Убийството на Лев Троцки в Мексико
През 20-те години на предишния век, малко след приключването на гражданската война в Русия, новият режим се приготвя за идващия огромен скок. На върха вълната стои Ленин и се възползва от добитата власт, освен това без да осъзнава, че неговите решения ще доведат до една сериозна злополука. Годините обаче минават и стартира да се приказва за заместител и изпращането му в заслужена отмора. Мнозина имат вяра, че Лев Троцки ще поеме ръководството. Макар и неведнъж да демонстрира своите дефекти като надменност, двуличие и липса на каквото и да е образование, членовете на партията чакат номинацията му за партиен секретар.
Живейки в илюзията, че няма врагове, Троцки остава без думи, когато никой не се пробва да бъде съпротива на тежката присъда, която Сталин издава. Лев се оказва съвършеното лице, което да получи всичко отрицателно от актуалното ръководство. Вместо управителен пост, Троцки получава вила, дяволска опашка и рога. Подписването на смъртната присъда го принуждава да избяга, колкото се може по-далече. Осъзнавайки, че ще живее целия си живот в заточение, беглецът съумява да стигне до Мексико сити. За мнозина това би бил краят на книгата, но Лев има вяра в своята справедливост и счита да се изправи отдалечено против Сталин.
За задачата основава революционно придвижване от Мексико и стартира директно да се меси в политиката на неговия досегашен приятел. Изведнъж се оказва, че прокуденият към момента може да въздейства и до края на 30-те години ще видим по какъв начин в комунистическия свят всичко се дели на фенове – едни са доближени на Сталин, други припознават идеологията на Троцки. В навечерието на следващата международна война стартира да кристализира една нова концепция, че борбата за приятелство и тъждество се трансформира в борба на водачи, водена от елементарните хора. Както Кремъл вижда, враговете стават от ден на ден – Германия, Япония и западните сили към този момент приготвят най-различни сюжет за прелом.
Последната капка е фактът, че Троцки приготвя да пусне биографията на Сталин и да разкрие грузинската жила, както и действителното родословие на диктатора. Това дава и окончателното решение за сключване на смъртната присъда. Мисията е предоставена на Павел Судоплатов – шпионин, който постоянно партнира с Лаврентий Берия в секретната дивизия „ Администрация на специфичните задания “. По-късно Павел ще напише своите записки и ще ги разгласява под името „ Специалните задания “. През март 1939 година е свикан личнот от Сталин в Кремъл:
„ Няма нито една значима политическа фигура в противниковото придвижване, с изключение на Троцки. Ако отстраняваме него, опасността е обезвредена. “
Снимка: By http://www.marxists.org/archive/trotsky/photo/t1919b.htmor http://historydoc.edu.ru/catalog.asp?cat_ob_no=12438&ob_no=13597, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=324431
Диктаторът продължава да показва неодобрение от сегашното разузнаване. Оказва се, че издадената заповед датира още от 1937 година и е приключила с неуспех. Сега е ред на Судоплатов да потвърди на какво е кадърен. Предоставената опция за издигане в чин, изключително откакто задачата е дадена точно от водача на страната, идва с особени главоболия.
Павел не знае испански и в никакъв случай не е чувал за Мексико. Ограничението е отстранено с още една благословия – сътрудникът може да вземе със себе си всеки един, който пожелае. Разходите за убийството не са от голяма важност. Информацията ще се предава само на другаря Берия и никой различен не би трябвало да знае какво се планува. Судоплатов стартира да търси хората, които са взели участие в Испанската революция. Проваленият атентат през 1937 година трябвало да завърши житейския път на Лев от вилата му. Неуспешният опит стимулира изгнаника да употребява защита и да заплаща задоволително обилно, с цел да бъде предпазен от всички и всичко. Ако се появи чужд човек към жилището му, въоръжените бодигардове бързали да го изгонят. Никой не се допускал без авансово уговорена среща, затова би трябвало да се откри човек, който да задели малко от времето на Троцки, с цел да бъде погубен.
За омайването бил определен приветлив предприемач на име Рамон Меркадер. Неговата майка била отдадена комунистка, която взела участие в испанските сражения. Необходимо е време, преди Рамон да успее да стигне до Троцки. Играта за печелене на доверие се играе постепенно и умерено. Представя се за човек, който обича да бъде измежду рискове и провокации, харесва адреналина и удоволствието от риска, а тъкмо това обичал и Троцки. Рамон стартира да ухажва и Силвия Агелоф, която била от доближените и вътрешния кръг на доверените хора в обкръжението. Една по една се отключват и всички останали порти до сърцето на прокудения харизматичен водач. На 20 август 1940 година Рамон съумява да уреди частна среща с Лев Троцки. Под палтото си носи специфична планинарска секира за трошене на лед, която да се употребява като инструмент на убийството.
Снимка: By Unknown author – Original publication: Журнал «Прожектор» №1 (23) 15 января 1924 годаImmediate source: postcard at auction, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=85448140
Докато изгнаникът преглежда документи на бюрото си, предоставени персонално от килъра, брадвата полита към главата. Павел по-късно споделя описа, който слуша персонално от Рамон. Троцки съумява да избегне удара, само че все пак е ранен. Започва да крещи, пробва се да се пребори с нападателя си. Дуелът не е равносилен, само че пък е задоволително гръмък, с цел да призове защитата, която бързо обезврежда испанския предприемач. Следва сериозен побой. Лев подрежда Меркадер да бъде пощаден. Междувременно майка му го чака отвън града в кола за бягство. След като килърът не идва, тя напуща страната. Троцки умира на идващия ден.
Рамон е задържан от мексиканската полиция с подправено име – Франк Яксон. Истинската му еднаквост остава в загадка през идващите 6 години. Самоличността се открива, когато негов родственик съумява да избяга от Съюз на съветските социалистически републики. Преживяванията в пандиза също не са изключително леки. Агентът е пребиван всеки ден без отмора. Всеки път разказвал, че е умъртвил Троцки, тъй като имали персонален спор. Получава 20-годишна присъда. Освободен е през 60-те години на предишния век и отпътува за Куба, а от там бяга в Съюз на съветските социалистически републики, където делата му са почетени уместно и получава премията „ Герой на Съюз на съветските социалистически републики “. Това е цената, която заплащат всички, които са решили да разчистят сметките си или да се борят против Сталин. По подигравка на ориста не би трябвало да забравяме, че Лев Троцки най-сетне става жертва на разузнаването, за което е помагал интензивно да се построи и да проработи.
Заглавна фотография: By Unknown author – http://commissarreturns.ru/img/2/3.2.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62386164
