Гарет Джоунс – журналистът, който се опълчи на Сталин
През 2016 година Евровизия се трансформира в политическа сцена. Появата на Джамала и нейната ария „ 1944 “ разпали доста съществено света. Песента ѝ явно трябваше да подсети за един по-тъмен исторически миг на Украйна. И до момента в който всеки показва концентрационните лагери като доказателство какъв брой жестоки могат да бъдат хората, един различен исторически факт остава някъде обратно в историята или най-често се заменя от по-голямо зло.
Историята за Холодомора не е по-малко притеснителна. За една година от 1932-1933 година са избити сред 4-10 милиона украински селяни. Тайната се пази дълго време, само че някъде през 80-те години истината съумява да откри своя път. Участието на уелския публицист Гарет Джоунс е в корена на обстановката. Още в самото начало, бъдещият публицист посочил дарбата си да научава много езици. След някои от най-популярните и говорими езици са френски, съветски, немски и още няколко. На 25-годишна възраст става един от задграничните дипломати, работещ директно с английския министър-председател. През 30-те години на предишния век работи като кореспондент във „ Западна поща “ и няколко други уелски издания. Неговото занятие било да покрива новините към бунтуващата се Нацистка Германия.
През 1933 година е в Лайпциг, където Хитлер ще поеме властта на страната и ще я поведе в един кървясъл танц. Като публицист, Гари не се тормозил да комуникира с нацистите, етиката изисквала да познава двете гледни точки и той правил тъкмо това. В следствие се оказва, че има досие и доста други също го подозират. С неговите езикови знания е подготвен да прегледа по-обстойно украинската политика, както и да успее да разбере какви са настроенията на локалните поданици. За жал идва във време, в което болшевиките към този момент са взели властта.
Снимка: By Український інститут національної пам’яті – People of Truth, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45274818
След Ленин е пристигнал Сталин, който има желание да приключи своя 5-годишен проект. Една от точките на груповата политика за земя и животни принуждава мнозина да се разделят с притежаваното от тях. Планът бил обикновен – селскостопанската промишленост трябвало да храни служащите, които живеят в градовете. Заможните фермери се депортират по политически аргументи в Сибир, а имането им отпътува в интерес на страната. На 29 март 1933 г. Гарет дава конференция и разкрива какво в действителност се случва под контрола на Сталин. След това някои вестници разгласяват историята му със заглавие „ Глад сковава Русия, милиони умират “. Един откъс от разтърсващата вест гласи:
„ Разхождах се през селата и минах около 12 кооперации. Навсякъде се чуваше рев и крясъци „ Нямаме самун, умираме! “
Плачът идва от всички страни на Русия, от Волга, Сибир, Беларус до Централна Азия. Минах около черноземните полета на Русия, които се славят като най-богатия район. На кореспондентите им е неразрешено да вървят там, само че аз желаех да видя какво става със личните си очи. “
Снимка: By Unknown – New York Evening Post, Daily Express Journals, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32766652
Съветският съюз тогава се пробва да дискредитира уелсеца, а единствено няколко дни по-късно Уолтър Дуранти разгласява различен материал. В материала на Уолтър се приказва на агитация, която желае да урони престижа на новата власт. Това е материалът, който носи черен щемпел в паспорта на Гари, изключително в случай че в миналото е считал да се завръща още веднъж там.
След няколко месеца в дома си, той схваща, че Япония е окупирала елементи от Монголия и дружно със своя другар Хърбърт Мюлер отпътуват, с цел да създадат следствие. Докато двамата минават през Китай с кола – пътешестване, което няма да им отнеме повече от ден – биват нападнати от японски бандити. Не е ясно по какъв начин бандитите са разбрали, само че откакто са хванати, Мюлер е изпратен, с цел да търси пари за откуп. Джоунс останал като залог и на 12 август 1935 година е убит – навръх рождения си ден. Едва през 2012 година излиза наяве, че всичко е било добре оркестрирано от тайната полиция Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Адам Пурпис бил търговец на кожи, латвиецът се познавал и с двамата кореспонденти, отпуснал им колата и по-късно чакал дейностите на бандитите. Според Джордж Кари, Пурпис имал досие като скришен сътрудник. Въпреки опитите на журналиста да насочи погледите на света в бедстващите съветски региони, истината излиза някъде през 80-те години.
До през днешния ден Съединени американски щати отхвърля да употребява думата геноцид и класифицира този тип закононарушение като „ Престъпни дейности от режима на Сталин “). През 2008 година Украйна дава почетен орден за заслуги на журналиста, до момента в който Ню Йорк Таймс смъква заглавието на Уолтър Дуранти. Не си мислете, че Гари не е очаквал ответен удар, той бил предизвестявам неведнъж, че за думите си може да страда, само че все пак предпочел да показа на света истината за зверствата, които са се случвали по това време.
