През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св.

През 886 година България приема глаголическата писменост, основана от св. св. Кирил Методий. Единственият литературен източник, в който се показва годината, в която е основана глаголическата книжовност, е съчинението " За буквите " ( " О писмєньхъ " ) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а точно 6363 година по александрийското летоброене, или 855/863 година по настоящето летоброене.   

 

Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и за разпространение на християнството измежду славяните, което е ставало доста по-лесно на старобългарски, в сравнение с гръцки.

 

Светите Кирил и Методий са оповестени за съпокровители на Европа дружно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II през 1980 година.

 

Светският празник на светите Кирил и Методий, който се доразвива като характерно българско събитие, бележи началото си през Възраждането и се свързва с учебните тържества, които са били проведени на 11-и май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. 

 

През 1851 година по концепция на Найден Геров българското учебно заведение в Пловдив провежда първото празненство, отдадено на св.св. Кирил и Методий.

 

През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва стиховете " Върви народе възродени ". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към текста, който се трансформира в химн на българската книжовност. 

 

Първи вести за празнуването на Кирил и Методий на 11-и май във възрожденската ни книжнина, намираме в " Христоматия славянского язъка " от 1852 година на Неофит Рилски.   

 

През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква " Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26-и април 1858 година будните ескизаарски жители научават, че в Пловдив и други градове българите почнали да празнуват вместо " Три светии " - " Св.Св. Кирил и Методий " като учебен празник.  

 

По същото време х. Г. Славов донася от Цариград " минейник – работа " за светите братя, формиран от архимандрит Неофит Рилски на старобългарски език. 

На 11-и май 1858 година този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Заара) по концепция на учителя С. П. Иванов с " божествена работа " и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.  

 

В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 година четем: " Тук се националните учители и просветители български одобриха за настойници на всичките наши дребни и огромни учебни заведения ". 

 

От 1863 година, 11-и май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11-и май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда концепцията за химн, който за първи път прозвучава  38 години по-късно.

 

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страната и Църквата, към този момент се празнува на един ден - единствено на 24-и май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден към този момент имаме два празника - църковен (11-и май) и всемирски (24 май). 

 

Така Денят на българската писменост се реалокира на 24-и май, когато с изключение на основателите на глаголицата - Кирил и Методий, се слави свети Климент, който дружно със своите възпитаници, основава и популяризира българската писменост - кирилицата. Тя е наречена " кирилица " в чест на св.Кирил - преподавател на Климент, само че е сътворена в огромния манастир – скрипторий, намиращ се до Голямата базилика в Плиска. През 893 година, по времето на цар Борис I, Преславският събор прави българската писмеността публична за българската страна. От тогава до през днешния ден на българската писменост пишат над 300 милиона души по света, в това число руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци, северномакедонци, монголци.

 

На българската писменост са пишели до скоро и Молдова, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и Азербайджан, като съставни на Съветския съюз републики, само че по политически аргументи в тези страни българската писменост е сменена с латиница, написа Фокус. 

 

През последните години страни като Русия се пробват да си присвоят празника на писмеността и светите братя Кирил и Методий, само че от древността е ясно, че това е българска писменост, основана от български книжовници, институционализирана от български цар за богатството на българския народ, а в следствие и за други славянски нации, на които сме дали буквите, а посредством тях - и християнската религия. Включително и на Русия.

 

На 11-и  май своя имен ден честват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий.