През 1877 г. Русия и нейният съюзник Сърбия решават да

През 1877 година Русия и нейният съдружник Сърбия вземат решение да се притекат на помощ на Босна и Херцеговина и България в техните протести против османското господство.

Руската войска нападна Османската империя през днешна България и след сполучливото привършване на обсадата на Плевен навлиза в Тракия, превземайки Адрианопол (сега Одрин) през януари 1878 година

По-късно същата година Русия подписва Санстефанския контракт с Османската империя. Той дава самостоятелност на Румъния, Сърбия и Черна гора и автономност на Босна и Херцеговина.

Може би най-значимото следствие от него обаче е основаването на огромна България под протекцията на Русия.



Договорът от Сан Стефано е подписан на 19 февруари (3 март по нов стил). Той е авансово спокойно съглашение, наложено на османското държавно управление от Русия в края на Руско-турската война от 1877–78 година

Споразумението планува промени в европейските провинции на Османската империя, който на процедура поставят завършек на всевъзможен ефикасен османски надзор над Балканите.

Най-важната наредба на контракта основава без значение българско княжество, което включва по-голямата част от Македония и се простира до Дунав и от Егейско море до Черно море.



С контракта също се признава независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния. Границите на Сърбия и Черна гора са разширени, тъй че те стават съседи.

Румъния се съгласява да отстъпи Южна Бесарабия на Русия, като в подмяна получава Добруджа. Босна и Херцеговина става самостоятелна страна в границите на Османската империя.

Част от азиатските територии на Османската империя е отстъпена на Русия, а османският султан дава гаранции за сигурността на християнските си жители.

Договорът от Сан Стефано среща острото опълчване на Австро-Унгария, която не утвърждава насърчаването на славянския шовинизъм на Балканите. По това време в Русия са известни концепциите за превъзходството на славяните над Запада и за основаването на общо славянско царство под егидата на съветския император, така наречен панславизъм.



В Сърбия също се популяризират сходни хрумвания, само че задачата е основаването на огромна славянска страна на Балканите, ръководена от Белград.

Британската империя също се опълчва на контракта от Сан Стефано, само че по разнообразни аргументи. Според Лондон има заплаха новата огромна българска страна да се трансформира в съветски спътник и опасност както за Османската империя, по този начин и за английското въздействие в източното Средиземноморие.

В резултат, с посредничеството на Германската империя, договорът от Сан Стефано е ревизиран четири месеца по-късно в Берлин. Там под натиска на Лондон и Виена, съветските военни и политически облаги са мощно лимитирани.

Войната от 1877–78 година има обилни последици за Руската империя. До тогава император Александър II се дефинира като човек на мира. С войната той се трансформира в „ насилствен бранител на потиснатите славянски нации ”. Така Берлинският контракт се отразява отрицателно непосредствено върху известността на императора.

По време на войната умират в сражения или от заболявания към 100 хиляди съветски бойци. Още близо 60 хиляди са ранени. Повечето жертви са дадени през първата половина от военните дейности.

Сравнителният боен неуспех през 1877 година, усложнен от дипломатическия неуспех в Берлин, слага началото на огромна рецесия в Руската империя.