С леки и бавни стъпки върви реформа в социалната помощ.

С леки и мудни стъпки върви промяна в обществената помощ. Пресен образец за това са препоръчаните промени в Наредбата за енергийната беднотия, които най-сетне впряга капацитета на инструментите за електронно ръководство за по-точно прицелване на ограниченията и оценка на действителните потребности на семействата. Този метод обаче не трябва да остане изолиран, в противен случай – следва да се ползва все по-обхватно за политиките, чиято цел е намаляването на бедността и общественото неравноправие, показва икономистът  от Института за пазарна стопанска система.

Ясното дефиниране на енергийната беднотия – релативно ново разбиране в българската обществена система – и надлежно вярното систематизиране на семействата e от голяма важност, тъй като от статута произтичат съответни права. Сред тях влизат помощи за електрическа енергия и отопление, приоритет в стратегии за енергийна успеваемост, отбрана от прекъсване на тока. Обсъжда се и въвеждането на обществена цена за електрическа енергия. По актуалното определение в групата на енергийно бедните попадат малко под 1/3 от популацията, което акцентира потребността от по-прецизен метод.

Промените, оповестени за публично разискване са на пръв взор дребни. Създава се осведомителна система с семействата, поискали статут на енергийно небогати, въз основа на която да се вършат инспекции на събитията, които ги класифицират. От основно значение е връзката с базата данни на Национална агенция за приходите, която ще разрешава на Агенцията за обществено подкрепяне да ревизира, сумира и претегля приходите на членовете на семействата. От калкулации средномесечен приход на разположение се вадят разноските за сила (според вида населявана постройка ), а полученото число се съпоставя с линията на беднотия за съответната година. Предвидени са и специфични случаи за уязвими групи – възрастни хора, с увреждания, такива с право на обществена помощ и помощ за отоплението.

Кой ще има право на помощи за ток

От позиция на дизайна на обществените политики, значимите насоки са две. На първо място, в центъра на разбора на потребностите от помощи и поддръжка застава не индивидът, а семейството. Доколкото семействата са формирани (по определение) от хора с хетерогенни характерности, само че споделящи общо жилище те имат със сходни потребности и този метод е логически. Понятието за междинен приход на човек в домакинство от своя страна преодолява обстановки, в които хора с доста друг персонален приход могат да получат доста друго отнасяне от институциите.
istock
Второ, предложенията способ се основава на опциите за продан на данни сред институциите, въз основа на които се реализира доста по-пълна картина за изискванията на живот и потребностите на семействата. Проверката в Национална агенция за приходите значи, че поискалите статут на енергийно небогати не им се постанова да показват приходите си пред АСП, защото данни за това са налични в приходната организация. Това понижава и капацитета за измами.

Тези нововъведения би трябвало да бъдат приветствани. В най-хубавия случай, те би трябвало да се разпрострат върху цялостния метод към определянето на  всички типове обществена помощ. Държавата (в случая представлявана от АСП) посредством съчетание на данни от регистрите на доста повече институции би трябвало да сътвори опция, за генериране на доста по-обхватна картина за състава, особеностите и изискванията на живот в обособените семейства, въз основа на която да се направи действителна оценка на техните потребности от поддръжка. Първите стъпки към това към този момент се вършат – въпросът е дали ще успеем да извървим целия път, или, с други думи – да бъдат изменени изискванията за достъп до всички съществуващи принадлежности на обществено подкрепяне.

За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните в