Толкова много олелия заради една картина
През 1905 година една картина, показана в Париж, шокира обществото. Критиците я разнищват, а религиозни дейци и консерватори държат речи против нея. Художникът й е жигосан като „ хищник “ и принудител на дами. Но картината не е по никакъв начин порнографска. Не е даже еротична – тя е просто портрет на изцяло облечена жена с шапка. Ето историята:
Анри Матис
Докато група ексцентрични художници приготвят изложбата си в Париж, президентът им, мосю Журден, ги убеждава да не демонстрират „ Жена с Шапка “. Журден се счита за демократичен човек, който се бори против тесногръдите обичаи във френският живописен свят. Но той също по този начин вижда проблемите отдалече. И надлежно предизвестява групата, че тази картина, дело на бедния художник Анри Матис, ще скапе изложбата им.
Картината обаче остава и когато Le Salon des Independants отваря порти, при типа й парижани или избухват в смях, или застиват в потрес. Цялата галерия е осмивана, а картината на Матис става коронният номер в един огромна цирк. Присъдата на публиката, както и на множеството критици, се чува ясно и мощно – творбата е безсрамие, варварска мацаница и откровена безцеремонна засегнатост към дамите, също и към изкуството, а Матис и останалите са диви зверове.
Амели, брачната половинка на Матис
„ Жена с Шапка “ е портрет на брачната половинка на Анри, Амели, носеща огромна шапка с пера на главата. Критиците считат, че картината наподобява необичайно незавършена и груба. Най-шокиращо за тях са странните цветове на перата, които по никакъв начин не си отиват един с различен и карат лицето на мадам Матис да изпъква. Парижаните по това време може и да са сложни хора, само че тази картина ги обърква и отблъсква. Амели Матис е известна брюнетка, само че върху платното тя е изобразена с тухлено алена коса, неестествена зелена линия на челото и ментово зелен нос. Как може един мъж да нарисува жена си по този начин? Плъзват клюки, че нещата в семейство Матис не вървят добре.
За Анри целият скандал съставлява просто още един мрачен епизод в така и така мъчителния му живот. Той прекарва детството си в Боен ан Вермандоа, неособено симпатично индустриално градче в северната част на Франция. Вече е юрист, когато избира изкуството като житейски път и разочарова родителите си. Рисуването в действителност не му се отдава и Матис непрекъснато би трябвало да учи. Когато не съумява да влезе в влиятелния елит на френския артистичен свят, Анри е жигосан от фамилията си като некадърен. Но създателят, нерешителен и депресиран, има по-големи паники от отхвърлянето. През 1905 той към този момент е на 35 години, женен мъж, с 3 деца – и е опустошен.
Амели Матис е бунтарка с идея, а идеята й е геният на брачна половинка й. Мадам може и да не познава изкуството, само че познава Анри и знае, че всичко, което прави, би трябвало да е велико. Родена е в Тулуза, югозападна Франция, тя завежда художника в своя град. Така Анри – дете на студения и сив север – вижда топлите цветове на юга и по този начин брачната половинка му трансформира и двама им, както и бъдещето на изобразителното изкуство вечно.
Анри е откровено нервиран от подигравките и обидите във връзка с портрета му, само че Амели в никакъв случай не губи религия в него – по-скоро светът ще се промени, в сравнение с тя. И в действителност, светът постепенно стартира да се трансформира.
Лео и Гертруд Щайн
Двама американски фенове на изкуството – Гертруд Щайн и брат й Лео – посещават изложбата още веднъж и още веднъж, най-много с цел да видят „ Жена с Шапка “. Те знаят, че картината се откъсва изцяло от традициите, само че до момента в който множеството хора са ужасени от това, двамата остават впечатлени. Седмица преди изложбата да затвори, Лео предлага да купи картината за 300 франка и Анри няма самообладание да се отърве от прокълнатото си платно – и моралът, и финансите му са към този момент на доста ниско равнище. Но мадам Матис упорства за 500 франка – спомагателните 200 ще стигнат за зимни облекла на щерка им.
Вярата на Амели се оправдава изцяло. „ Жена с Шапка “ е повратна творба за Матис, тъй като Лео Щайн освен дава 500 франка за нея, само че и дружно със сестра си показват създателя измежду своите познати (заедно с още една изгряваща звезда на изобразителното изкуство – Пабло Пикасо)
…
В последна сметка художниците от Le Salon des Independants одобряват определението „ диви зверове “ с горделивост и назовават себе си фовистко придвижване (от фр. fauves – диви зверове). Портретът на Матис го прави прочут и той става водач на френския авангард. Тогава светът полудява по революционния взор на художника върху изкуството, а критиците го афишират за основателя на модерната картина и освободителя на цвета. Той в действителност става толкоз обичан и прочут, че някои млади художници го намират за прекомерно отдалечен и капиталистически.
Мадам Матис от своя страна споделя, че е най-способна по време на рецесия, „ когато къщата изгаря радикално “. Никога не остава сюрпризирана, че светът вижда, каквото и тя. Дори години след гибелта й посетителите в Музея на модерното изкуство в Сан Франциско към момента се стопират пред портрета й „ Жена с шапка “.
