Денят 19 април в българската история
През 1861 година делегация на цариградските българи се явява при Али паша, министър на външните работи на Турция, с цел да получи позволение българските владици да служат на Великден. През 1864 година навръх Великден, Васил Левски се отхвърля от монашеския си обет, като самичък си отрязва косите и изцяло се отдава на освободителното придвижване. През 1941 година - въз основа на Временните наставления за делба на Югославия от 3 април, Пета Българска войска навлиза във Вардарска Македония. Войниците са посрещнати възторжено от локалното българско население. През 1997 година са извършени предварителни парламентарни избори, извоювани от ОДС. През 2007 година Цар Калоян е тържествено заровен с държавни почести в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново.
На 19 април са родени: Неждет Исмаил Моллов- министър “без портфейл ” в държавното управление на Симеон Сакскобургготски, Георги Петров Димитров- композитор, възпитател и диригент, Крум-Александър Димитров Дзивгов- естет, книжовен критик, ценител на европейската литература.
На тази дата умират: учен Методий Атанасов Попов- академик биолог, Александър Василев Морфов- композитор, Сава Хаджиилиев Доброплодни- литератор, възпитател, сценичен деятел.
2016 година
Фотографът Стоян Ненов получава влиятелната премия за публицистика на американската фондация " Пулицър ", Той е измежду носителите на оценката за фотография, отразяваща гореща вест.
2007 година
Цар Калоян е тържествено заровен с държавни почести в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново.
1997 година
Проведени са предварителни парламентарни избори, на които безусловно болшинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати печелят Обединените демократични сили (СДС, Демократическата партия, Български земеделски народен съюз, БСДП). На второ място по гласове е Демократичната левица (БСП и ПК " Екогласност " ) с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално избавление (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация " Царство България " ) със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто - Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е БББ - с 4,93 % и 12 мандата. На 12 февруари 1997 година Президентът Петър Стоянов назначава служебно държавно управление, управлявано от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска 37. Народно събрание и афишира предварителни парламентарни избори на 19 април.
1996 година
В България е изложено Четвероевангелието на цар Иван Александър, което се съхранява в Британския музей в Лондон. Иван-александрово евангелие е дубликат на евангелие, изработен по предписание на цар Иван Александър (1331-1371 г.) от монаха Симеон през 1356 година Това е един от шедьоврите на средновековната българска дребна живопис. Състои се от 286 пергаментни листа, украсени богато със златни заглавки и 366 миниатюри. На началните листа са изобразени в цялостен растеж Иван Александър и неговото семейство и диктатор Константин с трите царски дъщери.
1946 година
Двадесет и шестото Общински народен съвет приема промени в Закона за печата. Той планува наказания срещу изданията, които " прокарват трендове от естество да увредят общодържавните ползи, да основат настроения, рискови за публичния ред и успокоение, или да смутят връзките ни с непознати страни ".
1943 година
Край Прищина е спусната английска диверсионна група отпред с кап. Джон Семър, неотдавна разрушена от българските военни елементи. Дни по-рано в град Брод в Македония е спусната британска военна задача от 8 души отпред с кап. Джордж Морган. Тя е хваната от български военни елементи и е предадена на немците. На 18 април в планината Холмогорие в Тимошко е спусната британска диверсионна група отпред с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се причислява и втора група, водена от кап. Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември.
1941 година
Въз основа на Временните наставления за делба на Югославия от 3 април 5. Българска войска влиза във Вардарска Македония. Въпреки че българската войска не взе участие директно във войната на Германия и Италия срещу Югославия и Гърция по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат на във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската войска във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония сред реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват така наречен Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните околности с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 година в София е подписана спогодбата " Клодиус-Попов ", с която се уреждат отговорностите на България към Германия. На 6 април Германия атакува Югославия и Гърция и посредством обход на отбранителната линия " Метаксас " на 9 април доближава Солун. На 17 април немските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без единодушието на държавно управление, подписват капитулацията на гръцката войска.
1929 година
В София идват водачите на хърватската националистическа организация Анте Павелич и Густав Перчец. В Банкя те се срещат с лидера на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов. В отговор на 29 април Югославия публично стачкува срещу визитата. През 20-те и 30-те година на ХХ в. Павелич поддържа връзки с Ив. Михайлов. През лятото на 1930 година лидерът на Вътрешна македонска революционна организация закупува 1000 автоматизирани пушки от хърватския индустриалец Хайнрих Фолмер с помощта на посредничеството на ръководителя на хърватските усташи. По време Втората международна война 1939-1945 година Павелич дава леговище на Ив. Михайлов.
1913 година
Скопският митрополит Неофит в обръщение до съветския император Николай II моли при арбитража епархията му да премине към България.
1906 година
Приет е Правилник за Архива на Възраждането при Софийския национален музей.
1900 година
Армията потушава въоръжения протест срещу натуралния десятък в Тръстеник и Русенско. На 21 април е оповестено военно състояние в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия. Според един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък. Той е естествен налог, само че в обособени моменти от развиването на българската страна е събиран и в пари. След рухването на България под османска власт десятъкът се резервира под името юшур и обгръща всички аграрни творби. В някои моменти посредством налога е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е одобрен като значим приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година През 1882 година се трансформира в паричен, като се пресмята въз основа на междинния рандеман и настоящите пазарни цени. През 1895 година със закон на мястото на този налог се вкарва аграрен налог, който се заплаща на единица повърхност според от качеството на земята. През 1900 година държавното управление на Т. Иванчов анулира поземления налог и още веднъж възвръща натуралния десятък. Това довежда до експлоадирането на серия селски безредици и протести срещу десятъка, вследствие на които десятъкът дефинитивно е сменен с аграрен.
1876 година
Една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, идва в Копривщица, с цел да арестува ръководителите на локалния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков, дружно със своите приятели, атакува конака, където се е открива турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, отпред с Неджиб ага, съумяват да се измъкнат и избягат. Акцията против конака слага началото на въстанието в Копривщица. Веднага след осъщественото нахлуване Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо. Понеже е подписано алегорично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива популярност като " Кървавото писмо ". С него се приканват всички българи към всеобщ протест.
1864 година
Точно на Великден, Васил Левски се отхвърля от монашеския си обет, като самичък си отрязва косите. Той изцяло се отдава на освободителното придвижване. Апостола е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност.След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда " патриотични дружини " за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално -освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получава известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората е подкрепят от демократичната група " Млада България ", която го доставя и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на " Привременно държавно управление в Балкана ". На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО. Успехите на Левски в построяването на революционната организация трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С построената вътре в страната революционна организация Левски застава напълно в поддръжка на Любен Каравелов и неговата битка срещу последователите на демократичното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 година той създава проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпраща до революционните комитети за разискване и мнение. По негова самодейност в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо заседание на БРЦК, на което Левски получава и особено правомощие за деяние в българските земи. Възгледите на Апостола за създаване на ВРО и нейните задания са изложени в направената от него " Нареда на служащите за освобождението на българския народ " (1871 г.). В уводната и част е дефинирана задачата на организацията: " С една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата независимост, а турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. " За всяко отклоняване от тази цел " Наредата " планува смъртно наказване. Останалите и параграфи се отнасят до организационната конструкция на ВРО, правата и отговорностите на революционните дейци и наказванията за осъществените от тях прегрешения.След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното създаване на ВРО. Основава нови комитети освен в Северна, само че и в Южна България, в това число и в Македония. Точно когато активността му доближава своя максимален обсег на 22 септември 1872 година в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, макар възбраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е проведена от Общи, взети са 125 000 гроша, които би трябвало да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край, арестувани са и огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на Васил Левски. За да бъде защитена от цялостно заличаване ВРО, БРЦК желае от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отхвърля, защото макар постигнатите триумфи счита, че подготовката за въстание не е задоволителна.. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, с цел да може да прибере и резервира архивите на организацията. След това има желание да се трансферира в Румъния. На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков. На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат. Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана. Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като " който ни освободи, той ще ни зароби ". Проповядва концепцията за " свята и чиста република ", за общество и страна, в която всички " да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония ".
1861 година
Делегация на цариградските българи се явява при Али паша, министър на външните работи на Турция, с цел да получи позволение българските владици да служат на Великден. Година по- рано по самодейност на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се организира Великденската акция. По време на тържествената литургия в българската църква “Св. Стефан ” Иларион Макариополски не загатва името на патриарха. Според църковните догми този акт значи обществено отменяне върховенството на патриаршеската власт и показва желанието на българите да имат своя независима черква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини. За тази си смела постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 година
1332 година
Елена, сестрата на цар Иван Александър, се дами за сръбския държател Стефан Душан (1331–1355 г.). Българо-сръбските диалози, които предшестват този брак, поставят завършек на враждебността и напрежението сред двете страни. Мирните връзки не се нарушават до края на ХІV в.
Съвременните историци считат, че с помощта на този контракт и напъните на сестра си цар Иван Александър прави голям брой взаимни отстъпки в своята политика, които на практика подкрепят възхода на сръбската страна.
Душан е първият сръбски държател, получил купата " цар " на свикания през април 1346 година църковно-народен събор в Скопие. На събора участва българският патриарх Симеон и целият български върховен клир. Със единодушието и глобата на всички присъстващи сръбският архиепископ Йоаникий е разгласен за сръбски патриарх и в качеството си на подобен коронова Стефан Душан за " цар на сърби и гърци ". Сръбската агресия на югоизток, стартира още при ръководството на великия жупан Стефан Неманя. В посочения интервал българската страна не е в положение да реализира присъединението на Македония към своите територии и заради това цар Иван Александър търси уголемение в Тракия за сметка на Византия, без да влиза в спор със Сърбия. През 1332 година сръбските войски опустошават Източна и Югоизточна Македония и овладяват крепостта Струмица. През 1334 година доближават Солун и завладяват Прилеп, Охрид и Костур. До 1343 година сърбите превземат земите сред междинното течение на реките Вардар и Струма и градовете в тази област. През 1344-1345 година под сръбска власт минават Зъхна, Бер, Воден, Драма, Филипи, а след завладяването на Сяр на процедура цяла Македония влиза в рамките на Сръбското царство. До 1348 година под сръбска власт падат и Епир и Тесалия.
На тази дата са родени:
1949 година
Роден е Неждет Исмаил Моллов. През 1973 година той приключва ВМЕИ - София, компетентност “Машинен инженер ”. След това работи като технолог в Завода за хладилна техника – Търговище, шеф “Производствен отдел ” в Завода за железни структури – Омуртаг, шеф на “Професионален образователен център - фабрика “Трико ”, Омуртаг, заместник-директор “Търговска част ” на цех “Трико ”. През 1992 година Моллов е определен за кмет на община Омуртаг, а през идващия мандат е заместник-кмет. Той е член на българската делегация в Конгреса на локални и районни управляващи – Страсбург, на УС на Националното съдружие на общините в България. Моллов е ръководител на комисия “Социални действия ”. От 2001 година той е министър “без портфейл ” в държавното управление на Симеон Сакскобургготски.
1904 година
Роден е Георги Петров Димитров - български композитор, възпитател и диригент. През 1922 година той приключва Педагогическото учебно заведение в Лом. След Септемврийския селски протест през 1923 година емигрира в Югославия, а по-късно - в Полша. Завършва комбинация в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория (1929 г.). До 1938 година работи като контрольор по хорово дело и хоров диригент в Полша. На идната година се завръща в България и работи като контрольор по музика в Министерството на националното просвещение (1939-1940 г.). За интервала 1940-1948 година е артистичен секретар на Софийската опера, а през идващите 10 години е шеф на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство. Следващите постове, които заема са: началник на хор " Г. Кирков ", редактор на списанията " Хорово дело " и " Българска музика ". През 1951-1952 година по негова самодейност в БДК е основан хорово-диригентски клас. Димитров е един от създателите на българския народен химн (1950-1964 г.), на обработки на национални песни, песни във фолклорен дух ( " Цъфнало е кокиче ", " Лика аналогия ", " Дюлгерска скоропоговорка " и др.), лирични ( " Гълъбите гукат в близката гора ", " Пролет моя, моя бяла пролет ", " Вечерний здрач " и др.) и всеобщи песни. Автор е на алманах с хорови песни, учебници по пеене и публикации по проблеми на българската музикална просвета.
1895 година
Роден е Крум-Александър Димитров Дзивгов - български естет, книжовен критик, ценител на европейската литература. Той приключва хармония и литературна история в Париж и Гренобъл. През 1914 година редактира алманах, отдаден на П. П. Славейков. Дзивгов се сближава и поддържа връзки с изтъкнати европейски писатели и учени. Умира в затворническата болница, подложен на тежък режим поради съчинението си " Покушение против българското правораздаване ", което издава през 1933 година
На тази дата умират:
1954 година
Умира учен Методий Атанасов Попов - български академик биолог. През 1904 година той приключва естествени науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” Специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Той е постоянен професор и началник на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното обучение, създател e на втория в света учебник " Обща биология ". Попов е създател на към 280 научни труда. През 1939-1944 година проповядва расовата доктрина.
1934 година
Умира Александър Василев Морфов- български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българска униатска гимназия в Одрин, където учи музика. След това приключва Военното учебно заведение и служи като офицер в артилерията. Морфов взе участие във Двете Балкански и във Първата международна война. През 1922 година излиза в оставка и се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му активност е обновяването на военната маршова ария. Поддържа концепцията, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и покачват силата на армията. Автор е на към 30 маршови песни: “Ний ще победим ”, “Настанал е към този момент военен час ” ( “Прощален марш ”), “Изгрей, зора на свободата ” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш ”, “Войнишки хор ”, “Стягайте се, момци храбри ”, “Атака ”, “Здравейте ”, “На щрек ”, “Вълшебният орляк ”, “Напред за родна чест ”, “Родна отбрана ” (в съавторство с Г. Атанасов) и доста други Александър Морфов има разностранни ползи - написа стихове, демонстрира се като художник, ваятел, дърворезбар, фотограф. Автор е на огромна част от текстовете на музикалните си произведения и на либретото на операта “Запустялата воденица ” от Г. Атанасов. Един от пионерите на българската хорова ария. Популярни са неговите песни “Дамян танец води ”, “Баба Минковица ”, баладата “Сеймени ” и доста други.
1894 година
Умира Сава Хаджиилиев Доброплодни - литератор, възпитател, сценичен деятел, почетен член на Българското книжовно сдружение (дн. БАН). Роден е в Сливен. Първоначално учи в Котел, а по-късно приключва гръцкото Куручешменско учебно заведение в Цариград. Учителства в редица градове на страната – Котел, Шумен, Сливен, Варна, Тулча, Силистра и други По време на Кримската война 1853–1856 година за малко време е преподавател по гръцки език в Австрия, в гимназията на Сремски Карловци. След като се завръща в България през 1856 година, става основател за основаване на читалище в Шумен и за образуване на театрално зрелище на комедията " Михал ". След Освобождението Доброплодни става държавен служител, а от 1881 е назначен за учебен контрольор. Редактира в. " Нова българска пчела ". Съставя и издава редица образователни пособия – " Водител на взаимните учебни заведения ", " Кратко здравословие ", " Нова лесна метода да се изучи българский език, а на практика руский и гръцкий " и други Автор е и на редица пиеси: " Тримата ефрейтори ", " Прошенописецът " и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
На 19 април са родени: Неждет Исмаил Моллов- министър “без портфейл ” в държавното управление на Симеон Сакскобургготски, Георги Петров Димитров- композитор, възпитател и диригент, Крум-Александър Димитров Дзивгов- естет, книжовен критик, ценител на европейската литература.
На тази дата умират: учен Методий Атанасов Попов- академик биолог, Александър Василев Морфов- композитор, Сава Хаджиилиев Доброплодни- литератор, възпитател, сценичен деятел.
2016 година
Фотографът Стоян Ненов получава влиятелната премия за публицистика на американската фондация " Пулицър ", Той е измежду носителите на оценката за фотография, отразяваща гореща вест.
2007 година
Цар Калоян е тържествено заровен с държавни почести в църквата „ Свети Четиридесет мъченици “ във Велико Търново.
1997 година
Проведени са предварителни парламентарни избори, на които безусловно болшинство с 52,26 % и 137 депутатски мандати печелят Обединените демократични сили (СДС, Демократическата партия, Български земеделски народен съюз, БСДП). На второ място по гласове е Демократичната левица (БСП и ПК " Екогласност " ) с 22,07 % и 58 мандата. На трето място е Обединението за национално избавление (БЗНС-Никола Петков, Движение за права и свободи, Зелена партия, Партия на демократическия център, Нов избор, Федерация " Царство България " ) със 7,6 % и 19 мандата, а на четвърто - Евролевицата с 5,5 % и 14 мандата. Последна от парламентарните партии е БББ - с 4,93 % и 12 мандата. На 12 февруари 1997 година Президентът Петър Стоянов назначава служебно държавно управление, управлявано от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска 37. Народно събрание и афишира предварителни парламентарни избори на 19 април.
1996 година
В България е изложено Четвероевангелието на цар Иван Александър, което се съхранява в Британския музей в Лондон. Иван-александрово евангелие е дубликат на евангелие, изработен по предписание на цар Иван Александър (1331-1371 г.) от монаха Симеон през 1356 година Това е един от шедьоврите на средновековната българска дребна живопис. Състои се от 286 пергаментни листа, украсени богато със златни заглавки и 366 миниатюри. На началните листа са изобразени в цялостен растеж Иван Александър и неговото семейство и диктатор Константин с трите царски дъщери.
1946 година
Двадесет и шестото Общински народен съвет приема промени в Закона за печата. Той планува наказания срещу изданията, които " прокарват трендове от естество да увредят общодържавните ползи, да основат настроения, рискови за публичния ред и успокоение, или да смутят връзките ни с непознати страни ".
1943 година
Край Прищина е спусната английска диверсионна група отпред с кап. Джон Семър, неотдавна разрушена от българските военни елементи. Дни по-рано в град Брод в Македония е спусната британска военна задача от 8 души отпред с кап. Джордж Морган. Тя е хваната от български военни елементи и е предадена на немците. На 18 април в планината Холмогорие в Тимошко е спусната британска диверсионна група отпред с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се причислява и втора група, водена от кап. Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември.
1941 година
Въз основа на Временните наставления за делба на Югославия от 3 април 5. Българска войска влиза във Вардарска Македония. Въпреки че българската войска не взе участие директно във войната на Германия и Италия срещу Югославия и Гърция по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат на във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската войска във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония сред реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват така наречен Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните околности с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 година в София е подписана спогодбата " Клодиус-Попов ", с която се уреждат отговорностите на България към Германия. На 6 април Германия атакува Югославия и Гърция и посредством обход на отбранителната линия " Метаксас " на 9 април доближава Солун. На 17 април немските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без единодушието на държавно управление, подписват капитулацията на гръцката войска.
1929 година
В София идват водачите на хърватската националистическа организация Анте Павелич и Густав Перчец. В Банкя те се срещат с лидера на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов. В отговор на 29 април Югославия публично стачкува срещу визитата. През 20-те и 30-те година на ХХ в. Павелич поддържа връзки с Ив. Михайлов. През лятото на 1930 година лидерът на Вътрешна македонска революционна организация закупува 1000 автоматизирани пушки от хърватския индустриалец Хайнрих Фолмер с помощта на посредничеството на ръководителя на хърватските усташи. По време Втората международна война 1939-1945 година Павелич дава леговище на Ив. Михайлов.
1913 година
Скопският митрополит Неофит в обръщение до съветския император Николай II моли при арбитража епархията му да премине към България.
1906 година
Приет е Правилник за Архива на Възраждането при Софийския национален музей.
1900 година
Армията потушава въоръжения протест срещу натуралния десятък в Тръстеник и Русенско. На 21 април е оповестено военно състояние в Русенска, Свищовска, Търновска, Горнооряховска и Разградска околия. Според един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на ХХ век, селяните са облагани с една десета част от земеделските артикули и дребния домакински добитък. Той е естествен налог, само че в обособени моменти от развиването на българската страна е събиран и в пари. След рухването на България под османска власт десятъкът се резервира под името юшур и обгръща всички аграрни творби. В някои моменти посредством налога е отнемана половината от реколтата на производителя. След Освобождението десятъкът продължава да бъде събиран и е одобрен като значим приходоизточник със Закон за десятъка от 1880 година През 1882 година се трансформира в паричен, като се пресмята въз основа на междинния рандеман и настоящите пазарни цени. През 1895 година със закон на мястото на този налог се вкарва аграрен налог, който се заплаща на единица повърхност според от качеството на земята. През 1900 година държавното управление на Т. Иванчов анулира поземления налог и още веднъж възвръща натуралния десятък. Това довежда до експлоадирането на серия селски безредици и протести срещу десятъка, вследствие на които десятъкът дефинитивно е сменен с аграрен.
1876 година
Една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, идва в Копривщица, с цел да арестува ръководителите на локалния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков, дружно със своите приятели, атакува конака, където се е открива турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, отпред с Неджиб ага, съумяват да се измъкнат и избягат. Акцията против конака слага началото на въстанието в Копривщица. Веднага след осъщественото нахлуване Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо. Понеже е подписано алегорично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива популярност като " Кървавото писмо ". С него се приканват всички българи към всеобщ протест.
1864 година
Точно на Великден, Васил Левски се отхвърля от монашеския си обет, като самичък си отрязва косите. Той изцяло се отдава на освободителното придвижване. Апостола е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност.След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник. През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда " патриотични дружини " за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално -освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 г.и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната. За първата си обиколка той получава известна материална поддръжка от Българското общество в Букурещ, а за втората е подкрепят от демократичната група " Млада България ", която го доставя и със специфична разгласа на български и турски език, издадена от името на " Привременно държавно управление в Балкана ". На 26 август се завръща в Букурещ, с цел да взе участие в основаването на БРЦК, само че защото концепциите му не са признати от революционерите в Румъния на 26 май 1870 година Левски напуща Букурещ и се завръща в България за да провежда и построи мрежа от революционни комитети. Успява да притегли за свои помощници редица революционни дейци като Хр. Иванов-Големия, Т. Пеев, С. Младенов, отец Матей Преображенски (Миткалото), Ив. Драсов, Ив. Атанасов-Арабаджията и други Функциите на централен комитет или така наречен Привременно държавно управление разпорежда на Ловешкия комитет. За връзка с емиграцията в Турну Магуреле е основано задгранично посланичество на ВРО. Успехите на Левски в построяването на революционната организация трансформират отношението на Българския революционен централен комитет в Букурещ към него. През 1871 година от Румъния са му изпратени като помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. С построената вътре в страната революционна организация Левски застава напълно в поддръжка на Любен Каравелов и неговата битка срещу последователите на демократичното течение в БРЦК. През втората половина на 1871 година той създава проектопрограма и проектоустав на БРЦК и ги изпраща до революционните комитети за разискване и мнение. По негова самодейност в края на април и началото на май 1872 г.в Букурещ е свикано първото Общо заседание на БРЦК, на което Левски получава и особено правомощие за деяние в българските земи. Възгледите на Апостола за създаване на ВРО и нейните задания са изложени в направената от него " Нареда на служащите за освобождението на българския народ " (1871 г.). В уводната и част е дефинирана задачата на организацията: " С една обща гражданска война да се направи радикално видоизменение на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се размени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прародители със силата на оръжието и със своята кръв (са) откупили, в което през днешния ден безчовечно беснеят турските кесаджии и еничари и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и прaвата независимост, а турският чорбаджилък да даде място на единодушието, братството и съвършеното тъждество сред всички народности. Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във религия, било в националност, било в гражданско отношение, било в каквото и да било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се създаде. " За всяко отклоняване от тази цел " Наредата " планува смъртно наказване. Останалите и параграфи се отнасят до организационната конструкция на ВРО, правата и отговорностите на революционните дейци и наказванията за осъществените от тях прегрешения.След като получава пълномощието от БРЦК. Васил Левски се завръща в България и продължава по-нататъшното създаване на ВРО. Основава нови комитети освен в Северна, само че и в Южна България, в това число и в Македония. Точно когато активността му доближава своя максимален обсег на 22 септември 1872 година в Арабаконашкия проход (дн. Ботевградски проход), Средна Стара планина, макар възбраната от негова страна, е ограбена турска пощенска кола. Акцията е проведена от Общи, взети са 125 000 гроша, които би трябвало да бъдат употребявани за потребностите на Вътрешната революционна организация. В отговор турските управляващи подхващат всеобщи арести на популацията в този край, арестувани са и огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени значително от признанията, които прави Димитър Общи след залавяне му. Благодарение на тях властта попада и по следите на Васил Левски. За да бъде защитена от цялостно заличаване ВРО, БРЦК желае от Апостола да вдигне въстание в България. Той обаче отхвърля, защото макар постигнатите триумфи счита, че подготовката за въстание не е задоволителна.. С риск на живота си Пазарджик Левски се отправил към Ловеч, с цел да може да прибере и резервира архивите на организацията. След това има желание да се трансферира в Румъния. На 26 декември 1872 година идва в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина е придружаван от Никола Цветков. На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи. Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак. В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат. Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана. Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като " който ни освободи, той ще ни зароби ". Проповядва концепцията за " свята и чиста република ", за общество и страна, в която всички " да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония ".
1861 година
Делегация на цариградските българи се явява при Али паша, министър на външните работи на Турция, с цел да получи позволение българските владици да служат на Великден. Година по- рано по самодейност на по-радикално настроените църковни дейци в Цариград се организира Великденската акция. По време на тържествената литургия в българската църква “Св. Стефан ” Иларион Макариополски не загатва името на патриарха. Според църковните догми този акт значи обществено отменяне върховенството на патриаршеската власт и показва желанието на българите да имат своя независима черква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини. За тази си смела постъпка Иларион Макариополски е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 година
1332 година
Елена, сестрата на цар Иван Александър, се дами за сръбския държател Стефан Душан (1331–1355 г.). Българо-сръбските диалози, които предшестват този брак, поставят завършек на враждебността и напрежението сред двете страни. Мирните връзки не се нарушават до края на ХІV в.
Съвременните историци считат, че с помощта на този контракт и напъните на сестра си цар Иван Александър прави голям брой взаимни отстъпки в своята политика, които на практика подкрепят възхода на сръбската страна.
Душан е първият сръбски държател, получил купата " цар " на свикания през април 1346 година църковно-народен събор в Скопие. На събора участва българският патриарх Симеон и целият български върховен клир. Със единодушието и глобата на всички присъстващи сръбският архиепископ Йоаникий е разгласен за сръбски патриарх и в качеството си на подобен коронова Стефан Душан за " цар на сърби и гърци ". Сръбската агресия на югоизток, стартира още при ръководството на великия жупан Стефан Неманя. В посочения интервал българската страна не е в положение да реализира присъединението на Македония към своите територии и заради това цар Иван Александър търси уголемение в Тракия за сметка на Византия, без да влиза в спор със Сърбия. През 1332 година сръбските войски опустошават Източна и Югоизточна Македония и овладяват крепостта Струмица. През 1334 година доближават Солун и завладяват Прилеп, Охрид и Костур. До 1343 година сърбите превземат земите сред междинното течение на реките Вардар и Струма и градовете в тази област. През 1344-1345 година под сръбска власт минават Зъхна, Бер, Воден, Драма, Филипи, а след завладяването на Сяр на процедура цяла Македония влиза в рамките на Сръбското царство. До 1348 година под сръбска власт падат и Епир и Тесалия.
На тази дата са родени:
1949 година
Роден е Неждет Исмаил Моллов. През 1973 година той приключва ВМЕИ - София, компетентност “Машинен инженер ”. След това работи като технолог в Завода за хладилна техника – Търговище, шеф “Производствен отдел ” в Завода за железни структури – Омуртаг, шеф на “Професионален образователен център - фабрика “Трико ”, Омуртаг, заместник-директор “Търговска част ” на цех “Трико ”. През 1992 година Моллов е определен за кмет на община Омуртаг, а през идващия мандат е заместник-кмет. Той е член на българската делегация в Конгреса на локални и районни управляващи – Страсбург, на УС на Националното съдружие на общините в България. Моллов е ръководител на комисия “Социални действия ”. От 2001 година той е министър “без портфейл ” в държавното управление на Симеон Сакскобургготски.
1904 година
Роден е Георги Петров Димитров - български композитор, възпитател и диригент. През 1922 година той приключва Педагогическото учебно заведение в Лом. След Септемврийския селски протест през 1923 година емигрира в Югославия, а по-късно - в Полша. Завършва комбинация в класа на К. Шикорски във Варшавската консерватория (1929 г.). До 1938 година работи като контрольор по хорово дело и хоров диригент в Полша. На идната година се завръща в България и работи като контрольор по музика в Министерството на националното просвещение (1939-1940 г.). За интервала 1940-1948 година е артистичен секретар на Софийската опера, а през идващите 10 години е шеф на Дирекция за музикално творчество и изпълнителско изкуство. Следващите постове, които заема са: началник на хор " Г. Кирков ", редактор на списанията " Хорово дело " и " Българска музика ". През 1951-1952 година по негова самодейност в БДК е основан хорово-диригентски клас. Димитров е един от създателите на българския народен химн (1950-1964 г.), на обработки на национални песни, песни във фолклорен дух ( " Цъфнало е кокиче ", " Лика аналогия ", " Дюлгерска скоропоговорка " и др.), лирични ( " Гълъбите гукат в близката гора ", " Пролет моя, моя бяла пролет ", " Вечерний здрач " и др.) и всеобщи песни. Автор е на алманах с хорови песни, учебници по пеене и публикации по проблеми на българската музикална просвета.
1895 година
Роден е Крум-Александър Димитров Дзивгов - български естет, книжовен критик, ценител на европейската литература. Той приключва хармония и литературна история в Париж и Гренобъл. През 1914 година редактира алманах, отдаден на П. П. Славейков. Дзивгов се сближава и поддържа връзки с изтъкнати европейски писатели и учени. Умира в затворническата болница, подложен на тежък режим поради съчинението си " Покушение против българското правораздаване ", което издава през 1933 година
На тази дата умират:
1954 година
Умира учен Методий Атанасов Попов - български академик биолог. През 1904 година той приключва естествени науки в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” Специализира в Мюнхенския университет обща биология, сравнителна анатомия и паразитология. Той е постоянен професор и началник на Катедрата по обща ембриология в Медицинския факултет (1924-1953 г.). Създател е на стимулационното обучение, създател e на втория в света учебник " Обща биология ". Попов е създател на към 280 научни труда. През 1939-1944 година проповядва расовата доктрина.
1934 година
Умира Александър Василев Морфов- български композитор, брат на Б. Морфов и Хр. Морфова. Завършва Българска униатска гимназия в Одрин, където учи музика. След това приключва Военното учебно заведение и служи като офицер в артилерията. Морфов взе участие във Двете Балкански и във Първата международна война. През 1922 година излиза в оставка и се отдава на музикално творчество. Основна цел на музикалната му активност е обновяването на военната маршова ария. Поддържа концепцията, че патриотичните и възторжени маршове укрепват бойния дух и покачват силата на армията. Автор е на към 30 маршови песни: “Ний ще победим ”, “Настанал е към този момент военен час ” ( “Прощален марш ”), “Изгрей, зора на свободата ” (марш на македонските революционери от ВМРО), “Срещен марш ”, “Войнишки хор ”, “Стягайте се, момци храбри ”, “Атака ”, “Здравейте ”, “На щрек ”, “Вълшебният орляк ”, “Напред за родна чест ”, “Родна отбрана ” (в съавторство с Г. Атанасов) и доста други Александър Морфов има разностранни ползи - написа стихове, демонстрира се като художник, ваятел, дърворезбар, фотограф. Автор е на огромна част от текстовете на музикалните си произведения и на либретото на операта “Запустялата воденица ” от Г. Атанасов. Един от пионерите на българската хорова ария. Популярни са неговите песни “Дамян танец води ”, “Баба Минковица ”, баладата “Сеймени ” и доста други.
1894 година
Умира Сава Хаджиилиев Доброплодни - литератор, възпитател, сценичен деятел, почетен член на Българското книжовно сдружение (дн. БАН). Роден е в Сливен. Първоначално учи в Котел, а по-късно приключва гръцкото Куручешменско учебно заведение в Цариград. Учителства в редица градове на страната – Котел, Шумен, Сливен, Варна, Тулча, Силистра и други По време на Кримската война 1853–1856 година за малко време е преподавател по гръцки език в Австрия, в гимназията на Сремски Карловци. След като се завръща в България през 1856 година, става основател за основаване на читалище в Шумен и за образуване на театрално зрелище на комедията " Михал ". След Освобождението Доброплодни става държавен служител, а от 1881 е назначен за учебен контрольор. Редактира в. " Нова българска пчела ". Съставя и издава редица образователни пособия – " Водител на взаимните учебни заведения ", " Кратко здравословие ", " Нова лесна метода да се изучи българский език, а на практика руский и гръцкий " и други Автор е и на редица пиеси: " Тримата ефрейтори ", " Прошенописецът " и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин - на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин - на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин - на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ