През 2002-а жителите на Рукам продават земите си на фирма

През 2002-а жителите на Рукам продават земите си на компания за произвеждане на палмово масло. Надяват се на богатство, само че то не настава. А и горите, и рибите във водите изчезват. Бедността е неизбежна.

В селцето Рукам на остров Суматра живеят към 1200 души. Един от тях е Алфиан, който е риболовец - като татко си и дядо си. Доскоро природата му е осигурявала задоволително, с цел да живее, само че в последно време е мъчно. " Рибите изчезнаха от реката ", споделя Алфиан. Днес Рукам е рибарско населено място, в което съвсем няма риба.

Алфиан си спомня времето, когато с дневния улов е можел да храни фамилията си цяла седмица. Причина за изгубването на рибата, което от ден на ден слага под опасност живота в селото, е промишленост с оборот от към 55 милиарда евро годишно.

Индонезия е най-големият производител на палмово масло в света. През 2002-а година индонезийската компания EWF предлага на жителите на Рукам да купи от тях 2300 хектара земя против към 55 хиляди евро. " Тогава това беше в действителност огромна сума ", спомня си 68-годишният Сяфей, който по това време е кмет. Макар част от жителите да не желаят да продават, а Сяфей да се стреми да уговори те да останат съсобственици на терена, най-после е заставен от съселяните си да одобри изискванията на компанията. Общината продава земята, а торфените блата се трансформират в плантации. Не без съществени последствия за околната среда.

Бърза облага на висока цена

Разрастването на палмовата промишленост в Индонезия води до огромен стопански напредък за сметка на природата. Обезлесяването, изгубването на скотски и растителни типове и замърсяването на водата и въздуха са единствено част от последствията.

Продажбата на земите унищожава село Рукам

За да могат да бъдат обезпечени огромни терени за плантации, постоянно се провокират палежи. Тропическите гори, които порастват към торфените блата, стават жертва на пожарите, а при горенето се отделя огромно количество въглероден диоксид, който трови атмосферата.

След продажбата на земята всичко в Рукам се трансформира. Торфените блата са пресушени, с цел да се изградят плантации. Фирмата конфигурира помпа за поливане и пренасочва естественото течение на водата. Хората към този момент съвсем не могат да поливат нивите си. Ситуацията се утежнява през 2009-а година, когато се построява и язовирна стена, която да защищава плантациите от наводнения.

" Резултатът е, че през дъждовния сезон селяните страдат от опустошителни наводнения. През сухия сезон пък нямат задоволително вода ", споделят от WALHI, най-голямата природозащитна организация в страната. Селското стопанство в района изпитва огромни усложнения.
Редакцията предлага
Бедността в Рукам пораства

Парите от продажбата са разпределени поравно сред жителите. Но бързо свършват. Изследване на университета в Джамби сочи, че към 2018-а година 366 от 494-те фамилии, живеещи в Рукам, живеят в беднотия. Една от аргументите за немотията е изгубването на рибата.

Днес в Рукам са останали 53 риболовци. Те изкарват приблизително по осем евро дневно. Поради неналичието на други благоприятни условия, доста от жителите работят в палмовите плантации. Алфиан допуска, че ще е последният риболовец в фамилията. " Вероятно децата ми ще знаят единствено по име типовете риби, живяли тук ", споделя той.

Както сочи проучване, извършено сред 2000-та и 2014-а година в Индонезия, общественото състояние на общностите, живеещи към палмови плантации, съществено се утежнява.

Възстановяването на торфените блата

В предишното индонезийското държавно управление извеждаше на напред във времето икономическата изгода от палмовата промишленост. Но след огромните горски пожари през 2015-а година това се промени - тогава изгоряха 2,6 милиона хектара гори, както и доста торфени блата.

Рибарите на вятъра търсят с какво да изхранят фамилиите си

През 2016-а година бе сътвори Агенцията за възобновяване на торфените зони, която съумя за две години да възвърне 679 хиляди декара. След идващите огромни горски пожари през 2019-а година, държавното управление наложи мораториум върху изсичането на горски площи за производството на палмово масло.

" Плантациите не трансформират практиките си ", споделя Сол Госети от " Грийнпийс ". Според него, законите се заобикалят. Разследване на " Грийнпийс " от 2019-а година демонстрира, че макар мораториума са изгорени над един милион хектара гори.

След като локалните управляващи и екологичната организация WAHLI оказват напън върху EWF, от компанията одобряват три от настояванията на живеещите в района. Състоянието на почвите би трябвало да се усъвършенства, селяните да получат поддръжка за основаването на нови оризови полета и за построяването на напоителна система. Трябва да се обезпечи и достъп до чиста питейна вода - още тази година.

Преди съвсем две десетилетия жителите на Рукам вземат съдбовното решение, което трансформира живота им. " Преди години имахме потребност единствено от това, което природата ни предоставяше ", спомня си със страдание Сяфей. " Ако не се поучим от предишното, това село ще изчезне. "