Гордън Браун: Можем ли да изпратим всяко дете на училище
През 1848 година републиканските протести против европейските монархии приключиха с неуспех и репресии. За тази година споделят, че е повратна точка, в която историята отхвърля да направи поврат.
Почти сигурно 2018 година е сходна повратна точка. През тази година станахме очевидци на протекционизма на Доналд Тръмп, китайската агресия, възраждането на национализма в Индия и Япония, имперските упоритости на Иран и съветския шовинизъм. Всички те дружно целяха да подкопаят интернационалното съдействие, с помощта на което се поддържа 70-годишният следвоенен световен ред.
Сред жертвите им бяха споразуменията за климатичните промени, нуклеарните оръжия и търговията. И внезапно светът се оказа разграничен и без водач.
Поне към този момент с половин уста се поддържат интернационално утвърдените Цели за стабилно развиване на Организация на обединените нации, които си слагат упорит период - до 2030 година да изкоренят неграмотността, предотвратимите заболявания, недохранването и крайната беднотия.
Но има доста обстоятелства, че макар благородните старания на Антонио Гутиереш, генералния секретар на Обединените народи, и неговата заместничка Амина Мохамед тези цели се саботират, тъй като не можем да се споразумеем за средствата за финансирането им.
Четвъртата цел за стабилно развиване - равностойно и включващо качествено обучение за всички - ни задължава до 2030 година да имаме първото потомство в историята, което ще прати всяко дете на учебно заведение.
Срамната действителност през днешния ден е, че 260 милиона деца не са в класните стаи. От тези, които вървят на учебно заведение, цели 400 милиона ще отпаднат, преди да навършат 12 години. А повече от 800 милиона, половината от момчетата и девойките на развиващия се свят, ще завършат приблизително обучение, без да имат подготовка за актуалния пазар на труда.
Скорошно изследване на Световната банка сподели, че детските бракове може да останат в предишното, в случай че всички девойки вървят на учебно заведение. За злощастие, към 230 милиона от 430-те млн. девойки в учебна възраст в страните с ниски и междинни приходи в никакъв случай няма да завършат приблизително обучение, твърди статистика на ЮНЕСКО.
Женската неначетеност има унищожителен резултат върху здравето на общността, а детската смъртност в Африка е доста по-висока при необразованите майки.
Международната помощ за образованието през последното десетилетие е спаднала от 13% от цялата помощ на единствено 10%. Със единствено 10 $ на дете на година не може да се купят даже учебници втора ръка.
Прехваленото публично-частно партньорство, от което по думите на Световната банка, Международния валутен фонд и Обединените народи се очакваше да трансформира " милиардите в трилиони ", към момента не се е материализирало. За страдание, световното обучение получава единствено парченце от вложенията в световното здраве и екология.
Остават единствено 12 години до 2030 година, когато е крайният период за реализиране на всеобщо обучение, и по тази причина настава мигът на истината. Без трагична смяна в политиката 200 милиона деца в учебна възраст няма да влязат в класните стаи през 2030 година Вместо това те най-вероятно ще бъдат на улицата, където ще станат лесна плячка на екстремистите. Те ще експлоатират неизпълнените обещания за обучение като доказателство, че мирното взаимно битие в никакъв случай няма да се случи.
Ако не са на улицата, тези милиони младежи, на които са отказани благоприятни условия за обучение и работа в родните им страни, ще тръгнат към други региони на света. Ако част от международното благосъстояние не се насочи към Африка, африканците от ден на ден ще се местят към международното благосъстояние. Милиони бъдещи мигранти ще са уверени, че да си безпаричен в богата страна е по-добре, в сравнение с да си богат в бедна страна.
Десетмилиарден интернационален фонд за обучение може да реши патовата обстановка. Предложен от Образователната комисия, интернационална самодейност, която ръководя, фондът е фокусиран върху освен това от 700-те милиарда деца, които живеят в страните със среднониски приходи. Става дума да се помогне на 50 страни, които са прекомерно небогати, с цел да платят цената на всеобщото обучение сами. Но и прекомерно богати, с цел да изпълнят критериите за обилни грантове от интернационалните банки за развиване. Достъпните заеми са с 4% рента. В резултат на това единствено 350 млн. $, или 50 цента на дете за година, се дават за обучение в тези страни.
Като предложи на разрастващите се страни налично финансиране, новият фонд ще запуши голяма дупка в структурата на интернационалните помощи. Той ще бъде основан посредством гаранции от страните донори: 2 милиарда $ за 8 милиарда $ финансиране. И това ще бъде допълнено от 2 милиарда $ грантове, което ще ни разреши да понижим лихвата по заемите.
Срещу това увеличено интернационално финансиране разрастващите се страни ще бъдат приканени да удвоят личните си вложения в образованието от сегашните 2 до 3% на 4 до 5% от националните доходи.
Това ще бъде задоволително за основаването на нови 200 млн. учебни заведения, нужни за обгръщането на всички деца.
Глобален фонд за образованието от мащабите на Глобалния фонд за битка със СПИН, туберкулоза и малария ще помогне за осъществяване на от дълго време отлаганото заричане за обучение за всички и ще приближи постигането на една от най-лошо финансираните цели за стабилно развиване.
Освен това ще изпрати навреме обръщение към света: че даже и в най-откъснатите и изолирани среди може да прилагаме интернационално съдействие. И да потвърдим, че глобализацията към момента работи за изостаналите.
© 2018, The New York Times и Гордън Браун. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.
Този текст е оповестен в списание „ Мениджър “
Почти сигурно 2018 година е сходна повратна точка. През тази година станахме очевидци на протекционизма на Доналд Тръмп, китайската агресия, възраждането на национализма в Индия и Япония, имперските упоритости на Иран и съветския шовинизъм. Всички те дружно целяха да подкопаят интернационалното съдействие, с помощта на което се поддържа 70-годишният следвоенен световен ред.
Сред жертвите им бяха споразуменията за климатичните промени, нуклеарните оръжия и търговията. И внезапно светът се оказа разграничен и без водач.
Поне към този момент с половин уста се поддържат интернационално утвърдените Цели за стабилно развиване на Организация на обединените нации, които си слагат упорит период - до 2030 година да изкоренят неграмотността, предотвратимите заболявания, недохранването и крайната беднотия.
Но има доста обстоятелства, че макар благородните старания на Антонио Гутиереш, генералния секретар на Обединените народи, и неговата заместничка Амина Мохамед тези цели се саботират, тъй като не можем да се споразумеем за средствата за финансирането им.
Четвъртата цел за стабилно развиване - равностойно и включващо качествено обучение за всички - ни задължава до 2030 година да имаме първото потомство в историята, което ще прати всяко дете на учебно заведение.
Срамната действителност през днешния ден е, че 260 милиона деца не са в класните стаи. От тези, които вървят на учебно заведение, цели 400 милиона ще отпаднат, преди да навършат 12 години. А повече от 800 милиона, половината от момчетата и девойките на развиващия се свят, ще завършат приблизително обучение, без да имат подготовка за актуалния пазар на труда.
Скорошно изследване на Световната банка сподели, че детските бракове може да останат в предишното, в случай че всички девойки вървят на учебно заведение. За злощастие, към 230 милиона от 430-те млн. девойки в учебна възраст в страните с ниски и междинни приходи в никакъв случай няма да завършат приблизително обучение, твърди статистика на ЮНЕСКО.
Женската неначетеност има унищожителен резултат върху здравето на общността, а детската смъртност в Африка е доста по-висока при необразованите майки.
Международната помощ за образованието през последното десетилетие е спаднала от 13% от цялата помощ на единствено 10%. Със единствено 10 $ на дете на година не може да се купят даже учебници втора ръка.
Прехваленото публично-частно партньорство, от което по думите на Световната банка, Международния валутен фонд и Обединените народи се очакваше да трансформира " милиардите в трилиони ", към момента не се е материализирало. За страдание, световното обучение получава единствено парченце от вложенията в световното здраве и екология.
Остават единствено 12 години до 2030 година, когато е крайният период за реализиране на всеобщо обучение, и по тази причина настава мигът на истината. Без трагична смяна в политиката 200 милиона деца в учебна възраст няма да влязат в класните стаи през 2030 година Вместо това те най-вероятно ще бъдат на улицата, където ще станат лесна плячка на екстремистите. Те ще експлоатират неизпълнените обещания за обучение като доказателство, че мирното взаимно битие в никакъв случай няма да се случи.
Ако не са на улицата, тези милиони младежи, на които са отказани благоприятни условия за обучение и работа в родните им страни, ще тръгнат към други региони на света. Ако част от международното благосъстояние не се насочи към Африка, африканците от ден на ден ще се местят към международното благосъстояние. Милиони бъдещи мигранти ще са уверени, че да си безпаричен в богата страна е по-добре, в сравнение с да си богат в бедна страна.
Десетмилиарден интернационален фонд за обучение може да реши патовата обстановка. Предложен от Образователната комисия, интернационална самодейност, която ръководя, фондът е фокусиран върху освен това от 700-те милиарда деца, които живеят в страните със среднониски приходи. Става дума да се помогне на 50 страни, които са прекомерно небогати, с цел да платят цената на всеобщото обучение сами. Но и прекомерно богати, с цел да изпълнят критериите за обилни грантове от интернационалните банки за развиване. Достъпните заеми са с 4% рента. В резултат на това единствено 350 млн. $, или 50 цента на дете за година, се дават за обучение в тези страни.
Като предложи на разрастващите се страни налично финансиране, новият фонд ще запуши голяма дупка в структурата на интернационалните помощи. Той ще бъде основан посредством гаранции от страните донори: 2 милиарда $ за 8 милиарда $ финансиране. И това ще бъде допълнено от 2 милиарда $ грантове, което ще ни разреши да понижим лихвата по заемите.
Срещу това увеличено интернационално финансиране разрастващите се страни ще бъдат приканени да удвоят личните си вложения в образованието от сегашните 2 до 3% на 4 до 5% от националните доходи.
Това ще бъде задоволително за основаването на нови 200 млн. учебни заведения, нужни за обгръщането на всички деца.
Глобален фонд за образованието от мащабите на Глобалния фонд за битка със СПИН, туберкулоза и малария ще помогне за осъществяване на от дълго време отлаганото заричане за обучение за всички и ще приближи постигането на една от най-лошо финансираните цели за стабилно развиване.
Освен това ще изпрати навреме обръщение към света: че даже и в най-откъснатите и изолирани среди може да прилагаме интернационално съдействие. И да потвърдим, че глобализацията към момента работи за изостаналите.
© 2018, The New York Times и Гордън Браун. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.
Този текст е оповестен в списание „ Мениджър “
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ