На гости в село Мила 23 в Румъния – родното място на олимпийския шампион по кану-каяк Иван Пацайкин
Пътуване с лодка, зелена безкрайност, тихи канали, вятър, пръски дъжд и ято пеликани ни водят до Мила 23 – малко рибарско селце в сърцето на Делтата на Дунав в Румъния, налично единствено по вода. Тук е роден именитият олимпийски първенец по кану-каяк Иван Пацайкин. Той взе участие във всички огромни надпревари сред 1968 и 1984 година, в това число пет следващи олимпиади и печели седем олимпийски и 22 международни шампионати, в това число четири златни олимпийски медала.
На олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година придобива международна популярност. По време на сериите в едноместното кану на 1000 метра чупи греблото си. Според тогавашните правила надпреварата не може да спре и Пацайкин би трябвало да приключи, употребявайки остатъците от своето гребло. Пресича финалната линия с минути забавяне след останалите, само че публиката го приветства бурно. Първоначално е разгласен за дисквалифициран, само че след обжалване е позволен до поправителните серии, откъдето стига до финала и печели златен орден. Приживе съумява да впечатли и двама крале: крал Михай I и крал Чарлз III.
Днес споменът за Иван Пацайкин се съхранява в музей в родното му село. „ Тръгнах от Делтата с фантазията да бъда първенец. Убеден съм, че в случай че бях останал в Мила23, щях да стана най-хубавият риболовец “, гласи надписът на входа.
Изграден като наблюдателна кула, висока близо 18 метра, музеят превежда посетителите през четирите съществени интервала от живота му. На приземния етаж се намира помещение, наречено „ Съкровище “. В него са изложени премиите, извоювани от спортиста, подаръците, които е получил, сбирката му от марки, както и платинената яка, с която е бил почетен. В средата е ситуиран балкон във формата на гнездо, откъдето стават най-хубавите фотоси, а на върха се намира платформа, от която може да се види делтата – тази, която го въодушевява цялостен живот.
Някъде сред етажите е окачена и черно-бяла фотография от 1977 година на Пацайкин на езерото Панчарево, където взе участие в Световното състезание по кану-каяк и печели два медала: златен в самостоятелната конкуренция на C1 - 1000 метра и бронзов на дългата отдалеченост от 10 000 метра.
Наследството на румънеца обаче не се лимитира единствено до спорта. Воден от любовта си към родното място и към традициите на региона, приживие той развива планове, свързани с по този начин наречения „ муден туризъм “ и работи интензивно за опазването на естественото завещание в Делтата на Дунав - най-голямата и най-добре непокътната речна делта в Европа, ситуирана най-вече в Румъния, дом на над 300 типа птици и 45 типа риби.
Иван Пацайкин измисля и концепцията за по този начин наречените гастрономически центрове, които през днешния ден съществуват в разнообразни елементи на Румъния – избрани местоположения, където туристите могат да похапнат локална храна, приготвена от самите домакини.
Първият подобен гастрономически център е основан през 2018 година в двора до дома на Иван Пацайкин. Държи го неговата съседка – Лучика Бухаев. Тя ни настанява посред градина, цялостен с рози и котки и ни сервира чорба от есетра, печен шаран в рибени люспи с мамалига, а за десерт сладка баница. Храната е приготвена пред очите ни, в откритата лятна кухня с цветно изрисувана пещ, направена персонално по молба на Иван Пацайкин.
„ Хората, които напущат двора ми, би трябвало да са удовлетворени и да са си хапнали добре “, споделя тя с усмивка и ни изпраща с ария на уста.
(Посещението на Мила 23 е осъществено в границите на медийно пътешестване по плана “Ти и Тулча " ).
На олимпийските игри в Мюнхен през 1972 година придобива международна популярност. По време на сериите в едноместното кану на 1000 метра чупи греблото си. Според тогавашните правила надпреварата не може да спре и Пацайкин би трябвало да приключи, употребявайки остатъците от своето гребло. Пресича финалната линия с минути забавяне след останалите, само че публиката го приветства бурно. Първоначално е разгласен за дисквалифициран, само че след обжалване е позволен до поправителните серии, откъдето стига до финала и печели златен орден. Приживе съумява да впечатли и двама крале: крал Михай I и крал Чарлз III.
Днес споменът за Иван Пацайкин се съхранява в музей в родното му село. „ Тръгнах от Делтата с фантазията да бъда първенец. Убеден съм, че в случай че бях останал в Мила23, щях да стана най-хубавият риболовец “, гласи надписът на входа.
Изграден като наблюдателна кула, висока близо 18 метра, музеят превежда посетителите през четирите съществени интервала от живота му. На приземния етаж се намира помещение, наречено „ Съкровище “. В него са изложени премиите, извоювани от спортиста, подаръците, които е получил, сбирката му от марки, както и платинената яка, с която е бил почетен. В средата е ситуиран балкон във формата на гнездо, откъдето стават най-хубавите фотоси, а на върха се намира платформа, от която може да се види делтата – тази, която го въодушевява цялостен живот.
Някъде сред етажите е окачена и черно-бяла фотография от 1977 година на Пацайкин на езерото Панчарево, където взе участие в Световното състезание по кану-каяк и печели два медала: златен в самостоятелната конкуренция на C1 - 1000 метра и бронзов на дългата отдалеченост от 10 000 метра.
Наследството на румънеца обаче не се лимитира единствено до спорта. Воден от любовта си към родното място и към традициите на региона, приживие той развива планове, свързани с по този начин наречения „ муден туризъм “ и работи интензивно за опазването на естественото завещание в Делтата на Дунав - най-голямата и най-добре непокътната речна делта в Европа, ситуирана най-вече в Румъния, дом на над 300 типа птици и 45 типа риби.
Иван Пацайкин измисля и концепцията за по този начин наречените гастрономически центрове, които през днешния ден съществуват в разнообразни елементи на Румъния – избрани местоположения, където туристите могат да похапнат локална храна, приготвена от самите домакини.
Първият подобен гастрономически център е основан през 2018 година в двора до дома на Иван Пацайкин. Държи го неговата съседка – Лучика Бухаев. Тя ни настанява посред градина, цялостен с рози и котки и ни сервира чорба от есетра, печен шаран в рибени люспи с мамалига, а за десерт сладка баница. Храната е приготвена пред очите ни, в откритата лятна кухня с цветно изрисувана пещ, направена персонално по молба на Иван Пацайкин.
„ Хората, които напущат двора ми, би трябвало да са удовлетворени и да са си хапнали добре “, споделя тя с усмивка и ни изпраща с ария на уста.
(Посещението на Мила 23 е осъществено в границите на медийно пътешестване по плана “Ти и Тулча " ).
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




