Кючюк: Войната е навсякъде в българското общество, тя се превърна в начин за правене на политика
" През 2022 година в България имаше война сред институциите. Войната е на всички места в нашето общество и се трансформира в метод за правене на политика. Поуката, която можем да извлечем от отиващата си година е, че разграничена нация и разграничен политически хайлайф не могат да пазят национални дела.
2023 година би трябвало да бъде годината на България в еврозоната и в Шенген. Има условия за това при нужната политическа непоклатимост ", това съобщи в изявление за БГНЕС водачът на европейските либерали Илхан Кючюк, евродепутат от „ Обнови Европа “/ДПС.
През погледа на Брюксел България изглеждаше през отиващата си година комплицирано, спешно, незнаеща накъде да поеме и нация, която няма ясно начертан небосвод пред себе си.
„ Думата на 2022 година е война. Войната поради Украйна. В цялостен смисъл в България имаше война – война сред институциите, война сред разнообразни гилдии и представители. Ние водиме война всеки ден, водиме война като общество със себе си, водиме война сред партиите, макар, че имаме доста общи послания, доста общи тематики, по които можем да се обединим, води война президент с министър председател, водят война разнообразни представители, които имат капацитет да създадат нещо по-добро за страната си.
Войната е на всички места в българското общество. За страдание, тя е доста повече от това, тя се трансформира в институционален метод за правене на политика “, акцентира Илхан Кючюк. Евродепутатът се надява, че през идната година и за България, и за света думата би трябвало да бъде мир.
Той е безапелационен, че конфронтационният метод на правене на политика е попречил на България да влезе в Шенген. „ Нямахме ясна посока, не знаехме по какъв начин като страна да отстояваме своя външнополитически интерес. България завоюва доста от участието си в Европейски Съюз. Ние нямаме друго място и не би трябвало да търсим други направления.
Важен е дебатът за това какъв брой изчерпателен би трябвало да бъде Европейски Съюз, значим е и дебатът за разширението на Европейски Съюз, само че целият интеграционен развой ще бъде приключен, когато България и Румъния са част от шенгенското пространство и част от еврозоната “, акцентира водачът на европейските либерали. За страдание по време на рецесия ние не сме имали същинско водачество.
Илхан Кючюк счита, че би трябвало да бъдат оценени и грешките, които сме създали до момента. „ Вече 11 години не съумяваме да създадем този важен български политически пробив. Той е външнополитически, само че има голямо отражение върху българската стопанска система, бизнес и жители, тъй като сами си пречим “, сподели той и добави:
„ Десет години наред нашите европейски сътрудници получават спорна информация. Една е формалната, институционалната, подредена – по този начин би трябвало да работи всяка страна като изковава своята позиция и я пази в Брюксел, Вашингтон, Анкара. От другата страна са НПО-та основани за три дни, публицисти, които държат микрофони за два дни.
Тези хора си разрешиха и съумяха да създадат външнополитическо трасе. Те имат изход в Брюксел и техните отчети са в осведомителния масив през днешния ден на Европейска комисия и на институциите, които взимат решение от името на Брюксел.
Бюрократите не образуват своята лична позиция единствено на учредения, които са обстоятелства, целенасочени отчети, а получават и информация от външни източници.
Това по никакъв метод не би трябвало да дискредитира концепцията за директно присъединяване на жителите или организациите, обаче едно е да подриваш престижа на своята лична страна, друго е да търсиш гражданско право да се възползваш от самодейността на Екологичен потенциал за по-голямо включване на жителите в политическите процеси “, съобщи евродепутатът от „ Обнови Европа “.
Кючюк счита, че имаме действителен късмет за влизане в еврозоната и Шенген следващата година.
„ 2023 година би трябвало да бъде годината на България в еврозоната и в Шенген. Има условия за това при нужната политическа непоклатимост. Ако се върнем на тематиката за еврозоната, в този момент е моментът.
През идващите 5-10 години надали ще имаме подобен отворен небосвод. Такъв прозорец няма да ни се отвори заради простата причина, че политически, еврозоната сега не е на това равнище, на което би трябвало да бъде. Има очакване, има задоволително позитивни оценки и от страната на ЕЦБ, и на Европейска комисия и на страните членки на Европейски Съюз, че еврозоната би трябвало да бъде заздравена като политически коз, като запас на Европейски Съюз “, съобщи водачът на европейските либерали.
Евродепутатът акцентира, че би трябвало да бъдат положени всички старания – „ има ясни критерии свързани с дълга и инфлацията. Всички тези критерии България може да ги отработи, в случай че има ясната посока и устойчиво държавно управление “, добави той.
Кючюк акцентира, че поуката, която можем да извлечем от 2022 година е, че разграничена нация и разграничен политически хайлайф не може да пази национални дела. „ Цената за това неявяване на зряло политическо държание не може да се заплаща от българските жители “, безапелационен е евродепутатът от „ Обнови Европа “.
Той прикани да се оправим с разделянето при очертаващите се предварителните избори през месец март, тъй като не може да повтаряме същите неточности и да чакаме различен резултат.
„ Нито е разумно, нито физиката споделя, че ще се случи. Резултатът е същият, в случай че се повтарят същите неточности и не се научат уроците от предишното “, изясни той и добави, че съгласно него има поле за решение на този проблем. „ Червените линии леко би трябвало да избледнеят и да се оставят встрани.
Днес цяла Европа се ръководи с обединения. Когато се осъзнава, че пътят не минава през борбата и задълбочаването на рецесиите, а през ясното осъзнаване, че майката на всички рецесии е политическата и не се захванем с решаването първо на нея като основополагащ фактор за останалите рецесии, няма да успеем и няма да можем да вървим напред.
Колкото повече време политическите партии сякаш си приказват, те не преодоляват разликите си, а в противен случай задълбочават ги “, разясни Кючюк.
Една от вредите през отиващата си година е, че не съумяваме да се възползваме от средствата по Плана за възобновяване и резистентност.
„ Много губим по Плана на възобновяване и резистентност. България е декларирала промените, които би трябвало да бъдат направени. Само Народното събрание може да влезе в ролята си на законодател и да предприеме всички предстоящи промени под формата на законодателни решения.
Загубихме Шенген, това беше изгубено време за България, приказваме за еврозоната, само че ми се коства, че и публиката към този момент е изморена. Гражданите са изморени от това непрекъснато блъскане сред другите елементи на българското общество, което води до задълбочаване на проблемите “, безапелационен е Кючюк.
Илхан Кючюк се спря и на проблемите, които стоят пред районен съд Македония. Той е докладчик за тази страна.
„ Безспорно РСМ извървя нелек път на консолидация към значими тематики свързани с бъдещето на страната. НАТО е огромен триумф, освен за съюза, само че и за България и за РСМ. Оттам нататък идва по-големият въпрос по какъв начин страната ще осъществя изцяло своя външнополитически блян, а той минава през участието в Европейски Съюз.
Има политически сили, които ясно застават зад дневния ред на страната да бъде част от Европейски Съюз, само че има и други, които дърпат страната към други съюзи, или отклоняват най-малкото страната по пътя към Европейски Съюз. И в самото македонско общество вървят тези диалози “, съобщи Кючюк.
Според него би трябвало да се водят диалози – за обществената и икономическата политика, само че по тематиката за бъдещето на страната, за участието в Европейски Съюз не може да има разнообразни гледни точки.
„ Трябва да има народен консенсус освен сред обособените политически субекти, само че и сред хората, които лидират отзиви “, сподели евродепутатът.
Той предизвести, че в РСМ има сили, които дърпат страната към непознати геополитически планове. В същото време Кючюк счита, че би трябвало да се обърне внимание и на положителните образци в нашите връзки.
„ Между България и РСМ се случиха доста положителни неща, свързани с образованието - побратимиха се университети, побратимиха се общини. Този път би трябвало да бъде извървян. Да диалогът е комплициран, той е кондензиран с доста напрежение и доста страсти, само че единственият път е да си приказваме, тъй като в случай че светът е строшен, той е строшен най-много поради счупването на самия разговор.
Ако отречем разговора като метод за превъзмогване на рецесии и превъзмогване на напластени прочувствени настроения, няма по какъв начин да вървим напред. България и РСМ би трябвало да намерят нови пътища, по които да вървят и двата народа “, сподели той.
2023 година би трябвало да бъде годината на България в еврозоната и в Шенген. Има условия за това при нужната политическа непоклатимост ", това съобщи в изявление за БГНЕС водачът на европейските либерали Илхан Кючюк, евродепутат от „ Обнови Европа “/ДПС.
През погледа на Брюксел България изглеждаше през отиващата си година комплицирано, спешно, незнаеща накъде да поеме и нация, която няма ясно начертан небосвод пред себе си.
„ Думата на 2022 година е война. Войната поради Украйна. В цялостен смисъл в България имаше война – война сред институциите, война сред разнообразни гилдии и представители. Ние водиме война всеки ден, водиме война като общество със себе си, водиме война сред партиите, макар, че имаме доста общи послания, доста общи тематики, по които можем да се обединим, води война президент с министър председател, водят война разнообразни представители, които имат капацитет да създадат нещо по-добро за страната си.
Войната е на всички места в българското общество. За страдание, тя е доста повече от това, тя се трансформира в институционален метод за правене на политика “, акцентира Илхан Кючюк. Евродепутатът се надява, че през идната година и за България, и за света думата би трябвало да бъде мир.
Той е безапелационен, че конфронтационният метод на правене на политика е попречил на България да влезе в Шенген. „ Нямахме ясна посока, не знаехме по какъв начин като страна да отстояваме своя външнополитически интерес. България завоюва доста от участието си в Европейски Съюз. Ние нямаме друго място и не би трябвало да търсим други направления.
Важен е дебатът за това какъв брой изчерпателен би трябвало да бъде Европейски Съюз, значим е и дебатът за разширението на Европейски Съюз, само че целият интеграционен развой ще бъде приключен, когато България и Румъния са част от шенгенското пространство и част от еврозоната “, акцентира водачът на европейските либерали. За страдание по време на рецесия ние не сме имали същинско водачество.
Илхан Кючюк счита, че би трябвало да бъдат оценени и грешките, които сме създали до момента. „ Вече 11 години не съумяваме да създадем този важен български политически пробив. Той е външнополитически, само че има голямо отражение върху българската стопанска система, бизнес и жители, тъй като сами си пречим “, сподели той и добави:
„ Десет години наред нашите европейски сътрудници получават спорна информация. Една е формалната, институционалната, подредена – по този начин би трябвало да работи всяка страна като изковава своята позиция и я пази в Брюксел, Вашингтон, Анкара. От другата страна са НПО-та основани за три дни, публицисти, които държат микрофони за два дни.
Тези хора си разрешиха и съумяха да създадат външнополитическо трасе. Те имат изход в Брюксел и техните отчети са в осведомителния масив през днешния ден на Европейска комисия и на институциите, които взимат решение от името на Брюксел.
Бюрократите не образуват своята лична позиция единствено на учредения, които са обстоятелства, целенасочени отчети, а получават и информация от външни източници.
Това по никакъв метод не би трябвало да дискредитира концепцията за директно присъединяване на жителите или организациите, обаче едно е да подриваш престижа на своята лична страна, друго е да търсиш гражданско право да се възползваш от самодейността на Екологичен потенциал за по-голямо включване на жителите в политическите процеси “, съобщи евродепутатът от „ Обнови Европа “.
Кючюк счита, че имаме действителен късмет за влизане в еврозоната и Шенген следващата година.
„ 2023 година би трябвало да бъде годината на България в еврозоната и в Шенген. Има условия за това при нужната политическа непоклатимост. Ако се върнем на тематиката за еврозоната, в този момент е моментът.
През идващите 5-10 години надали ще имаме подобен отворен небосвод. Такъв прозорец няма да ни се отвори заради простата причина, че политически, еврозоната сега не е на това равнище, на което би трябвало да бъде. Има очакване, има задоволително позитивни оценки и от страната на ЕЦБ, и на Европейска комисия и на страните членки на Европейски Съюз, че еврозоната би трябвало да бъде заздравена като политически коз, като запас на Европейски Съюз “, съобщи водачът на европейските либерали.
Евродепутатът акцентира, че би трябвало да бъдат положени всички старания – „ има ясни критерии свързани с дълга и инфлацията. Всички тези критерии България може да ги отработи, в случай че има ясната посока и устойчиво държавно управление “, добави той.
Кючюк акцентира, че поуката, която можем да извлечем от 2022 година е, че разграничена нация и разграничен политически хайлайф не може да пази национални дела. „ Цената за това неявяване на зряло политическо държание не може да се заплаща от българските жители “, безапелационен е евродепутатът от „ Обнови Европа “.
Той прикани да се оправим с разделянето при очертаващите се предварителните избори през месец март, тъй като не може да повтаряме същите неточности и да чакаме различен резултат.
„ Нито е разумно, нито физиката споделя, че ще се случи. Резултатът е същият, в случай че се повтарят същите неточности и не се научат уроците от предишното “, изясни той и добави, че съгласно него има поле за решение на този проблем. „ Червените линии леко би трябвало да избледнеят и да се оставят встрани.
Днес цяла Европа се ръководи с обединения. Когато се осъзнава, че пътят не минава през борбата и задълбочаването на рецесиите, а през ясното осъзнаване, че майката на всички рецесии е политическата и не се захванем с решаването първо на нея като основополагащ фактор за останалите рецесии, няма да успеем и няма да можем да вървим напред.
Колкото повече време политическите партии сякаш си приказват, те не преодоляват разликите си, а в противен случай задълбочават ги “, разясни Кючюк.
Една от вредите през отиващата си година е, че не съумяваме да се възползваме от средствата по Плана за възобновяване и резистентност.
„ Много губим по Плана на възобновяване и резистентност. България е декларирала промените, които би трябвало да бъдат направени. Само Народното събрание може да влезе в ролята си на законодател и да предприеме всички предстоящи промени под формата на законодателни решения.
Загубихме Шенген, това беше изгубено време за България, приказваме за еврозоната, само че ми се коства, че и публиката към този момент е изморена. Гражданите са изморени от това непрекъснато блъскане сред другите елементи на българското общество, което води до задълбочаване на проблемите “, безапелационен е Кючюк.
Илхан Кючюк се спря и на проблемите, които стоят пред районен съд Македония. Той е докладчик за тази страна.
„ Безспорно РСМ извървя нелек път на консолидация към значими тематики свързани с бъдещето на страната. НАТО е огромен триумф, освен за съюза, само че и за България и за РСМ. Оттам нататък идва по-големият въпрос по какъв начин страната ще осъществя изцяло своя външнополитически блян, а той минава през участието в Европейски Съюз.
Има политически сили, които ясно застават зад дневния ред на страната да бъде част от Европейски Съюз, само че има и други, които дърпат страната към други съюзи, или отклоняват най-малкото страната по пътя към Европейски Съюз. И в самото македонско общество вървят тези диалози “, съобщи Кючюк.
Според него би трябвало да се водят диалози – за обществената и икономическата политика, само че по тематиката за бъдещето на страната, за участието в Европейски Съюз не може да има разнообразни гледни точки.
„ Трябва да има народен консенсус освен сред обособените политически субекти, само че и сред хората, които лидират отзиви “, сподели евродепутатът.
Той предизвести, че в РСМ има сили, които дърпат страната към непознати геополитически планове. В същото време Кючюк счита, че би трябвало да се обърне внимание и на положителните образци в нашите връзки.
„ Между България и РСМ се случиха доста положителни неща, свързани с образованието - побратимиха се университети, побратимиха се общини. Този път би трябвало да бъде извървян. Да диалогът е комплициран, той е кондензиран с доста напрежение и доста страсти, само че единственият път е да си приказваме, тъй като в случай че светът е строшен, той е строшен най-много поради счупването на самия разговор.
Ако отречем разговора като метод за превъзмогване на рецесии и превъзмогване на напластени прочувствени настроения, няма по какъв начин да вървим напред. България и РСМ би трябвало да намерят нови пътища, по които да вървят и двата народа “, сподели той.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ