Трагедията в Лидице, най-известният град в историята на света
През 1947 година осемгодишният Вацлав Зеленка се връща в чешкото село Лидице като последното от изгубените деца в града. Пет години по-рано той и останалите 503 поданици на селото са безмилостно нападнати от нацистите. Така момчето прекарва остатъка от Втората международна война с осиновителите си в Германия, без в никакъв случай да осъзнае, че е откраднат от вкъщи си в Чехословакия.
Всъщност, Зеленка има шанс: той е едно от едвам 17 деца, оживели клането на нацистите на 10 юни 1942 година, което в последна сметка лишава живота на 340 поданици. Въпреки първичното си отвращение да напусне Германия, Зеленка се приспособява към новия си остарял живот и по-късно даже става кмет на към този момент възобновения град.
Светът за първи път научава за Лидице от предаване по нацистко радио, излъчено в деня след нападението:
За съпоставяне, отговорът на съдружниците към Окончателно решение на еврейския въпрос на нацистите, който лишава живота на 6 милиона евреи (включително и 263 000 чешки евреи), беше съзнателно uмерен. На 17 декември 1942 година държавните управления на Съединени американски щати, Англия и други съдружници издават изказване, в което осъждат дейностите на нацистите към европейски евреи. На хората в Лидице се гледа като на универсални жертви – мирни цивилни, които имат нещастието да станат очевидци на нацисткото неуважение на човешкия живот. Но европейското еврейско население съставлява доста по- политически натоварена демографска група. На фона на възходящите антисемитски настроения и немската агитация, обвиняваща съдружниците, че се кланят на „ еврейските ползи “, Лидице наподобява като безпристрастен, несъмнено неоправдателен образец за нацистката порочност, само че главната полемиката е за Холокоста.
Ако не беше едно ненавременно любовно писмо, Лидице може би щеше да се отърве от войната невредимо. Чехословакия е една от първите цели на нацистите: Германия поема контрола над Судетенланд (букв. Судетска област) – чешка територия, обитаема с доста етнически германци – през 1938 година и нахлу в останалите чешки земи през март 1939 година
Лидице, миньорско населено място на към 20 километра от Прага, попада под контрола на Райнхард Хайдрих, почитан чиновник на SS и заместител на протектората Бохемия и Моравия, само че не наподобява да е в непосредствена заплаха. Докато Хайдрих работи за смазването на чешката опозиция, ситуацията става напечено. На 27 май 1942 година Хейдрих е сериозно ранен и умря от сепсис на 4 юни.
Разгневеният Адолф Хитлер подрежда неотложно възмездие. Той взема решение да даде образец с Лидице, тъй като има вяра, че няколко от жителите му са свързани с чешката опозиция. В близкото Кладно Гестапо прихваща любовно писмо, написано от обвинен участник в убийството на Хейдрих. То е адресирано до локален служащ във фабрика, който след разпит загатва Хорак, семейство, живеещо в Лидице.
Известни симпатизанти и съидейници на съдружниците, Хорак даже имат наследник, който се бие в чешката войска на Англия, само че откакто проверяват, нацистите не намират връзка сред фамилията и гибелта на Хейдрих. Хитлер, решен да накаже чешкия народ без значение от съучастието им, продължи напред със своя проект.
Малко след среднощ на 10 юни нацистки чиновници идват в Лидице. Мъжете над 15-годишна възраст са отведени във фермата на семейство Хорак, а дами и деца в учебно заведение в Кладно.
До следобяд нацистите систематично екзекутират 173 мъже. Жертвите са изведени в групи от 10 и подредени против плевня, която е покрита с матраци, с цел да се предотврати рикоширането на патроните. Длъжностните лица предложиха благосклонност на локалния духовник Йозеф Стембарка в подмяна на това да успокои на събора му, само че той отхвърли. „ Живях със стадото си – споделя той, – и в този момент ще умра с него. “
Жените, които отхвърлят да изоставен съпрузите си, също са убити, а мъжете, които инцидентно са надалеч от селото, по-късно са открити и убити.
Решени да заличат Лидице, нацистите унищожават всяка постройка и даже изкопават градското гробище. Изхвърлиха жертвите на клането в всеобщ гроб, изкопан от пандизчии от близкия концлагер Терезин, и радостно снимат следствията от заличаването. Кадрите скоро ще се употребяват за нацистка агитация, предопределена да потуши по-нататъшната опозиция.
