Денят 5 април в българската история
През 1835 година е обесен Велчо Атанасов - Джамджията, застанал отпред на Велчовата завера. През 1867 година по самодейност на Добродетелната тайфа в Букурещ се организира заседание с присъединяване на авторитетни българи, представители на емиграцията. Събранието приема протокол, съгласно който българи и сърби би трябвало да се обединят в общо югославянско царство, под скиптъра на Обреновичи. През 1873 във Враца идва назначеният от Екзархията за врачански митрополит Аверкий. Последното постоянно съвещание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград се организира преди 130 години. През 1886 година Русия е заставена да подпише план за Българо-турската конвенция. След нея подписи поставят представители на Великите сили, взели участие в Цариградската конференция - свикана поради отхвърли на Русия да признае акта на Съединението. През 1959 година се организират избори за национални препоръки, национални съдии и правосъдни заседатели. Кандидатите на Отечествен фронт получават 99,82 % от гласовете. През 1962 година политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава " някои мероприятия срещу турчеенето на роми, татари и българи с мохамеданско вероизповедание ". Започва бързо преименуване на ромите и българите мохамедани. Същият ден управлението на Българска комунистическа партия преглежда резултатите от осъществената инспекция в " трудовата група край гр. Ловеч ", т. е. в лагера, където общата цифра на умрелите от тежкия режим и вследствие на убийства е 147 души, като извращенията са наказани.
На 5 април са родени: княз Александър I Батенберг, Атанас Иширков - географ и етнограф. На тази дата умира критикът доктор Кръстьо Кръстев и сценаристът и режисьор Васил Бакърджиев.
2007 година
Народното заседание избира състава на комисията по досиета. За ръководител е определен препоръчаният от Коалиция за България Евтим Костадинов. Негов заместител е Орхан Исмаилов, от Движение за права и свободи. За секретар на комисията е определен Румен Борисов, препоръчан от Национална движение „Симеон Втори". Останалите членове на комисията са: Татяна Кирякова (БСП); Апостол Димитров (БСП); Георги Георгиев (БСП); Трифон Трифонов (НДСВ); Валери Кацунов (ДСБ) и Екатерина Бончева (БНС).
2006 година
Великобритания внася утвърждавания Договор за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз при председателството на Италия.
2005 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “ с лента на Карло Чампи – президент на Италианската република „ за извънредно огромните му заслуги за развиването на двустранните връзки с Република България “.
1992 година
За ръководител на " Хелзинкски наблюдаващ " е определен Румен Воденичаров. На тази служба той остава до 1998 година, а по-късно е секретар на сдружението. Воденичаров е роден на 17 декември 1938 година Завършва компетентност химия във Висшия химико-технологичен институт в София и до 1971 година работи в Института по органична химия на Българската академия на науките /БАН/. За интервала 1971 - 1989 година работи като инженер-химик в Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт /НИХФИ/, като от 1985 година е старши теоретичен помощник в Научноизследователския химико-фармацевтичен инстит. Има повече от 20 научни изявления в наши и непознати списания. На 16 август 1989 година той е определен за ръководител на софийската група на " Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида в България ". Воденичаров е водеща фигура в сдружението. През 1990 - 1991 година е народен представител във Великото национално заседание, като съосновател на Съюз на демократичните сили. През 1997 година е уволнен от Научноизследователския химико-фармацевтичен инстит от държавното управление на Съюз на демократичните сили.
Воденичаров е инструктор в Планинската избавителна работа. Участва в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и новозеландските Алпи.
1978 година
Започва градежът на хидрокомплекса Никопол-Турну Мъгуреле.
1978 година
Народният спектакъл " Иван Вазов " стартира гастроли в Москва. Най-старият спектакъл в България е правоприемник на софийската трагична група " Сълза и смях ", която от 1904 година се назовава Български национален спектакъл. От 1906 година до 1952 година носи името Народен спектакъл, през 1952–1962 година – Народен спектакъл " Кръстю Сарафов ", през 1962–1977 година и от 1982 година – Народен спектакъл " Иван Вазов ". През 1923 година по време на зрелище избухва пожар, който нанася огромни провали. Театърът е възобновен дефинитивно през 1929 година По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) театърът е обиден съществено, само че е възобновен още през 1945 година Преустроен е главно през 1971–1975 година Като режисьори и драматурзи на националния спектакъл трайна следа оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и други На сцената му се изявяват някои от най-изтъкнатите български актьори – Кр. Сарафов, А. Будевска, В. Кирков, Хр. Ганчев, Ат. Кирчев, С. Огнянов, Е. Снежина, З. Йорданова, Вл. Трендафилов, Ив. Димов, К. Кисимов и доста други В репертоарната му политика влизат творби на най-известните европейски и международни създатели, както и на най-видните представители на българската литература.
1976 година
В София, в Националния археологически музей, е открита изложбата " Тракийска просвета и изкуство ".
1962 година
България подписва комерсиална конвенция с Република Судан. Африканската страна е земеделска страна с поливно земеделие и номадско и полуномадско отглеждане на животни. Основна продоволствена просвета е памукът, а също по този начин и сусам, фъстъци, сорго, просо, фурми. В отглеждането на животни се отглежда наедрял рогат добитък, овце и кози. Развит е и риболовът. В Судан се добива необработен каучук и тропическа дървесина, хромови, манганови руди и сол. От леката индустрия е развита текстилна, обувна, консервна, захарна, а от тежката металообработване, нефтопреработване, циментова, дървообработваща индустрия. Главни промишлени центрове в Судан са Хартум, Омдурман, Порт Судан, Атбара. Страната изнася памук, необработен каучук, фъстъци и сусам.
1962 година
Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава " някои мероприятия срещу турчеенето на роми, татари и българи с мохамеданско вероизповедание ". Изрично се упорства да не се позволява принуждение, само че стартира бързо преименуване на ромите и българите мохамедани. На заседание на Централен комитет две години по-късно се разисква работата измежду българите-мюсюлмани и се слага въпросът за почналата промяна на имената. Отправен е укор към " изоставащия " в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на Българска комунистическа партия там подрежда да се извърши всеобщо преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са чиновници на Министерство на вътрешните работи и войскови елементи. Използва се подмяната на персоналните паспорти, с цел да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието провокира всеобщи брожения, които са изключително остри в селата Рибново, Корница и Брезница. Има и ранени партийни деятели. Централен комитет е заставен да изпрати в региона своя комисия отпред с ген. Иван Бъчваров, която да анулира наложените ограничения, като хвърли виновността върху локалното управление.
1962 година
Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия преглежда резултатите от осъществената инспекция в " трудовата група край гр. Ловеч ", т. е. в лагера, където общата цифра на умрелите от тежкия режим и вследствие на убийства е 147 души. Най-много убийства са осъществени от август до ноември 1961 година На съвещанието Политбюро осъжда извращенията и взема решение за незабавното му закриване. Това става откакто през март 1962 година, след получени сигнали, Политбюро назначава комисия отпред с Борис Велчев да проверява обстановката в лагера. На 23 април са освободени всичките 30 дами от " трудовата група " в с. Скравена, а до края на месеца от Ловеч са освободени 209 мъже, 5 са предадени на съд. Със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков от 8 май се ликвидира трудовата група край Ловеч.
1959 година
Провеждат се избори за национални препоръки, национални съдии и правосъдни заседатели. За претендентите на Отечествен фронт са подадени 99,82 % от гласовете.
Отечественият фронт е формиран през 1942 година На 17 юли 1942 година по незаконната радиостанция " Христо Ботев " е оповестена неговата стратегия. С нея се насочва апел за сливане на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща битка против хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се слагат общонационални външнополитически задания: разкъсване на съюза с Германия и други страни от оста, евакуиране на немските войски от България, прекъсване износа на храни и материали за Германия, възобновяване на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия и други Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: неотложно освобождение на цивилните и военните лица, преследвани поради техните идейни убеждения, унищожаване на противоконституционните и противонародни закони, разрушение на фашистките организации, пречистване на държавния уред. Определена е и икономическата политика, която би трябвало да се следва: опазване на националните благосъстояния и труд от непознато посягане, осъществяване на политика, с която да се подсигурява работа за всички, основаване условия за развиване на стопанството на България и други В програмата се показва най-близката цел: срутване на противонародното държавно управление и основаване държавно управление на Отечествен фронт, което да подсигурява независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развиване на страната.
До края на 1942 година са образувани над 100 локални отечественофронтовски комитети. През септември 1943 година е формиран Национален комитет на Отечествен фронт от представители на Българската работническа партия, Българския аграрни национален съюз " Пладне ", Политическия кръг " Звено ", Българската работническа социалдемократическа партия и самостоятелни интелектуалци. След 9 септември 1944 година се сформира първото отечественофронтовско държавно управление, в което влизат представители на Българска работническа партия (к), пладненци, звенари, социалдемократи и самостоятелни общественици. Министър-председател става К. Георгиев.
На Втория си конгрес през февруари 1948 година Отечествен фронт прави съществени промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се трансформира в всеобща обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за създаване на социализма по сталински модел.
1948 година
Публикуван е Закон за кинематографията. По силата на закона се национализират частните кино предприятия в България и средствата за произвеждане и употреба на филми. Фондацията " Българско дело " приключва съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, просвета и просвета се основава Държавно дружество " Българска кинематография ". Година по-късно КИНК приема решение по " положението и работата на българска кинематография ". В него се подлага на критика това, че не е основан народен игрален филм, не са обезпечени сюжети, не се демонстрира зоркост към " упадъчните и развращаващи антихудожествени американски и западноевропейски филми " и не се пропагандират задоволително " високохудожствените руски филми ". За основен шеф на Директива за птиците " Българска кинематография " е назначен Енчо Стайков.
1935 година
Завършва двудневното съвещание на Висшия боен съвет. На него е решено офицерите да не заемат цивилен длъжности и " армията да се прибере в казармите ". Уволнени са 42 офицери републиканци. Във войската превес получава промонархическото крило.
1914 година
Под натиска на представителя на Международното социалистическо бюро Карл Легин в София се организира обща конференция на синдикалните централи на тесни и необятни социалисти. Конференцията приключва без обединяване.
1886 година
Русия е заставена да подпише направения към този момент план за Българо-турската конвенция. След нея подписи поставят и представителите на Великите сили, взели участие в Цариградската посланическа конференция. Цариградската посланическа конференция е свикана поради отхвърли на Русия да признае акта на Съединението. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно спиране от края на октомври 1885 година до началото на април 1886 година
Спогодбата е направена от българския министър на външните работи и изповеданията Илия Цанов и турския популярен везир Кямил паша. На 24 март 1886 година е подписан Топханенски акт, посредством който се реализира интернационално признание на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт ръководството на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като отплата Османската империя получава 20-ина села от Родопската област, обитаеми с мюсюлманско население, които тя съумява да завладее по време на Родопския бунт 1878 година Комисия, назначена от българския княз и Високата врата, е натоварена да изследва Органическия правилник и в период от 4 месеца да го промени според потребностите на Източна Румелия. Всички останали разпоредби на Берлинския контракт се резервират. Спогодбата става известна като Топханенски акт, защото е подписана в султанския замък Топхане.
1878 година
Провежда се последното постоянно съвещание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград. Екзархията е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 година и просъществува до 1953 година До Освобождението обгръща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, ситуирани сред Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив единствено махалата " Св. Богородица " и без Станимашката сподели и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). Създаването на Екзархията е резултат от дългогодишната битка на българския народ за извоюване на църковна самостоятелност. По силата на султанския ферман и екзархийския правилник, направен от църковния събор, призован в Цариград през 1871 година, Българската екзархия е приета за формален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са одобрени две начала: съборност, т.е. присъединяване на духовници и вярващи в църковното ръководство и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 година Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е утвърден от Високата врата и на 16 февруари на негово място е определен видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия, от своя страна, се афишира срещу образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 година я афишира за схизматична, т.е. отцепническа. До освобождението на България от османско робство Екзархията спомага за обединяването на българските земи и управлява просветното дело в тях. Тя води битка срещу западната католическа агитация, която се стреми да насажда своето въздействие измежду българския народ.
1873 година
Във Враца идва назначеният от Екзархията за врачански митрополит Аверкий. Според разкази на очевидци локалното население му устройва невиждано до тогава тържествено посрещане.
Аверкий Петрович е роден в Сопот. Образованието си получава в Духовната семинария в Белград и в Духовната академия в Киев. Година след назначението му за врачански митрополит, заради различия с локалните управляващи, напуща епархията. Аверкий става предстоятел на българския храм " Св. Стефан " в Цариград. Занимава се с дейна преводаческа активност, подкрепя и българчета, които желаят да се учат в Русия.
1867 година
По самодейност на Добродетелната тайфа в Букурещ се организира заседание с присъединяване на към 75-80 авторитетни българи, представители на емиграцията във Влашко и Южна Русия. Събранието разисква “Проекта ” на Добродетелната тайфа от 14 януари 1867 година и приема “Протокол ”, съгласно който българи и сърби би трябвало да се обединят в общо югославянско царство, под скиптъра на Обреновичи. За " достигнуванието на тая любородна цел " е определено настоятелство от седем души: Христо Георгиев, доктор Георги Атанасович, Михаил Колони, доктор Димитър Протич, Стефан Иванов, Георги Николопуло и Димитър Гикулеску.
Добродетелната тайфа е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, основно едри търговци. Създадена е през 1853 година в Букурещ. Официално учредена на 9 март 1854 година под името Средоточно българско настойничество " Епитропия " от представители на заможните пластове на българската емиграция във Влашко, на основата на съществуващия краткотраен комитет " Епитропия ". Поставя си за цел да възглави освободителното придвижване на българския народ, както и активността на българската емиграция в изискванията на почналата Кримска война (1853-1856 г.). В реалност обаче активността му се лимитира до набирането на български доброволци в помощ на съветската войска. След като е прието публично от съветското държавно управление, основава свои поделения в редица други градове - Браила, Галац, Плоещ и други След прекратяване на войната активността му съвсем замира. През 1862 година Средоточно българско настойничество " Епитропия " се конструира в Благотворително сдружение - добродетелна тайфа. Основатели са Евлоги и Христо Георгиеви, Георги Атанасович, И. Бакалоглу и други Макар че приема формата на благотворителна организация, то в действителност си слага и избрани политически цели. По външнополитическите въпроси следва формалната съветска политика.
На тази дата са родени:
1943 година
Роден е Петър Кендеров - български математик. През 1966 година приключва математика в МГУ “М. В. Ломоносов ”, след което специализира в университета във Франкфурт на Майн. Завежда Секцията по проучване на интервенциите, след това е заместник-директор на Института по математика към Българска академия на науките, а от 1989 година до 1993 година е и шеф. Кендеров е член на Американското математическо сдружение от 1978 година Той е президент на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий ”. Има над 100 научни изявления в региона на общата топология, многозначните изображения, изпъкналия разбор, коректността на оптимизационни задания. Много от изявленията са в непознати математически списания. От 1994 година е учен, а от 2000 година е “доктор хонорис идея ” на Пловдивския университет.
1931 година
Роден е професор Здравко Йорданов - български виолончелист. През 1952 година приключва Държавната музикална академия с виолончело при К. Попов. През 1953-1954 година специализира в Московската консерватория. След това работи като учител по виолончело в Средното музикално учебно заведение в София. Йорданов е създател на " Виолончелова техника " (3 т., 1963-1968 г.). Член е на клавирно трио с Г. Бадев и А. Диков и на квартет " Димов ", с който концертира. Репертоарът му включва произведения от всички стилове и столетия. За първи път в България Йорданов извършва някои творби от Й. Брамс, Виеру, Б. Мартину, А. Хачатурян, Л. Пипков, Д. Христов, Л. Николов, Ив. Спасов, Ал. Владигеров и други
1899 година
Роден е Събчо Събев - български оперен артист, баритон. През 1932 година приключва римската академия “Санта Чечилия ”. Той е солист, водещ баритон на Софийската опера. Добри негови достижения са: Алеронсо ( “Фаворитката ” на Г. Доницети), Ж. Жермон ( “Травиата ” на Дж. Верди), Риголето ( “Риголето ” на Дж. Верди), Ренато ( “Бал с маски ” на Дж. Верди), Елецки ( “Дама пика ” на П. И. Чайковски) и други
1868 година
Роден е Атанас Иширков - български географ и етнограф. След като приключва история в България той учи география в Берлин, Виена и Париж. Професор е в Софийския университет по география и обща етнография, а от 1906 година е член на Българска академия на науките. По-важни негови писания са: " Принос към етнографията на македонските славяни " (1907 г.), " България " (1910 г.), " Град Солун " (1911 г.), " Град София през ХVII в. " (1912 г.), " България и Бяло море " (1914 г.), " Западните краища на Българската земя " (1915 г.), " Физическа география на Добруджа " (1918 г.), " Характерни черти на градовете в Царство България " (1925 г.) и други
1857 година
Роден е княз Александър I Батенберг - княз на България за интервала 1879-1886 година Той е роден във Верона (Италия) и е племенник на съветския император Александър II. Хесенският принц взе участие като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Избран е за български княз от Първото Велико национално заседание на 17 април 1879 година по рекомендация на съветския император и със единодушието на Великите сили, подписали Берлинския контракт 1878 година Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг показва неодобрение от лимитираните пълномощия, които му дава Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, която още по време на Учредителното заседание 1879 година се афишира за олигархично ръководство. С нейна помощ князът се стреми да ускори персоналната си власт. На 27 април 1881 година, с дейното подпомагане на генерал-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е боен министър в България, Александър I Батенберг прави от дълго време замисления държавен прелом. След преврата конституцията е суспендирана и е въведен така наречен режим на пълномощията, траял до 1883 година Този акт не дава предстоящите резултати, в противен случай, князът губи значително своя авторитет в България и се лишава от поддръжката на Русия. Това го принуждава да възвърне конституцията още преди да изтече избраният от него 7-годишен интервал на пълномощията. Съгласието му да одобри Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 година в Пловдив, спомага до известна степен за закрепване на ситуацията му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война 1885 година, в която Александър I Батенберг е главнокомандващ българската армия, настава разтягане на руско-българските връзки. Това основава мощни настроения срещу княза измежду огромна част от българските политически дейци и измежду висшия състав на армията. На 9 август 1886 година група офицери русофили правят прелом и смъкват Александър I Батенберг от престола. Въпреки осъществения контрапреврат, заради отхвърли на съветския император да утвърди завръщането му в България, на 26 август той абдикира и напуща вечно рамките на страната, като се отхвърля от българската княжеска купа и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската войска в Грац. По негово предпочитание е заровен в София, където му е повдигнат пантеон.
На тази дата умират:
2001 година
Умира професор Людмила Боева - български медиевист, русист. През 1956 година тя приключва съветска лингвистика в Саратовския държавен университет " Н. Г. Чернишевски ". След това е аспирант в Московския държавен педагогичен институт. В годините сред 1959-1970 година Людмила Боева е учител по съветска литература в държавния университет " Ян Амос Коменски ", Братислава. Тя пази дисертация на тематика " Руски сатирични повести през XVII в. " и хабилитационен труд " Пародията в съветската литература през XVII в. " в Карловия университет, Прага. От 1969 година Боева е доцент по история на съветската литература в Братиславския университет. В интервала 1971-1982 година е теоретичен помощник в Института по литература при Българска академия на науките, а от 1982 година е доцент в катедра съветска литература на Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. През 1988 година пази дисертация за научна степен " лекар на филологическите науки " на тематика " Проблема жанров в русских повестях XVII в. ", а година по- късно е професор по съветски фолклор, остаряла съветска литература и съветска литература на XVIII век в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Людмила Боева е позната като медиевист в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Франция, Холандия, Германия и други Основните й писания са: " Въпрос древнерусской литературы " (1981 г.), " Старата Киевска Русия " (1983 г.), " Проблемы русской литературы XI-XVIII веков " (1985 г.), " Древнерусские повести " (1992 г.). Съставител и съавтор е на христоматиите: " Русский фольклор. Очерки и образцы " (1991 г.), " Древнерусская литература " (1992), " Русская литература XVIII века " (2001 г.).
1980 година
Умира Васил Бакърджиев - деец на българското кино произвеждане. Той учи във филмовите школи на Н. Ларин и Константин Сагаев. Първия му независим филм е " Чарли Чаплин на Витоша, или Човекът с куфара " (1942 г.). Между 20-те и 40-те години основава забележителна продукция: " На мрачен кръстопът " (1929 г.), " Кражба в експреса " (1931 г.), " Фамозният килим " (1933 г.), " Пред Отечеството да забравим омразата " (1934 г.), " Под родното небе " (1937 г.), " Врагове " (1938 г.), " Мене ме, мамо, дракон люби " (1942-1946 г.). Сценарист, артист, продуцент и режисьор на филмите си, Бакърджиев отбелязва наличие и в късометражното ни кино с " Водопроводът Рила-София " (1930 г.), " Посрещането на югославския крал Александър в София " (1934 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските кино дейци. На него изискуем снимането на събитията към 9 септември 1944 година От 1948 година е режисьор-оператор в Българска кинематография. До 1953 година Бакърджиев работи в Студия за научно-популярни филми и основава творбите: " Той не умира! " (1949 г.), " Тих бял Дунав " (1950 г.), " Димитровска юноша " (1950 г.). Повечето от филмите му, обаче, не са непокътнати.
1919 година
Умира лекар Кръстьо Кръстев - български литературовед, критик и естет. Той приключва гимназия в София и учи старогръцки, немски и френски език, чете в оригинал “Илиада ”. Стенограф е в Народното събрание. През 1888 година приключва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и пази докторска дисертация на тематика “Метафизичното разбиране на душата съгласно Лотце ”. След това е шеф на Педагогическото учебно заведение в Казанлък. През 1890 година Кръстев основава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско сдружение ”. Освен това той работи като учител по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването и на сп. “Критика ”, продължение на “Литературно-научно списание ”. Кръстев е основател и редактор на сп. “Мисъл ”. През 1895 година е учител по философия във Висшето учебно заведение. До 1907 година е преподавател отново там, а след студентските безредици е уволнен и става шеф на Педагогическото учебно заведение в Скопие. В годините 1908-1919 година Кръстев чете лекции в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”, като ексклузивен професор по философия. От 1900 година е член на Българска академия на науките.
Доктор Кръстев написа литературни студии, които печата в сп. “Мисъл ”, сътрудничи на “Периодическо списание ”, “Критика ”, “Денница ”, “Демократически обзор ”, “Труд ”, “Пряпорец ”, “Демократ ”, “Народ ”, “Гражданин ” и други Някои от съчиненията му са: “Етюди и рецензии ” (1894 г.), “Литературни и метафизичен студии ” (1898 г,), “Алеко Константинов. Литературен контур ” (1907 г.), “Млади и остарели ” (1907 г.), “Христо Ботйов - П. П. Славейков - П. Тодоров - П. К. Яворов ” (1917 г.) и други
1835 година
Обесен е Велчо Атанасов – Джамджията. Той е роден в Търново или в с. Килифарево, Великотърновско. 20-годишен напуща родния си край. Първоначално се открива в Брашов, а след това живее в Будапеща. Занимава се с търговия и бързо се постанова като процъфтяващ търговец. През 1809 година се завръща в Търново и продължава комерсиалната си активност. Професията му разрешава да откри контакт с хора от доста градове в страната и чужбина и да се изяви като най-крупния търговец в Търновския край по това време. Наред с търговията Джамджията интензивно се заема и с общественополезна активност - доставя църковнославянски книги от Русия, отпуска средства за създаване на частно българско учебно заведение през 1822 година През 1835 година застава отпред на Велчовата завера. Привлечени са и дейци от Търново и околните до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и други В Плаковския манастир заседава комитетът, който избира капитан Г. Мамарчов, кмет на Силистра, за боен началник, а за негов асистент Д. Софиянлията. Игуменът на Плаковския манастир Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според направения проект въстанието би трябвало да се приготви и разгласи на първо време в Търновско, а по-късно да се разпростре и върху останалите български земи, след което Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под претекст, че набира служащи за поправката на Варненската цитадела Д. Софиянлията би трябвало да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа войска. Взети са ограничения и за подсилване на старопланинските проходи. Предвидено е протестът да избухне през май месец. Вследствие на изменничество при започване на април, обаче, османските управляващи съумяват да заловят основните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиянлията, Хаджи Йордан Брадата са обесени, а останалите – измежду които е и Г. Мамарчов са изпратени на изгнание.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
На 5 април са родени: княз Александър I Батенберг, Атанас Иширков - географ и етнограф. На тази дата умира критикът доктор Кръстьо Кръстев и сценаристът и режисьор Васил Бакърджиев.
2007 година
Народното заседание избира състава на комисията по досиета. За ръководител е определен препоръчаният от Коалиция за България Евтим Костадинов. Негов заместител е Орхан Исмаилов, от Движение за права и свободи. За секретар на комисията е определен Румен Борисов, препоръчан от Национална движение „Симеон Втори". Останалите членове на комисията са: Татяна Кирякова (БСП); Апостол Димитров (БСП); Георги Георгиев (БСП); Трифон Трифонов (НДСВ); Валери Кацунов (ДСБ) и Екатерина Бончева (БНС).
2006 година
Великобритания внася утвърждавания Договор за присъединение на България и Румъния към Европейски Съюз при председателството на Италия.
2005 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина “ с лента на Карло Чампи – президент на Италианската република „ за извънредно огромните му заслуги за развиването на двустранните връзки с Република България “.
1992 година
За ръководител на " Хелзинкски наблюдаващ " е определен Румен Воденичаров. На тази служба той остава до 1998 година, а по-късно е секретар на сдружението. Воденичаров е роден на 17 декември 1938 година Завършва компетентност химия във Висшия химико-технологичен институт в София и до 1971 година работи в Института по органична химия на Българската академия на науките /БАН/. За интервала 1971 - 1989 година работи като инженер-химик в Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт /НИХФИ/, като от 1985 година е старши теоретичен помощник в Научноизследователския химико-фармацевтичен инстит. Има повече от 20 научни изявления в наши и непознати списания. На 16 август 1989 година той е определен за ръководител на софийската група на " Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида в България ". Воденичаров е водеща фигура в сдружението. През 1990 - 1991 година е народен представител във Великото национално заседание, като съосновател на Съюз на демократичните сили. През 1997 година е уволнен от Научноизследователския химико-фармацевтичен инстит от държавното управление на Съюз на демократичните сили.
Воденичаров е инструктор в Планинската избавителна работа. Участва в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и новозеландските Алпи.
1978 година
Започва градежът на хидрокомплекса Никопол-Турну Мъгуреле.
1978 година
Народният спектакъл " Иван Вазов " стартира гастроли в Москва. Най-старият спектакъл в България е правоприемник на софийската трагична група " Сълза и смях ", която от 1904 година се назовава Български национален спектакъл. От 1906 година до 1952 година носи името Народен спектакъл, през 1952–1962 година – Народен спектакъл " Кръстю Сарафов ", през 1962–1977 година и от 1982 година – Народен спектакъл " Иван Вазов ". През 1923 година по време на зрелище избухва пожар, който нанася огромни провали. Театърът е възобновен дефинитивно през 1929 година По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) театърът е обиден съществено, само че е възобновен още през 1945 година Преустроен е главно през 1971–1975 година Като режисьори и драматурзи на националния спектакъл трайна следа оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и други На сцената му се изявяват някои от най-изтъкнатите български актьори – Кр. Сарафов, А. Будевска, В. Кирков, Хр. Ганчев, Ат. Кирчев, С. Огнянов, Е. Снежина, З. Йорданова, Вл. Трендафилов, Ив. Димов, К. Кисимов и доста други В репертоарната му политика влизат творби на най-известните европейски и международни създатели, както и на най-видните представители на българската литература.
1976 година
В София, в Националния археологически музей, е открита изложбата " Тракийска просвета и изкуство ".
1962 година
България подписва комерсиална конвенция с Република Судан. Африканската страна е земеделска страна с поливно земеделие и номадско и полуномадско отглеждане на животни. Основна продоволствена просвета е памукът, а също по този начин и сусам, фъстъци, сорго, просо, фурми. В отглеждането на животни се отглежда наедрял рогат добитък, овце и кози. Развит е и риболовът. В Судан се добива необработен каучук и тропическа дървесина, хромови, манганови руди и сол. От леката индустрия е развита текстилна, обувна, консервна, захарна, а от тежката металообработване, нефтопреработване, циментова, дървообработваща индустрия. Главни промишлени центрове в Судан са Хартум, Омдурман, Порт Судан, Атбара. Страната изнася памук, необработен каучук, фъстъци и сусам.
1962 година
Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия утвърждава " някои мероприятия срещу турчеенето на роми, татари и българи с мохамеданско вероизповедание ". Изрично се упорства да не се позволява принуждение, само че стартира бързо преименуване на ромите и българите мохамедани. На заседание на Централен комитет две години по-късно се разисква работата измежду българите-мюсюлмани и се слага въпросът за почналата промяна на имената. Отправен е укор към " изоставащия " в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на Българска комунистическа партия там подрежда да се извърши всеобщо преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са чиновници на Министерство на вътрешните работи и войскови елементи. Използва се подмяната на персоналните паспорти, с цел да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието провокира всеобщи брожения, които са изключително остри в селата Рибново, Корница и Брезница. Има и ранени партийни деятели. Централен комитет е заставен да изпрати в региона своя комисия отпред с ген. Иван Бъчваров, която да анулира наложените ограничения, като хвърли виновността върху локалното управление.
1962 година
Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия преглежда резултатите от осъществената инспекция в " трудовата група край гр. Ловеч ", т. е. в лагера, където общата цифра на умрелите от тежкия режим и вследствие на убийства е 147 души. Най-много убийства са осъществени от август до ноември 1961 година На съвещанието Политбюро осъжда извращенията и взема решение за незабавното му закриване. Това става откакто през март 1962 година, след получени сигнали, Политбюро назначава комисия отпред с Борис Велчев да проверява обстановката в лагера. На 23 април са освободени всичките 30 дами от " трудовата група " в с. Скравена, а до края на месеца от Ловеч са освободени 209 мъже, 5 са предадени на съд. Със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков от 8 май се ликвидира трудовата група край Ловеч.
1959 година
Провеждат се избори за национални препоръки, национални съдии и правосъдни заседатели. За претендентите на Отечествен фронт са подадени 99,82 % от гласовете.
Отечественият фронт е формиран през 1942 година На 17 юли 1942 година по незаконната радиостанция " Христо Ботев " е оповестена неговата стратегия. С нея се насочва апел за сливане на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща битка против хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се слагат общонационални външнополитически задания: разкъсване на съюза с Германия и други страни от оста, евакуиране на немските войски от България, прекъсване износа на храни и материали за Германия, възобновяване на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия и други Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: неотложно освобождение на цивилните и военните лица, преследвани поради техните идейни убеждения, унищожаване на противоконституционните и противонародни закони, разрушение на фашистките организации, пречистване на държавния уред. Определена е и икономическата политика, която би трябвало да се следва: опазване на националните благосъстояния и труд от непознато посягане, осъществяване на политика, с която да се подсигурява работа за всички, основаване условия за развиване на стопанството на България и други В програмата се показва най-близката цел: срутване на противонародното държавно управление и основаване държавно управление на Отечествен фронт, което да подсигурява независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развиване на страната.
До края на 1942 година са образувани над 100 локални отечественофронтовски комитети. През септември 1943 година е формиран Национален комитет на Отечествен фронт от представители на Българската работническа партия, Българския аграрни национален съюз " Пладне ", Политическия кръг " Звено ", Българската работническа социалдемократическа партия и самостоятелни интелектуалци. След 9 септември 1944 година се сформира първото отечественофронтовско държавно управление, в което влизат представители на Българска работническа партия (к), пладненци, звенари, социалдемократи и самостоятелни общественици. Министър-председател става К. Георгиев.
На Втория си конгрес през февруари 1948 година Отечествен фронт прави съществени промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се трансформира в всеобща обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за създаване на социализма по сталински модел.
1948 година
Публикуван е Закон за кинематографията. По силата на закона се национализират частните кино предприятия в България и средствата за произвеждане и употреба на филми. Фондацията " Българско дело " приключва съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, просвета и просвета се основава Държавно дружество " Българска кинематография ". Година по-късно КИНК приема решение по " положението и работата на българска кинематография ". В него се подлага на критика това, че не е основан народен игрален филм, не са обезпечени сюжети, не се демонстрира зоркост към " упадъчните и развращаващи антихудожествени американски и западноевропейски филми " и не се пропагандират задоволително " високохудожствените руски филми ". За основен шеф на Директива за птиците " Българска кинематография " е назначен Енчо Стайков.
1935 година
Завършва двудневното съвещание на Висшия боен съвет. На него е решено офицерите да не заемат цивилен длъжности и " армията да се прибере в казармите ". Уволнени са 42 офицери републиканци. Във войската превес получава промонархическото крило.
1914 година
Под натиска на представителя на Международното социалистическо бюро Карл Легин в София се организира обща конференция на синдикалните централи на тесни и необятни социалисти. Конференцията приключва без обединяване.
1886 година
Русия е заставена да подпише направения към този момент план за Българо-турската конвенция. След нея подписи поставят и представителите на Великите сили, взели участие в Цариградската посланическа конференция. Цариградската посланическа конференция е свикана поради отхвърли на Русия да признае акта на Съединението. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно спиране от края на октомври 1885 година до началото на април 1886 година
Спогодбата е направена от българския министър на външните работи и изповеданията Илия Цанов и турския популярен везир Кямил паша. На 24 март 1886 година е подписан Топханенски акт, посредством който се реализира интернационално признание на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт ръководството на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като отплата Османската империя получава 20-ина села от Родопската област, обитаеми с мюсюлманско население, които тя съумява да завладее по време на Родопския бунт 1878 година Комисия, назначена от българския княз и Високата врата, е натоварена да изследва Органическия правилник и в период от 4 месеца да го промени според потребностите на Източна Румелия. Всички останали разпоредби на Берлинския контракт се резервират. Спогодбата става известна като Топханенски акт, защото е подписана в султанския замък Топхане.
1878 година
Провежда се последното постоянно съвещание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград. Екзархията е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 година и просъществува до 1953 година До Освобождението обгръща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, ситуирани сред Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив единствено махалата " Св. Богородица " и без Станимашката сподели и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). Създаването на Екзархията е резултат от дългогодишната битка на българския народ за извоюване на църковна самостоятелност. По силата на султанския ферман и екзархийския правилник, направен от църковния събор, призован в Цариград през 1871 година, Българската екзархия е приета за формален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са одобрени две начала: съборност, т.е. присъединяване на духовници и вярващи в църковното ръководство и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 година Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е утвърден от Високата врата и на 16 февруари на негово място е определен видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия, от своя страна, се афишира срещу образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 година я афишира за схизматична, т.е. отцепническа. До освобождението на България от османско робство Екзархията спомага за обединяването на българските земи и управлява просветното дело в тях. Тя води битка срещу западната католическа агитация, която се стреми да насажда своето въздействие измежду българския народ.
1873 година
Във Враца идва назначеният от Екзархията за врачански митрополит Аверкий. Според разкази на очевидци локалното население му устройва невиждано до тогава тържествено посрещане.
Аверкий Петрович е роден в Сопот. Образованието си получава в Духовната семинария в Белград и в Духовната академия в Киев. Година след назначението му за врачански митрополит, заради различия с локалните управляващи, напуща епархията. Аверкий става предстоятел на българския храм " Св. Стефан " в Цариград. Занимава се с дейна преводаческа активност, подкрепя и българчета, които желаят да се учат в Русия.
1867 година
По самодейност на Добродетелната тайфа в Букурещ се организира заседание с присъединяване на към 75-80 авторитетни българи, представители на емиграцията във Влашко и Южна Русия. Събранието разисква “Проекта ” на Добродетелната тайфа от 14 януари 1867 година и приема “Протокол ”, съгласно който българи и сърби би трябвало да се обединят в общо югославянско царство, под скиптъра на Обреновичи. За " достигнуванието на тая любородна цел " е определено настоятелство от седем души: Христо Георгиев, доктор Георги Атанасович, Михаил Колони, доктор Димитър Протич, Стефан Иванов, Георги Николопуло и Димитър Гикулеску.
Добродетелната тайфа е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, основно едри търговци. Създадена е през 1853 година в Букурещ. Официално учредена на 9 март 1854 година под името Средоточно българско настойничество " Епитропия " от представители на заможните пластове на българската емиграция във Влашко, на основата на съществуващия краткотраен комитет " Епитропия ". Поставя си за цел да възглави освободителното придвижване на българския народ, както и активността на българската емиграция в изискванията на почналата Кримска война (1853-1856 г.). В реалност обаче активността му се лимитира до набирането на български доброволци в помощ на съветската войска. След като е прието публично от съветското държавно управление, основава свои поделения в редица други градове - Браила, Галац, Плоещ и други След прекратяване на войната активността му съвсем замира. През 1862 година Средоточно българско настойничество " Епитропия " се конструира в Благотворително сдружение - добродетелна тайфа. Основатели са Евлоги и Христо Георгиеви, Георги Атанасович, И. Бакалоглу и други Макар че приема формата на благотворителна организация, то в действителност си слага и избрани политически цели. По външнополитическите въпроси следва формалната съветска политика.
На тази дата са родени:
1943 година
Роден е Петър Кендеров - български математик. През 1966 година приключва математика в МГУ “М. В. Ломоносов ”, след което специализира в университета във Франкфурт на Майн. Завежда Секцията по проучване на интервенциите, след това е заместник-директор на Института по математика към Българска академия на науките, а от 1989 година до 1993 година е и шеф. Кендеров е член на Американското математическо сдружение от 1978 година Той е президент на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий ”. Има над 100 научни изявления в региона на общата топология, многозначните изображения, изпъкналия разбор, коректността на оптимизационни задания. Много от изявленията са в непознати математически списания. От 1994 година е учен, а от 2000 година е “доктор хонорис идея ” на Пловдивския университет.
1931 година
Роден е професор Здравко Йорданов - български виолончелист. През 1952 година приключва Държавната музикална академия с виолончело при К. Попов. През 1953-1954 година специализира в Московската консерватория. След това работи като учител по виолончело в Средното музикално учебно заведение в София. Йорданов е създател на " Виолончелова техника " (3 т., 1963-1968 г.). Член е на клавирно трио с Г. Бадев и А. Диков и на квартет " Димов ", с който концертира. Репертоарът му включва произведения от всички стилове и столетия. За първи път в България Йорданов извършва някои творби от Й. Брамс, Виеру, Б. Мартину, А. Хачатурян, Л. Пипков, Д. Христов, Л. Николов, Ив. Спасов, Ал. Владигеров и други
1899 година
Роден е Събчо Събев - български оперен артист, баритон. През 1932 година приключва римската академия “Санта Чечилия ”. Той е солист, водещ баритон на Софийската опера. Добри негови достижения са: Алеронсо ( “Фаворитката ” на Г. Доницети), Ж. Жермон ( “Травиата ” на Дж. Верди), Риголето ( “Риголето ” на Дж. Верди), Ренато ( “Бал с маски ” на Дж. Верди), Елецки ( “Дама пика ” на П. И. Чайковски) и други
1868 година
Роден е Атанас Иширков - български географ и етнограф. След като приключва история в България той учи география в Берлин, Виена и Париж. Професор е в Софийския университет по география и обща етнография, а от 1906 година е член на Българска академия на науките. По-важни негови писания са: " Принос към етнографията на македонските славяни " (1907 г.), " България " (1910 г.), " Град Солун " (1911 г.), " Град София през ХVII в. " (1912 г.), " България и Бяло море " (1914 г.), " Западните краища на Българската земя " (1915 г.), " Физическа география на Добруджа " (1918 г.), " Характерни черти на градовете в Царство България " (1925 г.) и други
1857 година
Роден е княз Александър I Батенберг - княз на България за интервала 1879-1886 година Той е роден във Верона (Италия) и е племенник на съветския император Александър II. Хесенският принц взе участие като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Избран е за български княз от Първото Велико национално заседание на 17 април 1879 година по рекомендация на съветския император и със единодушието на Великите сили, подписали Берлинския контракт 1878 година Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг показва неодобрение от лимитираните пълномощия, които му дава Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, която още по време на Учредителното заседание 1879 година се афишира за олигархично ръководство. С нейна помощ князът се стреми да ускори персоналната си власт. На 27 април 1881 година, с дейното подпомагане на генерал-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е боен министър в България, Александър I Батенберг прави от дълго време замисления държавен прелом. След преврата конституцията е суспендирана и е въведен така наречен режим на пълномощията, траял до 1883 година Този акт не дава предстоящите резултати, в противен случай, князът губи значително своя авторитет в България и се лишава от поддръжката на Русия. Това го принуждава да възвърне конституцията още преди да изтече избраният от него 7-годишен интервал на пълномощията. Съгласието му да одобри Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 година в Пловдив, спомага до известна степен за закрепване на ситуацията му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война 1885 година, в която Александър I Батенберг е главнокомандващ българската армия, настава разтягане на руско-българските връзки. Това основава мощни настроения срещу княза измежду огромна част от българските политически дейци и измежду висшия състав на армията. На 9 август 1886 година група офицери русофили правят прелом и смъкват Александър I Батенберг от престола. Въпреки осъществения контрапреврат, заради отхвърли на съветския император да утвърди завръщането му в България, на 26 август той абдикира и напуща вечно рамките на страната, като се отхвърля от българската княжеска купа и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската войска в Грац. По негово предпочитание е заровен в София, където му е повдигнат пантеон.
На тази дата умират:
2001 година
Умира професор Людмила Боева - български медиевист, русист. През 1956 година тя приключва съветска лингвистика в Саратовския държавен университет " Н. Г. Чернишевски ". След това е аспирант в Московския държавен педагогичен институт. В годините сред 1959-1970 година Людмила Боева е учител по съветска литература в държавния университет " Ян Амос Коменски ", Братислава. Тя пази дисертация на тематика " Руски сатирични повести през XVII в. " и хабилитационен труд " Пародията в съветската литература през XVII в. " в Карловия университет, Прага. От 1969 година Боева е доцент по история на съветската литература в Братиславския университет. В интервала 1971-1982 година е теоретичен помощник в Института по литература при Българска академия на науките, а от 1982 година е доцент в катедра съветска литература на Софийския университет “Св. Климент Охридски ”. През 1988 година пази дисертация за научна степен " лекар на филологическите науки " на тематика " Проблема жанров в русских повестях XVII в. ", а година по- късно е професор по съветски фолклор, остаряла съветска литература и съветска литература на XVIII век в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Людмила Боева е позната като медиевист в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Франция, Холандия, Германия и други Основните й писания са: " Въпрос древнерусской литературы " (1981 г.), " Старата Киевска Русия " (1983 г.), " Проблемы русской литературы XI-XVIII веков " (1985 г.), " Древнерусские повести " (1992 г.). Съставител и съавтор е на христоматиите: " Русский фольклор. Очерки и образцы " (1991 г.), " Древнерусская литература " (1992), " Русская литература XVIII века " (2001 г.).
1980 година
Умира Васил Бакърджиев - деец на българското кино произвеждане. Той учи във филмовите школи на Н. Ларин и Константин Сагаев. Първия му независим филм е " Чарли Чаплин на Витоша, или Човекът с куфара " (1942 г.). Между 20-те и 40-те години основава забележителна продукция: " На мрачен кръстопът " (1929 г.), " Кражба в експреса " (1931 г.), " Фамозният килим " (1933 г.), " Пред Отечеството да забравим омразата " (1934 г.), " Под родното небе " (1937 г.), " Врагове " (1938 г.), " Мене ме, мамо, дракон люби " (1942-1946 г.). Сценарист, артист, продуцент и режисьор на филмите си, Бакърджиев отбелязва наличие и в късометражното ни кино с " Водопроводът Рила-София " (1930 г.), " Посрещането на югославския крал Александър в София " (1934 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските кино дейци. На него изискуем снимането на събитията към 9 септември 1944 година От 1948 година е режисьор-оператор в Българска кинематография. До 1953 година Бакърджиев работи в Студия за научно-популярни филми и основава творбите: " Той не умира! " (1949 г.), " Тих бял Дунав " (1950 г.), " Димитровска юноша " (1950 г.). Повечето от филмите му, обаче, не са непокътнати.
1919 година
Умира лекар Кръстьо Кръстев - български литературовед, критик и естет. Той приключва гимназия в София и учи старогръцки, немски и френски език, чете в оригинал “Илиада ”. Стенограф е в Народното събрание. През 1888 година приключва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и пази докторска дисертация на тематика “Метафизичното разбиране на душата съгласно Лотце ”. След това е шеф на Педагогическото учебно заведение в Казанлък. През 1890 година Кръстев основава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско сдружение ”. Освен това той работи като учител по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването и на сп. “Критика ”, продължение на “Литературно-научно списание ”. Кръстев е основател и редактор на сп. “Мисъл ”. През 1895 година е учител по философия във Висшето учебно заведение. До 1907 година е преподавател отново там, а след студентските безредици е уволнен и става шеф на Педагогическото учебно заведение в Скопие. В годините 1908-1919 година Кръстев чете лекции в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”, като ексклузивен професор по философия. От 1900 година е член на Българска академия на науките.
Доктор Кръстев написа литературни студии, които печата в сп. “Мисъл ”, сътрудничи на “Периодическо списание ”, “Критика ”, “Денница ”, “Демократически обзор ”, “Труд ”, “Пряпорец ”, “Демократ ”, “Народ ”, “Гражданин ” и други Някои от съчиненията му са: “Етюди и рецензии ” (1894 г.), “Литературни и метафизичен студии ” (1898 г,), “Алеко Константинов. Литературен контур ” (1907 г.), “Млади и остарели ” (1907 г.), “Христо Ботйов - П. П. Славейков - П. Тодоров - П. К. Яворов ” (1917 г.) и други
1835 година
Обесен е Велчо Атанасов – Джамджията. Той е роден в Търново или в с. Килифарево, Великотърновско. 20-годишен напуща родния си край. Първоначално се открива в Брашов, а след това живее в Будапеща. Занимава се с търговия и бързо се постанова като процъфтяващ търговец. През 1809 година се завръща в Търново и продължава комерсиалната си активност. Професията му разрешава да откри контакт с хора от доста градове в страната и чужбина и да се изяви като най-крупния търговец в Търновския край по това време. Наред с търговията Джамджията интензивно се заема и с общественополезна активност - доставя църковнославянски книги от Русия, отпуска средства за създаване на частно българско учебно заведение през 1822 година През 1835 година застава отпред на Велчовата завера. Привлечени са и дейци от Търново и околните до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и други В Плаковския манастир заседава комитетът, който избира капитан Г. Мамарчов, кмет на Силистра, за боен началник, а за негов асистент Д. Софиянлията. Игуменът на Плаковския манастир Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според направения проект въстанието би трябвало да се приготви и разгласи на първо време в Търновско, а по-късно да се разпростре и върху останалите български земи, след което Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под претекст, че набира служащи за поправката на Варненската цитадела Д. Софиянлията би трябвало да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа войска. Взети са ограничения и за подсилване на старопланинските проходи. Предвидено е протестът да избухне през май месец. Вследствие на изменничество при започване на април, обаче, османските управляващи съумяват да заловят основните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиянлията, Хаджи Йордан Брадата са обесени, а останалите – измежду които е и Г. Мамарчов са изпратени на изгнание.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ