Как се развива лечението на ПТСР след 11 септември
През 20-те години след терористичните офанзиви има трагични нововъведения в лекуването на контузия и ПТСР – разстройство, породено от излагане на травматични събития, със признаци като тревожни мисли, кошмари и физически стрес. Около 50 до 60% от всички хора ще преживеят огромно травматично събитие през живота си; почти 7 или 8% ще развият ПТСР.
„ 11 септември в действителност усилва нашето схващане за контузията и ПТСР – по какъв начин и двете могат да повлияят на огромни групи от хора както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект “, споделя Присила Дас-Брейлсфорд, професор по логика на психиката в университета Джорджтаун, който учи контузията и ПТСР. „ Преди това колкото да имахме добре създадени спешни протоколи след бедствията. Но след 11 септември доста институции започнаха да приготвят протоколи по какъв начин да се работи при рецесия. “
Те включват и „ психическа първа помощ “ – термин, който се отнася до психическо лекуване директно след травматично събитие. Тази първа помощ включва интензивно чуване на тези, които са претърпели контузия, и оценка на техните потребности, сходно на метода, по който здравната сестра обгрижва физически пострадвания. Някои може да желаят да приказват, до момента в който други се нуждаят от време и пространство. Някои се нуждаят от съответни запаси – като нова къща, която да размени разрушената при вихър, да вземем за пример – с цел да се възстановят. Този модел за оказване на първа помощ значително замества модела от 70-те години на „ следствие на напрежението при сериозни произшествия “, който към момента е необятно употребен през 2001 година и включва събиране на хора в групи, с цел да приказват за прекарванията си.
За тези, които развиват ПТСР, към този момент са налични и по-добри дълготрайни лечения. След 11 септември разнообразни стратегии за психични съвещания стартират да вършат курсове за всеобщо лекуване на контузии и цяло потомство експерти в региона на психологично здраве приключват образованието си с схващане кои лечения работят най-добре за пациентите с контузии. Тези лечения включват когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), тип отзивчива терапия, която оказва помощ на пациентите да разпознават отрицателните модели на мислене; и експозиционна терапия, където пациентът е изложен () на обстановка, сходна на тази, при която получава контузията. Въпреки че нито една от тези лечения не е нова – и двете са създадени към средата на 20-ти век – в този момент експертите схващат по-добре по какъв начин да ги ползват оптимално.
„ Широката общност също в този момент има доста по-добро схващане за това какво е контузия “, споделя Дас-Брейлсфорд. Ако дадена компания или учебно заведение, да вземем за пример, преживее травматично събитие като ликвидиране, е доста по-често срещано по-късно да привлечете терапевти, фокусирани върху контузиите. Известни персони като Ариана Гранде и Лейди Гага приказват намерено за своя ПТСР в медиите. Скорошно изследване измежду възрастни американци пък открива, че „ множеството хора показват положителни общи знания за ПТСР “.
Паула Шнур, изпълнителен шеф на Националния център за посттравматично стресово разстройство, част от американското министерство по въпросите на ветераните, споделя, че занапред ще има още по-вълнуващи открития в тази посока. Тя и нейните сътрудници учат методите да създадат ПТСР лечението по-удобна и налична за по-голям брой хора. Традиционната терапия включва посещаване при терапевт в офис за към час на седмица в продължение на доста месеци. Този тип ангажимент може да бъде мъчно да се съблюдава, споделя Шнур, а пандемията единствено го усложнява.
За да се понижи това задължение, редица изследвания преглеждат компресирането на обичайния многомесечен курс на терапия единствено в една седмица интензивно лекуване. Друго ново изследване преглежда използването на терапия посредством текстови известия. Пациентът комуникира по интернет с терапевта, който по-късно дава отговор избран уречен брой пъти всеки ден.
„ Това в действителност оказва помощ да се направи лекуването доста по-достъпно и ангажиращо “, споделя Шнур.
Други изследвания преглеждат медикаменти и устройства за възстановяване на разговорната терапия. Едно изследване по въпросите на ветераните демонстрира, че пациентите, които са получавали канабидиол по време на експозиционна терапия, напредват по-бързо от пациентите, които получава единствено експозиционната терапия. Друго изследване преглежда транскраниална магнитна стимулация – неинвазивна процедура, която употребява магнити за стимулиране на мозъка – за която е потвърдено, че оказва помощ при лекуване на меланхолия. Пациентите, които се подлагат на тази стимулация редом с лечението, също се оправят по-добре от тези, които получават единствено терапия.
Още една линия на проучване включва търсене на биомаркери или справедливи физически индикатори за ПТСР. Докато е известно, че доста биомаркери, като повишение на избрани хормони или инфектиране, са свързани с разстройството, ключът, споделя Шнур, е да се насочим към верните, в верните комбинации, с цел да бъдат по-полезни при диагностика и лекуване.
„ Но това към момента е доста нововъзникваща просвета “, споделя тя.
