През 2021 г. акцентът при проучването на природните местообитания в

През 2021 година акцентът при изследването на естествените местообитания в България от екологичната мрежа „ Натура 2000 “ бе върху горските местообитания. На това бяха отдадени месеците в края на лятото и есента от научните специалисти на интернационалния Консорциум ДЗЗД „ ЕНВИМОН ", който извършва теренните изследвания на типове и естествени местообитания в страната. Установихме, че горите в източната половина на България са същински терциерни паркове. В тях даже и на дребна повърхност могат да се открият огромен брой растения, които са оживели от топлите интервали по времето на динозаврите и по тази причина се отнасят към групата на терциерните реликтни растения, разгласи Борис Каракушев, изпълнителен шеф на ЕНВИМОН.

Изненадващо доста от растенията са необятно публикувани и добре познати. Например от дърветата такива са окосмен дъб, горун, цер, полски клен, елементарен габър, келяв габър, мъждрян. Сред храстите такива са смрадлика, бръшлян, драка, остър залист (известен още като остър чимшир), подезичен залист. От тревистите растения могат да се посочат полетно ботурче, росен, златисто секирче. Всички те са присъщи типове за горските местообитания от европейска значителност, които бяха обект на мониторинг.

За мнозина може да е изненада, че в България има 2 типа бук – елементарен и източен. Обикновеният бук образува няколко вида местообитания, които се отличават едно от друго освен по изискванията на средата, само че и по комбинацията от присъщи типове. Всички те са букови гори, само че са толкоз разнообразни едни от други. И до момента в който елементарният бук е публикуван в цяла Европа, източният бук се среща единствено в Югоизточна Европа. Вторият тип е незабравим и с това, че се отнася към терциерните реликтни растения. Обект на мониторинга през 2021 година бяха горите от източен бук в Източна Стара планина. Те образуват настрана местообитание, наречено „ Западнопонтийски букови гори “, изясни Борис Каракушев.

Дъбовите гори също имат с какво да ни учудят. Косматият дъб (Quercus pubescens) образува два вида естествени местообитания, разграничени от билото на Стара планина. В Северна България е публикувано местообитанието „ Панонски гори с Quercus pubescens “, а в Южна България – „ Източни гори от окосмен дъб “. Разликата сред тях се дължи както на другия климат, по този начин и на другия генезис на присъщите растителни типове. В Южна България броят на средиземноморските типове измежду тях е доста огромен. Още по-изненадващо е, че в Северна България има два вида местообитания, в които доминира цер. Това са „ Балкано-Панонски церово-горунови гори “ и „ Евро-сибирски степни гори с Quercus spp., подтип: Лесостепни гори от цер (Quercus cerris) “. Причините за това още веднъж се крият в другите условия на средата и присъщите типове.

Друга непредвидена изненада беше установяването на пролетни растения през есенните месеци. През октомври полетното ботурче към този момент е образувало своите розетки и те притеглят внимание с красивите си листа. Влакнестото лютиче, което през април и май покрива горския под със златните си цветове, към този момент се приготвя като образува първите си нови листа. А кавказката иглика (също терциерен реликт) по този начин и не се разделя с листата, които са обграждали нейните цветове през по този начин далечната пролет.

Международният Консорциум ДЗЗД „ ЕНВИМОН " е реализатор по план „ Извършване на разбори и изследвания на типовете и естествените местообитания в България, предмет на докладване според член 17 от Директивата за местообитанията и член 12 от Директивата за птиците “ по ОПОС 2014-2020 към Изпълнителната организация по околна среда....