Българската енергетика през 2022: неочаквани аварии, законотворчество на парче и брюкселска тояга
През 2022 година приключи „ студената енергийна война “ на Путин против Европа. Започна горещата. България се оказа в ролята на „ медиатора “ от кино лентата.
Постното енергийно законодателство още веднъж не даде енергийна независимост на жителите и заплаши с неуспех Плана за възобновяване и резистентност.
През 2022 година стартира новият стадий на енергийната война на Русия против Европа – горещата война на Кремъл против Украйна. Заедно с новите проблеми, щракна и клопката на дългогодишните недостатъци на българската енергетика. Сега те лъснаха в своята целокупност и всеобхватност; освен това лъснаха и тези, които ги поддържаха през годините. Последните стигнаха до такава степен, че да разгласят някои от тези проблеми за избавителни, да разгласят, че с помощта на замърсяващата въглищна енергетика, България се е показала надали не като енергиен избавител на Балканите.
***
Да напомним подтекста, който постоянно оставя пропуснат. Путин стартира енергийната война против Европейски Съюз преди 10-15 години. Бавно и бавно, подготвяйки се за нападението против Украйна, той стартира политиката на отцепване на Европейски Съюз по линия на цените при доставките на газ, строителство на нови тръбопроводи, обвързване на страни като Унгария (разширяването на АЕЦ „ Пакш “, „ Южен/Турски поток “), Сърбия („ Южен/Турски поток “) и Турция (тръбопроводи, АЕЦ плюс военните дейности в Сирия) с енергийния империализъм на Русия. Не бяха подминати Австрия, Италия, Германия („ Северен поток 2 “), Англия, Нидерландия, Швейцария...
С избора на сегашните Парламент и Комисия през 2019 година, Европейският съюз одобри за своя дълготрайна политика за развиване така наречен „ Зелена договорка “ („ Зелен пакт “). Освен, че цели постигането на енергиен преход към по-чисти, безвредни и налични енергийни решения, тя води и до понижаване зависимостта от външни енергоносители (най-вече от Русия) и по-голяма успеваемост при потреблението на силата и ресурсите за произвеждане, както и опазването на биоразнообразието. Това беше явен сигнал, че Европа няма да се поддаде на шантажа с природния газ, който ставаше все по-видим.
2021 година донесе внезапния скок на цените на съветския газ и в комбиниране с компрометирането на френската нуклеарна енергетика и зимата без вятър в Западна Европа, цените на електрическата енергия удариха небето. Путин видя своя късмет и атакува Украйна на 24 февруари 2022 година Изведнъж европейските водачи се оказаха в клопката на една продължаваща война до границите на съюза и валящи отвред пророчества за енергиен колапс. С напредването на войната започнаха координирани дейности в опит да се намерят съответни ограничения за отбрана на жителите и бизнеса против опасности и сривове в енергетиката, съчетани със засилващите се наказания против агресора, включително отводите от съветски газ и петрол. Към днешна дата, въпреки и към момента в риск, наподобява че множеството подхванати и подготвяни ходове в комбиниране с мекия за сезона климат, работят в интерес на Европа. Разбира се същинският стрес-тест ще бъдат дните (седмиците?) на същински студена зима, които могат да се чакат през първата третина на 2023 година Не бива да забравяме, че снегът и студът имат своята роля за водния баланс, както и за вегетацията на растенията, тъй че в случай че в този момент се радваме на меката зима от енергийна позиция, то в случай че нещата продължат по този начин, на следващия ден можем да се окажем с проблеми във водоснабдяването, хидроенергетиката и храните.
„ Де е България “ в цялата тази война? Маркираме още веднъж обстоятелството, че по време на ръководството си Борисов и ГЕРБ се оказаха послушни маши на Путин, осигурявайки за сметка на българския бюджет (чрез заем) строителството на „ Турски поток “, маскирайки цялото упражнение като построяването на „ Балкански газов хъб “. България до последно продължи своята взаимозависимост от „ Газпром “ и „ Лукойл “, позволявайки и на двете компании безусловно да тероризират жителите и бизнеса посредством цените и износа на капитал преди данъчното облагане. В композиция с насъбраните стотици милиони задължения на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток “ и „ Топлофикация София “, продължаващото мръсно произвеждане на централите, свързани с Ковачки и засиления интерес към дребни и огромни фотоволтаични централи, пристигна 2022 година
***
Като цяло, през 2022 година енергийният бранш устоя на напрежението да не се срути, макар че имаше и такива опити. Изненадващата повреда на ПАВЕЦ „ Чаира “ в края на март при тествания на една от турбините, извади цялата централа от енергийния микс. Вероятно централата ще бъде отвън строя през по-голямата част на 2023 година, което може да се окаже най-ефективният бойкот против българската енергетика през последното десетилетие. Да не приказваме, че цената на главния ремонт се прави оценка на милиарди левове.
Двукратно – на 30 октомври и на 9 декември – за поправки беше спрян и 6-ти блок в АЕЦ „ Козлодуй “. Първият път – незабавно след плановия ремонт и презареждането с гориво през октомври. И в този случай може да се търси в случай че не предумисъл, то съществени пропуски в осъществяването на плановия ремонт. За сходен вид загатва и някогашният началник на централата Н. Михов. „ Особеното в настоящия случай е, че течът е бил регистриран през септември 2022 година, преди блокът да бъде спрян за плановия годишен ремонт. Според мен казусът трябваше да бъде отхвърлен по време на ремонта, само че евентуално заради подценяване това не се е случило “ – споделя Михов в изявление за „ Медиапул “.
Парадоксално, войната трансформира губещата държавна Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ в печеливша. Процесът стартира още през 2021 година и продължава и до момента. Това даде съображение на мнозина бранители на въглищната енергетика да злорадстват, че комплексът „ Марица изток “ е енергийното избавление на България и Балканите и от сходна позиция да нападат европейската „ Зелена договорка “ и задачите за понижаване на въглеродните излъчвания на България, чието реализиране минава през затваряне на въглищни мини и ТЕЦ-ове.
Факт е, че стъписването и суматохата от войната против Украйна, докара до незабавното връщане на мощности, работещи с въглища е някой европейски страни. В други – като в нашия случай – губещите започнаха да печелят от свръхвисоките цени. Това обаче продължава да става за сметка на загубата на човешко здраве и живот – тук и в Украйна. Макар да дава топлота и светлина, въглищната енергетика продължава да лишава най-ценното. Само фактът, че данните за здравния статус на работещите и популацията в райони като „ Марица изток “, са надълбоко прикривана загадка от десетилетия, пречи да се покажат действителните параметри на този проблем. А насладата от облагите, резултат от гибелта на десетки хиляди жертви на една война, е най-обикновен цинизъм.
През 2022 година станахме очевидци на първия реален опит да бъде спряна работата на Топлоелектрическа централа „ Брикел “ от страна на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От началото на прехода има изясненост, а от подписването на контракта за присъединение на България към Европейски Съюз – и правно обвързване – „ Брикел “ да приключи съществуването си. Но до тази година всички държавни управления от всички политически сили покриваха тази отровна язва, чието битие им се отплащаше с гласове на изборите и в Народното събрание. Трябваше отпред на Министерство на околната среда и водите да застане екип от Политическа партия „ Зелено придвижване “, с цел да може да се случи това малко знамение – страната да извърши своето отдавнашно обвързване и да спре „ Брикел “. Разбира се, „ самостоятелната “ правосъдна система комфортно отсъди против дейностите на министър Сандов и екипа му, в отбрана на Ковачки и околните му политико-икономически кръгове. Но вратата е отворена...
Енергийната рецесия оголи още една обществена загадка – бракониерското изсичане на горите в България. Подлъгани от пропагандата, жители и бизнес започнаха презапасяване с дърва за огрев. Това докара до спекулативно увеличение на цената им (както и на цената на пелетите) и до търсене на всевъзможни полузаконни и противозаконни практики за доставяне.
И България не беше подмината от рецесията с доставките на природен газ от Русия. На 24 април „ Газпром “ спря едностранно доставките на газ за България. Следва прекъсване на доставките за множеството страни в Европейски Съюз. Голямата взаимозависимост от природен газ в някои страни в Европа и съкратените доставки усилиха неимоверно цените на газа, а оттова – и цените на електрическата енергия. Поради отворената търговия с газ и електрическа сила България също не беше подмината от ценовите шокове, само че тук имаше и дейности, целящи да утежнят още повече обстановката. Продължаващото бавене на пуска на интерконектора с Гърция е едно от тях. И в случай че виновността на Борисов и ГЕРБ за това е от дълго време изяснена, то своята отговорност носят и служебните държавни управления от 2021 г, и постоянното на четворната коалиция. Те можеха да дадат подтик в последните две години, само че неналичието на опит и храброст, предоверяването (а и вътрешните саботажи) им попречиха да сторят това и да изпреварят най-малко някои от събитията. Все отново държавното управление на Кирил Петков обезпечи в сериозния юни два танкера полутечен газ от Съединени американски щати, с което не позволиха спирането на доставките.
Сегашното служебно държавно управление провали като че преднамерено почналите от държавното управление „ Петков “ договаряния за доставката на други 7 танкера с полутечен газ, като одобри единствено един. Последвалите дейности в този бранш сочат, че държавното управление от самото си назначение се пробва да задържи България под контрола на „ Газпром “ и Русия. Това, че въпреки всичко успяхме да се измъкнем от такава орис (засега?) значително се дължи на външни фактори от Европа и Съединени американски щати.
Редовното държавно управление сякаш загърби проблемите с нефта и цените на горивата. То обаче направи непростимата неточност да изиска – и получи – дерогация за глобите против доставките на съветски нефт с две години. На тази основа служебното държавно управление напряко се опита да затвърди монопола на „ Лукойл “ във щета на България. В края на годината президентът Радев заприказва за искрено неприятната концепция за нефтопровод „ Александруполис – Бургас “, сякаш като опит да се подсигуряват доставките на петрол за рафинерията. Това лъжливо решение, което е напълно в полза на Русия, беше подкрепено от няколко парламентарни групи, което за следващ път потвърди неналичието на отговорно мислене измежду депутатите.
През годината намерено се заприказва за големия интерес към построяването на нови ВЕИ мощности. Според Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО) единствено до началото на август е имало подадени заявки за създаване на нови над 24000 МВт такива мощности. Тази другояче положителна наклонност повдигна доста въпроси – за облекчение на процедурите за създаване на дребни ВЕИ-инсталации за лични потребности на жителите и бизнеса, за развиването на мрежите, за инсталациите за предпазване на сила, за последователно очистване на районните монополи, за енергийните кооперативи, за проблемите сред ВЕИ и опазването на биологичното многообразие и десетки други.
***
Говорейки за законодателството в енергетиката през 2022 година, би трябвало да отчетем няколко момента:
непрекъснатата към този момент политическа рецесия в страната докара до неспособност да се конституират държавни и парламентарни болшинства с ясни дълготрайни цели за промени в енергетиката;
доста политици се стремят да внасят законопроекти, които ще допринесат за повишение на персоналния им имидж в кратковременен проект (за идващите избори), а не да работят за цялостни, дълготрайни решения, изискващи настойчиво „ копаене “;
министри и депутати бягат от законодателно споразумяване на енергийната промяна и се концентрират върху оферти с непосредствени или най-малко ясно изразени финансови параметри, като в някои случаи даже загърбват физическата непоклатимост на системата.
С други думи: пари и имидж вместо обективен преход, енергийна промяна и присъединяване на всеки, който желае.
През годината станахме очевидци на няколко положителни и няколко не толкоз положителни оферти за промени в настоящи закони. Повечето от тях обаче забуксуваха в комисиите на Народното събрание някъде сред първо и второ четене. В мандата на 47-то Народно събрание бяха признати единствено две промени:
в Закона за енергетиката бяха направени промени, с които се промени структурата и съставът на КЕВР. Целта беше да се избере „ верният “ ръководител на Комисията, доколкото мандатът на предходния ръководител беше изминал, само че имаше подозрения, че няма по какъв начин да бъде определен нов, който да поддържа (или най-малко да не пречи на) политиката на четворната коалиция. От „ Зелени закони “ коментирахме, че тези промени са направени „ на ръба на закона “: „ Политическите назначения ускоряват опасенията, че задачата на персоналните промени не е възстановяване качеството на работа на комисията, а просто промяна на политическата ѝ „ шапка “. Впоследствие със свое решение Конституционният съд разгласи за противоконституционен изборът на ръководител на КЕВР.в Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ): за разрешаване на облекчено създаване на „ енергийни обекти за произвеждане на електрическа сила от възобновими източници върху покривни и фасадни структури на здания, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и върху недвижими парцели към тях в урбанизирани територии, силата от които ще се употребява единствено за лично ползване, като общата конфигурирана мощ на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощ, само че не повече от 5 MW. “ Тази смяна облагодетелства най-много вложителите в обекти със относително огромни финансови параметри. В комбиниране с правото да генерират два пъти повече мощ, в сравнение с получават от мрежата, това автоматизирано ги прави производители на електрическа енергия за пазара, а въпреки това препятства построяването на голям брой дребни ВЕИ-инсталации за лични потребности в същите урбанизирани територии.
През миналата година и в законодателството, обвързвано с енергетиката, се случи „ малко знамение “, което наподобява ще има по-дългосрочен резултат. Вероятно за пръв път неправителствени организации, които не са свързани директно със бранша (работодатели, синдикати, енергетици) предложиха два законопроекта, чието приемане би трансформирало развиването на българската енергетика.
Първото предложение – на „ Зелени закони “, „ Грийнпийс “ и Обществения център за околна среда и стабилно развиване (ОЦОСУР) – Варна, благодарение на адвокати от София и Варна, включва серия промени в ЗЕВИ, с които се облекчават процедурите за инсталиране на дребни ВЕИ-инсталации за лични потребности, дефинира се понятието „ енергийна общественост “ и се основават благоприятни условия за основаването и действието на такива общности. Проектът е крачка напред спрямо предложенията на Министерството на енергетиката, които просто преписват текстове от Директива 2018/2001/ЕС.
Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) внесе посредством депутати от ГЕРБ и от „ Да, България! “ два идентични плана на Закон за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП). Независимо, че този вид вложения се нуждаят от известни характерни регулации, текстът включваше някои мощно неприемливи оферти, които вместо облекчение, щяха да доведат до концентрация, усложняване и корупция на вложенията и работата на ВЕИ в морската акватория. Добрата вест е, че има схващане за нуждата от съществени промени и през 2023 година се чака те да бъдат изчистени и съгласувани сред заинтригуваните участници.
***
Един огромен скандал и един огромен проблем останаха скрити от очите на публиката през 2022 година И двата са свързани с заплахата от загуба на европейски средства.
Скандалът: Министерствата на енергетиката (МЕ) и на районното развиване и благоустройството (МРРБ) се скараха по просташки кое от тях да постави ръка на парите от фонда за справедливия преход (ФСП). През 2020 година държавното управление на Борисов дефинира МЕ като виновното министерство за правенето на териториалните проекти за обективен преход (ТПСП), на чиято база следва да се дефинират и вложенията във трите въглищни района. Министерство на регионалното развитие пък трябваше да ръководи тези средства през новата стратегия „ Региони в развиване “. Нито ТПСП станаха както би трябвало, нито ръководството на парите се получи задоволително транспарантно и съответно и средствата от ФСП изпадна от програмата. Резултатът: България загуби предплатената вноска от към 150 милиона евро. Пари, предопределени за преквалификация и нови работни места на заетите в добива на въглища и работещите в Топлоелектрическа централа, за нови вложения във въглищните райони. Подобно развиване е следващият бойкот против енергийните промени, заложени в българските и европейските документи, против цялата визия за зелена и обективна енергийна промяна.
А огромният проблем е по какъв начин България счита да употребява опциите за финансиране на REPowerEU. През цялата година публичността за това, какво България счита да прави по този проект не беше задоволителна. Няма и никаква изясненост по какъв начин ще се действа с избора на планове, прехвърлянето на средствата от други стратегии и фондове и по какъв начин всичко това ще се впише в Плана за възобновяване и резистентност. Можем да предвиждаме следващата серия кавги, удари под кръста и опити за подпъхване на планове, нямащи нищо общо с задачите на „ Зелената договорка “.
***
Що се отнася до „ брюкселската сопа “, тя се видя в твърдия метод по отношение на (не)изпълнението на отговорностите на България за провеждането на промените, свързани с приемането на средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Изглежда към момента доста огромен брой политици и още по-голям брой бюрократи, от които зависят тези промени, не разбрират ясното обръщение: за използването на механизма за възобновяване и резистентност няма „ План Б “. Или изпълняваш това, което самичък си заречен, или губиш средствата. България беше на път да загуби предплатеното заплащане, само че след огромни старания съумя да си „ напише домашното “ и задатъкът беше утвърден от Европейската комисия при започване на ноември. Политическият безпорядък и опити на президента да ръководи подмолно България са на път да провалят всички последващи промени и вложения до края на периода на деяние на НПВУ – 2026 година Като похлупак на политическите проблеми, блокиращи осъществяването на НПВУ, в края на годината синдикати, работодатели и политици (вкл. настоящи зам.-министри и кметове) учредиха странната „ Коалиция „ Анти 40% “. Те непосредствено желаеха отвод от задачата за понижаване с 40% на излъчванията от парникови газове до 2026 година и промени в НПВУ в тази посока. Техните дейности евентуално ще се засилят при полемиките, свързани с включването на планове по REPowerEU в НПВУ. Ако държавното управление „ Петков “ се беше съгласило да поддържа основаването на цивилен Комитет за наблюдаване на НПВУ, както група цивилен организации предложихме още на 12-ти януари 2022 година, през днешния ден може би щяхме да имаме няколко казуса по-малко и няколко отворени и реализиращи се ограничения по проекта повече.
***
Изпратихме една объркана, рискова година за българската енергетика. 2021 година ни остави високите цени на природния газ и електрическата енергия и мораториума върху цените на електрическата енергия, топлоенергията и ВиК услугите. 2022 година пристигна с войната на Русия против Украйна, трансформирала „ енергийната студена война “ на Путин против Европа в гореща. Това разбърка картите и докара до ступор доста от водачите на огромни и дребни страни освен то Европа. Те най-накрая провидяха, че изгубеното десетилетие, през което Европейски Съюз изпусна да направи радикални промени в енергийния бранш, тъй че да понижи зависимостта си от Русия, донесе своите горчиви, смъртоносни плодове. Добрата вест е, че въпреки и постепенно, войната докара до по този начин нужното сближение и работа в една посока, с цел да се търсят работещи решения. Изненадващо за агресора, Европа не падна на колене пред спрените енергийни доставки и ускорява военната (вкл. енергийна) помощ за Украйна.
В тази обстановка, България продължи да се люшка. Дори декларираната сякаш ясна и почтена политика на четворната коалиция, беше торпилирана от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Лесно и погрешно би било да обвиним войната против Украйна или слабостта на Европейски Съюз за това. Реалните проблеми, както постоянно се случва, са тук, при нас. Защото алтернативата „ стабилно енергийно бъдеще или енергийна мафия “ не е отстранена. Напротив, тя се оголи и фронтовете бяха ясно обрисувани.
Войната и обвързваните с нея първични изненада и стъписване, както и някои ограничения, свързани с отсрочване във времето на дейности за енергийния преход в други страни, единствено дадоха подправени илюзии, че всичко ще продължи както до момента. Че ще се върнем още веднъж към превъзходството на въглищата, атомния разпад, нефта и газа. Към огромните (свръх)печалби за сметка на жителите и дребния и междинен бизнес. Към далаверите и голямата корупция. Не единствено няма по какъв начин да се получи, само че Европейска комисия по разнообразни мотиви излезе с ясното обръщение, че „ Зелената договорка “ няма да бъде жертвана поради Русия и Путин. България не може да заеме друга позиция.
Добрите уроци от енергийната 2022 година за България идват от другаде. Тези, които работиха за дълбоки, основни, дълготрайни промени в бранша, за чиста, безвредна и налична сила, за свободно и елементарно произвеждане на сила за лични цели на жителите и бизнеса, получиха опцията посредством институционални и цивилен дейности да придвижат процеса напред. Да вземат участие, въпреки и лимитирано в някои процеси и механизми на държавното ръководство. Да оферират решения и да ги отстояват на най-високо равнище. Не съумяха до дъно, само че натрупаха опит и започнаха да работят по-често дружно. Дали са се поучили от грешките и слабостите, от прекомерната вежливост и непотребният боязън от институциите, следва да забележим.
2023 година също ще бъде сложна. В някои връзки даже по-трудна. Особено в случай че войната се затегне. На този декор следва да забележим дали декларираната от Европейски Съюз неотстъпчивост да следва посоката, заложена със „ Зелената договорка “, ще устои. И дали българските последователи и съперници на енергийния преход ще могат да стигнат най-малко до някакво схващане за обща посока за развиване на страната или ще продължим сриването надолу. Защото политическата хавра, която движи това сриване, се подхранва и от желанието да не се допусне обективен и зелен енергиен преход, да се резервира статуквото в българската енергетика. Статуквото, хранещо се от корупцията, която разрушава България. Статуквото, иззад което наднича сянката на Кремъл.
*Публикуваме текста с незначителни съкращения
Още по темата
Постното енергийно законодателство още веднъж не даде енергийна независимост на жителите и заплаши с неуспех Плана за възобновяване и резистентност.
През 2022 година стартира новият стадий на енергийната война на Русия против Европа – горещата война на Кремъл против Украйна. Заедно с новите проблеми, щракна и клопката на дългогодишните недостатъци на българската енергетика. Сега те лъснаха в своята целокупност и всеобхватност; освен това лъснаха и тези, които ги поддържаха през годините. Последните стигнаха до такава степен, че да разгласят някои от тези проблеми за избавителни, да разгласят, че с помощта на замърсяващата въглищна енергетика, България се е показала надали не като енергиен избавител на Балканите.
***
Да напомним подтекста, който постоянно оставя пропуснат. Путин стартира енергийната война против Европейски Съюз преди 10-15 години. Бавно и бавно, подготвяйки се за нападението против Украйна, той стартира политиката на отцепване на Европейски Съюз по линия на цените при доставките на газ, строителство на нови тръбопроводи, обвързване на страни като Унгария (разширяването на АЕЦ „ Пакш “, „ Южен/Турски поток “), Сърбия („ Южен/Турски поток “) и Турция (тръбопроводи, АЕЦ плюс военните дейности в Сирия) с енергийния империализъм на Русия. Не бяха подминати Австрия, Италия, Германия („ Северен поток 2 “), Англия, Нидерландия, Швейцария...
С избора на сегашните Парламент и Комисия през 2019 година, Европейският съюз одобри за своя дълготрайна политика за развиване така наречен „ Зелена договорка “ („ Зелен пакт “). Освен, че цели постигането на енергиен преход към по-чисти, безвредни и налични енергийни решения, тя води и до понижаване зависимостта от външни енергоносители (най-вече от Русия) и по-голяма успеваемост при потреблението на силата и ресурсите за произвеждане, както и опазването на биоразнообразието. Това беше явен сигнал, че Европа няма да се поддаде на шантажа с природния газ, който ставаше все по-видим.
2021 година донесе внезапния скок на цените на съветския газ и в комбиниране с компрометирането на френската нуклеарна енергетика и зимата без вятър в Западна Европа, цените на електрическата енергия удариха небето. Путин видя своя късмет и атакува Украйна на 24 февруари 2022 година Изведнъж европейските водачи се оказаха в клопката на една продължаваща война до границите на съюза и валящи отвред пророчества за енергиен колапс. С напредването на войната започнаха координирани дейности в опит да се намерят съответни ограничения за отбрана на жителите и бизнеса против опасности и сривове в енергетиката, съчетани със засилващите се наказания против агресора, включително отводите от съветски газ и петрол. Към днешна дата, въпреки и към момента в риск, наподобява че множеството подхванати и подготвяни ходове в комбиниране с мекия за сезона климат, работят в интерес на Европа. Разбира се същинският стрес-тест ще бъдат дните (седмиците?) на същински студена зима, които могат да се чакат през първата третина на 2023 година Не бива да забравяме, че снегът и студът имат своята роля за водния баланс, както и за вегетацията на растенията, тъй че в случай че в този момент се радваме на меката зима от енергийна позиция, то в случай че нещата продължат по този начин, на следващия ден можем да се окажем с проблеми във водоснабдяването, хидроенергетиката и храните.
„ Де е България “ в цялата тази война? Маркираме още веднъж обстоятелството, че по време на ръководството си Борисов и ГЕРБ се оказаха послушни маши на Путин, осигурявайки за сметка на българския бюджет (чрез заем) строителството на „ Турски поток “, маскирайки цялото упражнение като построяването на „ Балкански газов хъб “. България до последно продължи своята взаимозависимост от „ Газпром “ и „ Лукойл “, позволявайки и на двете компании безусловно да тероризират жителите и бизнеса посредством цените и износа на капитал преди данъчното облагане. В композиция с насъбраните стотици милиони задължения на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток “ и „ Топлофикация София “, продължаващото мръсно произвеждане на централите, свързани с Ковачки и засиления интерес към дребни и огромни фотоволтаични централи, пристигна 2022 година
***
Като цяло, през 2022 година енергийният бранш устоя на напрежението да не се срути, макар че имаше и такива опити. Изненадващата повреда на ПАВЕЦ „ Чаира “ в края на март при тествания на една от турбините, извади цялата централа от енергийния микс. Вероятно централата ще бъде отвън строя през по-голямата част на 2023 година, което може да се окаже най-ефективният бойкот против българската енергетика през последното десетилетие. Да не приказваме, че цената на главния ремонт се прави оценка на милиарди левове.
Двукратно – на 30 октомври и на 9 декември – за поправки беше спрян и 6-ти блок в АЕЦ „ Козлодуй “. Първият път – незабавно след плановия ремонт и презареждането с гориво през октомври. И в този случай може да се търси в случай че не предумисъл, то съществени пропуски в осъществяването на плановия ремонт. За сходен вид загатва и някогашният началник на централата Н. Михов. „ Особеното в настоящия случай е, че течът е бил регистриран през септември 2022 година, преди блокът да бъде спрян за плановия годишен ремонт. Според мен казусът трябваше да бъде отхвърлен по време на ремонта, само че евентуално заради подценяване това не се е случило “ – споделя Михов в изявление за „ Медиапул “.
Парадоксално, войната трансформира губещата държавна Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ в печеливша. Процесът стартира още през 2021 година и продължава и до момента. Това даде съображение на мнозина бранители на въглищната енергетика да злорадстват, че комплексът „ Марица изток “ е енергийното избавление на България и Балканите и от сходна позиция да нападат европейската „ Зелена договорка “ и задачите за понижаване на въглеродните излъчвания на България, чието реализиране минава през затваряне на въглищни мини и ТЕЦ-ове.
Факт е, че стъписването и суматохата от войната против Украйна, докара до незабавното връщане на мощности, работещи с въглища е някой европейски страни. В други – като в нашия случай – губещите започнаха да печелят от свръхвисоките цени. Това обаче продължава да става за сметка на загубата на човешко здраве и живот – тук и в Украйна. Макар да дава топлота и светлина, въглищната енергетика продължава да лишава най-ценното. Само фактът, че данните за здравния статус на работещите и популацията в райони като „ Марица изток “, са надълбоко прикривана загадка от десетилетия, пречи да се покажат действителните параметри на този проблем. А насладата от облагите, резултат от гибелта на десетки хиляди жертви на една война, е най-обикновен цинизъм.
През 2022 година станахме очевидци на първия реален опит да бъде спряна работата на Топлоелектрическа централа „ Брикел “ от страна на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От началото на прехода има изясненост, а от подписването на контракта за присъединение на България към Европейски Съюз – и правно обвързване – „ Брикел “ да приключи съществуването си. Но до тази година всички държавни управления от всички политически сили покриваха тази отровна язва, чието битие им се отплащаше с гласове на изборите и в Народното събрание. Трябваше отпред на Министерство на околната среда и водите да застане екип от Политическа партия „ Зелено придвижване “, с цел да може да се случи това малко знамение – страната да извърши своето отдавнашно обвързване и да спре „ Брикел “. Разбира се, „ самостоятелната “ правосъдна система комфортно отсъди против дейностите на министър Сандов и екипа му, в отбрана на Ковачки и околните му политико-икономически кръгове. Но вратата е отворена...
Енергийната рецесия оголи още една обществена загадка – бракониерското изсичане на горите в България. Подлъгани от пропагандата, жители и бизнес започнаха презапасяване с дърва за огрев. Това докара до спекулативно увеличение на цената им (както и на цената на пелетите) и до търсене на всевъзможни полузаконни и противозаконни практики за доставяне.
И България не беше подмината от рецесията с доставките на природен газ от Русия. На 24 април „ Газпром “ спря едностранно доставките на газ за България. Следва прекъсване на доставките за множеството страни в Европейски Съюз. Голямата взаимозависимост от природен газ в някои страни в Европа и съкратените доставки усилиха неимоверно цените на газа, а оттова – и цените на електрическата енергия. Поради отворената търговия с газ и електрическа сила България също не беше подмината от ценовите шокове, само че тук имаше и дейности, целящи да утежнят още повече обстановката. Продължаващото бавене на пуска на интерконектора с Гърция е едно от тях. И в случай че виновността на Борисов и ГЕРБ за това е от дълго време изяснена, то своята отговорност носят и служебните държавни управления от 2021 г, и постоянното на четворната коалиция. Те можеха да дадат подтик в последните две години, само че неналичието на опит и храброст, предоверяването (а и вътрешните саботажи) им попречиха да сторят това и да изпреварят най-малко някои от събитията. Все отново държавното управление на Кирил Петков обезпечи в сериозния юни два танкера полутечен газ от Съединени американски щати, с което не позволиха спирането на доставките.
Сегашното служебно държавно управление провали като че преднамерено почналите от държавното управление „ Петков “ договаряния за доставката на други 7 танкера с полутечен газ, като одобри единствено един. Последвалите дейности в този бранш сочат, че държавното управление от самото си назначение се пробва да задържи България под контрола на „ Газпром “ и Русия. Това, че въпреки всичко успяхме да се измъкнем от такава орис (засега?) значително се дължи на външни фактори от Европа и Съединени американски щати.
Редовното държавно управление сякаш загърби проблемите с нефта и цените на горивата. То обаче направи непростимата неточност да изиска – и получи – дерогация за глобите против доставките на съветски нефт с две години. На тази основа служебното държавно управление напряко се опита да затвърди монопола на „ Лукойл “ във щета на България. В края на годината президентът Радев заприказва за искрено неприятната концепция за нефтопровод „ Александруполис – Бургас “, сякаш като опит да се подсигуряват доставките на петрол за рафинерията. Това лъжливо решение, което е напълно в полза на Русия, беше подкрепено от няколко парламентарни групи, което за следващ път потвърди неналичието на отговорно мислене измежду депутатите.
През годината намерено се заприказва за големия интерес към построяването на нови ВЕИ мощности. Според Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО) единствено до началото на август е имало подадени заявки за създаване на нови над 24000 МВт такива мощности. Тази другояче положителна наклонност повдигна доста въпроси – за облекчение на процедурите за създаване на дребни ВЕИ-инсталации за лични потребности на жителите и бизнеса, за развиването на мрежите, за инсталациите за предпазване на сила, за последователно очистване на районните монополи, за енергийните кооперативи, за проблемите сред ВЕИ и опазването на биологичното многообразие и десетки други.
***
Говорейки за законодателството в енергетиката през 2022 година, би трябвало да отчетем няколко момента:
непрекъснатата към този момент политическа рецесия в страната докара до неспособност да се конституират държавни и парламентарни болшинства с ясни дълготрайни цели за промени в енергетиката;
доста политици се стремят да внасят законопроекти, които ще допринесат за повишение на персоналния им имидж в кратковременен проект (за идващите избори), а не да работят за цялостни, дълготрайни решения, изискващи настойчиво „ копаене “;
министри и депутати бягат от законодателно споразумяване на енергийната промяна и се концентрират върху оферти с непосредствени или най-малко ясно изразени финансови параметри, като в някои случаи даже загърбват физическата непоклатимост на системата.
С други думи: пари и имидж вместо обективен преход, енергийна промяна и присъединяване на всеки, който желае.
През годината станахме очевидци на няколко положителни и няколко не толкоз положителни оферти за промени в настоящи закони. Повечето от тях обаче забуксуваха в комисиите на Народното събрание някъде сред първо и второ четене. В мандата на 47-то Народно събрание бяха признати единствено две промени:
в Закона за енергетиката бяха направени промени, с които се промени структурата и съставът на КЕВР. Целта беше да се избере „ верният “ ръководител на Комисията, доколкото мандатът на предходния ръководител беше изминал, само че имаше подозрения, че няма по какъв начин да бъде определен нов, който да поддържа (или най-малко да не пречи на) политиката на четворната коалиция. От „ Зелени закони “ коментирахме, че тези промени са направени „ на ръба на закона “: „ Политическите назначения ускоряват опасенията, че задачата на персоналните промени не е възстановяване качеството на работа на комисията, а просто промяна на политическата ѝ „ шапка “. Впоследствие със свое решение Конституционният съд разгласи за противоконституционен изборът на ръководител на КЕВР.в Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ): за разрешаване на облекчено създаване на „ енергийни обекти за произвеждане на електрическа сила от възобновими източници върху покривни и фасадни структури на здания, присъединени към електропреносната, електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа и върху недвижими парцели към тях в урбанизирани територии, силата от които ще се употребява единствено за лично ползване, като общата конфигурирана мощ на енергийните обекти може да бъде до два пъти размера на предоставената мощ, само че не повече от 5 MW. “ Тази смяна облагодетелства най-много вложителите в обекти със относително огромни финансови параметри. В комбиниране с правото да генерират два пъти повече мощ, в сравнение с получават от мрежата, това автоматизирано ги прави производители на електрическа енергия за пазара, а въпреки това препятства построяването на голям брой дребни ВЕИ-инсталации за лични потребности в същите урбанизирани територии.
През миналата година и в законодателството, обвързвано с енергетиката, се случи „ малко знамение “, което наподобява ще има по-дългосрочен резултат. Вероятно за пръв път неправителствени организации, които не са свързани директно със бранша (работодатели, синдикати, енергетици) предложиха два законопроекта, чието приемане би трансформирало развиването на българската енергетика.
Първото предложение – на „ Зелени закони “, „ Грийнпийс “ и Обществения център за околна среда и стабилно развиване (ОЦОСУР) – Варна, благодарение на адвокати от София и Варна, включва серия промени в ЗЕВИ, с които се облекчават процедурите за инсталиране на дребни ВЕИ-инсталации за лични потребности, дефинира се понятието „ енергийна общественост “ и се основават благоприятни условия за основаването и действието на такива общности. Проектът е крачка напред спрямо предложенията на Министерството на енергетиката, които просто преписват текстове от Директива 2018/2001/ЕС.
Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) внесе посредством депутати от ГЕРБ и от „ Да, България! “ два идентични плана на Закон за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП). Независимо, че този вид вложения се нуждаят от известни характерни регулации, текстът включваше някои мощно неприемливи оферти, които вместо облекчение, щяха да доведат до концентрация, усложняване и корупция на вложенията и работата на ВЕИ в морската акватория. Добрата вест е, че има схващане за нуждата от съществени промени и през 2023 година се чака те да бъдат изчистени и съгласувани сред заинтригуваните участници.
***
Един огромен скандал и един огромен проблем останаха скрити от очите на публиката през 2022 година И двата са свързани с заплахата от загуба на европейски средства.
Скандалът: Министерствата на енергетиката (МЕ) и на районното развиване и благоустройството (МРРБ) се скараха по просташки кое от тях да постави ръка на парите от фонда за справедливия преход (ФСП). През 2020 година държавното управление на Борисов дефинира МЕ като виновното министерство за правенето на териториалните проекти за обективен преход (ТПСП), на чиято база следва да се дефинират и вложенията във трите въглищни района. Министерство на регионалното развитие пък трябваше да ръководи тези средства през новата стратегия „ Региони в развиване “. Нито ТПСП станаха както би трябвало, нито ръководството на парите се получи задоволително транспарантно и съответно и средствата от ФСП изпадна от програмата. Резултатът: България загуби предплатената вноска от към 150 милиона евро. Пари, предопределени за преквалификация и нови работни места на заетите в добива на въглища и работещите в Топлоелектрическа централа, за нови вложения във въглищните райони. Подобно развиване е следващият бойкот против енергийните промени, заложени в българските и европейските документи, против цялата визия за зелена и обективна енергийна промяна.
А огромният проблем е по какъв начин България счита да употребява опциите за финансиране на REPowerEU. През цялата година публичността за това, какво България счита да прави по този проект не беше задоволителна. Няма и никаква изясненост по какъв начин ще се действа с избора на планове, прехвърлянето на средствата от други стратегии и фондове и по какъв начин всичко това ще се впише в Плана за възобновяване и резистентност. Можем да предвиждаме следващата серия кавги, удари под кръста и опити за подпъхване на планове, нямащи нищо общо с задачите на „ Зелената договорка “.
***
Що се отнася до „ брюкселската сопа “, тя се видя в твърдия метод по отношение на (не)изпълнението на отговорностите на България за провеждането на промените, свързани с приемането на средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ). Изглежда към момента доста огромен брой политици и още по-голям брой бюрократи, от които зависят тези промени, не разбрират ясното обръщение: за използването на механизма за възобновяване и резистентност няма „ План Б “. Или изпълняваш това, което самичък си заречен, или губиш средствата. България беше на път да загуби предплатеното заплащане, само че след огромни старания съумя да си „ напише домашното “ и задатъкът беше утвърден от Европейската комисия при започване на ноември. Политическият безпорядък и опити на президента да ръководи подмолно България са на път да провалят всички последващи промени и вложения до края на периода на деяние на НПВУ – 2026 година Като похлупак на политическите проблеми, блокиращи осъществяването на НПВУ, в края на годината синдикати, работодатели и политици (вкл. настоящи зам.-министри и кметове) учредиха странната „ Коалиция „ Анти 40% “. Те непосредствено желаеха отвод от задачата за понижаване с 40% на излъчванията от парникови газове до 2026 година и промени в НПВУ в тази посока. Техните дейности евентуално ще се засилят при полемиките, свързани с включването на планове по REPowerEU в НПВУ. Ако държавното управление „ Петков “ се беше съгласило да поддържа основаването на цивилен Комитет за наблюдаване на НПВУ, както група цивилен организации предложихме още на 12-ти януари 2022 година, през днешния ден може би щяхме да имаме няколко казуса по-малко и няколко отворени и реализиращи се ограничения по проекта повече.
***
Изпратихме една объркана, рискова година за българската енергетика. 2021 година ни остави високите цени на природния газ и електрическата енергия и мораториума върху цените на електрическата енергия, топлоенергията и ВиК услугите. 2022 година пристигна с войната на Русия против Украйна, трансформирала „ енергийната студена война “ на Путин против Европа в гореща. Това разбърка картите и докара до ступор доста от водачите на огромни и дребни страни освен то Европа. Те най-накрая провидяха, че изгубеното десетилетие, през което Европейски Съюз изпусна да направи радикални промени в енергийния бранш, тъй че да понижи зависимостта си от Русия, донесе своите горчиви, смъртоносни плодове. Добрата вест е, че въпреки и постепенно, войната докара до по този начин нужното сближение и работа в една посока, с цел да се търсят работещи решения. Изненадващо за агресора, Европа не падна на колене пред спрените енергийни доставки и ускорява военната (вкл. енергийна) помощ за Украйна.
В тази обстановка, България продължи да се люшка. Дори декларираната сякаш ясна и почтена политика на четворната коалиция, беше торпилирана от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Лесно и погрешно би било да обвиним войната против Украйна или слабостта на Европейски Съюз за това. Реалните проблеми, както постоянно се случва, са тук, при нас. Защото алтернативата „ стабилно енергийно бъдеще или енергийна мафия “ не е отстранена. Напротив, тя се оголи и фронтовете бяха ясно обрисувани.
Войната и обвързваните с нея първични изненада и стъписване, както и някои ограничения, свързани с отсрочване във времето на дейности за енергийния преход в други страни, единствено дадоха подправени илюзии, че всичко ще продължи както до момента. Че ще се върнем още веднъж към превъзходството на въглищата, атомния разпад, нефта и газа. Към огромните (свръх)печалби за сметка на жителите и дребния и междинен бизнес. Към далаверите и голямата корупция. Не единствено няма по какъв начин да се получи, само че Европейска комисия по разнообразни мотиви излезе с ясното обръщение, че „ Зелената договорка “ няма да бъде жертвана поради Русия и Путин. България не може да заеме друга позиция.
Добрите уроци от енергийната 2022 година за България идват от другаде. Тези, които работиха за дълбоки, основни, дълготрайни промени в бранша, за чиста, безвредна и налична сила, за свободно и елементарно произвеждане на сила за лични цели на жителите и бизнеса, получиха опцията посредством институционални и цивилен дейности да придвижат процеса напред. Да вземат участие, въпреки и лимитирано в някои процеси и механизми на държавното ръководство. Да оферират решения и да ги отстояват на най-високо равнище. Не съумяха до дъно, само че натрупаха опит и започнаха да работят по-често дружно. Дали са се поучили от грешките и слабостите, от прекомерната вежливост и непотребният боязън от институциите, следва да забележим.
2023 година също ще бъде сложна. В някои връзки даже по-трудна. Особено в случай че войната се затегне. На този декор следва да забележим дали декларираната от Европейски Съюз неотстъпчивост да следва посоката, заложена със „ Зелената договорка “, ще устои. И дали българските последователи и съперници на енергийния преход ще могат да стигнат най-малко до някакво схващане за обща посока за развиване на страната или ще продължим сриването надолу. Защото политическата хавра, която движи това сриване, се подхранва и от желанието да не се допусне обективен и зелен енергиен преход, да се резервира статуквото в българската енергетика. Статуквото, хранещо се от корупцията, която разрушава България. Статуквото, иззад което наднича сянката на Кремъл.
*Публикуваме текста с незначителни съкращения
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ