Как котка стана автор на научен труд по физика?
През 1975 година в влиятелното списание Physical Review Letters е оповестена публикация, чийто съавтор е котка. Това не е било смешка, най-малко в началото, а по-скоро отговор на една от политиките на списанието и провокациите при осъществяването на промени преди дните на текстообработващите технологии.
Професор Джак Хетърингтън е почитан член на катедрата по физика в Мичиганския държавен университет, когато написа публикация за необикновеното държание на изотопа хелий-3. Той възнамерява да я изпрати в Physical Review Letters, само че сътрудник, на който я демонстрира, отбелязва, че на всички места е употребявал „ ние “ вместо „ аз “. Някои списания приемали този тип еквивалент на така наречен „ Pluralis majestatis “ – „ ние “, което кралските особи употребявали за себе си вместо „ аз “ – за публикации с един създател, само че Physical Review Letters не го приемали.
Така пред Хетърингтън се появява избора: да препише цялот нещо, да добави различен създател или да изпрати публикацията си в по-малко взискателно списание. Днес такава корекция би била лесна, само че през 70-те години на предишния век е била най-досадната задача на света. Статията е дълга по-малко от три страници, само че уравненията и графиките евентуално са създали преработката ѝ доста дружество. Първото лице множествено число се появява над 20 пъти в текста, тъй че не е и като малко коректор да може да го оправи.
Хетърингтън избрал втория вид, само че не желал да дели заслугите си с сътрудник, който не е съдействал с нищо, по тази причина избрал да присъди съавторство на някого, с който в никакъв случай няма да му се наложи да се състезава за покачване: неговата котка. Съзнавайки, че Честър, сиамският котарак, с който съжителства, е задоволително добре прочут измежду сътрудниците му, с цел да се досетят за него, той избира псевдоним. Името на бащата на Честър е Уилард, тъй че Хетърингтън употребява това име като фамилия за своя съавтор, а за начало на името поставя буквите F.D.C, кратко от Felis domesticus Chester.
Измамата може би е щяла да остане незабелязана, в случай че публикацията не се е оказала авторитетна и популярна… Други учени желаят да я обсъдят с създателя, а в дните преди електронната поща това значи да се обадят или да посетят катедрата, в която са посочени като работещи и Хетърингтън, и Уилард. И когато му споделят, че Хетърингтън не е в офиса, един от посетителите желае да приказва с Уилард.
Катедрата по физика на Мичиганския държавен университет, чийто статут в региона е приет в „ Не гледай нагоре “ съвсем 50 години по-късно, няма процедура да наема котки и също няма в регистрите си никакъв Ф. Д. Ч. Уилард. Последва комплициране, до момента в който Хетърингтън не си признава.
Историята на Уилард е разказвана неведнъж и той даже има страница в Уикипедия, само че наличието на неговия труд нормално се прескача. Озаглавена „ Ефекти на дву-, три- и четириатомния продан в 3He “, името споделя всичко, най-малко в случай че знаете за странния изотоп 3He (по-често изписван като хелий-3).
Въпреки че е газ при температура, близка до стайната, при изстудяване до температури, близки до безспорната нула (-273°C), хелий-3 наподобява не се подчинява на законите на физиката, трансформирайки се в свръхфлуид. Хетърингтън и Уилард моделират държанието, когато вместо трилиони атоми хелий-3 има единствено два до четири, и съумяват да обяснят някои наблюдения. Те преглеждат събитията както когато хелият е охладен до по-малко от 0,002 от градуса над безспорната нула, с цел да стане корав, по този начин и при малко по-високи температури.
Сценарият с четири атома е изключително комплициран, защото хелий-3 може да образува четириатомни пръстени в нагъната или плоскостна форма. Двойката открива, че моделирането на държанието на сгънатия пръстен подхожда на наблюденията, направени от други, до момента в който при планарната форма не е по този начин.
Наред с другите заключения от изчисленията те откриват, че в ниско или нулево магнитно поле хелий-3 може да преживее доста бързо повишаване на ентропията, без да трансформира положението си от твърдо в течно или от течно в газообразно – друга необикновена характерност.
Подпис на Ф. Д. Ч. Уилард
Физиците от дълго време имат благосклонност към котките и хората са очаровани от тази история. Отпечатъкът от лапа, именуван негов подпис, върху копията на публикацията стана високо скъп на научните конференции.
Издателите на Physical Review Letters надалеч не се сърдят, а даже се любуват на вниманието. На 1 април 2014 година те оповестиха, че всички публикации с котки като създатели оттук насетне ще бъдат със свободен достъп.
Председателят на Мичиганския университет моли Хетърингтън да предложи на Уилард позиция в университета, може би като гостуващ почетен професор. Хетърингтън го подари с купата „ съветник по хищничеството на гризачите “.
Хетърингтън прави Уилард съавтор и в други публикации и даже разгласява една във френско научнопопулярно списание, в която Уилард попада самичък. За страдание, защото продължителността на живота на котетата е по-кратка от тази на хората, академичната кариера на Уилард е прекратена, защото той умира през 1982 година Сега Хетърингтън заема длъжността почетен професор.
Съвместната им публикация е представена най-малко 100 пъти, което я прави един от най-ценните писания на Хетърингтън, въпреки и да не е най-големият му триумф.
Въпреки че котките са създали доста предходни и следващи приноси към физиката, не всички техни сътрудници са имали благоприличието да им дадат авторство.
Може би кучетата са по-малко обичани от учените или пък имунолозите нямат толкоз огромно възприятие за комизъм, колкото физиците. Така или другояче, когато след това изтъкнатият имунолог доктор Поли Мацингер показва своята афганска хрътка като съавтор в публикация, в Journal of Experimental Medicine…
