Убиването на истината. Кривото огледало на българската политика
През 1921-а година писателят и основен редактор на вестник " Гардиън " Чарлз Престуич Скот разказва по следния метод това, което прави вестника изключително скъп в предходните 100 години:
" Коментарът е свободен… само че обстоятелствата са свещени ".
През 1975-а година американският министър на защитата Джеймс Шлезинджър добавя:
" Всеки има правото на лично мнение. Никой няма правото на лични обстоятелства ".
Може би най-известното увещание на този принцип е на Даниел Патрик Мойнихан, дълготраен американски сенатор и консултант на четирима президенти, който през 1983-а година предизвестява, че когато искаш да промениш нещо към по-добро " първо уточняваш какви са обстоятелствата. Всеки има правото на лично мнение, само че не и на лични обстоятелства ". Ако изоставиш обстоятелствата, нищо няма да можеш да свършиш.
През март 2024-а година полемика в България стигна до извода, че " факт-чекърите обезсмислиха публицистиката ". Ще рече: инспекцията на обстоятелствата и публицистиката са две разнообразни неща; в публицистиката няма обстоятелства, а във обстоятелствата няма публицистика. Всичко е отзиви и " всеки самичък си преценява ".
Всяко едно от тези изявления неслучайно се появява в несъмнено време - време, в което мощни и добре проведени сили нападат демокрацията.
Офанзивите срещу демокрацията се нуждаят от прикриваща агитация
През 1921-а година руската Червена войска е във война в Грузия и Полша, в самата Русия е сподавен Кронщадският протест срещу установяващата се болшевишка тирания, в Италия е основана Националната фашистка партия. През 1975-а година: комунистически Северен Виетнам стартира заключителната си атака срещу Южен Виетнам; " Червените кхмери " покоряват Камбоджа, където в идващите години ще изтребят към една-трета от цялото население; Германия е потънала в терора на Фракция " Червена войска " ; в Португалия крайната левица прави опит за държавен прелом. През 1983-а година: руските Военновъздушни сили смъкват южнокорейски пътнически аероплан, убивайки 269 души; комунистически превратаджии убиват президента на Гренада и афишират " военно-марксистко държавно управление " ; в постройката на американския Сенат избухва бомба, поставена там от " Комунистическа организация 19-ти май " за изтребване на оптимално количество сенатори от Републиканската партия, тогава ръководена от Роналд Рейгън.
През март 2024-а година: съветската войска е в Украйна за да изтреби украинския народ и да ликвидира украинската държава; задават се избори за Европейския парламент, за победа в които са мобилизирани както другите европейски фашистки партии, по този начин и партниращата им кремълска агентура; в България предстоят парламентарни избори, при които на победа се надяват партниращите на Кремъл български политически партии, които и през днешния ден образуват изрично болшинство в Народното събрание.
Във всяка една от тези години офанзивата срещу демокрацията се нуждае от прикриваща агитация. Тя, на собствен ред, се нуждае от комплицирано и уплашено население, което да не е наясно кой кой е и защо се бори.
Първата крачка в тази посока е постоянно ликвидиране - не толкоз на истината и на обективните обстоятелства, колкото на самата концепция, че има истина и справедливи обстоятелства. Попаднали в такава обстановка, хората няма по какъв начин да създадат осведомен избор, а стартират да търсят оня " мощен човек " вътре (и тези сходни нему външни съюзници), който да ги опази от несигурността. Крайната цел е хората да се подредят до враговете на демокрацията.
Там, където няма политика, има гола власт - послушание на силата
Тази първа крачка следим в последните седмици и на терена на българската гласност. Над 90 на 100 от политиците, медиите, коментаторите и телевизионните специалисти се занимават точно с убиването на самата концепция, че може да има истина.
Някои от похватите в това изпитание към този момент съм анализирал.
Започва се с цинизъм и подигравчийство: " всички до един са маскари или жалки лъжци ". Когато това разбиране стане господстващо, диалогът за политика става неосъществим. Няма по какъв начин да обсъждаш общото богатство - нито полезностите и правилата, върху които се гради, нито политиките, които да го обслужват, в случай че всички в и към политиката са дребни измамници, търсещи какво да откраднат.
С премахването на политическия диалог само вероятен остава диалогът за обособените хора, забъркани в политиката. Този стадий в България бе реализиран някъде в средата на март 2024-а година. Абсолютно всички " огромни " медии, както и техните посетители обсъждаха само това кой какви постове желае в процеса на ротацията. Всички диалози за политика, т.е. за това да вземем за пример, че ГЕРБ-ДПС срутиха цялата управническа сграда, с цел да не подпишат съглашение, което описваше общото богатство и пътищата за неговото обслужване, станаха невъзможни. Към днешна дата целият публичен диалог се свежда до " тоя сподели - оня сподели ". А и тоя, и оня - заключават най-после коментаторите - са в идентична степен маскари.
Там, обаче, където няма политика, има гола власт - послушание на силата. Това състояние към този момент е реализирано в Русия и за това достижение на Путин завиждат всички български присъдружни на Кремъл партии. Те желаят да изтрият опцията да има истина, с цел да изкоренят политиката и да я заменят с гола власт - на себе си, несъмнено.
Едва ли участващите в това изпитание коментатори, анализатори, специалисти и така нататък желаят в последна сметка да се окажат в тъкмо такава обстановка - да се подчиняват категорично на приумиците на Тошко Йорданов, да вземем за пример. Защо тогава го вършат?
Как наподобява " печелившата " тактичност
Има, съгласно моите наблюдения, три съществени групи участващи. Едните приказват явни неистини по медиите, тъй като са подвластни. Така са инструктирани от някой собствен стопанин: " Отиди еди-къде си и кажи еди-какво си ". Други също са подвластни от някой стопанин, само че не извършват (или най-малко не всеки път) непосредствени разпоредби. Те по-скоро приказват неща, за които се надяват, че ще се харесат на съответния им стопанин по този начин, щото той на собствен ред да ги почерпи с нещо.
Третата група са ми най-интересни. Те не излизат по медиите с взор, извърнат през рамо към собствен стопанин. Но и те приказват същото, което приказват подвластните - вземат участие в равна мяра в обезсмислянето на политиката. Тяхното държание е проследимо до някаква леност на мозъка. Целта на техните обществени изяви не е да подкрепят публиката с правенето на осведомен избор, а е да станат все по-видими, с цел да ги разпознават по улиците.
Заемането на позата на циници и подигравчии ги издига, съгласно тях, над равнището на тези наивници, които желаят да разискват общото богатство. За тях общо богатство не може да има, камо ли хора, които да го обслужват. Всички са шмекери и единствено въпросните коментатори са се издигнали до равнището да схванат, че всички са шмекери и затова не е допустимо да има политика.
Подвариант е това, на което елементарните хора споделят " да се правиш на забавен ". В недоразвитата политическа просвета и инфантилизираната обществена среда, в която живеем, да се правиш на забавен е печеливша тактичност. Да не си някой отегчителен като Николай Денков, да вземем за пример, като обясняваш някакви витиевати неща за бюджети или закони. Казваш " киселите гъзари от жълтите павета " - и тези, които заран пият бира пред кварталната бакалия, те издигат в собствен кумир.
В последна сметка сътрудниците на Кремъл в обществената сфера - " четирихилядниците " - не са най-големият проблем. Ако има работещи институции, органите за сигурност ще се оправят с тях, както оня ден стана в Чехия. Големият проблем са тези медийни представители, които подменят дълга си да осведомят и образоват публиката с това да се вършат на забавни, с цел да се харесат на кварталните коментатори и на махленските мъдреци. В тази среда нито Скот, нито Шлезинджър, нито Мойнихан биха постигнали каквото и да е самопризнание. Не, че навръх тях би им хрумнало да желаят да реализират тъкмо това.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
" Коментарът е свободен… само че обстоятелствата са свещени ".
През 1975-а година американският министър на защитата Джеймс Шлезинджър добавя:
" Всеки има правото на лично мнение. Никой няма правото на лични обстоятелства ".
Може би най-известното увещание на този принцип е на Даниел Патрик Мойнихан, дълготраен американски сенатор и консултант на четирима президенти, който през 1983-а година предизвестява, че когато искаш да промениш нещо към по-добро " първо уточняваш какви са обстоятелствата. Всеки има правото на лично мнение, само че не и на лични обстоятелства ". Ако изоставиш обстоятелствата, нищо няма да можеш да свършиш.
През март 2024-а година полемика в България стигна до извода, че " факт-чекърите обезсмислиха публицистиката ". Ще рече: инспекцията на обстоятелствата и публицистиката са две разнообразни неща; в публицистиката няма обстоятелства, а във обстоятелствата няма публицистика. Всичко е отзиви и " всеки самичък си преценява ".
Всяко едно от тези изявления неслучайно се появява в несъмнено време - време, в което мощни и добре проведени сили нападат демокрацията.
Офанзивите срещу демокрацията се нуждаят от прикриваща агитация
През 1921-а година руската Червена войска е във война в Грузия и Полша, в самата Русия е сподавен Кронщадският протест срещу установяващата се болшевишка тирания, в Италия е основана Националната фашистка партия. През 1975-а година: комунистически Северен Виетнам стартира заключителната си атака срещу Южен Виетнам; " Червените кхмери " покоряват Камбоджа, където в идващите години ще изтребят към една-трета от цялото население; Германия е потънала в терора на Фракция " Червена войска " ; в Португалия крайната левица прави опит за държавен прелом. През 1983-а година: руските Военновъздушни сили смъкват южнокорейски пътнически аероплан, убивайки 269 души; комунистически превратаджии убиват президента на Гренада и афишират " военно-марксистко държавно управление " ; в постройката на американския Сенат избухва бомба, поставена там от " Комунистическа организация 19-ти май " за изтребване на оптимално количество сенатори от Републиканската партия, тогава ръководена от Роналд Рейгън.
През март 2024-а година: съветската войска е в Украйна за да изтреби украинския народ и да ликвидира украинската държава; задават се избори за Европейския парламент, за победа в които са мобилизирани както другите европейски фашистки партии, по този начин и партниращата им кремълска агентура; в България предстоят парламентарни избори, при които на победа се надяват партниращите на Кремъл български политически партии, които и през днешния ден образуват изрично болшинство в Народното събрание.
Във всяка една от тези години офанзивата срещу демокрацията се нуждае от прикриваща агитация. Тя, на собствен ред, се нуждае от комплицирано и уплашено население, което да не е наясно кой кой е и защо се бори.
Първата крачка в тази посока е постоянно ликвидиране - не толкоз на истината и на обективните обстоятелства, колкото на самата концепция, че има истина и справедливи обстоятелства. Попаднали в такава обстановка, хората няма по какъв начин да създадат осведомен избор, а стартират да търсят оня " мощен човек " вътре (и тези сходни нему външни съюзници), който да ги опази от несигурността. Крайната цел е хората да се подредят до враговете на демокрацията.
Там, където няма политика, има гола власт - послушание на силата
Тази първа крачка следим в последните седмици и на терена на българската гласност. Над 90 на 100 от политиците, медиите, коментаторите и телевизионните специалисти се занимават точно с убиването на самата концепция, че може да има истина.
Някои от похватите в това изпитание към този момент съм анализирал.
Започва се с цинизъм и подигравчийство: " всички до един са маскари или жалки лъжци ". Когато това разбиране стане господстващо, диалогът за политика става неосъществим. Няма по какъв начин да обсъждаш общото богатство - нито полезностите и правилата, върху които се гради, нито политиките, които да го обслужват, в случай че всички в и към политиката са дребни измамници, търсещи какво да откраднат.
С премахването на политическия диалог само вероятен остава диалогът за обособените хора, забъркани в политиката. Този стадий в България бе реализиран някъде в средата на март 2024-а година. Абсолютно всички " огромни " медии, както и техните посетители обсъждаха само това кой какви постове желае в процеса на ротацията. Всички диалози за политика, т.е. за това да вземем за пример, че ГЕРБ-ДПС срутиха цялата управническа сграда, с цел да не подпишат съглашение, което описваше общото богатство и пътищата за неговото обслужване, станаха невъзможни. Към днешна дата целият публичен диалог се свежда до " тоя сподели - оня сподели ". А и тоя, и оня - заключават най-после коментаторите - са в идентична степен маскари.
Там, обаче, където няма политика, има гола власт - послушание на силата. Това състояние към този момент е реализирано в Русия и за това достижение на Путин завиждат всички български присъдружни на Кремъл партии. Те желаят да изтрият опцията да има истина, с цел да изкоренят политиката и да я заменят с гола власт - на себе си, несъмнено.
Едва ли участващите в това изпитание коментатори, анализатори, специалисти и така нататък желаят в последна сметка да се окажат в тъкмо такава обстановка - да се подчиняват категорично на приумиците на Тошко Йорданов, да вземем за пример. Защо тогава го вършат?
Как наподобява " печелившата " тактичност
Има, съгласно моите наблюдения, три съществени групи участващи. Едните приказват явни неистини по медиите, тъй като са подвластни. Така са инструктирани от някой собствен стопанин: " Отиди еди-къде си и кажи еди-какво си ". Други също са подвластни от някой стопанин, само че не извършват (или най-малко не всеки път) непосредствени разпоредби. Те по-скоро приказват неща, за които се надяват, че ще се харесат на съответния им стопанин по този начин, щото той на собствен ред да ги почерпи с нещо.
Третата група са ми най-интересни. Те не излизат по медиите с взор, извърнат през рамо към собствен стопанин. Но и те приказват същото, което приказват подвластните - вземат участие в равна мяра в обезсмислянето на политиката. Тяхното държание е проследимо до някаква леност на мозъка. Целта на техните обществени изяви не е да подкрепят публиката с правенето на осведомен избор, а е да станат все по-видими, с цел да ги разпознават по улиците.
Заемането на позата на циници и подигравчии ги издига, съгласно тях, над равнището на тези наивници, които желаят да разискват общото богатство. За тях общо богатство не може да има, камо ли хора, които да го обслужват. Всички са шмекери и единствено въпросните коментатори са се издигнали до равнището да схванат, че всички са шмекери и затова не е допустимо да има политика.
Подвариант е това, на което елементарните хора споделят " да се правиш на забавен ". В недоразвитата политическа просвета и инфантилизираната обществена среда, в която живеем, да се правиш на забавен е печеливша тактичност. Да не си някой отегчителен като Николай Денков, да вземем за пример, като обясняваш някакви витиевати неща за бюджети или закони. Казваш " киселите гъзари от жълтите павета " - и тези, които заран пият бира пред кварталната бакалия, те издигат в собствен кумир.
В последна сметка сътрудниците на Кремъл в обществената сфера - " четирихилядниците " - не са най-големият проблем. Ако има работещи институции, органите за сигурност ще се оправят с тях, както оня ден стана в Чехия. Големият проблем са тези медийни представители, които подменят дълга си да осведомят и образоват публиката с това да се вършат на забавни, с цел да се харесат на кварталните коментатори и на махленските мъдреци. В тази среда нито Скот, нито Шлезинджър, нито Мойнихан биха постигнали каквото и да е самопризнание. Не, че навръх тях би им хрумнало да желаят да реализират тъкмо това.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ