Джон Ленън или Трент Резнър?
През 1967 година Джон Ленън написа ария, наречена " Всичко, от което се нуждаеш, е обич " (All You Need Is Love). Той е удрял и двете си съпруги, изоставил е едното си дете, вербално е атакувал своя управител евреин с хомофобски и антисемитски обиди и един път кара снимачния екип да го снима по какъв начин лежи гол в леглото през целия ден.
Трент Резнър от Nine Inch Nails написа песента " Любовта не е задоволителна " (Love Is Not Enough), когато е на 35 години. Независимо че е прочут със своите шокиращи театрални изяви, гротескните си и смущаващи видеоклипове, Резнър спря всички типове дрога и алкохол, ожени се и има две деца. Заради фамилията си той канселира цели албуми и турнета, с цел да може да е у дома и да бъде добър брачен партньор и татко.
Един от тези двама мъже има чисто и реалистично схващане за любовта. Другият няма. Един от тези мъже идеализира любовта като решение на всички свои проблеми. Другият - не. Един от тях евентуално е бил нарцистичен гъз. Другият - не.
В нашата просвета доста хора идеализират любовта. Виждаме я като панацея за всичките ни проблеми. Филмите, литературата, историята - всички я почитат като най-висока цел и дефинитивно решение на всички наши болки и битки. И до момента в който идеализираме любовта, ние я надценяваме, а връзките ни заплащат цената.
Когато имаме вяра, че " всичко, от което се нуждаем, е обич ", като Ленън, има по-голяма възможност да пренебрегваме фундаментални полезности като почитание, човещина, ангажираност към околните хора. В последна сметка, в случай че любовта взема решение всичко, за какво да се тревожим с другите неща, по-трудните?
Но ако сходно на Резнър имаме вяра, че " любовта не е задоволителна ", значи разбираме, че здравословните взаимоотношения изискват много повече от чиста страст и всепоглъщаща пристрастеност. Разбираме, че има по-важни неща в живота и във връзките ни от това просто да бъдем влюбени. Успехът на нашите любовни връзки зависи точно от тези дълбоки и значими полезности.
А ето и кои са трите груби истини за любовта:
1. Любовта не значи безусловно съгласуемост
Само тъй като сме се влюбили в някого, това не значи, че той ще бъде добър сътрудник, изключително в дълготраен проект. Любовта е прочувствен развой, съвместимостта - логичен.
2. Любовта не позволява проблемите във връзката
Въпреки че любовта може да ни кара да мислим, че всички проблеми са незначителни, че връзките ни ще цъфтят, тъй като се обичаме мощно, това не е истина. Особено когато връзката наподобява на скоростно влакче от увеселителен парк - нагоре и надолу в възторг - това са токсични взаимоотношения. Ако няма постоянен пиедестал под краката ви, тези върхови страсти рано или късно ще изтощят и двама ви.
3. Невинаги си заслужава да пожертваш себе си поради любовта
Една от дефинициите на това да обичаш някого е, че си подготвен да мислиш отвън себе си и личните си потребности и да се грижиш за другия и за това, от което се нуждае той. Но въпросът, който не се задава задоволително постоянно, е какво тъкмо жертваш по този метод и коства ли си? В една хармонична връзка е обикновено и двете страни от време на време да жертват персоналните си стремежи и време в интерес на колегата. Когато обаче става дума за пожертване на достолепието, себеуважението, физическото здраве, упоритостите и задачите в живота, единствено и единствено с цел да бъдем с някого, това е проблем. Любовта би трябвало да подхранва идентичността ни, не да я погубва или подменя.
Адаптирано по материал от https://markmanson.net/
Трент Резнър от Nine Inch Nails написа песента " Любовта не е задоволителна " (Love Is Not Enough), когато е на 35 години. Независимо че е прочут със своите шокиращи театрални изяви, гротескните си и смущаващи видеоклипове, Резнър спря всички типове дрога и алкохол, ожени се и има две деца. Заради фамилията си той канселира цели албуми и турнета, с цел да може да е у дома и да бъде добър брачен партньор и татко.
Един от тези двама мъже има чисто и реалистично схващане за любовта. Другият няма. Един от тези мъже идеализира любовта като решение на всички свои проблеми. Другият - не. Един от тях евентуално е бил нарцистичен гъз. Другият - не.
В нашата просвета доста хора идеализират любовта. Виждаме я като панацея за всичките ни проблеми. Филмите, литературата, историята - всички я почитат като най-висока цел и дефинитивно решение на всички наши болки и битки. И до момента в който идеализираме любовта, ние я надценяваме, а връзките ни заплащат цената.
Когато имаме вяра, че " всичко, от което се нуждаем, е обич ", като Ленън, има по-голяма възможност да пренебрегваме фундаментални полезности като почитание, човещина, ангажираност към околните хора. В последна сметка, в случай че любовта взема решение всичко, за какво да се тревожим с другите неща, по-трудните?
Но ако сходно на Резнър имаме вяра, че " любовта не е задоволителна ", значи разбираме, че здравословните взаимоотношения изискват много повече от чиста страст и всепоглъщаща пристрастеност. Разбираме, че има по-важни неща в живота и във връзките ни от това просто да бъдем влюбени. Успехът на нашите любовни връзки зависи точно от тези дълбоки и значими полезности.
А ето и кои са трите груби истини за любовта:
1. Любовта не значи безусловно съгласуемост
Само тъй като сме се влюбили в някого, това не значи, че той ще бъде добър сътрудник, изключително в дълготраен проект. Любовта е прочувствен развой, съвместимостта - логичен.
2. Любовта не позволява проблемите във връзката
Въпреки че любовта може да ни кара да мислим, че всички проблеми са незначителни, че връзките ни ще цъфтят, тъй като се обичаме мощно, това не е истина. Особено когато връзката наподобява на скоростно влакче от увеселителен парк - нагоре и надолу в възторг - това са токсични взаимоотношения. Ако няма постоянен пиедестал под краката ви, тези върхови страсти рано или късно ще изтощят и двама ви.
3. Невинаги си заслужава да пожертваш себе си поради любовта
Една от дефинициите на това да обичаш някого е, че си подготвен да мислиш отвън себе си и личните си потребности и да се грижиш за другия и за това, от което се нуждае той. Но въпросът, който не се задава задоволително постоянно, е какво тъкмо жертваш по този метод и коства ли си? В една хармонична връзка е обикновено и двете страни от време на време да жертват персоналните си стремежи и време в интерес на колегата. Когато обаче става дума за пожертване на достолепието, себеуважението, физическото здраве, упоритостите и задачите в живота, единствено и единствено с цел да бъдем с някого, това е проблем. Любовта би трябвало да подхранва идентичността ни, не да я погубва или подменя.
Адаптирано по материал от https://markmanson.net/
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ