През 1990-те години стотици хиляди перуанци са били стерилизирани принудително

През 1990-те години стотици хиляди перуанци са били стерилизирани наложително - като мярка в битката против бедността. Потърпевшите не са спирали да се борят за правдивост - дотук изцяло безрезултатно. Но има вяра.

Жертви на Програмата за насилствена дезинфекция упорстват за изплащането на компенсации

Смята се, че сред 1996-а и 2000-та година в Перу над 300 000 дами и 22 000 мъже са били я. В множеството случаи – без упойка и постоперативни грижи.

Това принуждение от страна на страната е подхванато по време на ръководството на президента Алберто Фухимори, който пропагандира мярката като средство в борбата против бедността. Макар тези дейности да са избрани от Международния углавен съд като закононарушения против човечеството, перуанското правораздаване и до през днешния ден не се е произнесло недвусмислено – причинителите нито са наказани, нито са осъдени.
Редакцията предлага
Програмата за насилствена дезинфекция е ориентирана към дамите във фертилна възраст, множеството от които са от най-бедните пластове на популацията. Много от тях са били от коренното население, някои още нямали деца.

Показателен е казусът на Мамерита Местанза Чавес – 33-годишна жена, по отношение на която бил оказван напън до тогава, до момента в който не се съгласила да бъде оперирана. Тя не получила здравна помощ нито преди, нито след интервенцията, а единствено тежки контузии, от които по-късно умряла. Нейният случай се проверява от 2003 година, само че следствието неведнъж е прекратявано. В последна сметка е възобновено, само че виновните за случая и до през днешния ден не са изправени пред съда.

Закъсняло самопризнание

Борбата против безнаказаността продължава към този момент над 10 години и се води от разнообразни женски и правозащитни организации. Едва през днешния ден, 20 години по-късно, перуанската страна призна на жертвите правото на обезщетение. Благодарение на това решение хората ще бъдат включени в стратегия за обезщетяване на жертвите на спора сред армията и въоръжените групировки на „ Сияйна пътека “ и революционното придвижване „ Тупак Амару “ през 80-те и 90-те години на предишния век. 

Новото държавно управление признава жертвите на „ всички форми на полово принуждение “, към които се числят и, изяснява пред Дъждовни води правозащитничката Мария Исабел Чедано. Това е прелом – значима стъпка напред към признаването на правата на жертвите, добавя тя.

Депутатката Росио Силва Сантистебан от ляво-екологичния съюз „ Френте Амплио “ обаче акцентира пред Дъждовни води, че партията на някогашния президент Алберто Фухимори, разполагала през последните 15 години с болшинство в Народното събрание, и до през днешния ден отхвърля в Перу да е имало вътрешен въоръжен спор.

Лима: дами активистки внасят в прокуратурата доказателствен материал за насилствената дезинфекция в Перу

Самият някогашен президент, по време на чието ръководство е изпълнена държавната стратегия за насилствена дезинфекция, изтърпява продължителна присъда поради корупция и нарушавания на човешките права. В един идващ развой, започващ на първи март, следва да му бъде потърсена отговорност и за систематичната насилствена дезинфекция.

Ще бъдат ли обезщетени жертвите? 

За Мария Исабел Чедано вероятността за приемане на обезщетение ще съставлява и възмездие за една историческа виновност. С циничното съображение, че желае да се пребори с бедността, страната преди време взима решения за телата на дамите: „ Медицинските заведения трябваше да извършват избрани квоти на дезинфекция, за чието осъществяване получаваха награди. “ Имало е случаи на млади дами, отишли на обзор при гинеколог, на които са им давали сънотворни, с цел да бъдат стерилизирани наложително – без знанието и единодушието им.

Преосмислянето на тази отваря в Перу нова глава в битката против безнаказаността. Но дали и по кое време компенсациите ще стигнат до оживелите и фамилиите на жертвите – не е ясно.