Войната в залива доказа на Китай, че трябва да предприеме спешна военна реформа
През 1991 година китайски военни офицери следят по какъв начин Съединени американски щати прегазва цялата иракска войска. По това време Ирак може да се похвали като страна, която изпреварва Китай по боен опит и създаването на оръжие. Американците печелят тази война с минимални загуби и съумяват да трансформират напълно историята на военните стандарти.
Това води до редица проблеми и терзания при генералите на Китай, които от доста време управляват своята войска на автопилот и не мислят за никакви промени. Военната промяна е пропусната в резултат на икономическата и обществената. Сино-виетнамската война демонстрира, че китайските бойци не са това, което през днешния ден се показват, че могат да бъдат. Малко по-късно идва и рухването на Съюз на съветските социалистически републики, затова стартира да се покачва напрежението, защото никой не може да бъде безапелационен дали няма да има нови войни.
Тайната за подобряването на една войска идва посредством опити, опит, събиране на информация и даже привличане на оживелите от едно стълкновение. Това е проучване и сканиране, което ще разреши на множеството специалисти да проучват и ревизират непозната тактика. През 1991 година излиза наяве, че армията няма доста запаси за възобновяване, а и предходната война е коствала много загуби.
Липсата на политическо внимание не разрешава и нужното обучение. Единственото решение е, че могат да се наемат офицери от други армии, които да преподават тактика и организация. Войната в залива е задоволителна мотивация да се издирят представители и на двете страни и да покажат какво е сработило за едните и какво не е съумяло при другите.
Оборудването също е проблем. През 90-те години Китай има много проблеми с набирането на съвременно оръжие. Ирак няма проблеми и може да се счита за осъвременен. При него ще открием МиГ-23, МиГ-25 и МиГ-29, до момента в който китайците разполагат единствено с копие на МиГ-21 и няколко по-стари самолета от 19-тата серия на съветския изтребител. Военновъздушни сили на Ирак също разполага със защитна система от руснаците, само че по някаква причина не съумява да сработи задоволително добре.
Вълни от американски самолети поразяват вражеските цели без никакви старания, затова Китай е напрегнат – те също употребяват съветските Противовъздушна отбрана системи. Прословутите Т-72 на Ирак не са били никаква опасност и още веднъж излиза наяве, че са били прегазени, а по това време ще открием, че Китай изостава в производството на бронирана техника. Балансът сред качество и количество е преглежда с години и постоянно има своя превес. Китай постоянно употребява численото си предимство, само че това не постоянно доближава. Исторически видяно, след Виетнам ще открием, че Китай продължава да има вяра, че тъкмо то ще разреши да се изравнят силите сред по-сериозна и напреднала военна мощ.
Ирак потвърждава друго, количеството постоянно отстъпва пред модерната технология.
Точно това ще накара генералите да изискат помощ от партията и да стартират да търсят някакви нови направления за война. Китай стартира съществени вложения в технология и закупуването на по-модерен руски хардуер. Русия е гладна за средства и приема договорката, само че по това време Китай не подозира, че не купува тъкмо модерната техника, която е предоставена. Китай купува и от Европа, само че през други купувачи, откакто има стопански наказания. Последната стъпка е да стартира една по-сериозна разработка, която да даде нужните отговори за противопоставяне.
С смяната на технологията и доктрината, някой най-сетне дава зелена светлина за създаването на въздушни сили. Разглеждат се благоприятни условия за далекобойна пукотевица. Исторически видяно, Китай в никакъв случай не е имал опция да нанася далечни и точни удари отвън вражеска линия, преди този момент всичко е било насочено непосредствено към партизанска война. Тя не може да помогне изключително при възможна офанзива с по-модерни техники. Освен това излиза наяве, че всеки е уязвим на по-точни удари с балистични ракети. Точно това ще е във фокусът на армията, изключително откакто би трябвало да се прави по-мащабна промяна. Технологията ще е в основата на тази разработка.
Китайците стигат до заключението, че една стандартна офанзива може да размени всички останали способи за нахлуване. По-важното е, че до момента в който британците и американците имат по-сериозни софтуерни преимущества, те се изправят и против доста по-слаб и по-малко умел боец. Въздушните сили поставят началото на войната и разрешават успеха да се случи по-бързо.
Тази война кара китайците да създадат промени, да насочат сили и да стартират да се усъвършенстват, освен това доста. След 1991 година е мъчно даже да я познаем, откакто производството им доближава до някои доста високи точки и до през днешния ден се счита за заплашителна и респектираща мощ.
