През 1887 г. Хенри Мортън Стенли се изкачва по река

През 1887 година Хенри Мортън Стенли се изкачва по река Конго и по нехайство стартира един пагубен опит. Това става доста време след първото му пътешестване до Африка като публицист за американски вестник през 1871 година, когато става прочут като намира шотландски мисионер и произнася прословутите думи при срещата им: „ Доктор Ливингстън, допускам? “ Сега, на 46 години, Стенли управлява третата си африканска експедиция. Той се насочва към неразучена територия от гората и оставя част от експедицията да чака за хранителни запаси.

„ Доктор Ливингстън, допускам? “

Стенли и неговата част от експедицията прекарват месеци в битката да намерят път през гъстата гора на Итури. Валят ги проливни дъждове, мъчи ги апетит, имат гнойни рани, малария и дизентерия, нападнати са от туземци с отровени стрели и копия… От тези, които потеглят със Стенли в този поход из „ най-мрачната Африка “, както той назовава тази слънчева просторна джунгла, оцеляват по-малко от една трета.

Стенли също оцелява, което кара европейските му спътници да се чудят на неговата „ мощ на волята “. Африканците го назовават Була Матари – Разрушител на скалите. „ За себе си – написа той в писмо от 1890 година до Times – не изисквам с цел да имам някаква изключителна непорочност в природата си; само че споделям като човек с тежко начало в живота, некултурен и припрян, че получих своето образование в многото си африкански прекарвания, за които някои споделят, че сами по себе си са в ущърб на европейския темперамент. “

Но през идващия век репутацията му спада, когато историците го разкритикуват за връзката му при започване на 1880 година с крал Леополд II, белгийски монарх, чиито търговци на слонова кост по-късно ще дадат ентусиазъм за „ Сърцето на мрака “ на Джоузеф Конрад. Със замирането на колониализма и викторианското прославяне на твърдия темперамент губи своята отзивчивост, Стенли към този момент е показан като жесток експлоататор и безсърдечен империалист, който посече и простреля пътя си из Африка.

Тази нова версия на Стенли е открита по стичане на събитията точно от биографа на лекар Ливингстън – Тим Джейл, английски романист и специалист по въпросите на викторианската ера. Джейл чете хиляди писма и документи на Стенли, открити през последното десетилетие, и демонстрира един човек с доста дефекти.

Хенри Мортън Стенли

Ако самоконтролът частично е наследствена линия – което наподобява евентуално – тогава Стенли стартира живота си от губеща позиция. Той е роден в Уелс, майка му е неомъжена 18-годишна жена, която след него има още четири противозаконни деца от най-малко двама други мъже. Никога не е познавал татко си. Майка му го оставя на дядо му, който се грижи за него, до момента в който не умира, когато момчето е на 5. Друго семейство го гледа за малко, само че по-късно един от новите настойници на момчето го води в сиропиталище (където по това време във Англия децата получават грижи против труд) и възрастният Стенли в никакъв случай няма да не помни по какъв начин сега, в който го оставят и вратата се затваря, той „ изпита за първи път ужасното възприятие на цялостна пустош “.

Момчето, тогава носещо името Джон Роулъндс, минава през живота, пробвайки се да скрие срама от това къде е отраснал и стигмата от раждането си. След като напуща сиропиталището, на 15 години, където чисти и се поддържа счетоводството, а по-късно отпътува за Ню Орлиънс, той стартира да се преструва на американец. Нарече себе си Хенри Мортън Стенли и споделя, че е взел името на осиновителя си – човек, който той разказва като добър, работлив търговец на памук в Ню Орлиънс. На 11-годишна възраст, в сиропиталището в Уелс, той към този момент „ опитва с волята “ си като си постанова спомагателни компликации. „ Бих заречен да се въздържа от желанието за повече храна и, с цел да покажа по какъв начин ненавиждам стомаха и болките му, взех решение да разделя едно хранене от всеки три хранения със съседите си: половината от моята пудинг отива за Фофулкс, който беше болен от лакомия, и в случай че в миналото притежавах нещо, което възбужда завистта у различен човек, незабавно му го давах. “

Стенли за първи път се е сблъсквал с нещастията в Африка на 30-годишна възраст, когато New York Herald го праща през 1871 година да откри Ливингстън, от който няма ни новина, ни кост от две години. Първата част от пътуването Стенли прекарва в тресавище и се бори с маларията, след което експедицията на косъм заобикаля да бъде убита по време на локална революция. След шест месеца толкоз доста мъже към този момент са починали или напущат, че екипът е към този момент 34 индивида – едвам четвърт от първичния си размер – което е рисково дребен брой хора за пътешестване през враждебната територия, която им следва.

Но една вечер, когато треската го отпуска за миг, той написва записка на самия себе си: „ Положих тържествена, безконечна клетва, клетва, която би трябвало да се съблюдава, до момента в който най-малката вяра за живот остава в мен, да не се блазня да наруша основаната от мен резолюция, в никакъв случай да не се отхвърлям от търсенето, до момента в който не намеря Ливингстън жив, или не намеря мъртвото му тяло. Никой жив човек или пък хора няма да ме спрат, единствено гибелта може да направи това. Но даже – даже тя не. Няма да умра, няма бива да загивам, не мога да умра! “