През 2016 и 2018 г. България сведе глава пред две

САМАРСКОТО ЗНАМЕ - БЪЛГАРСКА СВЕТИНЯ

През 2016 и 2018 година България сведе глава пред две величави годишнини - от Априлското въстание и от Руско-турската освободителна война. Святата всеотдайност на българи, руси и хиляди наши братя от други нации за свято дело въодушевява дами от Демократичния съюз на дамите в София и Плевен за среща пред Плевенската гледка, където родолюбката Райна Стефанова от регион "Красна поляна " в столицата прави един доблестен жест - тя подарява направено от нея копие на Самарското знаме с молба да бъде изложено в музея.

Там, в Плевенската гледка, измежду огромните платна с изображения на славни моменти от Освободителната руско-турска война и от Плевенската епопея, пред картината на епичния пердах на опълченците на връх Шипка, се състоя тържеството за даряването.
От няколко години Райна Стефанова, окрилена от героични исторически събития, в които български флагове оцеляват с цената на скъпи човешки жертви, създава техни копия. Първото, избродирано на машина, е копие на Самарското знаме. Подарява го на читалището в родното й село Долна Диканя, където е роден и Никола Корчев - спасителят и последният знаменосец на знамето. Втората имитация на знамето подарява на общината в град Радомир в ден, когато градът празнува своя празник.
В реверанс пред живота и активността на Райна Попгеоргиева-Футекова, която бродира знамето за Априлското въстание, Райна Стефанова създава имитация на знамето на Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Този байрак тя подарява на Къщата-музей на Райна Княгиня в Панагюрище. Вестник ДУМА от 28.07.2017 година в обявата "Княгиня с корона от любов и вяра " описа за това събитие.
Никола Корчев е боец-поборник - един от десетхилядната войска на

Българското опълчение

В Опълчението се включват български доброволци, само че и редови съветски и български офицери, като подполковник Констанатин Кесяков, капитан Райчо Николов и други Участват и български дружинни лекари: Константин Бонев, Сава Мирков, Андрей Богданов, Иван Панов, Яков Петкович и други
На 14 май 1877 година Великият княз Николай Николаевич подписва заповед за основаване на Българското опълчение. В него се включват хиляди доброволци. Те са елементарни хора, български и съветски офицери, руснаци с графско родословие - всички обединени от една идея - СВОБОДА за българския народ! Това са историческите обстоятелства, само че зад тях са мощните благородни усеща и горещият възторг за подпомагане на съветските войски, та успеха над Османската империя да стане по-бързо.
Русофобите през днешния ден акцентират на напред във времето в историята на тази поредна Руско-турска война желанията на Руската империя да се добере до Проливите. Вярват ли си?
Вярват ли, че съветският мужик, че графиня Юлия Вревская, че цялата графска фамилия Скобелеви и стотиците хиляди бойци и участници в сраженията поемат непринудено рисковете на войната единствено поради Проливите? Заради политиката на Империята ли безчет бойци и офицери оставиха костите си по нашите земи?
Истината е, че водещата роля в тази война бе на съпричастността, жертвоготовността и героизма на братския съветски народ и на хилядите румънци, финландци, поляци, чехи, които направиха тази война ОСВОБОДИТЕЛНА за българите!

Пътят на Никола Корчев

Никола Корчев е роден през март 1836 година в с. Долна Диканя, Радомирско. Бил е наедрял, мощен и висок мъж - 2,10 м, с избухлив манталитет, нетърпящ неправди. Семейството е имало воденица, с която изкарвало прехраната си. Един ден турци пристигнали във воденицата и заповядали да ги оставят уединено с жена му и с невръстното му дете. Усетил мръсните им планове, Никола и мъжете от фамилията влезнали във воденицата и съумели да предварят най-лошото.
Съсекли турците. Заровили труповете.
Повече за Корчеви място нямало в този край. Семейството се преместило незабавно в Самоков. Но там пък Корчев влезнал в спор с гръцкия епископ, та отново се принудил да бяга. Заминали за Цариград. Започнал работа в Барон-Хиршовата железница. Изучил се за ватман и станал първият български железничар. Карал влака по линията Русе-Варна. Често пъти с него пътувал Васил Левски, укрит в склада за въглища.
Турци още веднъж се пробвали да задяват хубавата му жена и поради нейната чест фамилията минало Дунава и заживяло в Букурещ. Събрал се Корчев там с българските емигранти. След оповестяването на Руско-турската война Никола се присъединил в Българското опълчение. Станал войник в Трета опълченска тайфа под командването на подполковник Павел Калитин.

Монахините от град Самара

На 6 май 1877 година в опълченския лагер в Плоещ се връчва Самарското знаме на Българското опълчение. Граф Пьотр Алабин и Ефим Кожевников - кмет на града, го предават на знаменната рота на подполковник Калитин.
Самарското знаме е дарено на Българското опълчение по решение на Думата на града и става главният военен байрак на бойците. Символ е на Българската войска. Нарича се Самарско, тъй като е направено от монахините на град Самара. То е трицветен байрак с три хоризонтални ленти в алено, бяло и синьо. Размерите на знамето са 1,85 на 1,90 м. В средата му са вшити златни кръстове. От едната страна е избродирана Иверската Богородица, а от другата - облиците на светите братя Кирил и Методий, символизиращи славянството.
На знамето написа: "Да воскреснет Бог и расточатся врази Его! " и "Самара - българският народ - 1876 година "
Пиката на знамето е сребърна, във византийски жанр, и е направена по план на граф Рошфор.
На тържествения обред знамето се заковава към дръжката със златни пирони, като последният е забит от остарелия поборник, войводата дядо Цеко Петков. Той смъква калпака си, подвига очи към небето и произнася думите:
"Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя! Нека нашите майки, дами и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане дълготраен мир и благополучие! "
Първият знаменосец е Антон Марчин. Под командването на ген. Столетов опълченците са причислени към предния отряд на ген. Гурко, минават Дунава при Свищов, след това минават Стара планина и вземат участие в огромните борби на войната. Знамето е носено в борбите при Шипка и Шейново, в сражения при Уфланли и Казанлък. Опълченците вземат участие в зимното прекосяване на Южния отряд през Стара планина. Под командването на ген. Радецки те се бият в сраженията на Шипка през август 1877 година
На техния героичен подвиг националният стихотворец Иван Вазов посвещава одата "Опълченците на Шипка ". Кое българско сърце не трепва при стиховете:

Тогава Столетов, наший военачалник,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата мощ царят повери
прохода, войната и себе даже!

Знамето се прочува изключително в борбата при Стара Загора. Знаменосците се редували и го носели с чест и достолепие. За него умират поредно Антон Марчин, Авксентий Цимбалюк, С. Минков и Павел Калитин. При Стара Загора Павел Калитин избавя знамето от турски плен с героични старания и с цената на живота си. Завързва се ръкопашен пердах. Никола Корчев с високия си растеж, с храбростта, силата и волята на духа, се хвърля в борбата за знамето. Изтръгва го от дръжката и го предава на младия опълченец Черногорчето, който го увива към кръста си. Така Самарското знаме е избавено!
За подвига си Корчев получава медал за смелост "Св. Георги ".
След войната Трета опълченска тайфа е разформирована и става Трета пехотна тайфа. Знамето е с дружината в Радомир. После бива предадено в Царския замък и остава там до 1946 година След това е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява при специфични условия. То е единственото българско знаме, наградено с медал "За смелост ".

Достига и до Зографския манастир

През 1958 година са направени две копия на знамето. Едното е за Военноисторическия музей в Русия, а другото остава в България. В 1978 година в реставрационния отдел на Военноисторическия музей е направено ново копие на знамето. През 2004 година президентът Първанов подарява четвъртото копие на Самарското знаме на Зографския манастир. През 2006 година монахините на Княжевския манастир "Покров на Пресвета Богородица " подаряват пето, тъкмо копие на знамето на Военноисторическия музей.

Животът на героя след Освобождението

След войната той се открива във Варна и още веднъж поема остарелия си поминък - ватман е по жп линията Русе-Варна. Никола Корчев взе участие ефективно в живота на град Варна, дори създава градоустройствен проект на града. Той е почитан от обществото, уважаван е наред с живеещия там Петко Киряков - Петко Войвода. Но и тук Корчев демонстрира буйния си манталитет, нетърпящ неправди. При посещаване на цар Фердинанд той хваща юздите на коня му и декларира, че за изменник като него няма място в България!
Заради тази си демонстрация Корчев е лишен от поборническа пенсия. Семейството живее с пенсията на брачната половинка и с това, което синът Иван създава като инженер, изучил се в Швейцария.
През 1902 година, на тържествата по случай 25 години от Шипченската епопея, се освещава паметникът-мемориал на връх Шипка. Живите опълченци са поканени и те вземат участие в церемонията, облечени в парадните си униформи - както са били при освещаване на Самарското знаме в Плоещ. Достолепният тип на Корчев прави мощно усещане на художника-чех Ярослав Вешин. След години той го кани да му театралничи за картина. В ателието на Вешин Корчев театралничи с парадната си униформа. Така Вешин е нарисувал популярната си картина, на която изобразява Никола Корчев със Самарското знаме.
На честите и продължителни сеанси от време на време участва и поетът Иван Вазов. Приятни са му приказките на сладкодумеца Никола. Неговият роман за случката във воденицата става част от сюжета на романа "Под игото ". Известно е, че първообраз на облика на Боримечката е Иван Танков Козарев от Клисура. Но растежът, силата и характерът на Корчев също са ентусиазъм на Вазов за облика на Боримчката.
Никола Корчев умира във Варна на 29.08.1921 година Изпратен е с военни почести. По-късно синът му Иван събира костите му и ги предава в Костницата на връх Шипка. В 1981 година наследниците на Корчев подаряват неговите награди и реликви: униформа, фотоси, ордени, сабята, кръстовете, на Военноисторическия музей. Като безценен спомен им остава кристалният сервиз, дарен му от император Николай през 1902 година
Внукът Никола Корчев е прочут наш ваятел. Бил е учител в каменоделското учебно заведение в Кунино. Той прави скулптурен монумент на популярния си дядо. Паметник-морена с името на Никола Корчев има в родната му Долна Диканя, а във Варна улица носи неговото име.