Видео показва колко дълго би падала една топка на различните планети
През 1971 година Алън Шепърд поигра голф на повърхността на Луната. Топката, която той удари, прелетя на едвам 38 метра. Случвало се и учени на борда на Международната галактическа станция да играят бейзбол в орбитата.
Ако обаче смятате да практикувате спортове в Космоса, може би не е неприятно да научите повече за държанието на топките в другите кътчета на Слънчевата система. За да ни улесни в това отношение, планетарният академик доктор Джеймс О‘Донахю сътвори анимация, която демонстрира какъв брой дълго би лишило на една топка да падне от височина 1 км на няколко галактически тела.
За да осъществя видеото, О‘Донахю и неговият сътрудник – астрономът Рами Мандоу – прибягват до помощта на данни, оповестени от NASA, за силата на гравитацията при екватора за всяка една планета в Слънчевата система. Благодарение на тях те съумяват да изчислят защо време би паднала една топка върху повърхността на всеки един от тези светове (при изискване, че няма безусловно никакъв вятър, който да оказва някакво съпротивление).
Така да вземем за пример поради силата на гравитацията на Земята топката тук пада със скорост 9,8 м/с, което значи, че би минала 1 км за 14,3 секунди. Въпреки че Сатурн е доста по-голям от нашата планета, там гравитационното притегляне е напълно малко по-силно. Ето за какво топката там ще падне за 13,8 секунди (със скорост 10,4 м/с). На Уран пък топката би паднала за 15 секунди.
Като цяло плътността на обекта, а не неговата маса, дефинира скоростта, с която даден обект пада на неговата повърхнина. Вследствие на това резултатите от сходно изследване биха могли да бъдат много изненадващи. Въпреки че масата на Марс е към два пъти по-голяма от тази на Меркурий, виждаме, че гравитацията на повърхността е същата, което значи, че Меркурий е доста по-плътен обект от Марс.
Според анимацията игрите с топка ще бъдат изключително предизвикателни на Слънцето. Тук топката изминава 1 км единствено за 2,7 секунди (със скорост 274 м/с) – в случай че приемем, несъмнено, че не се изпари. Същевременно една топка на планетата-джудже Церес – най-големия обект в астероидния пояс сред Марс и Юпитер – ще падне за цели 84,3 секунди.
В случая е значимо да отбележим, че размерът и масата на топката не са от голяма важност – при отсъствието на каквото и да било въздушно противодействие обектите падат с една и съща скорост. Това бе демонстрирано нагледно през 1971-ва по време на задачата „ Аполо 15 “ от астронавта Дейвид Скот, който пуска по едно и също време чук и перо от една и съща височина на повърхността на Луната и потвърждава, че те доближават земята едновременно.
Източник: IFLScience
