През август се навършиха 70 години от премиерата в САЩ

През август се навършиха 70 години от премиерата в Съединени американски щати на един от най-великите любовни филми на всички времена -  на Дейвид Лийн (с два " Оскар " -а за огромните " Мостът на река Куай " и " Лорънс Арабски " ; основал и превъзходния " Доктор Живаго " в сходна хармония и обожаваните от мен екранизации по Дикенс - " Оливър Туист " и " Големите очаквания " ), по прелестна пиеса на Ноел Кауърд, с три номинации за " Оскар " и оценка 8.1 в IMDb. Това беше мотив да си пусна отново тази безконечна и безсмъртна класика, спокоен, внимателен, камерен и прочувствен филм, разчитащ на недоизказаност, подмятане, плахи неуверени погледи и полусенки. Невъзможността на огромната обич, пристигнала в несъответствуващ миг... Лора Джесън (Силия Джонсън) е дребна, изящна, скромна и свенлива стопанка, която върви всеки четвъртък в близкия град с трен (и се връща с вечерния) да " попие " просвета. В кафенето на гарата (нарочно няма да ви опиша подробности) се среща с лекаря доктор Алекс Харви (Тревър Хауърд), неотразим и обаятелен, само че запазен и вцепенен рус мъж със усърдно поддържана осанка и стегната фигура.

Лора е омъжена за скучния, неподвижен и неопределен служител Фред (Сирил Реймънд), правилен и добросърдечен, имат и дете. Алекс също е със семейство, като това не пречи диво и буйно, само че платонично (единственият им опит за непосредственост приключва с позорен неуспех). Иронично, като контрапункт на тяхната връзка, ни демонстрират делничната и груба задявка сред барманката, самодоволна и завладяна попрезряла мадама, и началник-гарата Годби (Стенли Халоуей), самоуверен, поучителен и чевръст простодушен чичко. Върви им на някои, нямат искания и могат да имат предостатъчно и даже прелестно битие... Дори неизбежната е провалена от нахалната и надменна клюкарка Мъртъл (Джойс Кери). А ние (както и героите) оставаме обвеяни в пушека на отдалечаващия се вечно локомотив и с невъзможността на огромната, единствена и буйна (велика?), пристигнала в несъответствуващ миг, оставила след себе си скъпи (кратки) мемоари, горчива горест, светла тъга и малко от сладостта на взаимните моменти и естествената пареща горещина на срамежливите откраднати докосвания.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .