Вивиан Майер - детегледачката с фотоапарата
През 2007 година младият Джон Малуф купува един кашон с негативи за 380 $ на търг за остарели движимости. Две години по-късно взема решение да му обърне по-голямо внимание и по този начин открива една жена, която през днешния ден се подрежда измежду най-големите актьори на ХХ век – Вивиан Майер – оставила след гибелта си над 150 хиляди фотоси с улична снимка и километри видеолента, снимани за четири десетилетия основно в Чикаго и Ню Йорк, само че и по време на пъуванията си по света. Творческото ѝ завещание е толкоз огромно, че към момента не е изцяло прегледано и картотекирано.
Как е допустимо.... Защо... Колко такива " Вивиан Майер " живеят измежду нас неоткрити? Творческото й завещание е толкоз огромно, че към момента не е изцяло прегледано За Вивиан се знае малко – известно е, че е била детегледачка. Било й е комфортно, тъй като постоянно е била на открито, имала е известна независимост и е можела да снима. Знае се, че е говорила с френски акцент, само че евентуално принуден и подправен – майка ѝ е била французойка, само че тя е родена в Ню Йорк. Обичала е да се показва с други имена. Знае се, че е била доста резервирана, без никакъв персонален живот, другари или семейство. Знае се, че първото нещо, което е желала от работодателите си, когато се е нанасяла в нова къща, е да й сложат здрава брава. Била е ексцентрична, доста ексцентрична. Обсесивно е складирала и запечатвала освен видяното, само че и доста други неща – от билети за метрото до неосребрени чекове. Направила е и стотици касети със записи, на които приказва. Сякаш е сторяла машина на времето.
Снимала е с фотоапарат Rolleiflex, което ѝ е разрешавало да не гледа хората в очите, а на тях да не схващат, че са обект на фотосите ѝ и по този начин е успявала да се приближи и снима изцяло естествени подиуми, като че ли, с цел да ги прибере за вечността. От друга страна доста от фрагментите са извънредно близки, а хората гледат в обектива. Вивиан е била задоволително предразполагаща за тези портрети, в които се усеща че надалеч не е била асоциална персона. Филмите, които е употребила, са най-вече Kodak Tri-X и Ektachrome. Не е имала необикновен интерес да отпечатва фотосите си. Дори не ги е видяла, с изключение на като негативи, а хиляди ролки са непроявени. Не е правила това, поради резултата, а поради процеса.
Била е чудовищно надарена, с необикновен нюх към рамка, собствен почерк в композицията, същински „ ловджия на светлина ”. Имала е окото на най-големите световноизвестни фотографи без да има никакво официално обучение.
Още с проявлението на първите фотоси във flickr взривяват публиката, а през днешния ден е измежду най-големите имена във фотографията. Специалисти споделят, че в случай че е посочила фотосите си някъде приживе (починала е през 2009 г.), е щяла да бъде незабавно оценена...и заплатена. Но не се знае дали се е интересувала въобще от това. Била е бедна, доста бедна. Защо? Защо не го е направила, за какво един създател няма да има потребност от това да показа, за какво няма потребност от самопризнание? Какъв е този човек, който като че ли съзнателно е желал да премине през живота като фантом, незабелязанo?
Дали би ѝ харесало това, че през днешния ден всички приказват за нея и преглеждат фотосите ѝ? Дали би ѝ харесало, че през днешния ден мога да си купя нейни сборници (и да направя различен, а не нея милионер), да посетя нейни изложения, дали би ѝ харесало че най-големите музеи се надпреварват да излагат фотографиите ѝ?
Не зная и няма по какъв начин да схвана. Никой не знае, тъй като никой не я е познавал. Зная единствено, че Вивиан Майер е подарила живота си на времето.
Как е допустимо.... Защо... Колко такива " Вивиан Майер " живеят измежду нас неоткрити? Творческото й завещание е толкоз огромно, че към момента не е изцяло прегледано За Вивиан се знае малко – известно е, че е била детегледачка. Било й е комфортно, тъй като постоянно е била на открито, имала е известна независимост и е можела да снима. Знае се, че е говорила с френски акцент, само че евентуално принуден и подправен – майка ѝ е била французойка, само че тя е родена в Ню Йорк. Обичала е да се показва с други имена. Знае се, че е била доста резервирана, без никакъв персонален живот, другари или семейство. Знае се, че първото нещо, което е желала от работодателите си, когато се е нанасяла в нова къща, е да й сложат здрава брава. Била е ексцентрична, доста ексцентрична. Обсесивно е складирала и запечатвала освен видяното, само че и доста други неща – от билети за метрото до неосребрени чекове. Направила е и стотици касети със записи, на които приказва. Сякаш е сторяла машина на времето.
Снимала е с фотоапарат Rolleiflex, което ѝ е разрешавало да не гледа хората в очите, а на тях да не схващат, че са обект на фотосите ѝ и по този начин е успявала да се приближи и снима изцяло естествени подиуми, като че ли, с цел да ги прибере за вечността. От друга страна доста от фрагментите са извънредно близки, а хората гледат в обектива. Вивиан е била задоволително предразполагаща за тези портрети, в които се усеща че надалеч не е била асоциална персона. Филмите, които е употребила, са най-вече Kodak Tri-X и Ektachrome. Не е имала необикновен интерес да отпечатва фотосите си. Дори не ги е видяла, с изключение на като негативи, а хиляди ролки са непроявени. Не е правила това, поради резултата, а поради процеса.
Била е чудовищно надарена, с необикновен нюх към рамка, собствен почерк в композицията, същински „ ловджия на светлина ”. Имала е окото на най-големите световноизвестни фотографи без да има никакво официално обучение.
Още с проявлението на първите фотоси във flickr взривяват публиката, а през днешния ден е измежду най-големите имена във фотографията. Специалисти споделят, че в случай че е посочила фотосите си някъде приживе (починала е през 2009 г.), е щяла да бъде незабавно оценена...и заплатена. Но не се знае дали се е интересувала въобще от това. Била е бедна, доста бедна. Защо? Защо не го е направила, за какво един създател няма да има потребност от това да показа, за какво няма потребност от самопризнание? Какъв е този човек, който като че ли съзнателно е желал да премине през живота като фантом, незабелязанo?
Дали би ѝ харесало това, че през днешния ден всички приказват за нея и преглеждат фотосите ѝ? Дали би ѝ харесало, че през днешния ден мога да си купя нейни сборници (и да направя различен, а не нея милионер), да посетя нейни изложения, дали би ѝ харесало че най-големите музеи се надпреварват да излагат фотографиите ѝ?
Не зная и няма по какъв начин да схвана. Никой не знае, тъй като никой не я е познавал. Зная единствено, че Вивиан Майер е подарила живота си на времето.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ