Разцъфването на Кайлъка
През 2020 година най-посещаваната част от " Кайлъка " се преотстъпва за стопанисване на общината, която стартира да я облагородява. По същото време се основава и фондация " Аз съм Кайлъка ", която цели да поддържа останалата част от местността. Днес са възобновени алеи, мостове и кътове за отдих, паркът е осветлен, а растителността - почистена.
Всеки град си има своя емблема. Тази на Плевен несъмнено е " Кайлъка " - големият парк, който със своите естествени дадености, като се изключи че е " белият дроб " на града, постоянно е бил обичано място за поданици и гости.
През 2020 година най-посещаваната част от " Кайлъка " се преотстъпва за стопанисване на общината, която стартира да я облагородява. По същото време се основава и фондация " Аз съм Кайлъка ", която цели да поддържа останалата част от местността. Днес са възобновени алеи, мостове и кътове за отдих, паркът е осветлен, а растителността - почистена.
Всеки град си има своя емблема. Тази на Плевен несъмнено е " Кайлъка " - големият парк, който със своите естествени дадености, като се изключи че е " белият дроб " на града, постоянно е бил обичано място за поданици и гости.
Дълги години паркът беше тотално занемарен - без проведено сметосъбиране и сметоизвозване, без алейно осветяване, неподдържани зелени пространства и инфраструктурни обекти. Вследствие на това се губят алеи, изчезват стълби, подкопават се мостови основи и по този начин последователно все по-малки елементи от него остават на разположението на хората.
Причините за това са доста. От една страна, самият парк е разгласен за предпазена околност, което допуска съществени ограничавания и тежки административни и съгласувателни процедури, за осъществяването на които липсва веществен и човешки запас. От друга страна, съществуването на доста заинтригувани страни с отговорности и задължения към поддръжката на парка в резултат на многообразието от обекти - от екоинспекции до частни притежатели, а и неналичието на единна конструкция, която да ги сплотява в ръководството на парка. Безспорно основен фактор е неналичието на целеустремен бюджет за финансиране на тези действия.
Реклама
Изглежда обаче, че през последните две години напъните на всички ангажирани страни са ориентирани в една посока - да върнат парка на хората.
Възстановени са и паркови пространства, места за отдих, барбекюта, пейки и беседки Фотограф: Цветелина Белутова
Каменната котловина на Плевен Паркът, ситуиран на към 10 хиляди дка в карстовата котловина на река Тученица, има своята богата история, споделя кметът на град Плевен Георг Спартански. Не е ясно по кое време тази каменната котловина е наречена Кайлъка, само че името произлиза от турски - " кая " значи камък, а " лъка " - котловина.
През 1946 по самодейност на ген. Иван Винаров се основава строителен комитет " Кайлъка ", който в продължение на три десетилетия благодарение на жители трансформира каменната котловина на река Тученица в парк. Ген. Винаров е шпионин на Съветския съюз, роден в Плевен, резидент на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за Австрия, Испания и Париж през 30-те години на предишния век, обиден от сталинските чистки през 1938 година, след това оправдан. В интервала, в който стартира градежът на " Кайлъка ", ген. Винаров е шеф на " Трудовата тегоба " в България, а след това и зам.-министър на строителството. Та точно в това му качество той предлага да се трансформира Ловният парк " Сокол " в национален парк " Кайлъка ".
" Кайлъка " е предпазена околност, ситуирана на над 10 хиляди дка Фотограф: Цветелина Белутова
Двата язовира в парка пък са основани още по време на Руско-турската освободителна война, в която Плевен има значимо стратегическо значение. " Има три несполучливи щурма за завладяването на Плевен, след които идва военачалник Тотлебен и заповядва да се загради Тученишката река. Така се стопира водата към града и работата на водениците по поречието ", споделя Спартански, с което мощно се затруднява ситуацията на турската войска.
Реклама
След измененията при започване на 90-те години предпазената околност ведно с облагородената част, която се трансформира в градски парк, остават напълно държавни, за стопанисване от регионална администрация. От тогава до през днешния ден паркът губи предходния си образ.
Първо, тъй като регионалната администрация е вторичен разпоредник с бюджет. Така даже и приходите, които се генерират от обекти в " Кайлъка " (заведения и уреди за увеселителни мероприятия), се трансферират в Министерския съвет. " При всички положения обаче те не са в размери, които могат да подсигурят цялостната грижа за предпазената околност ", безапелационен е актуалният регионален шеф на Плевен Иван Петков. Според него през годините са правени опити регионалната администрация да получи безплатно финансиране по разнообразни принадлежности (пр. ПУДООС), които обаче не се увенчават с триумф. Общината се включва в битката за парка Едва през 2020 година настава смяна. След дългогодишни старания най-обитаемата и централна част от местността (където се разполагат множеството уреди, детски площадки и атракции) - от неговия вход до парк-хотел " Кайлъка ", с решение на Министерския съвет е предоставена за стопанисване на общината.
Според него при започване на века макар неналичието на предопределено за задачата звено общината е заделяла средства за поддръжка на парка - косене, напръскване против инсекти и разчистване. " По времето на Национална движение „Симеон Втори" от тогавашния регионален шеф получихме писмо, че нямаме право да харчим пари за поддръжка на държавна благосъстоятелност, и тази процедура да поставяме грижи завърши ", изяснява Спартански, като отбелязва, че в годините по-късно е " имало спорадични акции, които носят кампаниен темперамент, нерегулярни са и нямат дълготраен резултат " от страна на страната за поддръжка на парка.
Хората бяха спрели да посещават парка. Имаше незабавна потребност от коситба, възобновяване на детски площадки, реновиране на алеите и алейното осветяване, паркинга, който не беше виждал асфалт от няколко десетилетия. Георг Спартански
кмет на община Плевен
Така след десетки оферти, отправени към централната власт, писма и диалози с министри и даже премиера Бойко Борисов, паркът бива преотдаден на общината. Министерският съвет утвърждава и трансфер на средства за ремонт и следваща поддръжка на парка в размер на 1 млн. лева " Бяхме създали планове какъв брой ще ни коства първичното привеждане на парка в положение, годно за прилагане, и по-късно поддръжката. Поискахме малко повече от 600 хиляди лева, само че отпуснаха повече и добре че по този начин стана ", споделя кметът. По думите му с последните 280 хиляди лева облагородяват огромния паркинг в " Кайлъка ".
Грижите за парка са разпределени сред общината, регионалната администрация и фондация " Аз съм Кайлъка ", като в поддръжката му се включват локални бизнеси и лица Фотограф: Цветелина Белутова
Всеки град си има своя емблема. Тази на Плевен несъмнено е " Кайлъка " - големият парк, който със своите естествени дадености, като се изключи че е " белият дроб " на града, постоянно е бил обичано място за поданици и гости.
През 2020 година най-посещаваната част от " Кайлъка " се преотстъпва за стопанисване на общината, която стартира да я облагородява. По същото време се основава и фондация " Аз съм Кайлъка ", която цели да поддържа останалата част от местността. Днес са възобновени алеи, мостове и кътове за отдих, паркът е осветлен, а растителността - почистена.
Всеки град си има своя емблема. Тази на Плевен несъмнено е " Кайлъка " - големият парк, който със своите естествени дадености, като се изключи че е " белият дроб " на града, постоянно е бил обичано място за поданици и гости.
Дълги години паркът беше тотално занемарен - без проведено сметосъбиране и сметоизвозване, без алейно осветяване, неподдържани зелени пространства и инфраструктурни обекти. Вследствие на това се губят алеи, изчезват стълби, подкопават се мостови основи и по този начин последователно все по-малки елементи от него остават на разположението на хората.
Причините за това са доста. От една страна, самият парк е разгласен за предпазена околност, което допуска съществени ограничавания и тежки административни и съгласувателни процедури, за осъществяването на които липсва веществен и човешки запас. От друга страна, съществуването на доста заинтригувани страни с отговорности и задължения към поддръжката на парка в резултат на многообразието от обекти - от екоинспекции до частни притежатели, а и неналичието на единна конструкция, която да ги сплотява в ръководството на парка. Безспорно основен фактор е неналичието на целеустремен бюджет за финансиране на тези действия.
Реклама
Изглежда обаче, че през последните две години напъните на всички ангажирани страни са ориентирани в една посока - да върнат парка на хората.
Възстановени са и паркови пространства, места за отдих, барбекюта, пейки и беседки Фотограф: Цветелина Белутова
Каменната котловина на Плевен Паркът, ситуиран на към 10 хиляди дка в карстовата котловина на река Тученица, има своята богата история, споделя кметът на град Плевен Георг Спартански. Не е ясно по кое време тази каменната котловина е наречена Кайлъка, само че името произлиза от турски - " кая " значи камък, а " лъка " - котловина.
През 1946 по самодейност на ген. Иван Винаров се основава строителен комитет " Кайлъка ", който в продължение на три десетилетия благодарение на жители трансформира каменната котловина на река Тученица в парк. Ген. Винаров е шпионин на Съветския съюз, роден в Плевен, резидент на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за Австрия, Испания и Париж през 30-те години на предишния век, обиден от сталинските чистки през 1938 година, след това оправдан. В интервала, в който стартира градежът на " Кайлъка ", ген. Винаров е шеф на " Трудовата тегоба " в България, а след това и зам.-министър на строителството. Та точно в това му качество той предлага да се трансформира Ловният парк " Сокол " в национален парк " Кайлъка ".
" Кайлъка " е предпазена околност, ситуирана на над 10 хиляди дка Фотограф: Цветелина Белутова
Двата язовира в парка пък са основани още по време на Руско-турската освободителна война, в която Плевен има значимо стратегическо значение. " Има три несполучливи щурма за завладяването на Плевен, след които идва военачалник Тотлебен и заповядва да се загради Тученишката река. Така се стопира водата към града и работата на водениците по поречието ", споделя Спартански, с което мощно се затруднява ситуацията на турската войска.
Реклама
След измененията при започване на 90-те години предпазената околност ведно с облагородената част, която се трансформира в градски парк, остават напълно държавни, за стопанисване от регионална администрация. От тогава до през днешния ден паркът губи предходния си образ.
Първо, тъй като регионалната администрация е вторичен разпоредник с бюджет. Така даже и приходите, които се генерират от обекти в " Кайлъка " (заведения и уреди за увеселителни мероприятия), се трансферират в Министерския съвет. " При всички положения обаче те не са в размери, които могат да подсигурят цялостната грижа за предпазената околност ", безапелационен е актуалният регионален шеф на Плевен Иван Петков. Според него през годините са правени опити регионалната администрация да получи безплатно финансиране по разнообразни принадлежности (пр. ПУДООС), които обаче не се увенчават с триумф. Общината се включва в битката за парка Едва през 2020 година настава смяна. След дългогодишни старания най-обитаемата и централна част от местността (където се разполагат множеството уреди, детски площадки и атракции) - от неговия вход до парк-хотел " Кайлъка ", с решение на Министерския съвет е предоставена за стопанисване на общината.
Според него при започване на века макар неналичието на предопределено за задачата звено общината е заделяла средства за поддръжка на парка - косене, напръскване против инсекти и разчистване. " По времето на Национална движение „Симеон Втори" от тогавашния регионален шеф получихме писмо, че нямаме право да харчим пари за поддръжка на държавна благосъстоятелност, и тази процедура да поставяме грижи завърши ", изяснява Спартански, като отбелязва, че в годините по-късно е " имало спорадични акции, които носят кампаниен темперамент, нерегулярни са и нямат дълготраен резултат " от страна на страната за поддръжка на парка.
Хората бяха спрели да посещават парка. Имаше незабавна потребност от коситба, възобновяване на детски площадки, реновиране на алеите и алейното осветяване, паркинга, който не беше виждал асфалт от няколко десетилетия. Георг Спартански
кмет на община Плевен
Така след десетки оферти, отправени към централната власт, писма и диалози с министри и даже премиера Бойко Борисов, паркът бива преотдаден на общината. Министерският съвет утвърждава и трансфер на средства за ремонт и следваща поддръжка на парка в размер на 1 млн. лева " Бяхме създали планове какъв брой ще ни коства първичното привеждане на парка в положение, годно за прилагане, и по-късно поддръжката. Поискахме малко повече от 600 хиляди лева, само че отпуснаха повече и добре че по този начин стана ", споделя кметът. По думите му с последните 280 хиляди лева облагородяват огромния паркинг в " Кайлъка ".
Грижите за парка са разпределени сред общината, регионалната администрация и фондация " Аз съм Кайлъка ", като в поддръжката му се включват локални бизнеси и лица Фотограф: Цветелина Белутова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ