава 75 мандата, " ИТН " - 51, Българска социалистическа партия - 43, Движение за права и свободи - 30, " Демократична България " щеше да разполага с 27 депутати, а " Изправи се! Мутри вън! " - с 14 народни представители.
В последна сметка " ИТН " се оказа огромният победител. Затвърди се мнението, че Трифонов е една от най-известните персони в България, неотстъпващ на Бойко Борисов, като всеобщата поддръжка за партията зад граница също го потвърди.
" Демократична България " бяха предстоящо подценявани, най-много поради скромния независим резултат на “Да, България " през 2017 година и бутиковия най-малък триумф на изборите за Европарламент през 2019 година. Но те също изненадаха.
Българска социалистическа партия затвърди наклонността за намаляваща поддръжка. Този път, обаче, левицата претърпя проваляне, което я изпрати на трета позиция – нещо, което е нетипично от началото на ерата " Борисов ". Наблюдаваният отлив наподобява е в две съществени направления – ГЕРБ (вероятно непълен резултат от надбавките към пенсиите, обезпечени от кабинета “Борисов 3 ”), както и “Изправи се! Мутри, вън! ”, най-вече поради благосклонности към някогашния кадър на Българска социалистическа партия Мая Манолова.
Движение за права и свободи още веднъж разчиташе на нормалното “ядро ” в страната и чужбина и то донесе на придвижването на Доган нормалния, въпреки и малко занижен резултат.
" Изправи се! Мутри, вън! " – самото име на тази коалиция, както и комбинацията Мая Манолова – Отровното трио – Татяна Дончева, предвещаваше ярка и звучна акция, както се и случи, което докара и до положителния им резултат.
Всичко това демонстрира един извънредно фрагментиран идващ парламент, при който сформирането на ясно държавно управление се очакваше да бъде извънредно сложна задача.
На пръв взор ръководещата партия завоюва, само че фактът, че реториката против тях се материализира в по-висок общ % от техния, беше ясна алена лампа.
От " ИТН " незабавно обявиха, че не желаят да вършат коалиция с партиите от настоящето Народно заседание, " Демократична България " отхвърлят опцията за коалиция с ГЕРБ и Движение за права и свободи, както направиха и от " Изправи се! Мутри вън! ".
На собствен ред министър председателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов се появи с първо включване след вота с видео онлайн във Фейсбук пред дома си в Банкя, като съществена тематика в речта му беше рецензия към анти-ГЕРБ реториката на опозиционните сили. Той стартира и тезата за експертен кабинет за справяне с рецесията с ковид, който да бъде подсилен от допустимо най-вече политически сили.
В равносметката си на изборните резултати всички партии показаха ниската изборна интензивност. Според водача на ГЕРБ служебната власт е изплашила над 70% от българите да не гласоподават и поради това нито една партия сега не може да каже, че съставлява народа. От Българска социалистическа партия показаха, че са можели да завоюват още гласове, само че времето не им е стигнало. Прочитът на Движение за права и свободи беше, че имат същата поддръжка като на предходните избори, само че този път ниската интензивност им е отредила петото място. От " Демократична България " благодариха за поддръжката и я отдадоха на позитивната предизборна акция, която са водили. От " Изправи се! Мутри вън! " пък видяха във вота на хората желанието им за смяна.
Вероятно най-желаният от мнозина и най-плашещият за други сюжет беше съглашение за взаимен анти-ГЕРБ кабинет сред " ИТН ", " Демократична България " и " Изправи се! Мутри, вън! ". Независимо от положителния общ резултат на трите партии, те въпреки всичко не съумяха да съберат математическо болшинство. Предвид относително ясното им разграничение от Движение за права и свободи, щеше да се наложи да потърсят неофициална поддръжка от Българска социалистическа партия.
45-ото Народно заседание обаче потегли със поръчката за ударни промени в изборното законодателство, което беше и сигурен знак, че така наречен „ протестни “ партии се готвят за нови избори. Веднага след вота на 4-ти април изглеждаше несъмнено, че ГЕРБ, въпреки и да е първа политическа мощ, няма да успее да направи държавно управление. А оставането ѝ в изолираност се удостовери при опита на Бойко Борисов да образува кабинет с номинирания за министър-председател Даниел Митов, който обаче не получи поддръжка и даже не се стигна до гласуването му в пленарна зала.
Още от момента, в който Народното събрание беше призован, всички погледи бяха вперени във втората политическа мощ - „ ИТН “. Но от партията не направиха никакъв анонс за желанията си. Нещо повече - ръководителят на парламентарната група Тошко Йорданов два пъти сподели обществено: „ Какво ще вършим ние с мандата ще видите, когато президентът ни го връчи “.
Слави Трифонов обаче изпревари събитията и разгласи, че партията му няма да опита да сформира държавно управление. С това „ ИТН “ форсира процедурата, която бързо води страната към нови избори.
В последна сметка до определянето на дата за нови парламентарни избори и съставянето на длъжностен кабинет се стигна след неуспеха на 45-ото Народно заседание да излъчи държавно управление. От “Има подобен народ ” и Българска социалистическа партия, които получиха надлежно втория и третия изследователски мандат за сформиране на държавно управление, върнаха мандата минути откакто им беше връчен. Така 45-ото Народно заседание се трансформира в първия парламент в най-новата история на България, който не съумява да излъчи кабинет.
Под управлението на ръководителя на Народно събрание - Ива Митева, народните представители одобриха промени, свързани единствено с един нормативен акт, който от своя страна има значение за идните предварителни избори – Изборния кодекс. На 29-ти април депутатите заседаваха съвсем до среднощ, с цел да уточнят редица решения.
В последна сметка президентът Румен Радев разгласи на 11-ти май състава на служебния кабинет, който трябваше да ръководи до излъчването на постоянен кабинет след плануваните за 11-ти юли предварителни парламентарни избори. Това бе шестото служебно държавно управление на България и второто, назначено от Радев след държавното управление на Огнян Герджиков през 2017-та година. В него личаха както хора от Левицата, по този начин и свързвани по-скоро с Десницата, някои с впечатляваща академична кариера и професионални биографии, само че имаше и непознати лица. Съставът му можете да си припомните тук.
11 юли - втори опит
Обстановката по време на предизборната акция за вторите за годината избори още веднъж беше доминирана от взаимни обвиняванията в корупция сред предходната ръководеща партия и опозицията, този път в лицето на служебното държавно управление.
Изборите се организираха в конюнктура, обусловена от стабилно съмнение в политическата класа, както и от изказванията на кабинета за широкоразпространена корупция на най-високо равнище при предходното държавно управление. След като беше назначено, служебното държавно управление направи няколко смени на високопоставени чиновници от основни институции.
На 2-ри юни държавното управление на Съединени американски щати наложи наказания по закона " Магнитски " на шест видни български публични лица и предприемачи, измежду които Делян Пеевски и Васил Божков , поради присъединяване им в тежка корупция, като включи в обсега на глобите и свързани с тях юридически лица. Това също се трансформира в една от главните тематики по време на акцията.
Резултатите
В последна сметка, след ниска изборна интензивност, резултатите отредиха в Народното събрание да влязат общо 6 партии, като " ИТН " на Слави Трифонов завоюва 24,08% от гласовете и стана първа политическа мощ, а ГЕРБ-СДС бяха втори с 23,51 на 100. Трета беше Българска социалистическа партия за България - 13,39 на 100. " Демократична България - Обединение " остана на четвърто място, като взе 12,64% от гласовете. Пета беше Движение за права и свободи с 10,71 на 100. " Изправи се! Мутри вън " също влезе в Народното събрание, като мина 4-процентовата преграда и получи 5,01%.
По силата на тези дефинитивни резултати Има Такъв Народ получи 65 мандата, а ГЕРБ - 63. В тази конюнктура прогнозите за съставянето на държавно управление бяха по-скоро негативни.
Стигна се до такава степен, че на първото парламентарно съвещание нямаше никаква изясненост по основния въпрос дали към спечелилата изключителния парламентарен избор партия " ИТН " ще се образува болшинство, което да излъчи държавно управление.
Формацията на Слави Трифонов беше на твърда позиция, че като първа политическа мощ тя би трябвало да излъчи независимо държавно управление, без значение, че в Народното събрание ще разполага единствено с 65 народни представители. Останалите две парламентарни сили - " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! ", посочени от Има Такъв Народ като възможни сътрудници, споделиха, че биха подкрепили кабинет на малцинството, само че против ясно написани цели, за които упорстват.
Общо депутатите на трите така наречен " партии на смяната " бяха 112 и се оказваха незадоволителни за образуване на управническо болшинство в Народното събрание при най-малко 121 народни представители. Българска социалистическа партия изрече позиция, че би подкрепила подобен кабинет, само че при избрани условия, само че от " ИТН " изрично отказваха да водят диалози със социалистите, тъй като смятат групировката за " партия на статуквото ". Нещо повече - от групировката на Трифонов сложиха изискването или поддръжка за техния кабинет, или предварителен парламентарен избор, което в допълнение минира всевъзможен опит за сглобяване на болшинство. Така новият парламент стартира работа в патова обстановка и в цялостна неопределеност ще може ли да излъчи държавно управление или ще се стигне още веднъж до парламентарна рецесия и втори ексклузивен избор през есента.
Слави отстъпи, само че прекомерно малко
Слави Трифонов отдръпна номинацията си за министър председател в лицето на Николай Василев, някогашен вицепремиер и министър в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, под натиска на публичното мнение и ревизира част от номинациите за министри в оповестения проектокабинет ден след парламентарния избор.
Но от изказванията на заместниците му Тошко Йорданов и Филип Станев стана ясно, че партията няма да отстъпи от формулата държавно управление на малцинството, излъчено от първата политическа мощ, с поддръжката на " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! ". Единствената смяна в позицията на " ИТН " беше съставът на оферти кабинет, както и кандидатурата на министър-председателя. Съдбата на такова държавно управление, обаче, беше неразбираема поради недостигащия брой депутати, които да гласоподават за него, в случай че не е подкрепено от някоя от останалите три партии - ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи или елементи от тях.
На 30 юли 2021 година президентът връчи изследователски мандат за сформиране на държавно управление на претендента за министър-председател на първата по бройка в Народното събрание парламентарна група - Пламен Николов от Има Такъв Народ. Точно една седмица по-късно, на 6-ти август, той върна осъществявания мандат на президента и афишира цялостния състав на проектокабинета.
В началото на месец август от „ Изправи се БГ! Ние идваме! “ оповестиха, че няма да поддържат проектокабинета на „ ИТН “, а същото направиха и от „ Демократична България “ един ден по-късно. От Българска социалистическа партия пък споделиха, че няма да дадат поддръжката си, в случай че не бъде оттеглена кандидатурата на Петър Илиев за министър на вътрешните работи, поради обвиняванията против в него в плагиатство.
В разследване на всичко това, в изказване, излъчено на 10-ти август по 7/8 ТВ, водачът на Има Такъв Народ Слави Трифонов разгласи, че проекроправителството изобщо няма да бъде внасяно за гласоподаване.
Още преди приемането на мандата от втората по бройка парламентарна група - ГЕРБ-СДС, оповестиха, че ще го върнат незабавно щом президентът им го съобщи. След няколко несполучливи срещи с представители на т.нар " протестни партии ", Българска социалистическа партия също взе и незабавно върна мандата.
Така топката още веднъж се върна при президента, който насрочи избори 2 в 1 (президентски и парламентарни, бел.ред.) за 14-ти ноември и назначи второ служебно държавно управление. То се раздели на две: по-голямата част остана в новия-стар кабинет на Радев, а министрите Кирил Петков и Асен Василев предстоящо потеглиха да вършат собствен личен политически план - " Продължаваме промяната ", като оповестиха, че той ще реализира леви резултати с десни политики.
В дните преди и след оповестяването на плана на Кирил Петков и Асен Василев редица прогнози им отреждаха доста сериозен триумф, а някои ги прогласиха за възможен победител във вота за народни представители.
Форматът на изборите 2 в 1, при който трябваше да се гласоподава и за президент, и за парламент сътвори характерна по рода си в политическата ни история обстановка, от която обаче като че ли множеството политически сили пропуснаха да се възползват.
Вместо това акциите бяха мощно лимитирани поради пандемичната обстановка и заради изпразнените партийни каси от предходните два вота. Постоянният кампаниен трус, при който страната минава от избори в избори, изтощи както обединенията, борещи се за гласовете на гласоподавателите си, по този начин и самите гласоподаватели.
Повечето политически сили избраха този път да се концентрират единствено върху съответни послания и хрумвания, ограничавайки обсега на акциите си. Всичко това спомогна за една вяла, не изключително дейна и даже стилизирана в посланията си и отношението си към гласоподавателите предизборна обстановка.
Резултатите
В последна сметка извънредно ниска изборна интензивност беляза изборите 2 в 1 на 14-ти ноември, които в парламентарната си част пристигнаха с упования най-сетне да последва образуване на кабинет.
Голямата изненада във вота се оказа успеха на групировката на някогашните служебни министри Кирил Петков и Асен Василев " Продължаваме промяната ". Тя завоюва 67 депутати в 47-ото Народно заседание със своите 25,67%. ГЕРБ-СДС от своя страна се пребори за 59 депутати в идващия парламент. Коалицията сред партиите на Бойко Борисов и Румен Христов получи 22,74% на изборите.
Трета мощ в Народното събрание беше Движение за права и свободи, която завоюва 34 депутати. Движението с ръководител Мустафа Карадайъ получи 13% на последните избори. Българска социалистическа партия стана четвърта с 26 депутати в 47-ото Народно заседание. Партията на Корнелия Нинова получи 10,21% на изборите на 14-ти ноември. „ ИТН “ е с един народен представител по-малко от социалистите. Формацията на Слави Трифонов получи 9,52% на изборите и надлежно 25 места в Народното събрание. Коалицията „ Демократична България “ се пребори за 16 народни представители. Обединението на „ Да, България “, ДСБ и Зелено придвижване получи 6,37% от гласовете. За пръв път в Народното събрание влязоха и депутати от „ Възраждане “. Партията на Костадин Костадинов получи 4,86% и ще бъде представлявана от 13 народни представители.
Междувременно президентският избор ни изпрати към балотаж, където настоящият държавен глава Румен Радев се изправи против кандидата проф. Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ. Там резултатите на втори тур официализираха втория мандат на Радев, който завоюва избора с 1 539 650 гласа или 66.72%.
И заваляха оставки
Няколко часа откакто станаха ясни първите резултати Христо Иванов подаде оставка като водач на „ Да, България ". Малко след Иванов, оставки подадоха и останалите водачи на " Демократична България ". " Резултатът ни на тези избори е слаб, за което поемам персоналната си отговорност ", написа в обществените мрежи ръководителят на ДСБ и съпредседател на " Демократична България " Атанас Атанасов. Съпредседателите на Зелено придвижване Борислав Сандов и Владислав Панев също се оттеглиха от управлението на партията си. Новината за оставките беше обявена на страницата на партията във Фейсбук. Освен тях оставка подава и Изпълнителният съвет на партията.
Оставка подаде и цялото управление на Вътрешна македонска революционна организация. В позиция на партията пишеше, че след разбор на изборните резултати воеводите са решили да свикат конгрес, който има за задача да вземе решения за бъдещето на организацията и да избере ново управление.
Оставка подаде и водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Знакови лица на левицата желаеха още в понеделник след изборите оставката на лидера на социалистите. Причината, несъмнено, е неприятният избирателен резултат, отреждащ на Българска социалистическа партия четвърто място в Народното събрание. Нейни вътрешни съперници като Кирил Добрев, Елена Йончева и Антон Кутев намерено я приканиха да се отдръпна. При отдръпването си тя уточни, че поема отговорност за слабия резултат, само че за него има както субективни, по този начин и справедливи аргументи. Председателят на предизборния щаб на Българска социалистическа партия - Кристиан Вигенин, също се отдръпна.
Всички тези оставки обаче не попречиха на основните герои да влязат или в Народното събрание, или да станат министри - Нинова и Сандов да вземем за пример са даже вицепремиери.
Време за преговори
Експертни, открити, интензивни - такива договаряния за сформиране на държавно управление дадоха обещание спечелилите на парламентарните избори. Буквално няколко часа след успеха си те проведоха специалисти от Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, които дискутираха 18 управнически бранша. Всяка от полемиките се водеше от един от двамата съпредседатели на Политическа партия - Кирил Петков и Асен Василев, който най-после обявяваше резултатът. Методологията на приемането беше мениджърска - всяка партия обрисува проблемите в бранша, визията си за него и политиките, които предлага, а мандатоносителите отсяват противоречивото от безспорното и основават база за управническа стратегия. Какво се схванаха партиите - четете тук.
В последна сметка след тежките диалози стана ясно, че новият кабинет ще има министър председател и четирима вицепремиери, както и общо 16 министерства, като партийното систематизиране следва формулата 10-4-4-3. Водещата партия в бъдещата коалиция - " Продължаваме промяната ", като се изключи че излъчи министър председател, има още двама вицепремиери и ще управлява директно осем министерства. Общо четирима министри, един от които вицепремиер, има Българска социалистическа партия, а Има Такъв Народ дава отговор за четири ведомства. Най-малкият сътрудник - " Демократична България ", има трима министри, един от които заместител министър-председател.
Документът планува и редица разбърквания в структурите на ведомствата. Една част от тях целят организации и дирекции, които сега са под шапката на непряко свързани с работата им министерства, да преминат към отрасловите им ведомства. С друга част пък наподобява, се търси директна отговорност на най-високо равнище в проблематичните институции.
Новото правителство
Президентът връчи мандата на Кирил Петков в неработен ден - събота (11-ти декември), като съпредседателят на групировката го върна незабавно изпълнен.
И по този начин възелът се развърза. След осеммесечно служебно ръководство и два предварителни парламентарни вота България още веднъж реализира постоянно държавно управление с министър председател Кирил Петков. Коалиционното ръководство с мандатоносител " Продължаваме промяната " и сътрудници " Демократична България ", Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ бе утвърдено на изключително съвещание на Народното събрание с 134 гласа " за ", а 104 депутати от ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане " гласоподаваха " срещу ". Със същия резултат утвърждение получи и министър председателят Петков.
Повечето имена на министри бяха известни авансово, само че в последния миг бяха направени и някои промени, част от които изненадващи и противоречиви.
Това държавно управление и обединението зад него незабавно бяха натоварени с упованията да реализират по-дълбока смяна. Намаляване на корупцията, правосъдна промяна и модернизиране на процесите в държавната администрация са единствено част от поръчките, които би трябвало да бъдат изпълнени. Дали това ще се случи... следва да разберем следващата година.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ