Едно прекрасно финско изобретение
През 40-те години на предишния век изобретателката Майю Гебхард пресмята, че едно средностатистическо домакинство прекарва съвсем 30 000 часа в миене и сушене на чинии. Съдомиялните лишават по-малко време, само че въпреки всичко изискват пълнене и изпразване, костват пари и заемат много от дребното място в кухнята. Стелажите за сушене на съдове до мивката също заемат място.
Така на Майю Гебхард й хрумва концепцията да постави сушилника в долап.
Ранна версия на шкафа за сушене на съдове получава патент в Съединените щати, а негов откривател е Луиз Р. Краузе при започване на 30-те години. Неговото откритие обаче не получава известност.
Финландската версия обаче, създадена (независимо) от Майю Гебхард през 40-те години (съвместно с Финландската асоциация за ефективност), има голям триумф. Шкафът се употребява необятно във финландските кухни и до през днешния ден. Старите версии в началото са направени от дърво, само че по-новите употребяват железна тел и/или пластмаса.
Антон Хагман, елементарен финландец, написа, че „ на фински шкафът се назовава ‘Astiankuivauskaappi’ (финският е един прелестен език). Докато Хагман живее в Швеция, стартира да му липсва удобството на шкафа и „ би трябвало да суша чиниите си на стелаж, който седи безчовечен на тезгяха до мивката. “ Той също по този начин прави догатката, че финландската невзискателност може да е повода тази скъпа и истинска движимост да не се е популяризирала и в други страни по света. По негови наблюдения тя се намира във всеки финландски дом, в който няма машина за миене на съдове.
Финландската фондация по изобретенията афишира Astiankuivauskaappione за едно от най-важните финландски изобретения на 20-ти век. Шкафът се популяризира постепенно и последователно и в други страни, а в това време Антон предизвиква допустимо повече хора да го споделя в обществените мрежи, „ с цел да мога някой ден да пребивавам в Съединени американски щати без да се постанова да пострадвам поради стойка за изсушаване на плота “.
