Наталия Гончарова – най-скъпата художничка в света
През 2010 година картината на Наталия Гончарова „ Испанка “, която виждате нагоре, е продадена на търг за съвсем 10 милиона $. Това прави Гончарова публично най-скъпо продаваната жена художник в историята на изкуството.
Коя е Наталия Гончарова? В Русия тази фамилия е позната на всеки – Гончарова е пра-племенница на дамата на Пушкин, която носи същото име. Родена в дворянско семейство през 1881 година и израснала в имение, тя доста бързо става момиче с извънредно саморасъл усет и мнение. На фотосите й от преди 100 години се вижда Наталия, облечена в комфортен панталон, мъжка бяла риза и жилетка и единствената друга жена в Европа, която по това време си разрешавала да се облича по този начин, била Коко Шанел.
Двете са се срещали и познавали. Твърди се – даже са работили дружно. Как едно момиче от съветските губернии стига до Париж? Историята на живота и творчеството й е пъстра като века, в който живее – цялостен с исторически обрати и крайности.
Първоначално Наталия се записва да учи статуя – нетипична за жена компетентност по това време. Но скоро се отхвърля в интерес на живописта и до края на живота си рисува. За нея цветовете са извънредно значими – повлияна мощно от съветското национално творчество и византийската иконопис, тя е уверена, че съчетанието на цветове и форми може мощно да влияе на положението на душeвността и духа.
Първата й галерия в Русия е открита тъкмо преди 100 години и съдържа осемстотин платна – голям брой за млад художник. Втората – тези дни, в Третяковската изложба, след дълги години настойчиво събиране на творбите й от частни сбирки и музеи в Ню Йорк, Париж, Амстердам, Кьолн. Целта е да се покажат другите лица на тази удивителна жена.
[[gallery]]В женските й портрети има предпазлив еротизъм, абсурден за началото на предишния век, в пейзажите и гледките от съветската провинция има цветове и шарки, които са безусловно разпознаваемо родни, тълкования на икони, ескизи за облекла и костюми, правени за фешън къщи в Москва и Париж, планове за декори и пердета към балетите на Дягилев. Заради работата си с него тя се преселва в Париж през 1914 година и остава там до края на живота си. Но в никакъв случай не става по-малко съветска художничка.
Легендата споделя, че за откриването на първата си галерия Гончарова желала да й създадат семпла и комфортна рокля. Тогавашната женска мода била доста надалеч от тези две понятия и по този начин тя сама взела плата, сгънала го на две, направила отвор за главата и го пришила с два шева в профил. Ефектът на тази елементарна кройка бил толкоз мощен, че най-прочутата моделиерка на Москва мадам Ламанова незабавно купила модела.
Онова, което Гончарова рисувала за стилните къщи преди век, към момента е настоящо на стилния подиум – в графичните принтове на Dries Van Noten, в ярките, цветни рисунки на Kenzo или Живанши, в повлияните от византийската и ренесансова живопис сбирки на Долче и Габана и Валентино. Как една жена е съумяла да остане настояща цялостен век? Просто като е била себе си.
Коя е Наталия Гончарова? В Русия тази фамилия е позната на всеки – Гончарова е пра-племенница на дамата на Пушкин, която носи същото име. Родена в дворянско семейство през 1881 година и израснала в имение, тя доста бързо става момиче с извънредно саморасъл усет и мнение. На фотосите й от преди 100 години се вижда Наталия, облечена в комфортен панталон, мъжка бяла риза и жилетка и единствената друга жена в Европа, която по това време си разрешавала да се облича по този начин, била Коко Шанел.
Двете са се срещали и познавали. Твърди се – даже са работили дружно. Как едно момиче от съветските губернии стига до Париж? Историята на живота и творчеството й е пъстра като века, в който живее – цялостен с исторически обрати и крайности.
Първоначално Наталия се записва да учи статуя – нетипична за жена компетентност по това време. Но скоро се отхвърля в интерес на живописта и до края на живота си рисува. За нея цветовете са извънредно значими – повлияна мощно от съветското национално творчество и византийската иконопис, тя е уверена, че съчетанието на цветове и форми може мощно да влияе на положението на душeвността и духа.
Първата й галерия в Русия е открита тъкмо преди 100 години и съдържа осемстотин платна – голям брой за млад художник. Втората – тези дни, в Третяковската изложба, след дълги години настойчиво събиране на творбите й от частни сбирки и музеи в Ню Йорк, Париж, Амстердам, Кьолн. Целта е да се покажат другите лица на тази удивителна жена.
[[gallery]]В женските й портрети има предпазлив еротизъм, абсурден за началото на предишния век, в пейзажите и гледките от съветската провинция има цветове и шарки, които са безусловно разпознаваемо родни, тълкования на икони, ескизи за облекла и костюми, правени за фешън къщи в Москва и Париж, планове за декори и пердета към балетите на Дягилев. Заради работата си с него тя се преселва в Париж през 1914 година и остава там до края на живота си. Но в никакъв случай не става по-малко съветска художничка.
Легендата споделя, че за откриването на първата си галерия Гончарова желала да й създадат семпла и комфортна рокля. Тогавашната женска мода била доста надалеч от тези две понятия и по този начин тя сама взела плата, сгънала го на две, направила отвор за главата и го пришила с два шева в профил. Ефектът на тази елементарна кройка бил толкоз мощен, че най-прочутата моделиерка на Москва мадам Ламанова незабавно купила модела.
Онова, което Гончарова рисувала за стилните къщи преди век, към момента е настоящо на стилния подиум – в графичните принтове на Dries Van Noten, в ярките, цветни рисунки на Kenzo или Живанши, в повлияните от византийската и ренесансова живопис сбирки на Долче и Габана и Валентино. Как една жена е съумяла да остане настояща цялостен век? Просто като е била себе си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ