Мистериозна черна слуз измъчва Венецуела от 40 години
През 1986 година във Венецуела от натоварената автомагистрала, която свързва интернационалното летище „ Симон Боливар “ и столицата Каракас, стартира да изтича някакво доста необичайно вещество. Така бързо, както се появява гадостта – наречена La Mancha Negra или черното леке – стартира и да се популяризира, трансформирайки автомагистралата в гибелен капан за водачи.
Тя се появява за първи път на 46-метров сектор от асфалта на автомагистралата и продължава да пораства, до момента в който най-после покрива към 13 километра, а дебелината ѝ тук-там доближава 2,5 сантиметра. Тази черна катранена субстанция с консистенцията на дъвка през първите 5 години лишава живота на 1 800 души, които се пробват да преминат по пътя, който гълтам.
Въпреки че изчезва за малко и без причина през 90-те години, La Mancha Negra се завръща още веднъж през 2001 година, все по този начин загадъчна. Но какво е в действителност това вещество и от кое място се появява? Дори и в този момент La Mancha Negra остава мистерия и като всяка добра мистерия, тя си има лични теории на конспирацията.
Дискусиите към La Mancha Negra са нищожни, несигурни и цялостни със спекулации, само че има няколко обичани на почитателите теории, свързани с появяването ѝ.
Една от тях е, че тя е породена от неприятна партида асфалт, което би обяснило катраноподобния ѝ тип. Асфалтът съдържа катран, който при нагряване става леплив, а една от основните характерности на черното леке е реактивността му към времето – пораства, когато е горещо и дъждовно, и се свива, когато температурата и влажността спаднат.
Според друга доктрина, слузта е резултат от естествените находища на нефт покрай автомагистралата. Град Каракас се намира в до пояса Ориноко, който употребява тръбопроводи за превозване на тежък нефт до столицата и други венецуелски градове. Въпреки това доктор Раманан Кришнамоорти, професор по химично и петролно инженерство в Университета в Хюстън, споделя пред Popular Mechanics, че „ нормално сходно приключване би трябвало да е в една единствена точка на щета и е малко евентуално да се популяризира толкоз “. По-нататък той добавя: „ Освен това нормално тежките масла се утаяват и не се пробват да изтекат на повърхността. “
Д-р Рейналдо Гонзалес, учител в Хюстънския университет в катедрата по петролно инженерство, който е бил във Венецуела по време на събитието през 1986 година, също споделя желаната от него доктрина в изказване за Popular Mechanics: „ Най-простото допустимо пояснение, което си припомням, е, че етапите на обработения асфалт са се разделили и една от тях е „ излязла “ на повърхността, причинявайки нещо като черно и леко мазно леке по пътищата. “
В друга доктрина се твърди, че за всичко са отговорни отпадните води от околните сиромашки квартали, като се допуска, че те са провокирали химическо разграждане на асфалта, до момента в който са се стичали надолу по ската под пътищата. Други считат, че това е резултат от изгорен материал от гумите на колите или масло от моторите.
Но по-необичайните и може би по-забавни изказвания са, че слузта е основана съзнателно от хора, които работят за или срещу венецуелското държавно управление.
През 80-те години на ХХ век, когато за първи път се появява нещото, Венецуела е ръководена от Хайме Лусинчи, който има къс мандат от 84 до 89 година, по време на късото спиране сред двата мандата на Карлос Андрес Перес. През този интервал страната се сблъсква с многочислени кавги, свързани с корупция в държавното управление и заграбване на средства, в огромна степен свързани с парите, извоювани от големите петролни запаси на Венецуела.
Венецуела разполага с едни от най-големите петролни ресурси в света и в разговорния език е наричана с обидното име „ петродържава “ заради зависимостта си от тези находища на петрол и природен газ, както и заради интервалите на необятно публикувана корупция. Така че, когато през 80-те години на предишния век цената на петрола стартира да пада и от най-натоварената автомагистрала в столицата стартира да изтича катранено вещество, хората стартират да дтават подозрителни.
Една от водещите теории допуска, че дефектният асфалт е резултат от неприятно ръководство на държавните средства, при което са се правили икономии посредством потребление на некачествени материали при ремонта и поддръжката на пътищата.
По сходен метод се спекулира, че и държавното управление, и частните компании са осъществили огромни облаги, като неведнъж са проваляли ремонтите на пътя и са удължавали напъните за разчистване – доктрина, която се разпалва от упоритостта на казуса и видимо подмолните опити да се опитат да го отстранят и да схванат какъв е.
Някои даже спекулират, че първичното леке е основано съзнателно, с цел да саботира Перес и да накара държавното управление му да наподобява зле, когато той напуща поста си през 1984 година Въпреки това Перес се връща през 89 година, което значи, че хипотетичната задача на петното е била несполучлива.
Освен това една по-късна доктрина, за която оповестява френската осведомителна организация Courrier National през 2003 година, споделя за изказванията на кмета на Каракас Фреди Бернал през 2001 година, когато слузта се появява за повторно. Той твърди, че наети хора са хвърляли торби с употребявано машинно масло на автомагистралата под прикритието на нощта в опит да опетнят репутацията му.
Въпреки обявените изказвания от Бернал, в които се твърди, че в пробите е открито наличие на 60% спирачна течност и 40% масло, което демонстрира, че веществото е направено съзнателно, изказванията не са потвърдени и не изясняват първичната поява на слузта.
Според известията обаче венецуелското държавно управление харчи милиони в опити да изследва състава ѝ, само че макар че наема специалисти от Съединени американски щати, Канада и Европа, техните химически проби не съумяват да открият какво е веществото.
Докато слузта взема животи, се поставят непрекъснати старания за отмиването ѝ с вода и въздух под налягане и за изстъргването ѝ от повърхността на пътя, само че всички опити са напразни, като наподобява тя се популяризира още веднъж.
Направени са даже опити да се изсуши посредством изсипване на прахообразен варовик върху пътя, само че това единствено основава още повече проблеми, когато прахът стартира да въздейства на качеството на въздуха и видимостта в региона.
По натоварения магистрален път, на който са сложени голям брой червени предупредителни знаци в опит да се забави придвижването, постоянно се образуват колони от коли. Местните поданици и таксиметровите водачи заобикалят да карат по автомагистралата, а регионът е затварян четири нощи в седмицата, до момента в който служащите се пробват краткотрайно да възстановят повърхността на пътя.
Но макар че слузта в действителност нараснала броя на автомобилните произшествия в региона, даже общият брой на смъртните случаи е предмет на спекулации. Твърди се, че единствено през първите 5 години от съществуването ѝ са умряли 1800 души – това е към 1 човек дневно – и не се показват данни за последвалите смърти след този интервал. В доста от отчетите за събитието се акцентира неналичието на доказателства, които да удостоверяват тъкмо тези числа.
Независимо какви са точните елементи към веществото, то в действителност провокира напълно действителни разстройства в страната в продължение на доста години, преди ненадейно и необяснимо да изгубване през 90-те години. Все още не е изцяло ясно какво го е спряло, само че се допуска, че роля може да са изиграли огромните кални свлачища през 1999 година, които са наложили построяването на нови пътища.
Тези нови пътища обаче не са съумели да спрат La Mancha Negra, защото през 2001 година тя се появява за втори (и хипотетично последен) път. Официалните отчети за настоящия ѝ прогрес наподобява стопират някъде през първото десетилетие на века, като всички скорошни сведения се базират на по-стари материали като последни източници.
По тази причина необятно публикувано е догатката, че La Mancha Negra най-сетне е достигнала своя край и наподобява няма да се завърне. Как се е случило това обаче, към момента е предмет на полемика.
