Денят 30 декември в българската история
През 1877 година, в с. Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов афишира Шопското (Трънското) въстание, обхванало регионите на Западните български околности. Това е част от националноосвободителното придвижване на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден приключва прехвърлянето на Западния отряд през Стара планина.
През 1943 година при следващата англо-американска бомбардировка над София са убити 70 души и са ранени 95. Самолетите на английската авиация бомбардират региона към софийския централен железопътен възел. България афишира война на Англия и Съединени американски щати на 13 декември, ден по-късно е осъществено и първото въздушно нахлуване над София. През 1992 година Любен Беров става министър председател на България с мандата на Движение за права и свободи, откакто от власт пада първото демократично държавно управление на Филип Димитров след 11-месечно ръководство. През 2002 година от употреба е изключен втори блок на АЕЦ „ Козлодуй ”. През 1963 година е открит стопанският нефтохимически комбинат край Бургас. На 30 декември е роден Владимир Радославов Янчев – режисьор. На тази дата умират: Васил Натанаилов Холиолчев –оператор и Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов) – публицист.
2005 година
Открита е правата Шумен – Каспичан на автомагистрала „ Хемус ”. Тя е с дължина от 12,8 км. Според държавната осведомителна работа, за построяването на правата са вложени 77,6 милиона лв.
2002 година
Изключен е 2-ри реактор на АЕЦ „ Козлодуй ”. Строителството на АЕЦ “Козлодуй ” започва на 6 април 1970 година То е резултат на конвенция, подписана през 1966 година сред България и Съюз на съветските социалистически републики за съдействие в построяването на атомна електроцентрала. Първите два блока са въведени в употреба през юли 1974 година и ноември 1975 година Блокове 3-ти и 4-ти стартират работа надлежно през декември 1980 година и май 1982 година Последните два блока са включени в енергийната система на страната през септември 1988 година и декември 1993 година През юни 1993 година държавното управление на Любен Беров подписва съглашение с Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) и фонда за нуклеарна сигурност, което планува България да получи безплатна помощ от 24 млн. екю против задължението да спре блокове I и II на АЕЦ „ Козлодуй ” до началото на 1998 година, а блокове III и IV - до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 година е подписан меморандум „ Костов – Ферхойген ”, съгласно който България се ангажира да затвори първите два дребни блока в Козлодуй през 2002 година и в същия период да контракти прекъсването на идната двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19 декември 2002 година Министерският съвет взема решение за прекъсване на 1 и 2 блок на АЕЦ, които са изведени от употреба до 31 декември 2002 година
1992 година
За министър-председател с мандата на Движение за права и свободи XXXVI Народно събрание избира икономическия консултант на президента - проф. Любен Беров. Той е икономист, член-кореспондент на Българска академия на науките от 1997 година, професор, лекар на науките. Министър-председател е от 30 декември 1992 година до 17 октомври 1994 година Автор е на писания в региона на стопанската история на България и Балканите и историята на икономическото развиване на света. Любен Беров умира на 7 декември 2006 година
1967 година
Обнародван е Указ на Президиума на Народното събрание за въвеждане на петдневна работна седмица.
1963 година
Открит е стопанският нефтохимически комбинат край Бургас. През 1991 година на основата на държавното дружество е основано акционерно сдружение. На 12 октомври 1999 година „ Лукойл ” купува 58 % от акциите на „ Нефтохим ”. Днес „ Лукойл Нефтохим Бургас ” е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Освен горива тя създава нефтохимикали и полимери.
1956 година
В дните от 1 до 30 декември е осъществено броене на популацията в България. Според оповестените на 17 януари 1957 година резултати общият брой на жителите е 7 629 254; градското население е 2 553 524, а селското - 5 075 730 души. С командно-административни ограничения популацията в Пиринска Македония още веднъж е оповестено за " македонско ” и в този край са преброени 178 862 „ македонци ” и единствено 93 671 българи, т. е 33,33 % от жителите.
1951 година
Издадено е Постановление на Министерския съвет за запазване на паметниците на културата и за музейното дело.
1945 година
Завършва XXVI конгрес на Български земеделски народен съюз. За основен секретар е определен Александър Оббов. Оббов е политически и държавен деятел. От 1908 до 1919 година е член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз, през последните 5 години е и негов секретар. В годините сред 1919–1923 година е народен представител и подпредседател на ХVIII Общински народен съвет. По време на ръководството на Български земеделски народен съюз е министър на земеделието и държавните парцели. Взема присъединяване в Юнското въстание през 1923 година След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното посланичество на Български земеделски народен съюз (1923–1925 г.). През 1936 година се завръща в България и се постанова като един от ръководителите на Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски ” („ Пладне ”). След 9 септември 1944 година още веднъж е определен за член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз (1945–1947 г.) и политически секретар. В интервала 1946–1947 година е министър на земеделието и подпредседател на Министерски съвет.
1944 година
Министерският съвет за следващ път взема решение да бъдат уволнени „ за фашистка активност ” преподаватели от висши учебни заведения. Този път техният брой е 20, а 10 са отстранени за избран брой семестри.
1944 година
Спира да излиза вестник „ Заря ”. Вестник „ Заря ” е български информативен ежедневник, учреден със дотации на Руската царска легация в София. Излиза в София от 18 април 1914 година до 30 декември 1944 година Първоначално вестникът е с русофилска, а след Първата международна война (1914-1918 г.) – със социалдемократическа устременост. През 1919 година новият притежател на вестника – Ат. Дамянов, стопира издаването му. В. „ Заря ” стартира още веднъж да излиза през 1929 година като издание на вестникарското акционерно дружество „ Съединени печатници ”, благосъстоятелност на Ат. Дамянов. Главен редактор е Кр. Станчев (а от май 1944 година – Сл. Васев). След 1941 година в. „ Заря ” резервира обективността си, макар че е подложен под контрол.
1943 година
Проведена е англо-американска бомбардировка над София. В резултат са убити 70 души и са ранени 95.
1922 година
Провежда се руски меморандум срещу териториалните промени след края на Първата международна война, станали без допитване до популацията, в който категорично е упомената Добруджа.
1909 година
Приключва организационна обиколка на Христо Чернопеев в Струмишки революционен окръг за възобновяване на незаконната битка. Той стартира обиколката си на 14 декември 1909 година Христо Чернопеев се включва в активността на ВМОРО в края на ХIХ в. В Кукушко управлява школа за образование на бъдещи войводи. Взема присъединяване в аферата „ Мис Стоун ”. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година се бори с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си активност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската гражданска война 1908 година взе участие в основаването на Народната федеративна партия. През 1911 година става член на Централен комитет на ВМОРО. По време на Балканската война (1912–1913 г.) се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Взема присъединяване и в Първата международна война (1914–1918 г.). Загива в сраженията при Криволак.
1899 година
В дните сред 28 и 30 декември е извършен аграрни конгрес в Плевен. По време на конгреса към 700 делегати одобряват резолюция до X Общински народен съвет срещу натуралния десятък, основават Български аграрни съюз като „ просветно-икономическа организация ”. Приет е първият краткотраен правилник. Избран е 8-членен Централен директорски комитет отпред с Янко Забунов. Забунов е един от създателите (1899 г.) и пръв ръководител на Управителния съвет на Български земеделски народен съюз. Издава и редактира съюзния орган вестник „ Земеделска отбрана ”. Допринася за превръщането на Български земеделски народен съюз в политическа организация. През 1902 година се отдръпва от дейна политическа активност.
1888 година
Владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под ескорт до епархиите им, тъй като вземат решение да не загатват в божествената литургия името на княз Фердинанд като грабител и са мълчешком подкрепени от екзарха. През януари 1889 година те проповядват срещу управляващите и са сложени под домакински арест. Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е във Виена на 26 февруари 1861 година Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, щерка на френския крал Луи Филип. Фердинанд I Сакскобургготски е подпоручик в австро-унгарската войска, когато изпратената из европейските страни да търси княз българска депутация се стопира на него. На 25 юни 1887 година кандидатурата му е утвърдена от III Велико народно събрание (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е приет от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) поставя огромни старания за одобряването на Фердинанд I на престола. През 1893 година е изменена Търновската конституция, с което се основават условия князът да подписа брак с княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска. След прекосяването на престолонаследника Борис към източноправославната религия и възобновяване на дипломатическите връзки с Русия през 1896 година Фердинанд I е приет от европейските страни за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът последователно ускорява своята власт и постанова така наречен персонален режим. На 22 септември 1908 година става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема купата цар. Фердинанд I е виновен за оповестяването на Междусъюзническата война 1913 година и претърпяната от България първа национална злополука. Под негово въздействие България се причислява към Тройния съюз по време на Първата международна война 1914 – 1918 година Последвалата втора национална злополука принуждава Фердинанд I да абдикира от българския трон на 3 октомври 1918 година в интерес на своя наследник Борис III. След като напуща страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.
1877 година
Сюлейман паша идва от София в Одрин, с цел да приготви османската защита по долината на р. Марица. Сюлейман паша е турски пълководец, военачалник. През 1861 година приключва военно учебно заведение в Цариград. През 1874 година става заместник-началник на Военната академия в Цариград. Участва в детронацията на султан Абдул Азис (1876 г.). Командва турските войски в Сръбско-турската война през 1876 година, по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) е главнокомандващ турските войски на Балканите. От 9 до 13 август 1877 година безрезултатно нападна съветските бойци и българските опълченци на връх Шипка. Без триумф приключват и идващите набези на 16 против 17 септември и той не съумява да съедини армията си с войските на Мехмед Али паша и да подкрепи Осман паша, отбраняващ Плевен. Командва турската войска в боевете за София, Пазарджик и Пловдив, след което отстъпва към Кърджали-Момчилград-Галиполи, с цел да обезпечи защитата на императорската столица Цариград. През 1878 година за недобро командване е наказан на 15 година затвор, само че скоро по-късно е опрощение.
1877 година
В с. Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов афишира Шопското (Трънското) въстание, обхванало регионите на Западните български околности. Симо Соколов е участник в националноосвободителното придвижване. Завършва гимназия в Белград, след което постъпва във военно образователно заведение. Разгръща дейна активност за набиране на български доброволци в навечерието на Сръбско-турската война от 1876 година По време на войната предвожда доброволческа чета. След експлоадиране на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 година провежда две български чети и взе участие в освобождението на селища от Трънско и Кюстендилско. Доживял Освобождението, той се открива да живее в София, работи като бизнесмен и юрист. Избиран е за народен представител в Народното събрание
1877 година
Завършва прехвърлянето на Западния отряд през Стара планина. На 27 декември 1877 година елементи на отряда минават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. След прекосяването на река Дунав през лятото на 1877 година съветските войски се разделят на три отряда - Източен, под управлението на престолонаследника Александър Александрович, Преден под командването на ген. Гурко и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от към 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира огромните военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното завладяване. Предният отряд в състав 12 000 бойци, сред които са и българските опълченци, би трябвало да настъпи по посока Търново – Старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се слага задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно нахлуване в западна посока. Неговата бройка е 35 000 души. След завладяването на Плевен на 10 декември 1877 година е форсиран Балканът и на 23 декември е освободена София.
На тази дата са родени:
1930 година
Роден е Владимир Радославов Янчев– български режисьор. Завършва ВГИК. Режисьор е на: „ Любимец 13 ” (1958 г.), „ Бъди щастлива, Ани ” (1961 г.), „ Невероятна история ” (1964 г.), „ Старинната монета ” (1965 г.), „ Първият пощальон ” (1968 г.), „ Откраднатият трен ” (1971 г.), „ Последният ерген ” (1974 г.), „ Топло ” (1978 г.). Умира на 1 юли 1992 година, без да успее да реализира най-хубавия си сюжет – „ Инфаркт ”.
На тази дата умират:
1974 година
Умира Васил Натанаилов Холиолчев – български оператор. Роден е на 29 ноември 1908 година в Русе. Завършва кинематографично обучение във Франция. През 1931 година става член на Съюза на прогресивните френски писатели и артисти. През 1944 година снима провалите от бомбардировките над София. Оглавява екипа на операторите, които снимат присъединяване на България в разгрома на Германия. След войната е оператор в Студия за хроникални и документални филми. Снима и игрални филми. Той е един от най-хубавите български оператори-графици, с рационализации в региона на филмовата техника. Оператор е на документалните филми: „ 9.IХ. - ден на успеха ” (1945 г.), „ Славянски събор ” (1945 г.), „ Той не умира ” (1949 г.) и на игралните - „ Калин Орела ” (1950 г.), „ Данка ” (1952 г.), „ Септемврийци ” (1954 г.), „ Точка първа ” (1956 г.), „ Животът си тече безшумно ” (1958-1989 г.), „ Отвъд хоризонта ” (1960 г.), „ А бяхме млади ” (1961 г.).
1952 година
Умира Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов) – български публицист. Роден е на 19 февруари 1897 година в София. Завършва право в СУ „ Св. Климент Охридски ” (1920-1921 г.). През 1930 година дружно с Г. Константинов и Н. Фурнаджиев редактира литературния седмичник „ Съвременник ”. В годините 1935-1944 година е основен организатор на литературно-художествения отдел при Радио София. Йордан Стубел за пръв път печата през 1914 година в сп. „ Смях ”. Сътрудничи на сп. „ Листопад ”, „ Везни ”, „ Златорог ”, „ Сили ”, „ Общ напредък ” и други Съчинения: „ Съдба ” (1925 г.), „ Гост от Бомбай ” (1933 г.), „ Небесни камбани ” (1937 г.), „ Златното яйце ” (1946 г.), „ Листило стръкче ” (избрани стих. за деца, 1975 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция „ Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия „ България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия „ Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия „ Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане – Издателство „ Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство „ Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща „ Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща „ Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство „ Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на „ The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на „ The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на „ World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция „ Фокус ” - отдел „ Архив и бази данни ” и други.
През 1943 година при следващата англо-американска бомбардировка над София са убити 70 души и са ранени 95. Самолетите на английската авиация бомбардират региона към софийския централен железопътен възел. България афишира война на Англия и Съединени американски щати на 13 декември, ден по-късно е осъществено и първото въздушно нахлуване над София. През 1992 година Любен Беров става министър председател на България с мандата на Движение за права и свободи, откакто от власт пада първото демократично държавно управление на Филип Димитров след 11-месечно ръководство. През 2002 година от употреба е изключен втори блок на АЕЦ „ Козлодуй ”. През 1963 година е открит стопанският нефтохимически комбинат край Бургас. На 30 декември е роден Владимир Радославов Янчев – режисьор. На тази дата умират: Васил Натанаилов Холиолчев –оператор и Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов) – публицист.
2005 година
Открита е правата Шумен – Каспичан на автомагистрала „ Хемус ”. Тя е с дължина от 12,8 км. Според държавната осведомителна работа, за построяването на правата са вложени 77,6 милиона лв.
2002 година
Изключен е 2-ри реактор на АЕЦ „ Козлодуй ”. Строителството на АЕЦ “Козлодуй ” започва на 6 април 1970 година То е резултат на конвенция, подписана през 1966 година сред България и Съюз на съветските социалистически републики за съдействие в построяването на атомна електроцентрала. Първите два блока са въведени в употреба през юли 1974 година и ноември 1975 година Блокове 3-ти и 4-ти стартират работа надлежно през декември 1980 година и май 1982 година Последните два блока са включени в енергийната система на страната през септември 1988 година и декември 1993 година През юни 1993 година държавното управление на Любен Беров подписва съглашение с Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) и фонда за нуклеарна сигурност, което планува България да получи безплатна помощ от 24 млн. екю против задължението да спре блокове I и II на АЕЦ „ Козлодуй ” до началото на 1998 година, а блокове III и IV - до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 година е подписан меморандум „ Костов – Ферхойген ”, съгласно който България се ангажира да затвори първите два дребни блока в Козлодуй през 2002 година и в същия период да контракти прекъсването на идната двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19 декември 2002 година Министерският съвет взема решение за прекъсване на 1 и 2 блок на АЕЦ, които са изведени от употреба до 31 декември 2002 година
1992 година
За министър-председател с мандата на Движение за права и свободи XXXVI Народно събрание избира икономическия консултант на президента - проф. Любен Беров. Той е икономист, член-кореспондент на Българска академия на науките от 1997 година, професор, лекар на науките. Министър-председател е от 30 декември 1992 година до 17 октомври 1994 година Автор е на писания в региона на стопанската история на България и Балканите и историята на икономическото развиване на света. Любен Беров умира на 7 декември 2006 година
1967 година
Обнародван е Указ на Президиума на Народното събрание за въвеждане на петдневна работна седмица.
1963 година
Открит е стопанският нефтохимически комбинат край Бургас. През 1991 година на основата на държавното дружество е основано акционерно сдружение. На 12 октомври 1999 година „ Лукойл ” купува 58 % от акциите на „ Нефтохим ”. Днес „ Лукойл Нефтохим Бургас ” е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Освен горива тя създава нефтохимикали и полимери.
1956 година
В дните от 1 до 30 декември е осъществено броене на популацията в България. Според оповестените на 17 януари 1957 година резултати общият брой на жителите е 7 629 254; градското население е 2 553 524, а селското - 5 075 730 души. С командно-административни ограничения популацията в Пиринска Македония още веднъж е оповестено за " македонско ” и в този край са преброени 178 862 „ македонци ” и единствено 93 671 българи, т. е 33,33 % от жителите.
1951 година
Издадено е Постановление на Министерския съвет за запазване на паметниците на културата и за музейното дело.
1945 година
Завършва XXVI конгрес на Български земеделски народен съюз. За основен секретар е определен Александър Оббов. Оббов е политически и държавен деятел. От 1908 до 1919 година е член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз, през последните 5 години е и негов секретар. В годините сред 1919–1923 година е народен представител и подпредседател на ХVIII Общински народен съвет. По време на ръководството на Български земеделски народен съюз е министър на земеделието и държавните парцели. Взема присъединяване в Юнското въстание през 1923 година След разгрома му емигрира. Член е на Задграничното посланичество на Български земеделски народен съюз (1923–1925 г.). През 1936 година се завръща в България и се постанова като един от ръководителите на Български земеделски народен съюз „ Александър Стамболийски ” („ Пладне ”). След 9 септември 1944 година още веднъж е определен за член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз (1945–1947 г.) и политически секретар. В интервала 1946–1947 година е министър на земеделието и подпредседател на Министерски съвет.
1944 година
Министерският съвет за следващ път взема решение да бъдат уволнени „ за фашистка активност ” преподаватели от висши учебни заведения. Този път техният брой е 20, а 10 са отстранени за избран брой семестри.
1944 година
Спира да излиза вестник „ Заря ”. Вестник „ Заря ” е български информативен ежедневник, учреден със дотации на Руската царска легация в София. Излиза в София от 18 април 1914 година до 30 декември 1944 година Първоначално вестникът е с русофилска, а след Първата международна война (1914-1918 г.) – със социалдемократическа устременост. През 1919 година новият притежател на вестника – Ат. Дамянов, стопира издаването му. В. „ Заря ” стартира още веднъж да излиза през 1929 година като издание на вестникарското акционерно дружество „ Съединени печатници ”, благосъстоятелност на Ат. Дамянов. Главен редактор е Кр. Станчев (а от май 1944 година – Сл. Васев). След 1941 година в. „ Заря ” резервира обективността си, макар че е подложен под контрол.
1943 година
Проведена е англо-американска бомбардировка над София. В резултат са убити 70 души и са ранени 95.
1922 година
Провежда се руски меморандум срещу териториалните промени след края на Първата международна война, станали без допитване до популацията, в който категорично е упомената Добруджа.
1909 година
Приключва организационна обиколка на Христо Чернопеев в Струмишки революционен окръг за възобновяване на незаконната битка. Той стартира обиколката си на 14 декември 1909 година Христо Чернопеев се включва в активността на ВМОРО в края на ХIХ в. В Кукушко управлява школа за образование на бъдещи войводи. Взема присъединяване в аферата „ Мис Стоун ”. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година се бори с турските войски в Разложкия край. След разгрома на въстанието продължава революционната си активност. Поддържа близки контакти с Яне Сандански. След Младотурската гражданска война 1908 година взе участие в основаването на Народната федеративна партия. През 1911 година става член на Централен комитет на ВМОРО. По време на Балканската война (1912–1913 г.) се включва в Македоно-одринското опълчение, оглавява чета в Родопския отряд. Взема присъединяване и в Първата международна война (1914–1918 г.). Загива в сраженията при Криволак.
1899 година
В дните сред 28 и 30 декември е извършен аграрни конгрес в Плевен. По време на конгреса към 700 делегати одобряват резолюция до X Общински народен съвет срещу натуралния десятък, основават Български аграрни съюз като „ просветно-икономическа организация ”. Приет е първият краткотраен правилник. Избран е 8-членен Централен директорски комитет отпред с Янко Забунов. Забунов е един от създателите (1899 г.) и пръв ръководител на Управителния съвет на Български земеделски народен съюз. Издава и редактира съюзния орган вестник „ Земеделска отбрана ”. Допринася за превръщането на Български земеделски народен съюз в политическа организация. През 1902 година се отдръпва от дейна политическа активност.
1888 година
Владиците в Светия синод (Симеон Варненско-Преславски, Константин Врачански и Климент Търновски) са откарани под ескорт до епархиите им, тъй като вземат решение да не загатват в божествената литургия името на княз Фердинанд като грабител и са мълчешком подкрепени от екзарха. През януари 1889 година те проповядват срещу управляващите и са сложени под домакински арест. Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887–1908 г.) и цар (1908–1918 г.) на България. Роден е във Виена на 26 февруари 1861 година Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, щерка на френския крал Луи Филип. Фердинанд I Сакскобургготски е подпоручик в австро-унгарската войска, когато изпратената из европейските страни да търси княз българска депутация се стопира на него. На 25 юни 1887 година кандидатурата му е утвърдена от III Велико народно събрание (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е приет от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) поставя огромни старания за одобряването на Фердинанд I на престола. През 1893 година е изменена Търновската конституция, с което се основават условия князът да подписа брак с княгиня Мария Луиза Бурбон – Пармска. След прекосяването на престолонаследника Борис към източноправославната религия и възобновяване на дипломатическите връзки с Русия през 1896 година Фердинанд I е приет от европейските страни за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът последователно ускорява своята власт и постанова така наречен персонален режим. На 22 септември 1908 година става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема купата цар. Фердинанд I е виновен за оповестяването на Междусъюзническата война 1913 година и претърпяната от България първа национална злополука. Под негово въздействие България се причислява към Тройния съюз по време на Първата международна война 1914 – 1918 година Последвалата втора национална злополука принуждава Фердинанд I да абдикира от българския трон на 3 октомври 1918 година в интерес на своя наследник Борис III. След като напуща страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.
1877 година
Сюлейман паша идва от София в Одрин, с цел да приготви османската защита по долината на р. Марица. Сюлейман паша е турски пълководец, военачалник. През 1861 година приключва военно учебно заведение в Цариград. През 1874 година става заместник-началник на Военната академия в Цариград. Участва в детронацията на султан Абдул Азис (1876 г.). Командва турските войски в Сръбско-турската война през 1876 година, по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) е главнокомандващ турските войски на Балканите. От 9 до 13 август 1877 година безрезултатно нападна съветските бойци и българските опълченци на връх Шипка. Без триумф приключват и идващите набези на 16 против 17 септември и той не съумява да съедини армията си с войските на Мехмед Али паша и да подкрепи Осман паша, отбраняващ Плевен. Командва турската войска в боевете за София, Пазарджик и Пловдив, след което отстъпва към Кърджали-Момчилград-Галиполи, с цел да обезпечи защитата на императорската столица Цариград. През 1878 година за недобро командване е наказан на 15 година затвор, само че скоро по-късно е опрощение.
1877 година
В с. Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов афишира Шопското (Трънското) въстание, обхванало регионите на Западните български околности. Симо Соколов е участник в националноосвободителното придвижване. Завършва гимназия в Белград, след което постъпва във военно образователно заведение. Разгръща дейна активност за набиране на български доброволци в навечерието на Сръбско-турската война от 1876 година По време на войната предвожда доброволческа чета. След експлоадиране на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 година провежда две български чети и взе участие в освобождението на селища от Трънско и Кюстендилско. Доживял Освобождението, той се открива да живее в София, работи като бизнесмен и юрист. Избиран е за народен представител в Народното събрание
1877 година
Завършва прехвърлянето на Западния отряд през Стара планина. На 27 декември 1877 година елементи на отряда минават билото на Стара планина и завземат селата Чурек, Потоп и Елешница. Дясната колона на отряда се изкачва на връх Мургаш. След прекосяването на река Дунав през лятото на 1877 година съветските войски се разделят на три отряда - Източен, под управлението на престолонаследника Александър Александрович, Преден под командването на ген. Гурко и Западен, с командващ ген. Криденер. Източният отряд в състав от към 70 000 души има за задача да напредне на изток и да блокира огромните военни бази Разград, Русе, Шумен и Варна, без да прави опити за тяхното завладяване. Предният отряд в състав 12 000 бойци, сред които са и българските опълченци, би трябвало да настъпи по посока Търново – Старопланинските проходи в централната част на Балкана. На Западния отряд се слага задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно нахлуване в западна посока. Неговата бройка е 35 000 души. След завладяването на Плевен на 10 декември 1877 година е форсиран Балканът и на 23 декември е освободена София.
На тази дата са родени:
1930 година
Роден е Владимир Радославов Янчев– български режисьор. Завършва ВГИК. Режисьор е на: „ Любимец 13 ” (1958 г.), „ Бъди щастлива, Ани ” (1961 г.), „ Невероятна история ” (1964 г.), „ Старинната монета ” (1965 г.), „ Първият пощальон ” (1968 г.), „ Откраднатият трен ” (1971 г.), „ Последният ерген ” (1974 г.), „ Топло ” (1978 г.). Умира на 1 юли 1992 година, без да успее да реализира най-хубавия си сюжет – „ Инфаркт ”.
На тази дата умират:
1974 година
Умира Васил Натанаилов Холиолчев – български оператор. Роден е на 29 ноември 1908 година в Русе. Завършва кинематографично обучение във Франция. През 1931 година става член на Съюза на прогресивните френски писатели и артисти. През 1944 година снима провалите от бомбардировките над София. Оглавява екипа на операторите, които снимат присъединяване на България в разгрома на Германия. След войната е оператор в Студия за хроникални и документални филми. Снима и игрални филми. Той е един от най-хубавите български оператори-графици, с рационализации в региона на филмовата техника. Оператор е на документалните филми: „ 9.IХ. - ден на успеха ” (1945 г.), „ Славянски събор ” (1945 г.), „ Той не умира ” (1949 г.) и на игралните - „ Калин Орела ” (1950 г.), „ Данка ” (1952 г.), „ Септемврийци ” (1954 г.), „ Точка първа ” (1956 г.), „ Животът си тече безшумно ” (1958-1989 г.), „ Отвъд хоризонта ” (1960 г.), „ А бяхме млади ” (1961 г.).
1952 година
Умира Йордан Стубел (псевдоним на Й. Иванов Бакалов) – български публицист. Роден е на 19 февруари 1897 година в София. Завършва право в СУ „ Св. Климент Охридски ” (1920-1921 г.). През 1930 година дружно с Г. Константинов и Н. Фурнаджиев редактира литературния седмичник „ Съвременник ”. В годините 1935-1944 година е основен организатор на литературно-художествения отдел при Радио София. Йордан Стубел за пръв път печата през 1914 година в сп. „ Смях ”. Сътрудничи на сп. „ Листопад ”, „ Везни ”, „ Златорог ”, „ Сили ”, „ Общ напредък ” и други Съчинения: „ Съдба ” (1925 г.), „ Гост от Бомбай ” (1933 г.), „ Небесни камбани ” (1937 г.), „ Златното яйце ” (1946 г.), „ Листило стръкче ” (избрани стих. за деца, 1975 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция „ Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия „ България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия „ Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия „ Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане – Издателство „ Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство „ Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща „ Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща „ Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство „ Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „ Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на „ The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на „ The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на „ World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция „ Фокус ” - отдел „ Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ