Денят 22 декември в световната история
През 1894 година в един от най-шумните правосъдни процеси френският капитан от еврейски генезис Алфред Драйфус е наказан на пожизнен затвор по обвиняване в шпионаж. Две години по-късно е потвърдено, че обвиняването е скалъпено, само че против оправдаването на Драйфус се афишират ред антиеврейски и националистически среди. Видният френски хуманист Емил Зола разгласява откритото си писмо “Аз упреквам ” в отбрана на Драйфус, поради което е наказан на година затвор и бяга в Англия. Романизирана и филмирана, “Аферата Драйфус ” завършва едвам през 1906 година.
Направена е първата рентгенова фотография, която получава името на своя изобретател – физика Вилхелм Рентген, който през 1895 година снима по този метод ръката на жена си.
На тази дата през 1920 година в Германия стартира да работи първото радио.
В далечната 1216 година е одобрен уставът на Доминиканския медал. Основан от испанския духовник Свети Доминик в Тулуза, Франция, от 1232 година орденът управлява Инквизицията - един от най-суровите принадлежности на католическата черква.
В Северното полукълбо се следи зимно слънцестоене и начало на астрономическата зима, а в Южното полукълбо лятно слънцестоене.
2014 година:
Бившият министър-председател на Тунис Беджи Каид Есебси побеждава на президентските избори с 55,68% от гласовете на гласоподавателите досегашния президент Монсеф Марзуки.
2013
Въздушни набези в гр. Алепо, Сирия предизвикват гибелта на 63 души.
2012
Президентът на Италия разпуска Народното събрание.
Вицепрезидентът на Египет Махмуд Меки подава оставка заради унищожаване на този пост в конституцията на страната.
Унгария внася корекция в конституцията на страната, която не разрешава продажба на земя на задгранични жители.
2011
При серия от гърмежи в Багдад умират 57 индивида, а 176 са ранени.
За два дни в Сирия умират над 200 индивида.
2010
Ичан-уанджоуската (Иуан) железница е пусната в употреба. Тя е железопътна линия в Народна република Китай, приключена през 2010 година Свързва градовете Ичан в провинция Хубей и Уанджоу в провинция Чунцин през дребния град Личуан. Железопътната линия е част от огромния железопътен план Хуханжун, който ще свърже мегаполиса Шанхай с Хъфей, Ухан, Чънду и Суейнин. Ичан-уанджоуската железница е с обща дължина от 377 км, от които 288 км съставляват мостове и тунели. Общата дължина на релсите е разпределена както следва: 324 км в провинция Хубей и едвам 53 км в Чунцин.
2008
Емил Бок поставя клетва като министър-председател на Румъния от 22 декември 2008 до 6 февруари 2012 година. Той е румънски политик от Демократическата партия (ДП) и някогашен кмет на Клуж-Напока.
2005
Камара на представителите в Италия ратифицира Договора за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз с 415 гласа „ ЗА ”, 3 – „ ПРОТИВ ”, 4 – „ ВЪЗДЪРЖАЛ съдебна експертиза ”
2001
Ричард Рейд прави опит да унищожи пътнически аероплан благодарение на експлозиви, скрити в обувките му.
1999
Руските федерални войски стартират интервенция по завземането на Грозни.
1988
Вследствие на сложена бомба аероплан на американската самолетна компания “Пан Ам ” се разрушава покрай Локърби в Шотландия, при което умират повече от 259 души. За организирането на атентата са упрекнати либийските секрети служби.
Самолетът избухва 38 минути след излитането. Пада от височина 9.450 метра, образувайки кратер с дълбочина 12 метра. 259 са починалите пасажери и 11 са жертвите от шотландското населено място Локърби. На 14 ноември 1991 година двама либийски сътрудници - Абдел Басет Али ал Меграхи и Ламен Халифа Фхимах са упрекнати за атентата. На 15 април 1992 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации постанова несъгласие на Либия с цел да принуди полковник Кадафи да съобщи двамата обвинени.
Седем години по-късно на 14 април 1999 година Либия предава на съда двамата сътрудници. На 31 януари 2001 година Абдел Басет е наказан на пожизнен затвор от шотландски съд, заседаващ в Холандия. Ламен Халифа е оневинен.
На 14 август 2002 година Триполи и юристите, представляващи фамилиите на жертвите в атентата над Локърби, подписват съглашение за разкриване на банкова сметка. На 15 август 2003 година Либия публично признава своята отговорност за атентата над Локърби и приема да изплати на фамилиите на жертвите минимум пет милиона $ на човек. Обезщетението възлиза на 2.7 милиарда $ обезщетения, или по 10 млн. за всяка жертва. Сумата се превежда на траншове.
1976
Завършва първия полет на руският аероплан Ил-86.
1945
САЩ признават държавното управление на Югославия отпред с някогашния началник на Съпротивата в страната Йосип Броз Тито.
От 1934 година Тито е член на Политбюро на Югославската комунистическа партия, от 1940 година е общоприет секретар на Централен комитет на ЮКП. След окупацията на Югославия от хитлеристка Германия е главнокомандващ Народоосвободителната войска (1941–1945 г.), от 1943 година е ръководител и на Националния комитет за избавление на Югославия. След края на Втората международна война 1939–1945 година е ръководител на югославското държавно управление. От 1953 година е президент на Федеративна национална република Югославия.
1930
Осъществен е първият полет на съветския бомбардировач АНТ-6 (ТБ-3). АНТ-6 е първият в света военен аероплан, предопределен за осъществяване на стратегически задания в състава на профилираните елементи на Военновъздушните сили.
1920
Приет е закон за ръководство на Ирландия. Той планува в Ирландия да има два Народното събрание - един за 6-те северни графства на Северна Ирландия и различен за останалите 26 графства на Ирландия
Ирландия е страна в Западна Европа. Административно се дели на страната Ирландия (Ейре) и Северна Ирландия (Ълстер), която е част от Англия. Площта й е 70 283 кв. км. Населението за 1996 година наброява 3 540 000 поданици. Столицата на Ирландия е Дъблин.
1920
В Германия стартира да работи първото радио.
1895
Немският физик Вилхелм Рьонтген прави първата рентгенова фотография, снимайки ръката на своята жена.
1894
Френският офицер Алфред Драйфус е наказан на пожизнен затвор по обвиняване за шпионаж.
Алфред Драйфус е капитан от френската войска, упрекнат и наказан на пожизнен затвор през 1894 година за шпионаж в интерес на Германия. Две години по-късно се появяват доказателства, че обвиняването против него е скалъпено, само че против оправдаването му се афишират редица националистически и анти-еврейски среди във Франция (Драйфус е с еврейски произход). През януари 1898 година международно известния, публицист хуманист - Емил Зола разгласява намерено писмо, озаглавено " Аз упреквам ", с което застава на страната на Драйфус. Заради това писмо Зола е наказан на година затвор и емигрира за няколко месеца в Англия. На втори развой през 1899 Драйфус е наказан още веднъж, само че е опрощение от държавното управление. За почтен е разгласен чак през 1906 година
1216
Римският папа Хонорий ІІІ утвърждава устава на Доминиканския медал.
Монашеският медал е учреден през 1215 година от испанския духовник свети Доминик (1170-1221 г.) в Тулуза, Франция. Утвърден през 1216 година от папа Хонорий III. От 1232 година орденът управлява Инквизицията. По традиция доминиканци заемат значими постове в папския замък - съветници, консултанти и други Членове на Доминиканския медал са Тома Аквински, Албер Велики, Дж. Савонарола и други Значението на Доминиканския медал понижава след основаването на Йезуитския медал.
На тази дата са родени :
1903
Роден е Холдън Кифър Хартлайн – американски физиолог и биофизик. Чуждестранен член на Лондоснкото кралско сдружение. Член е на Националната АН на Съединени американски щати. Завършва университета “Джон Хопкинс ” в Балтимор през 1927 година В интервала 1943-1949 година е професор по биофизика в Пенсилванския университет. В годините 1949-1953 година е професор по биофизика и началник на отдел в университета “Джон Хопкинс ”, след което до 1974 година е професор по биофизика в Рокфелеровия университет в Ню Йорк. През 30-те години се занимава с неврофизиологично проучване на функционалната организация на единичните неврони в ретината на окото при гръбначните. Става прочут с проучванията си от 40-те и 50-те години, които прави в съдействие с други учени, върху зрението на членестоногите. Получава Нобелова премия за физиология и медицина за 1967 г.(заедно с Р. Гранит и Дж. Уолд).
1876
Роден е Филипо Томазо Маринети – италиански публицист. Член на Италианската академия на науките от 1929 година Пише на италиански и френски език. Той е един от основоположниците и теоретиците на футуризма. Учи литература в Сорбоната в Париж и право в университета в Генуа. Пътува по света, посещава двукратно България (пише поемата “Цанг-Тумб-Тумб ” за офанзивата на Одрин по време на Балканската война). Автор е на прокламации на футуризма (първият е отпечатан във френски вестник “Фигаро ” през 1909 г.). Своите разбирания за езика излага в книгите “Думите на свободата ”. Издава: “Цар Бомбанс ” (пиеса, 1905 г.), “Мафарка ” (роман, 1910 г.), “Битката при Триполи ” (1911 г.), теоретичната книга “Манифести на футуризма ” (т. 1-4, 1909-1919 г.). Сътрудничи на Б. Мусолини. Умира на 2 декември 1944 година в Беладжо.
1867
Роден е Йозеф Мария Олбрих – австрийски архитект; един от основателите на Виенския сецесион (1897 г.). Ученик е на К. Хазенауер и О. Вагнер. От 1899 година преподава в Дармщадската колония на художниците. Сред по-известните му творби са: дом на художниците (1899-1901 г.), изложбена постройка и кула (1907-1908 г.) в Дармщад, магазинът " Тица " в Дюселдорф (1908 г.) и други Йозеф Олбрих умира на 8 август 1908 година
1856
Роден е Франк Билингс Келог – американски общественик, посланик, правист. Член е на Републиканската партия. В интервала 1916-1923 година е сенатор. През 1924 година е назначен за дипломат на Съединени американски щати във Англия. В годините сред 1925-1929 година е държавен секретар на Съединени американски щати. Обявява се срещу признаването на Съюз на съветските социалистически републики от Съединени американски щати. Той е един от основателите на Парижкия контракт (1928 г.). Член е на Международния съд в Хага от 1928 година Дарява 500 000 $ на Карлтън Колидж в Нортфиилд за учредяване на фондация за изследване на интернационалните връзки. Получава Нобелова премия за мир за 1929 година Франк Келог умира на 21 декември 1937 година
1853
Роден е Евграф Степанович Фьодоров - съветски академик, един от основоположниците на актуалната структурна кристалография; минералог, геолог, учен на Руската АН (1912 г.). През 1872 година приключва военноинженерно учебно заведение. През 1883 година приключва Минния институт в Петербург. Работи в Геологическия комитет (от 1885 г.), управлява геологически изследвания в Северен Урал (1885-1890 г.). През 1894 година работи като минен инженер в Урал. През 1895 година е определен за професор в Московския селскостопански институт, а през 1896 година - за член на Баварската АН. Първият му огромен труд е “Начала на учението за фигурите ” (1885 г.), който стартира да написа едвам 16-години. Този фундаментален труд съдържа скъпи хрумвания за огромен брой последващи открития на Евграф Фьодоров в геометрията и кристалографията. В интервала 1885-1890 година той работи върху структурата и симетрията на кристалите, издава класическия труд “Симетрия на верните системи от фигури ” (1890 г.). Паралелно с създаването на фундаментални въпроси от кристалографията работи върху основаването на повсеместен теодолитен способ в гониометрията и кристалооптиката (монографията “Теодолитният способ в минералогията и петролографията ”, 1893 г.). Изследванията му по кристалография са систематизирани в “Курсове по кристалография ” (1891 година, 1897 година, 1901 г.). Разработва някои въпроси на “новата геометрия ”, в която вместо точки като съществени детайли избира кръгове, сфери, вектори, плоскости и други геометрични форми. Евграф Фьодоров употребява нейните особености за обрисуване на кристални структури, на многокомпонентния състав на комплицираните хим. съединения и други Автор е на писания по описателна и физическа геология на Урал, на крайбрежието на Бяло море и други Умира на 21 май 1919 година в Петроград.
1847
Роден е Хейхатиро Того - японски адмирал на флота (1913 г.), маркиз (1934 г.). Завършва военноморско учебно заведение в Англия (1971-1878 г.). По време на Японско-китайската война (1894-1895 г.) е пълководец на крайцер. Произведен е в чин адмирал през 1904 година По време на Руско-японската война (1904-1905 г.) командва I японска ескадра и главнокомандващ на обединявания флот. Ръководи дейностите на японски флот при Порт Артур (февруари 1904 - януари 1905 г.), в стълкновение в Жълто море (август 1904 г.) и в Цушимското стълкновение (1905 г.). Член на Висшия боен съвет (1909 г.).
На тази дата умират :
1989
Умира Самюел Бекет - ирландски публицист, драматург. Той е роден в Дъблин на 13 април 1906 година Превежда Дж. Джойс, работи като учител в Дъблин и Париж. От 1937 година живее в Париж. Водеща фигура е в " театъра на парадокса ". Пише за театъра, радиото и малкия екран. Има 4 романа: " Мърфи ", " Молой ", " Мелон умира " и " Това няма наименование ". През 1969 година получава Нобелова премия за литература, наградата от премията раздава на бедстващи създатели интелектуалци. Той е един от известните създатели на неуместни драми: " В очакване на Годо ", " Последната лента на Крап ", " Всичко, което пада ", " Краят на играта ", " О, щастливи дни ", " Не аз ", " Пиесата " и други
1936
Умира Николай Алексеевич Островски – съветски публицист. Роден е на 29 септември 1904 година През 1919 година става комсомолец и отпътува на фронта като доброволец. Сражава се в Кавказката бригада на Г. И. Котовски и Първа конна войска. През август 1920 година е ранен тежко и демобилизиран. След демобилизацията работи в разнообразни браншове на националното стопанство. В интервала 1923-1924 година е на управителна комсомолска работа в пограничните региони на Украйна. От 1927 година прогресиращото заболяване го приковава на легло. Почти кьорав и имобилен, мобилизирайки душевните и физическите си сили, той написва романа " Как се каляваше стоманата " (ч. 1-1932 година, ч. 2-1934 г.; цялостно изд. 1935 г.; едноименен филм, 1942 г.; " Павел Корчагин ", 1957 г.). В интервала 1934-1936 година работи над тритомния разказ " Родени от бурята ", разказващ за събитията в Западен Украйна от края на 1919 година и началото на 1920 година През 1935 година му е присвоено войнското звание " бригаден комисар ”.
1870
Умира Константин Дмитриевич Ушински – съветски възпитател демократ, основател на научната педагогика в Русия. През 1844 година приключва Юридическия факултет на Московския университет. В интервала 1846-1849 година е професор в ярославския Демидовски колеж. В годините 1854- 1859 година е учител и контрольор на класовете в Гатчинския институт за сираци. В годините сред 1859-1862 година е контрольор на класовете и заместител - шеф по образователната работа на Смолния институт. Основа на неговата педагогическа система е условието за демократизация на националното обучение и концепцията за народностно образование. Разглежда труда като изискване за всестранно развиване на личността. Централно място в образованието дефинира на родния език. В дидактиката прокарва концепцията за възпитаващо образование, създава правилата за избиране на образователния материал и методите за образование според от възрастовите особености на децата. Педагогическите му хрумвания са изложени в книга за в началото четене в клас “Детски свят ” (1861 г.) и “Родно слово ” (1864 г.). Негов фундаментален труд е “Човекът като предмет на възпитанието. Опит за педагогическа антропология ” (2 т. а, 1868-1869 г.).
1867
Умира Теодор Русо – френски живописец и график, водещ представител на Барбизонската школа. Роден е на 15 април 1812 година в Париж. В интервала 1827 -1828 година учи при Ж. Ремон и при Г. Г. Летиер (1828-1829 г.). Работи в Париж и Барбизон, където се преселва дефинитивно през 1849 година За творбите му (предимно пейзажи) са присъщи хармония и улегналост на композиционните решения. Русо употребява сдържана тонална гама и се стреми към безапелационно въплъщаване на материалността на предметите, тънко предава другите естествени положения, светлинно-въздушната среда и има принос за развиването на пленерната живопис ( " Пазар в Нормандия ", ок. 1832 г.; " Блато в Ландах ", 1852 г.; " Дъбове ", 1852 г.; " Изглед от Барбизон ", 1853., и др.). Работи в региона на рисунката и офорта.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Направена е първата рентгенова фотография, която получава името на своя изобретател – физика Вилхелм Рентген, който през 1895 година снима по този метод ръката на жена си.
На тази дата през 1920 година в Германия стартира да работи първото радио.
В далечната 1216 година е одобрен уставът на Доминиканския медал. Основан от испанския духовник Свети Доминик в Тулуза, Франция, от 1232 година орденът управлява Инквизицията - един от най-суровите принадлежности на католическата черква.
В Северното полукълбо се следи зимно слънцестоене и начало на астрономическата зима, а в Южното полукълбо лятно слънцестоене.
2014 година:
Бившият министър-председател на Тунис Беджи Каид Есебси побеждава на президентските избори с 55,68% от гласовете на гласоподавателите досегашния президент Монсеф Марзуки.
2013
Въздушни набези в гр. Алепо, Сирия предизвикват гибелта на 63 души.
2012
Президентът на Италия разпуска Народното събрание.
Вицепрезидентът на Египет Махмуд Меки подава оставка заради унищожаване на този пост в конституцията на страната.
Унгария внася корекция в конституцията на страната, която не разрешава продажба на земя на задгранични жители.
2011
При серия от гърмежи в Багдад умират 57 индивида, а 176 са ранени.
За два дни в Сирия умират над 200 индивида.
2010
Ичан-уанджоуската (Иуан) железница е пусната в употреба. Тя е железопътна линия в Народна република Китай, приключена през 2010 година Свързва градовете Ичан в провинция Хубей и Уанджоу в провинция Чунцин през дребния град Личуан. Железопътната линия е част от огромния железопътен план Хуханжун, който ще свърже мегаполиса Шанхай с Хъфей, Ухан, Чънду и Суейнин. Ичан-уанджоуската железница е с обща дължина от 377 км, от които 288 км съставляват мостове и тунели. Общата дължина на релсите е разпределена както следва: 324 км в провинция Хубей и едвам 53 км в Чунцин.
2008
Емил Бок поставя клетва като министър-председател на Румъния от 22 декември 2008 до 6 февруари 2012 година. Той е румънски политик от Демократическата партия (ДП) и някогашен кмет на Клуж-Напока.
2005
Камара на представителите в Италия ратифицира Договора за присъединение на България и Румъния към Европейския съюз с 415 гласа „ ЗА ”, 3 – „ ПРОТИВ ”, 4 – „ ВЪЗДЪРЖАЛ съдебна експертиза ”
2001
Ричард Рейд прави опит да унищожи пътнически аероплан благодарение на експлозиви, скрити в обувките му.
1999
Руските федерални войски стартират интервенция по завземането на Грозни.
1988
Вследствие на сложена бомба аероплан на американската самолетна компания “Пан Ам ” се разрушава покрай Локърби в Шотландия, при което умират повече от 259 души. За организирането на атентата са упрекнати либийските секрети служби.
Самолетът избухва 38 минути след излитането. Пада от височина 9.450 метра, образувайки кратер с дълбочина 12 метра. 259 са починалите пасажери и 11 са жертвите от шотландското населено място Локърби. На 14 ноември 1991 година двама либийски сътрудници - Абдел Басет Али ал Меграхи и Ламен Халифа Фхимах са упрекнати за атентата. На 15 април 1992 година Съветът за сигурност на Организация на обединените нации постанова несъгласие на Либия с цел да принуди полковник Кадафи да съобщи двамата обвинени.
Седем години по-късно на 14 април 1999 година Либия предава на съда двамата сътрудници. На 31 януари 2001 година Абдел Басет е наказан на пожизнен затвор от шотландски съд, заседаващ в Холандия. Ламен Халифа е оневинен.
На 14 август 2002 година Триполи и юристите, представляващи фамилиите на жертвите в атентата над Локърби, подписват съглашение за разкриване на банкова сметка. На 15 август 2003 година Либия публично признава своята отговорност за атентата над Локърби и приема да изплати на фамилиите на жертвите минимум пет милиона $ на човек. Обезщетението възлиза на 2.7 милиарда $ обезщетения, или по 10 млн. за всяка жертва. Сумата се превежда на траншове.
1976
Завършва първия полет на руският аероплан Ил-86.
1945
САЩ признават държавното управление на Югославия отпред с някогашния началник на Съпротивата в страната Йосип Броз Тито.
От 1934 година Тито е член на Политбюро на Югославската комунистическа партия, от 1940 година е общоприет секретар на Централен комитет на ЮКП. След окупацията на Югославия от хитлеристка Германия е главнокомандващ Народоосвободителната войска (1941–1945 г.), от 1943 година е ръководител и на Националния комитет за избавление на Югославия. След края на Втората международна война 1939–1945 година е ръководител на югославското държавно управление. От 1953 година е президент на Федеративна национална република Югославия.
1930
Осъществен е първият полет на съветския бомбардировач АНТ-6 (ТБ-3). АНТ-6 е първият в света военен аероплан, предопределен за осъществяване на стратегически задания в състава на профилираните елементи на Военновъздушните сили.
1920
Приет е закон за ръководство на Ирландия. Той планува в Ирландия да има два Народното събрание - един за 6-те северни графства на Северна Ирландия и различен за останалите 26 графства на Ирландия
Ирландия е страна в Западна Европа. Административно се дели на страната Ирландия (Ейре) и Северна Ирландия (Ълстер), която е част от Англия. Площта й е 70 283 кв. км. Населението за 1996 година наброява 3 540 000 поданици. Столицата на Ирландия е Дъблин.
1920
В Германия стартира да работи първото радио.
1895
Немският физик Вилхелм Рьонтген прави първата рентгенова фотография, снимайки ръката на своята жена.
1894
Френският офицер Алфред Драйфус е наказан на пожизнен затвор по обвиняване за шпионаж.
Алфред Драйфус е капитан от френската войска, упрекнат и наказан на пожизнен затвор през 1894 година за шпионаж в интерес на Германия. Две години по-късно се появяват доказателства, че обвиняването против него е скалъпено, само че против оправдаването му се афишират редица националистически и анти-еврейски среди във Франция (Драйфус е с еврейски произход). През януари 1898 година международно известния, публицист хуманист - Емил Зола разгласява намерено писмо, озаглавено " Аз упреквам ", с което застава на страната на Драйфус. Заради това писмо Зола е наказан на година затвор и емигрира за няколко месеца в Англия. На втори развой през 1899 Драйфус е наказан още веднъж, само че е опрощение от държавното управление. За почтен е разгласен чак през 1906 година
1216
Римският папа Хонорий ІІІ утвърждава устава на Доминиканския медал.
Монашеският медал е учреден през 1215 година от испанския духовник свети Доминик (1170-1221 г.) в Тулуза, Франция. Утвърден през 1216 година от папа Хонорий III. От 1232 година орденът управлява Инквизицията. По традиция доминиканци заемат значими постове в папския замък - съветници, консултанти и други Членове на Доминиканския медал са Тома Аквински, Албер Велики, Дж. Савонарола и други Значението на Доминиканския медал понижава след основаването на Йезуитския медал.
На тази дата са родени :
1903
Роден е Холдън Кифър Хартлайн – американски физиолог и биофизик. Чуждестранен член на Лондоснкото кралско сдружение. Член е на Националната АН на Съединени американски щати. Завършва университета “Джон Хопкинс ” в Балтимор през 1927 година В интервала 1943-1949 година е професор по биофизика в Пенсилванския университет. В годините 1949-1953 година е професор по биофизика и началник на отдел в университета “Джон Хопкинс ”, след което до 1974 година е професор по биофизика в Рокфелеровия университет в Ню Йорк. През 30-те години се занимава с неврофизиологично проучване на функционалната организация на единичните неврони в ретината на окото при гръбначните. Става прочут с проучванията си от 40-те и 50-те години, които прави в съдействие с други учени, върху зрението на членестоногите. Получава Нобелова премия за физиология и медицина за 1967 г.(заедно с Р. Гранит и Дж. Уолд).
1876
Роден е Филипо Томазо Маринети – италиански публицист. Член на Италианската академия на науките от 1929 година Пише на италиански и френски език. Той е един от основоположниците и теоретиците на футуризма. Учи литература в Сорбоната в Париж и право в университета в Генуа. Пътува по света, посещава двукратно България (пише поемата “Цанг-Тумб-Тумб ” за офанзивата на Одрин по време на Балканската война). Автор е на прокламации на футуризма (първият е отпечатан във френски вестник “Фигаро ” през 1909 г.). Своите разбирания за езика излага в книгите “Думите на свободата ”. Издава: “Цар Бомбанс ” (пиеса, 1905 г.), “Мафарка ” (роман, 1910 г.), “Битката при Триполи ” (1911 г.), теоретичната книга “Манифести на футуризма ” (т. 1-4, 1909-1919 г.). Сътрудничи на Б. Мусолини. Умира на 2 декември 1944 година в Беладжо.
1867
Роден е Йозеф Мария Олбрих – австрийски архитект; един от основателите на Виенския сецесион (1897 г.). Ученик е на К. Хазенауер и О. Вагнер. От 1899 година преподава в Дармщадската колония на художниците. Сред по-известните му творби са: дом на художниците (1899-1901 г.), изложбена постройка и кула (1907-1908 г.) в Дармщад, магазинът " Тица " в Дюселдорф (1908 г.) и други Йозеф Олбрих умира на 8 август 1908 година
1856
Роден е Франк Билингс Келог – американски общественик, посланик, правист. Член е на Републиканската партия. В интервала 1916-1923 година е сенатор. През 1924 година е назначен за дипломат на Съединени американски щати във Англия. В годините сред 1925-1929 година е държавен секретар на Съединени американски щати. Обявява се срещу признаването на Съюз на съветските социалистически републики от Съединени американски щати. Той е един от основателите на Парижкия контракт (1928 г.). Член е на Международния съд в Хага от 1928 година Дарява 500 000 $ на Карлтън Колидж в Нортфиилд за учредяване на фондация за изследване на интернационалните връзки. Получава Нобелова премия за мир за 1929 година Франк Келог умира на 21 декември 1937 година
1853
Роден е Евграф Степанович Фьодоров - съветски академик, един от основоположниците на актуалната структурна кристалография; минералог, геолог, учен на Руската АН (1912 г.). През 1872 година приключва военноинженерно учебно заведение. През 1883 година приключва Минния институт в Петербург. Работи в Геологическия комитет (от 1885 г.), управлява геологически изследвания в Северен Урал (1885-1890 г.). През 1894 година работи като минен инженер в Урал. През 1895 година е определен за професор в Московския селскостопански институт, а през 1896 година - за член на Баварската АН. Първият му огромен труд е “Начала на учението за фигурите ” (1885 г.), който стартира да написа едвам 16-години. Този фундаментален труд съдържа скъпи хрумвания за огромен брой последващи открития на Евграф Фьодоров в геометрията и кристалографията. В интервала 1885-1890 година той работи върху структурата и симетрията на кристалите, издава класическия труд “Симетрия на верните системи от фигури ” (1890 г.). Паралелно с създаването на фундаментални въпроси от кристалографията работи върху основаването на повсеместен теодолитен способ в гониометрията и кристалооптиката (монографията “Теодолитният способ в минералогията и петролографията ”, 1893 г.). Изследванията му по кристалография са систематизирани в “Курсове по кристалография ” (1891 година, 1897 година, 1901 г.). Разработва някои въпроси на “новата геометрия ”, в която вместо точки като съществени детайли избира кръгове, сфери, вектори, плоскости и други геометрични форми. Евграф Фьодоров употребява нейните особености за обрисуване на кристални структури, на многокомпонентния състав на комплицираните хим. съединения и други Автор е на писания по описателна и физическа геология на Урал, на крайбрежието на Бяло море и други Умира на 21 май 1919 година в Петроград.
1847
Роден е Хейхатиро Того - японски адмирал на флота (1913 г.), маркиз (1934 г.). Завършва военноморско учебно заведение в Англия (1971-1878 г.). По време на Японско-китайската война (1894-1895 г.) е пълководец на крайцер. Произведен е в чин адмирал през 1904 година По време на Руско-японската война (1904-1905 г.) командва I японска ескадра и главнокомандващ на обединявания флот. Ръководи дейностите на японски флот при Порт Артур (февруари 1904 - януари 1905 г.), в стълкновение в Жълто море (август 1904 г.) и в Цушимското стълкновение (1905 г.). Член на Висшия боен съвет (1909 г.).
На тази дата умират :
1989
Умира Самюел Бекет - ирландски публицист, драматург. Той е роден в Дъблин на 13 април 1906 година Превежда Дж. Джойс, работи като учител в Дъблин и Париж. От 1937 година живее в Париж. Водеща фигура е в " театъра на парадокса ". Пише за театъра, радиото и малкия екран. Има 4 романа: " Мърфи ", " Молой ", " Мелон умира " и " Това няма наименование ". През 1969 година получава Нобелова премия за литература, наградата от премията раздава на бедстващи създатели интелектуалци. Той е един от известните създатели на неуместни драми: " В очакване на Годо ", " Последната лента на Крап ", " Всичко, което пада ", " Краят на играта ", " О, щастливи дни ", " Не аз ", " Пиесата " и други
1936
Умира Николай Алексеевич Островски – съветски публицист. Роден е на 29 септември 1904 година През 1919 година става комсомолец и отпътува на фронта като доброволец. Сражава се в Кавказката бригада на Г. И. Котовски и Първа конна войска. През август 1920 година е ранен тежко и демобилизиран. След демобилизацията работи в разнообразни браншове на националното стопанство. В интервала 1923-1924 година е на управителна комсомолска работа в пограничните региони на Украйна. От 1927 година прогресиращото заболяване го приковава на легло. Почти кьорав и имобилен, мобилизирайки душевните и физическите си сили, той написва романа " Как се каляваше стоманата " (ч. 1-1932 година, ч. 2-1934 г.; цялостно изд. 1935 г.; едноименен филм, 1942 г.; " Павел Корчагин ", 1957 г.). В интервала 1934-1936 година работи над тритомния разказ " Родени от бурята ", разказващ за събитията в Западен Украйна от края на 1919 година и началото на 1920 година През 1935 година му е присвоено войнското звание " бригаден комисар ”.
1870
Умира Константин Дмитриевич Ушински – съветски възпитател демократ, основател на научната педагогика в Русия. През 1844 година приключва Юридическия факултет на Московския университет. В интервала 1846-1849 година е професор в ярославския Демидовски колеж. В годините 1854- 1859 година е учител и контрольор на класовете в Гатчинския институт за сираци. В годините сред 1859-1862 година е контрольор на класовете и заместител - шеф по образователната работа на Смолния институт. Основа на неговата педагогическа система е условието за демократизация на националното обучение и концепцията за народностно образование. Разглежда труда като изискване за всестранно развиване на личността. Централно място в образованието дефинира на родния език. В дидактиката прокарва концепцията за възпитаващо образование, създава правилата за избиране на образователния материал и методите за образование според от възрастовите особености на децата. Педагогическите му хрумвания са изложени в книга за в началото четене в клас “Детски свят ” (1861 г.) и “Родно слово ” (1864 г.). Негов фундаментален труд е “Човекът като предмет на възпитанието. Опит за педагогическа антропология ” (2 т. а, 1868-1869 г.).
1867
Умира Теодор Русо – френски живописец и график, водещ представител на Барбизонската школа. Роден е на 15 април 1812 година в Париж. В интервала 1827 -1828 година учи при Ж. Ремон и при Г. Г. Летиер (1828-1829 г.). Работи в Париж и Барбизон, където се преселва дефинитивно през 1849 година За творбите му (предимно пейзажи) са присъщи хармония и улегналост на композиционните решения. Русо употребява сдържана тонална гама и се стреми към безапелационно въплъщаване на материалността на предметите, тънко предава другите естествени положения, светлинно-въздушната среда и има принос за развиването на пленерната живопис ( " Пазар в Нормандия ", ок. 1832 г.; " Блато в Ландах ", 1852 г.; " Дъбове ", 1852 г.; " Изглед от Барбизон ", 1853., и др.). Работи в региона на рисунката и офорта.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници :
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ